Една от водещите инвестиционни теми в моето портфолио е нарастващия дефицит на уран. В предна статия посветена на неговия добив и преработка, излагам моите аргументи по темата. През последните месеци се натрупаха още факти, които повишават достоверността на хипотезата ми.
Преди да продължа с новостите в индустрията ще припомня кои са факторите водиещи до нарастващия дефицит:
- Стагниращо предлагане – минималните инвестиции в откриване и разработване на нови находища и глобалното политикономическо разделение ще оказват все по-голямо влияние на предлагането.
- Устойчиво покачващо се търсене – ядрената енергетика все по-широко се приема като алтернатива на фосилните горива, което я прави важен елемент от прехода към нулеви въглеродни емисии.
Населението на Индия и голяма част от Африка расте експоненциално. Единственият начин да се задоволят нуждите от енергия на повече хора е увеличаване на енергийните мощности.
В допълнение Индия се изкачват по S образната крива на богатството (БВП на човек минава 3300$), което означава все по-голямо потребление на стоки и услуги. Производството и доставката на които изискват електроенергия.
Не на последно място по важност е все по-голямата нужда от енергийна независимост. Тя е породена от нарастващата поляризация на света. Броят държави, инвестиращи в ядрени мощности устойчиво нараства поради трите изброени причини – зелената сделка, демографията и енергийната независимост.
- Потенциален ускорител 1 – санкции срещу руския уран. Дисбалансът между търсене и предлагане е факт. Той бавно и устойчиво ще окаже влияние на цените на урана. Наложат ли се санкции на руския уран, описаният процес ще се ускори многократно и недостигът на уран ще придобие епични пропорции.
- Потенциален ускорител 2 – не само САЩ могат да наложат санкции на вноса на руски уран. Обратното също е възможно – Русия да забрани или ограничи износа на уран към САЩ. Китай в същото време изкупува 40 % от годишната продукция на Kazatomprom и засилва присъствието си в Намибия, която е третият най-голям производител.
Дългосрочно никой пазар не може да работи така. За да се балансират цените, трябва да се случи едно от следните три неща:
- Компенсация на липсващото предлагане – изведнъж трябва да се появи ново работещо находище от калибъра на Cigar Lake (мина, произвеждаща 14% от световния уран). Обаче това няма как да се случи, защото отварянето на нова мина отнема години, а понякога и десетилетия.
- Рязък спад на търсенето – политическо решение да се изключат ядрени мощности, което ще редуцира търсенето. Това в много части на света означава режим на тока. Икономически и политически неприемливо. За справка Германия.
- Повишаване на цената на урана ще мотивира минните компании да разработват нови находища – цена под 65$ за паунд не устройва повече от 50 % от фирмите. Цената към момента е 61.7 $ за паунд. Цени над посочените ще мотивират компаниите да разработват нови находища. По този начин дългосрочно ще се компенсира дефицитът. Откриването на депозит с потенциал и превръщането му в работеща мина изисква години. Цената на урана не просто трябва да мине минималната за производство, а да се задържи на тези стойности достатъчно дълго.
Използвайки теорията на ограниченията се оказва, че първите два сценария са (почти) невъзможни поради технически, икономически и политически пречки. Третият сценарии е най-вероятен, защото той следва пазарните принципи на търсене и предлагане.
Новостите от последните месеци ускориха вече започналите процеси. В отделни точки ще ви запозная с новите фактори, които засилват дефицита на уран. Давам начало с новина, която излезе на 03/09/2023.
Cameco намалява добива
В неделя Cameco Corporation обявиха, че ще намалят продукцията от мините Cigar Lake и McArthur River с 10 %. Cigar Lake добива 14 % от световния уран.
Следвайки този ред на мисли чрез решението си Cameco изкарва 1.4 % от годишното предлагане на уран. На пръв поглед малко количеството. Обаче, когато отчетем свиващото се предлагане и нарастващото търсене, тази новина може да се окажа в ролята на каталиста, който ще ускори бичия пазар на урана. Историята помни подобен сценарий.
Предходният възходящ цикъл за индустрията бе предизвикан от шок в предлагането. Сред причините беше наводняване на една от мините на Cameco и затваряне на завода за преработка на уран в Port Hope през септември 2008.
Заглуши шума, чуй сигнала. Абонирай се за Инвесто седмичен бюлетин.
Надпреварата за Африка 2.0
Субсахарна Африка до скоро бе доминирана от Франция. През последните 3 години обаче, след серия преврати, френското влияние намалява. А както природата, така и геополитиката не търпи вакуум. Френското влияние се заменя с руско. Какво търсят две велики сили в африканската пустош?
