ВЕИ беше водеща инвестиционна тема през изминалото десетилетие. Причината за това е следната: достъпно финансиране и евтини суровини.
Настоящето десетилетие обаче е доминирано от структурна инфлацията. Ще забравим за ниските лихви и лесно достъпните ресурси, тоест необходимите условия да съществуват неефективни проекти като ВЕИ.
ВЕИ са социалистите на бизнеса – работещи от време на време, но за сметка на това постоянно субсидирани. А неефективни бизнеси, зависещи от субсидии рано или късно залязват. Светът има нарастваща нужда от ефективни и достъпни енергоизточници, тоест всичко, което ВЕИ не са.
„Мръсните“ фосилни горива ще продължат да имат водеща роля в енергетиката, особено в развиващите се страни. Електрическите коли няма да заменят тези с ДВГ, а фотоволтаиците няма да заместят ТЕЦ и АЕЦ поне още няколко десетилетия.
В този ред на мисли търсенето на петрол няма да намалява, а напротив. Миналата седмица ви запознах с предлагането, а днес е време да разгледам търсенето. Нека в няколко точки да припомня защо смятам, че то ще стагнира:
- Спадащият добив на шистов петрол и газ в САЩ;
- Липсата на инвестиции в индустрията – това води до по-бързо изчерпване на резервите, отколкото тяхното възстановяване;
- Политикономическата фрагментация ще попречи на лесното движение на капитали, хора и оборудване за индустрията. А това означава по-трудно, следователно по-скъпо разработване на нови находища;
- Резервният капацитет на OPEC и Русия – единствено този фактор донякъде може да компенсира влиянието на останалите, но дори той няма да бъде достатъчен.
Предлагането е половината уравнение. То само по себе си не е достатъчно да повиши цената на една суровина. Търсенето трябва да превиши предлагането за достатъчно дълго време, за да се натрупа дефицит.
Сега е ред да разгледаме другата страна на уравнението – търсенето. То може да се разбере единствено като го съпоставим с останалите енергоносители и го сравним с миналото. В тази точка следвам топ даун подхода. Тръгвам от миналото и голямата картина и се движа към настоящето и към детайлите.
Ролята на петрола като енергоизточник
Употребата на петрол е революционно събитие от ранга на откритието на печатната преса на Гутенберг. Ако последната е позволила на знанието да стане по-достъпно, то петролът е направил енергията достъпна.
Той има изключителна енергийна плътност и неговото откритие като енергоизточник води до радикални промени. Транспортът става все по-евтин и все по-ефективен. А той е нервната система на икономиката, защото позволява идеи, хора и стоки да пътуват все по-бързо и все по-далече.
До края на 19 век основните енергоносители са били въглища и биомаса. Долната графика показва еволюцията на източниците на енергия през последните 230 години:
Откриването на двигателя с вътрешно горене е инфлексната точка за петрола. След нея петролът от екзотична съставка за производство на смазочни материали и смоли се превръща в кръвта на икономиката. Автомобили, кораби, самолети – всичките се задвижват от ДВГ. Наличието на петрол прави транспорта все по-достъпен, а оттам и свързаността между хората и икономиките.
Успоредно с това населението експоненциално нараства и нуждите от енергия плътно следват този растеж. Ролята на фосилните горива става все по-значима за цивилизацията. Все повече въглища, газ и петрол са потребни да задоволят нуждите на растящото световно население.
След ВСВ навлиза ядрената енергетика, а през последните 20 години и ВЕИ. Те обаче осигуряват под 10% от общата консумирана енергия. Останалото идва от фосилните горива.
Твърде далеч сме от зелената утопия с нулеви въглеродни емисии. През 1985 година фосилните горива съставляват 88 % от общата консумация на енергия, а 2022 година 84 %. Имаме още много фосилни горива да изгорим, докато станем готови за устойчив преход.
Още по-детайлен поглед ни дава следващата графика, представяща първичната консумация на енергия и източниците за нейното осигуряване.
Енергията, идваща от ВЕИ, се увеличила двойно. Обаче не само относителната стойност е важна, но и абсолютната. 13 % не могат да компенсират останалите 87 %.
Досега ви представих голямата картина през погледа на миналото. В следващите точки ще анализирам настоящето – първо ще прегледам общите тенденции в търсенето на петрол, а после ще анализирам слона в стъкларския магазин. Става въпрос за страните от Global South, чието население нараства, а с него и енергийните му потребности.
Заглуши шума, чуй сигнала. Абонирай се за Инвесто седмичен бюлетин.
Търсенето – общи положения
Зелената пропаганда не може да се бори с необратимото. Търсенето на фосилни горива скоро няма да намалее. Парадоксът е, че зелената сделка е първата, която има огромна нужда от тях. Енергия е нужна първо да се добият всичките необходими суровини за производство на ВЕИ мощности и инфраструктура. Съответно още повече енергия е нужна за самото производството на изброените.
Ролята на петрола в производството за енергия е минимална. Неговата значимост е като енергоносител за транспорта. А последният също има огромно значение за енергийния преход.
През следващите 10 години трябва да се открият няколко медни мини като Ескондида. Нужни са също няколко мини от същия калибър за кобалт, литий, калай. Често минават над 10 години от първите открити медни жили в земята до първите тонове мед на изхода на мината. В най-добрите случаи този период може да се съкрати до 7-8 години.
