Инвестиции в банки

Банките, редом със суровините, са ми любимите сектори. Те са част от старата икономика, която е модерно да не е модерна.

И въпреки това тези два сектора са в основата на съвременната цивилизация. Суровините осигуряват енергия и градивни материали за заобикалящия ни свят, а банките махат пречките пред движението на капитала.  

А той е суровината на всяко начинание. Капиталът не трябва да стои на едно място и за да расте, трябва да се движи. Неговият най-голям враг е максимата „Всичко статично е мъртво“. Банките са свръхпроводникът, по който той протича.

В няколко статии съм споделял моите хипотези за бъдещето на различни полезни изкопаеми (уран, злато, платина). Днес обаче е ред на банките.

Ще ви представя моята хипотеза, защо смятам, че банките са интересни инвестиции; основни параметри на банките и начин на оценка; инвестиционни възможности извън фокуса на мнозинството.

Днешната статия ще бъде първата част от темата за банките. Следващата седмица ще ви представя анализ на банка, където използвам изложените в днешната публикация принципи.

Новата пазарна парадигма и банките

Без банкиране икономиката ще спре. Ограниченото движение на капитали, стоки и услуги означава застой за всяка държава поотделно и за света като цяло. Значимостта на банките ги прави не само задължителна част от икономиката, но и атрактивна инвестиция.

Банковият сектор е изключително разнообразен – от регионални търговски банки, през бутикови wealth and assets management банки до global systematically important banks. Аз считам, че някои от тези групи, ще бъдат големите печеливши от смяната на пазарната парадигма, съпътствана с глобално нарастваща ентропия.

Банките – минало и настояще

От началото на настоящето десетилетие навлязохме в нов секуларен инфлационен цикъл. Банковата система ще бъде един от проводниците на тази промяна, но и един от нейните главни бенефициенти.

Банките през предходния дефлационен режим минаха през Lost Decade. След кризата от 2008 година цялата индустрия стагнира. На долната графика се вижда, че ROE се движи на ръба Cost of equity.

Банкирането изостава, сравнено с другите сектори от икономиката. Съотношението Price to Book не е перфектно, но достатъчно добре илюстрира гапа между банките и икономиката през последните 15 години:

Съпоставката между банковия сектор на развитите и развиващите се пазари също е показателна. Нормално вторият е с по-високо P/B ratio от първия. Докато сега е обратното.

Новият инфлационен режим, както и предхождащият го дефлационен имат своите особености. Следната таблица представя накратко как изглеждат те.

Смяната на икономическата парадигма ще доведе до промяна на водещите индустрии и региони и работещите инвестиционни подходи.

Ако при дефлационен режим големите печеливши са ядрото (САЩ), облигациите, технологичните акции (Шумпетер) и финансовите активи, то при инфлационен режим ще доминират периферията (развиващите се пазари), суровините (Малтус), акциите на банките и реалните активи.

Промяната в инвестиционния подход се изразява в смяната на фокуса от големи компании на растежа при дефлационен режим към малки и средни value компании при инфлационен режим. Успоредно с това пасивното инвестиране (Бета) ще даде път на активното инвестиране (Алфа).

Преходът от дефлационен към инфлационен режим ще се отрази на банковата система. Промените във всеки от параметрите, описващи двата режима, ще създаде нови възможности за инвестиции в банковия сектор.

Капиталът никога не стои на едно място и винаги търси тишина и спокойствие. Следвайки тази максима, през новия инфлационен режим банковата индустрия ще премине през поредната трансформация:

• Нарастващ протекционизъм – търсенето на алтернативни и сигурни дестинации за съхранение и управление на капитали ще нараства. Това ще направи банките, работещи в юрисдикции като Channel Islands, Малта, Швейцария и други неутрални държави, все по-търсени и печеливши.
• Нарастващ протекционизъм 2 – големите икономики, категоризирани все още като развиващи се, ще търсят все по-голяма автономност в политиката и икономиката си. Техните банкови системи не правят изключение от този процес. В страни като Бразилия, Мексико и Индия големите регионални банки все повече ще се налагат за сметка на европейските и щатските банки.
• Повишаващи се лихвени проценти – секуларната инфлация означава, че ниските и нулевите лихви са в миналото. Лихвените нива ще останат високи за дълъг период от време. Маржовете на печалба на банките, ще се повишат значително.
• Трансфер на капитали от ядрото към периферията – икономиките, добиващи и преработващи суровини, ще привличат все повече инвестиции. Банките в страни като Бразилия и Мексико ще стават все по-атрактивни.
• Завръщане на реалните активи – банките, инвестиращи и финансиращи проекти, свързани с реални активи като строителство на инфраструктура, изграждане на производствени мощности, разработване на рудни залежи, ще бъдат все по-печеливши.
• Завръщане на Алфа – последните две десетилетия доминира пасивното инвестиране и експлоатирането на Бета. През новия режим обаче това няма да работи. Пазарите стават все по-трудни за прогнозиране и активното управление ще се завърне. Wealth and asset management банките ще спечелят от завръщането на Алфа инвестирането.
• Технологичен напредък – той не е пряко свързан с прехода от дефлационен към инфлационен режим, но оказва съществено влияние върху банковата индустрия. Електронните разплащания стават все по-голяма част от дейностите на търговските банки. Особено в региони с липса на банкова инфраструктура като Субсахарна Африка и част от Латинска Америка, банките, които предлагат удобни и евтини системи за онлайн плащания, ще стават все по-търсени.

Всички описани промени са карта, която показва къде да търсим Алфа.