Отговорът е ресурси. Там се намира Birmian Greenstone Belt, който има потенциал да се окаже един от най-богатите на злато региони в света. Той се простира на над 2000 километра надлъжно в следните страни: Буркина Фасо, Бряг на Слоновата Кост, Мали, Гана, Гвинея. Освен него в региона има находища на ред други полезни изкопаеми:
Една от страните, отговорни за 20% от доставките на уран за Европа се намира в същия регион. Става въпрос за Нигер. Тя е на седмо място в света по годишен добив и мината SOMAIR произвежда 4% от годишната продукция на уран. Тази мина е собственост на френската компания Orano – един от най-големите играчи в индустрията за добив и преработка на уран. Следната графика показва източните на уран за Европа:
На 28 Юли 2023 година се случи поредният преврат в региона – столицата на Нигер, Ниамей бе превзета от военни. Режимът на настоящия президент бе свален и в страната е обявено извънредно положение. Нигер бе последната страна в региона, която имаше цивилно управление. Всички нейни съседи вследствие на преврати през последните години се управляват от военни хунти.
Новият режим в Нигер е проруски и на третия ден след преварата неговият водач обяви, че спира износа на уран и злато за Франция. Анализ на ситуацията в Африка би била непълна без следните две карти:
Горната графика показва икономическите интереси на Русия в Африка. Както ясно се вижда огромна част от страните имат споразумения с Русия за разработването на находища на полезни изкопаеми – уран, фосилни горива, платина, злато и диаманти. Външните икономически интереси се налагат най-често с демонстрация на сила и всички велики сили умело използват този подход. Долното изображение показва военното присъствие на Русия в Африка:
Голяма част от най-бедните страни, но с изобилни природни ресурси, имат военни споразумения с Русия. Двете карти са илюстрация за Надпреварата за Африка 2.0. Африканският континент е новият плацдарм, където се разгръща геополитическият шах между великите сили. Експлоатирането на суровините е само част от мотивите. Сред инструментите на икономическата война е ограничаването на достъпа до ресурси на вражеските страни.
Точно това се случва в момента в Африка и превратът в Нигер е поредното доказателство за ефективността на този инструмент. Уранът ще се превърне в инструмент на геополитиката. Китай също много умело е позициониран в региона.
Китай, Намибия, уран
Ролята на Китай в света става все по-значима и пазарът на уран не е изключение. Те са вторият най-голям консуматор на уран след САЩ. Китай активно изкупуват дялове в компании, разработващи находища в Африка. Засега фокусът им е върху Намибия, която е на пето място по резерви на уран в света и на трето по годишен добив.
Чрез държавните предприятия China General Nuclear (GCN) и China National Nuclear Corporation (CNNC) Китай контролира едни от най-атрактивните находища в страната:
- Langer Heinrich – мината не работи от 2017 поради твърде ниските цени на уран. Планирано е нейното рестартиране през 2024 година. Мината е собственост на Paladin Energy Ltd (75%) и CNNC (25%).
- Rossing – открита мина, добиваща 5 % от световния уран. CNNC притежават и управляват мината.
- Husab – открита мина, добиваща 7 % от световния уран. GCN притежават и управляват мината.
Явното презапасяване на Китай с уран има причина. Китай строят нови 21 ядрени реактора. Отчитайки нарастващия дефицит на уран, китайците правят това, в което са най-добри – планират десетилетия напред.
Китай планират да натрупат резерви, достатъчни за десет години напред, които да захранват наличните им реактори. Те изкупуват 35 % от продукцията на най-големия производител на уран в света Kazatomprom.
САЩ и добива на уран
САЩ са най-големият консуматор на уран в света. Те консумират толкова, колкото втория (Китай) и третия (Франция) общо. В същото време добивът на уран в САЩ удари нов рекорд. Най-нисък добив за последните десетилетия бе реализиран през Q1 23.
САЩ използва уран главно от следните страни:
- Казахстан 35 %
- Канада 15 %
- Австралия 14 %
- Русия 14 %
- 5 % собствено производство, което устойчиво намалява, показано на горната графика
Налагане на санкции върху вноса на руския уран ще намали предлагането с 14%. Запълването на този дефицит ще бъде спешно и ще се направи по два начина:
- Първоначално пренасочване на поръчки към Казахстан, Канада и Австралия, за да се подсигури гориво за следващите няколко години.
- Успоредно с това добивът и преработката на уран в САЩ ще бъдат стимулирани по всевъзможни начини, за да се намали зависимостта от външни и най-вече неприятелски доставчици на ядрено гориво.
Устойчиво спадащият добив е проблем за САЩ. Дори санкциите да не станат факт, дисбалансът между търсене и предлагане на уран остава силно изразен. Той, комбиниран с рекордно ниското производство, създава предпоставки за бъдещ възход на американската индустрия свързана с урана. CAPEX цикъл и supply destruction по учебник – семената на възхода са посети от разрушението.
