Зеленото е новото червено. Ако във фразата Зелената Сделка първата дума описва цвят, то това е цветът на парите. А днес ми е зелено, макар да е Декември.
В икономическата пирамида на Маслоу енергията е основата. Тя осигурява фундаментални човешки потребности като топло и сигурно убежище и достатъчно количество калории.
През последните години битува мнението, че можем с перки и слънце да поддържаме глобално и индустриализирано общество. На всичкото отгоре не просто можем, а трябва да го направим със задна дата. Нивото на невежество е чутовно и за сметка на това масово.
С днешната публикация провокирам задаването на въпроси. Въпроси, касаещи ВЕИ наратива, който толкова усилено се промотира.
Целта ми не е да роптая против чистата енергия. Напротив, аз дългосрочно смятам, че тя е задължителна част от прогреса ни като цивилизация. Обаче този път е продължителен и минава през барели петрол, тонове въглища и кубици газ.
Налаганият наратив е не просто замяня на цялата електропреносна инфраструктура и всички енергийни мощности, а подмяна и на енергоизточниците за тежката промишленост. А това няма как да се случи лесно и в кратки срокове.
Причината е проста – цимент, стомана, пластмаса и амоняк – фундаментът на материалната ни цивилизация. Тяхното производство има нужда от енергиен източник с голяма плътност. В тази категория не попадат ВЕИ, макар да се твърди обратното.
Следната графика прекрасно илюстрира казаното.
Едва 20% от енергията отива за производство на електроенергия. Останалите 80% се използват за производството на стомана, цимент, амоняк и пластмаса.
Ние не мислим за тези четири елемента, защото не усещаме липсата им. Ако заменим основния енергоизточник за тяхното производство с ВЕИ, бързо ще разберем колко голямо е тяхното значение в нашето ежедневие.
Лъвът не яде трици. А ние се опитваме да направим точно това – да захранваме енергийно интензивни начинания със слънце и вятър.
Triangle of Fire for Green Evangelists
Луксозно ми е. Пиша тази статия, пътувайки с частен самолет към Дубай за COP28. Все пак съм еколог и бързам да стигна първи. За целта дори съм седнал на първия ред седалки, за да знам, че ще пристигна преди всички останали. Загрижен съм и ми личи.
Долната графика е много любопитна.
Тя нагледно показва степента на лицемерие сред celebrity „еколозите“. Жалост блика на кубици от изявленията на Лео ди Каприо, Ал Гор, Крал Чарлз и други зелени инфлуенсъри.
Аз няма нищо против благинките за 1% от световната популация. Както се казва – имам и си угаждам. Обаче не давам акъл на другите как да живеят.
След мелодраматичното встъпление нека да видим кои са трите основни фактора, движещи Зелената Сделка. Обобщено те изглеждат така:
Ниски лихви + евтини суровини + елити дебили = нула въглеродни емисии до 2050 година.
Сборът на трите променливи наистина е равен на нула, обаче на нула здрав разум. Голяма част от „зелената“ енергетика съществува единствено благодарение на три фактора. Събрани заедно те представят триъгълника на огъня.
Кислородът са ниските лихви.
Горивото са евтините суровини.
Искрата са нелепите решения.
Първите две взе да ги хваща липсата. Третата обаче – тъпите решения, все още е далече от дефицита.
Решенията, продиктувани от всичко друго, но не и от здрав разум, имат интересно свойство. Дори техните автори да са на върха на хранителната верига, те не могат да победят физиката. Краткосрочно дори най-абсурдният наратив може да надделее над фундамента, обаче дългосрочно фундаментът, тоест физиката, винаги печели. На инвеститорски език казано:
The narrative trumps the fundamentals in the short term. However, the fundamentals trump the narrative in the long term.
Зелената сделка е нарицателен пример за валидността на този принцип. Налага се консенсус, че зеленият преход е „бързо, лесно, вкусно“ начинание, което само чака да бъде реализирано. Обаче истината е съвсем различна.
Цивилизацията зависи от източници с висока енергийна плътност, а ВЕИ не могат да осигурят такава. Фосилните горива и уранът са тези енергоизточници, които имат достатъчна калоричност, за да осигурят съществуването на материалния ни свят.
Далеч сме от зелената утопия с нулеви въглеродни емисии. През 1985 година фосилните горива съставляват 88 % от общата консумация на енергия, а през 2022 година – 84 %. Още по-детайлен поглед ни дава следващата графика, представяща първичната консумация на енергия и източниците за нейното осигуряване.