Дори да стане чудо и магически да добием необходимото количество суровини, то ще изисква огормен флот, който да го транспортира из целия свят. А това ще доведе до все по-големи нужди от петрол.
Нека да видим какво прогнозират от JP Morgan, OPEC и IEA:
Ясно се вижда спадащото предлагане, което коментирах в предната статия. За търсенето има доста различни прогнози, обаче всички те надвишават бъдещето предлагане.
Търсенето на петрол е доминирано от транспорта. Следващата графика показва как е разпределено:
Както се вижда от горната графика над 50% от петрола отиват за транспорт. Светът се нуждае от все повече суровини, но и някой да ги транспортира. В същото хората няма да спрат да пътуват – пътническите полети достигат нови рекорди, както се вижда от следната графика:
Черната крива показва полетите за 2023 година – те категорично превишават тези от предходните години, включително и 2019 година.
Има обаче една друга променлива, която ще оказва все по-осезаемо влияние върху търсенето на фосилни горива. Става въпрос за развиващите се страни от Азия, Африка и Латинска Америка.
Те са слонът в стъкларския магазин, който не забелязваме, заети в дискусии за зелена енергия. В изброените региони живее повече от половината световно население. Голяма част от него тъкмо е прескочило прага на бедността или е на път да го направи.
Това означава, че тези хора ще консумират все повече от всичко. А това изисква енергия за добив, преработка, производство и доставка. И най-важното, тази енергия е нужна сега и няма никакво значение дали е ВЕИ.
Развиващите се страни на фокус – Африка и Азия
Изкачването на страни като Индия и Нигерия по S Образната крива на БВП означава, че все повече енергия и транспорт ще се търсят през следващото десетилетие.
Макар Западният свят да се запази като най-голям консуматор на полезни изкопаеми на глава от населението, то в абсолютна стойност Азия и Африка ще го задминат. Някъде между тях се намира Южна Америка.
В голяма част от страните има възникваща средна класа, тоест те вече консумират значително повече енергия на глава от населението. Обаче консумацията е все още далеч от средната за развитите страни.
Населението на Индонезия, Индия, субсахарна Африка и Латинска Америка ще иска стандарт на живот като този на живеещите в развитите страни или поне приближаващ се до него. А това означава колосални количества енергия. При това не възобновяема, а каквато и да е. Тоест най-достъпната на момента. А това са фосилните горива – петрол, газ и въглища.
Основните направления са две:
- Експлозивно нарастване на населението в Африка
- Все повече хора преминават прага на бедността в Азия и се присъединяват към средната класа.
Пример за нарастващо население е Нигерия. Лагос се очертава да бъде един от градовете с най-бързо растящо население през следващото десетилетие. Долната графика показва потенциален ръст от 70 % за 15 години. Този темп е валиден и за други държави.
Ако в Африка акцентът е върху експлозивно растящото население, то в Югоизточна Азия и в частност Индия и Индонезия все по-голяма част от хората прескачат прага на бедността и започват да формират нововъзникващата средна класа.
Повишаването на доходите на глава от населението не води до линейно покачване на консумацията на енергия. След преминаването на границата от 3000 щатски долара БВП на човек скоростта на нарастване на консумирана енергия нараства значително. Следната графика показва връзката между нарастването на БВП на Китай и цената на суровините за периода 1988 – 2012 година.
Търсенето на суровини ще се повиши значително в световен мащаб заради гореописания процес. Петролът не прави изключение.
Заключение търсенето
Следните процеси ще влияят дългосрочно на търсенето на петрол:
- Енергийния преход – противно на общоприетото, преходът към чиста енергия има нужда от колосално количество суровини, включително петрол;
- Нарастващото население в Африка – населението на Африка расте и има нужда от все повече енергия за транспорт и електричество;
- Възникващата средната класа в Азия – все по-голяма част от населението на Индия и Индонезия минава прага на бедността и се превръща в средна класа, което означава нарастващи енергийни потребности на глава от населението.
В заключение на двете статии за петрола ще дам две хипотези. Разликата между е тях е времевата рамка, съответно и движещите сили зад ценовите движения. За периоди под една година цената се движи основно от доминиращия наратив, а не толкова от фундамента. За по-продължителни периоди е обратното – фундаментът има водеща роля.
През следващите 6-12 месеца допускам, че петролът ще стигне до 95-100 $ за барел.
През следващите 18-36 месеца допускам, че петролът ще стигне до 150-180 $ за барел.
На първата хипотеза нивото на достоверност е между възможна и правдоподобна, защото не забравям водещата роля на наратива. Той често е силен шум, който заглушава сигнала (фундамента).
Съответно достоверността на втората хипотеза е между правдоподобна и вероятна. Причината е че тя зависи повече от сигнала, тоест фундамента. При хипотези за периоди над 24 месеца той има основно значение. Процесите, които описах са като прилива. Те се разгръщат без значение дали сме осъзнати за тях или не.
Важно напомняне: колкото и добре да е аргументирана една хипотеза, тя винаги е непълна. Понякога липсващите факти могат да се окажат решаващи за развитието на сценария. Днешната хипотеза не прави изключение.
Тя е плод на изследванията и анализите на автора, което автоматично я прави ограничена, предубедена и непълна. Използвайте изложеното като маркировки на карта. Тяхното следване не е задължително, както и използването на самата карта.
Всичко описано е единствено с образователна цел и не представлява съвет за покупко-продажба на ценни книжа.
