Времето

Живеем за петъците, умираме в понеделниците. Между тях безвъзвратно изтича най-ценното – нашето време.

Пътеката на времето дели живота и смъртта. Животът изпраща дарове на смъртта, които тя винаги с радост приема. Ние сме тези дарове, които неуморно крачим по вездесъщата пътека.

Нейната крайна точка има две неизменни характеристики – няма начин да я подминем и може да е по-близко, отколкото си мислим. От нас зависи как ще я извървим – като живеем пълноценно или като просто съществуваме.


Някои хора смъртта ги застига на 25, но не ги погребват до 75.

Бенджамин Франклин


И въпреки всичко ние неспирно подценяваме времето, а понякога дори искаме да го убием. Фразата „убивам време“ е показателна. Но колкото и да се опитваме да убием времето, накрая винаги то убива нас. 

На кой се приписват най-много жертви? Мао, Сталин или Пол Пот. Не, безапелационният водач е времето.

Тежестта на този факт не ни спира да третираме времето като гарантиран и неизчерпаем ресурс, с който можем да правим каквото искаме без да има последствия от това. 

Казваме си нямам какво да правя. Веднага залепваме за социалките или поредния Нетфликс сериал – перфектният начин да убием време. Накрая винаги идва моментът, в който сме предизвикани да осъзнаем, че убийство има и жертвата сме ние, а времето е извършителят.

Нито едно наше действие или бездействие не може да отнеме дори частица от неговата непреходност. То ще съществува дори след хилядния сезон на любимия ни сериал, докато ние ще сме блед спомен в мислите на нашите наследници.

Времето идва и заминава и не пита дали сме щастливи, нещастни, здрави, болни, бедни, богати… То е просто отправна точка къде, какво се е случило, нищо повече. Без емоции, без драма и без лично отношение.

Крайната дестинация на времето е една и не можем да я подминем. Обаче какъв живот ще живеем зависи от ролята, която си избираме, крачейки по пътеката – като господари на битието и реалността или като роби на импулсите и реактивността.

Времето, редом с вниманието, са нашите най-ценни притежания. Никой не може да ги отнеме, до момента, в който ние не ги предадем доброволно. От нас зависи.

Бъдете!

Сподели:Investo Facebook ShareInvesto Linkedin Share

2 comments

  1. Страхотна статия, наистина няма по-късно, обясненията “имам работа” и точно сега не мога са глупав начин да оставим нещо за после, а това после може и да не дойде. Работа е имало преди нас, ще има и след нас. Трябва да се живее днес.

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Седмичен бюлетин