Няма как за няколко десетилетия 82% енергоизточници, базирани на фосилни горива, да се подменят от източници, генериращи към момента едва 13.5%. Целият този процес изисква безумни количества суровини. А извличането на последните се нуждае от време, пари и усилия.
За суровините съм писал не малко. При тях страната на предлагането страда от липса на капиталови инвестиции, спад на концентрацията на руда (най-изразено при медта) и липса на квалифицирани кадри. Трите изброени важат в световен мащаб. Търсенето е провокирано от енергийния преход и нарастващото население на Global South. Нарастването на геополитическия риск влияе и на двете страни – търсене и предлагане.
Евтините суровини са горивото зад ВЕИ тренда, а ниските лихви са кислорода. Обаче такива скоро няма да има. Причината е, че структурната инфлация е тук за дълго. А тя е породена от демография, геополитика и суровини (отново) – три в едно, неочаквано добра комбинация.
Демографията във всички развити икономки, с изключение на САЩ, може да се окачестви между зле и много зле. Причината ниската раждаемост, а от там и спадащия fertility rate. За да се запази постоянен броя на популацията са нужни поне две деца. В Европа fertility rate е 1.53.
Така броят на работещите все повече намалява, докато броят на пенсионерите нараства. Тоест все по-малко хора създават добавена стойност в икономиката, докато все повече консумират. Дългосрочно този процес е инфлационен.
През последните две години геополитиката се завърна категорично като променлива, определяща състоянието на глобалната икономика. Близкият Изток за пореден път на фокус.
Йеменските бунтовници не са еколози. Те, с атаките си, променят маршрутите на корабите, афектирайки веригите на доставки. Протокът Баб Ел Мандеб между Джибути и Йемен се намира в единия край на Червено Море (на другия е Суецкия канал). През последните седмици зачестиха атаките на търговски кораби в този район. Неделя Пентагонът обяви операция “Prosperity Guardian”, за да се опитат да възстановят трафика през канала.
Лесно на думи, трудно на дела. През 2002 година Пентагонът провежда серия от тренировъчни симулации на морски конфликт в Червено Море. Резултатите са неочаквано неприятни за САЩ. Потенциалните загуби са изчислени на 20,000 живота. Не казвам, че операцията няма да е успешна, а че ще бъде значително по-сложна от очакваното.
Като добавим и негативния опит на САЩ във воденето на асиметрични военни действия срещу малък на брой, но мотивиран противник в предизвикателен терен (Виетнам и Афганистан са показателни примери), несигурността в региона нараства експоненциално.
В този ред на мисли, Червено Море ще остане сериозно ограничение в глобалните доставки за неопределено дълго време. Това означава по-дълги маршрути за корабите при по-високи дневни ставки. Тоест по-високи цени на стоките за крайния потребител.
Комбинацията от влошаваща се демография, скъпи суровини и геополитическа фрагментация гарантира структурна инфлация. Последната подсказва, че цената на капитала няма да бъде толкова ниска, както изминалото десетилетие.
А това означава, че прагът на изискуема възвръщаемост на ВЕИ проектите вече няма да бъде няколко процента. От икономическа гледна точка такива проекти са не просто непечеливши. Tе унищожават капитал, който може да бъде насочен в печеливши начинания.
Заглуши шума, чуй сигнала. Абонирай се за Инвесто седмичен бюлетин.
Return on Energy
Често най-ценните неща са не тези, чието присъствие усещаме, а тяхната липса. Енергията (и критичното мислене) категорично попада във втората категория.
В повечето случаи „зелената“ енергетика е бизнес, който не дава добавена стойност нито финансово нито енергийно. Поставянето на слънчеви панели в Северна Европа е толкова рационално, колкото инсталирането на ВЕЦ в Сахара. А накрая „зелената енергетика“ се оказва и не толкова зелена и морална. За справка мините за кобалт в Конго.
Бизнес моделът на ВЕИ напомня за икономически принципи, характерни за един друг строй, където целта оправдава средствата, без обаче да се гледа нейното качество и крайната цена. ВЕИ са социалистите на енергетиката – къде работят къде не, но за сметка на това получават субсидии.