Пример въздраждането на ядрената енергетика в САЩ е Centrus Energy. Тя е единствената публично търгувана компания произвеждащата Low Enriched Uranium (LEU) и единствената такава в САЩ. Тя получава финансиране от DoE, а през Юли подписа меморандум за партньорство с Terra Power. Това е компания разработваща ядрени реактори от ново поколение и финансирана от Gates Foundation.
Санкции – кой кого
Има един външен фактор, който би предизвикал supply squeeze в епични пропорции. Става въпрос за налагане на санкции от страна на САЩ (вероятно и от страна на ЕС) върху вноса на руски обогатен уран.
Русия е сред водещите играчи в индустрията за добив и преработка на уран. Следните стойности го илюстрират:
- Конверсия – 37% от всичкия уран се преработва в Русия
- Обогатяване – 44% от всичкия уран се обогатява в Русия
- Бонус – Русия добива над 10% от световния уран
Вероятността санкциите да станат факт се увеличава, съдейки по косвени признаци през последните месеци. На 14 Февруари 2023 беше входиран законопроект за налагане на въпросните санкции. Оттогава са минали два от първите етапи – изслушване на комисията за енергетика и гласуване на проектозакона от конгреса. Необходими са още няколко стъпки, за да бъде приет този проектозакон. С изминаването на всяка следващата вероятността той да стане факт се увеличава.
Но дори той да не бъде приет, дисбалансът между търсенето и предлагането е достатъчно осезаем. Налагането на санкции върху руския уран единствено ще ускори започналите процеси.
Страните от ЕС активно търсят алтернативи на руския уран. България включително – преди няколко седмици канадската компания Cameco и АЕЦ Козлодуй подписаха договор за доставка на гориво. Щатския Department of Energy (DoE) се фокусира също върху местни компании, добиващи и преработващи уран. Те обаче имат да извървят доста дълъг път за да възстановят производствените мощности.
Изводи
Зелената пропаганда за лесен и евтин преход към „чиста“ енергия, която ще замени фосилните горива, все още доминира. Обаче тази визия няма нищо общо с физическата реалност. CAPEX цикълът е като гравитацията. Той е физически закон, който неуморимо влияе на предлагането на суровини. Енергията, за разлика от парите, не може да се принтира. Нейното производство е скъпо и трудоемко начинание.
ВЕИ, които ще заместят „мръсните“ електроцентрали, работещи с фосилни горива и ядрено гориво, се оказаха по „леви“ от техните защитници. Те живеят лелеяната мечта на левия политически спектър – стоят, нищо не правят и получават субсидии. Физическите закони обаче са неумолими. За да има ВЕИ трябват колосални количества енергия и полезни изкопаеми.
За щастие през последните месеци се оказа, че има хора останали със здрав разум. В Европа се предприемат действия за възраждане на ядрената енергетика. Дори в Германия се чуват идеи за рестартиране на техните АЕЦ.
Търсенето на уран ще нараства все повече, докато предлагането, изпитва все по-големи затруднения. Последните новини насочиха вниманието към урана, което е положителен знак. Навлизането в мейн стрийма е сигнал, че скоро и институционалните инвеститори ще се заинтересуват от индустрията. Нейната пазарна капитализация е пренебрежимо малка – $ 50 милиарда. Ако големите фондове решат да алокират 0.1 % от техните портфейли за инвестиции в уран, неговата цена ще задмине предходния връх от 136 $ за паунд много по-бързо от очакваното.
Завършвам публикацията с две личности, които са синоним на мейн стрийм. През юли Cathie Woods и нейният фонд ARK включиха Cameco в тяхното портфолио. Добър знак, че интересът на институционалните инвеститори и dumb smart money се засилва. Тоест ще има гориво за потенциалния бичи пазар на урана.
В заключение на краткия очерк за урана оставям мъдростта на вездесъщия Джим Креймър. Неговите прогнози се съревновават по-успешност с тези на корицата на The Economist. В САЩ дори има фонд, следващ дословно неговите прогнози наобратно. Откакто В края на Юли Джим ни удостои с поредната порция проникновена инвестиционна мъдрост, казвайки че урана не става за инвестиране, неговата цена се покачи с повече от 10 %, а на акциите от индустрията с над 20 %.
Важно напомняне: колкото и добре да е аргументирана една хипотеза, тя винаги е непълна. Понякога липсващите факти могат да се окажат решаващи за развитието на сценария. Днешната хипотеза не прави изключение.
Тя е плод на изследванията и анализите на автора, което автоматично я прави ограничена, предубедена и непълна. Използвайте изложеното като маркировки на карта. Тяхното следване не е задължително, както и използването на самата карта.
Всичко описано е единствено с образователна цел и не представлява съвет за покупко-продажба на ценни книжа.