Разбира, се има и изключения, но те са малко в световен мащаб. Има региони, където определени ВЕИ са перфектното решение за конкретни цели. Пример са фотоволтаици около екватора или ВЕЦове по горните течения на реки. Само в такива случи ВЕИ ще имат икономически адекватен EROI или Return on invested energy.
EROI е правило номер едно, определящо оцеляването на живите организми: за да оцелее всеки жив организъм трябва да генерира повече енергия, отколкото консумира. Друг начин няма.
Хищниците не консумират растителна храна, защото енергията, необходима за тяхното съществуване, надвишава енергията, извлечена от растенията. Съответно тревопасните си набавят достатъчно енергия от растителна храна.
Та така и с възобновяемите енергоизточници. Тяхното изграждане и поддръжка консумира повече енергия, отколкото генерира. Следната графика представя EROI за различни енергоизточници:
Ясно се вижда, че ВЕИ не са икономически целесъобразни проекти в голяма степен (намират се под или малко над синята линия), особено ако добавим и инвестиции в инсталации за съхранението на произведената енергия.
Е, нали слънцето грее и вятърът духа безплатно, как така имат най-нисък EROI? На този етап ВЕИ са нерационални поради два параметъра – необходимата площ на единица произведена мощност и необходимите материали на единица мощност.
Нека да видим колко площ ни е нужна за един гигават фотоволатичен парк:
А ако искаме да инсталираме ветрогенератори, произвеждащи същата мощност, необходимата площ става направо абсурдна.
С конкретни цифри ще направя сравнение с АЕЦ Hinkley Point C, генериращ 26 TWh годишно. Той заема 430 акъра. За същата мощност, електроцентрала с ветрогенератори, ще заеме 250,000,000 акъра, а фотоволтаичен парк 130,000 акъра.
Един акър е 4.05 декара. За да заменим АЕЦ с перки ще използваме 1 милион декара. За сравнение общата обработваем земеделска земя в България е около 40 милиона декара.
ВЕИ не само искат много повече площ на единица произведена мощност, но и много повече суровини на единица мощност.
Както се вижда, фотоволтаиците изискват около 15,000 тона на един терават часа електроенергия, докато АЕЦ под 1000 тона.
Нека да видим колко мед е необходима, за да постигнем нулеви емисии до 2050 година.
За 26 години трябва да добием двойно повече мед, отколкото сме добили до сега. Това няма как да стане поради липсата на нови находища от калибър на Ескондида. Дори магически да се появят достатъчно на брой такива находища, те ще започнат да работят след поне 10 години. С други думи за под 20 години трябва да се добият 1.4 милиарда тона мед. Физическите ограничения са безкомпромисни – такива количества мед няма как да бъдат добити в такива кратки срокове.
На този етап ВЕИ са скъп аксесоар за хора, обичащи virtue signaling. Те не оправдават нито икономически, нито енергийно вложенията.
Внимание, време, въпроси
Съвременните технологии премахват все повече пречки пред това да сме прости. В същото време те пребогато възнаграждават търсещия знания. Достъпът до огромно количество и изключително качествена информация никога не е било толкова лесно. И въпреки това все имаме извинения – нямаме време, не знаем, не искаме, изморени сме и т.н. А извиненията са за жертвите.
Последните делегират някой друг да насочва тяхното внимание. А където е нашето внимание, нашите енергия и време го следват неотлъчно.
Пред времето всички сме равни, защото разполагаме с 24 часа на денонощие. Как ще ги разходваме си е изцяло наша отговорност. А енергията не се губи, тя само се трансформира. Как ще го направим отново е наша грижа.
Затова и зелената пропаганда е толкова успешна. Ние делегираме управлението на нашето внимание, а оттам време и енергия, на външни източници. Вниманието ни умело се насочва към „подходящите“ теми, които методично и за сметка на това постоянно са предъвквани, докато не се приемат за абсолютна истина.
Казвай на хората каквото искат да чуят. Така можеш да грешиш многократно без последствия.
Морган Хаузел
Както не веднъж съм казвал не отговорите са важни, а въпросите. Първите са вече около нас, хватката е да формулираме правилните въпроси. При зелената сделка те могат да се сведат до следните питания:
- Още колко време суровините ще бъдат достатъчно евтини?
- Още колко време парите ще бъдат достатъчно евтини?
- Още колко време елитите ще бъдат достатъчно неадекватни?
И най-важния въпрос.
Още колко време ние ще продължаваме да делегираме мисленето на някой друг?