Банките, които представляват интерес за мен, притежават следните характеристики:

• Оперират в неутрални юрисдикции и/или развиващите се пазари
• Инвестират и/или финансират проекти, свързани с реални активи
• Основната има дейност е wealth and assets management
• Предлагат digital banking services
• Global advisory banks

Банките, както всяка индустрия, имат специфични параметри, които ние трябва да познаваме. Както при минните компании разглеждаме AISC, LOM, grade, така при банките анализираме RWA, CET1, CAR.

В следващата точка ще представя кратко описание на параметрите, отчитащи състоянието на една банка.

Заглуши шума, чуй сигнала. Абонирай се за Инвесто седмичен бюлетин.

Седмичен бюлетин

Leave this field empty if you're human:

Банкиране 101 – оценка на риска и оценка на бизнеса

Инвестиционният процес се състои от три задължителни стъпки:

• Анализ – защо си струва компанията
• Оценка – колко струва компанията
• Управление на риска – размер на позицията, стоп лос, тейк профит, брой траншове

Задължително в този ред.

Методите на анализ и оценка варират според избраната индустрия. Докато управлението на риска се подчинява на едни и същи принципи.

Капиталова адекватност на банките

Анализът на всеки бизнес означава анализ на рисковете. Банките не правят изключение.

В тази точка накратко ще ви представя кои са те и как да ги отчитаме. Регулаторният орган, който задава тяхната стойност, е Bank of International Settelments (BIS). Регулацията, която ги описва, е Basel III Accord.

Рисковете, характерни за всички банки, могат да се разделят на следните групи:

• Кредитен риск
• Пазарен риск
• Оперативен риск
• Counter party risk

Графиката от BIS показва теглото на всеки от рисковете. Както се вижда най-голяма тежест от общия риск се пада на кредитния.

Кредитният риск се оценява по методи, дефинирани и описани в Basel III Accord. В следващите редове ще ви представя някои от тях:

• Regulatory capital (RC) – минималният собствен капитал, който всяка банка трябва да поддържа. Неговото предназначение е да абсорбира загубите в случай на кризисна ситуация. Състои се от две категории – Tier 1 и Tier 2.
• Tier 1 – основният собствен капитал на всяка банка. Това е капиталът с най-нисък риск и най-лесно достъпен при необходимост. Той се състои от CET1 и AT1.
• Common equity tier 1 (CET1) – собственият капитал на банката, състоящ се от обикновени акции.
• Additional capital tier 1 (AT1) – състои се от вечни (perpetual) облигации и привилегировани акции.
• Tier 2 – неодитирани печалби и резерви, подчинени задължения (subordinated debt), хибридни дългови инструменти. Този капитал се използва, когато Tier 1 е недостатъчен да осигури ликвидност на банката.
• Risk-weighted assets (RWA) – това са всички активи на банката, пресметнати спроред риска, който носят. Всеки актив – инвестиции, заеми според наличното обезпечение, пари в брой, носи различен риск, който се отчита в общата сума на активите.
• Capital adequacy ratio (CAR) – съотношението на RC към RWA. Показва собствения капитал на банката като процент от риск претеглените ѝ активи (RWA). Колкото по-висок е, толкова по-стабилна е банката. Този параметър отчита платежоспособността на банката.
• Tier 1 capital ratio – съотношението на Tier 1 към RWA. Показва Tier 1 капитала на банката като процент от риск претеглените ѝ активи (RWA). Колкото по-висок е, толкова по-стабилна е банката. Този параметър отчита платежоспособността на банката.
• CET1 capital ratio – съотношението на CET1 към RWA. Показва CET1 капитала на банката като процент от риск претеглените ѝ активи (RWA). Колкото по-висок е, толкова по-стабилна е банката. Този параметър отчита платежоспособността на банката.
• Liquidity coverage ratio (LCR) – това е съотношението на high-quality liquid asset (HQLA) към total net cahs outflows за 30 дни. Банката трябва да има достатъчно ликвидни активи, за да устои за 30 дневен период на негативни парични потоци. Този параметър отчита ликвидността на банката.

BIS установява минимални съотношения между видовете капитал и RWA. Те целят да измерят стабилността на банката. Това се изразява в нейната платежоспособност и ликвидност.

• Capital adequacy ratio > 8 %
• Tier 1 ratio > 6 %
• CET1 ratio > 4.5 %
• LCR > 100%

Описаните параметри и съотношения имат висока диагностична стойност, когато мерим риска. Познаването и ползването им е задължително. Те са есенциални, така както са LOM, AISC и grade за минната индустрия.

Оценка на бизнеса

Всяка индустрия има най-подходяща методика за оценка. Тя не гарантира прецизни резултати, но значително повишава достоверността им.

Особеностите на бизнеса определят избора на подход. Банките са единственият бизнес, при който парите имат двойнствена роля – капитал и суровина. Те са капитал за финансиране на дейността на предприятието и в същото време са суровината за производство.

Следните характеристики на банките правят употребата на оценки, базирани на парични потоци, неподходящи:

• Разликата между задължения, дългове, реинвестиции е много размита
• Регулаторните изисквания към капитализацията на банките

Тези две особености се отразяват в отчета на паричните потоци. Свободните парични потоци не са обективна мярка за ефективността на банката.

Приети са няколко метода за оценка на банките. Аз използвам Gordon Growth Model или Excess Return Model. Първият използва дивидентите (D), цената на собствения капитал (Re) и годишното нарастване на дивидентите (g).

Докато вторият използва възвръщаемостта върху инвестирания капитал (ROE), цената на собствения капитал (Re) и номиналната стойност на собствения капитал (BV).

В повечето случай използвам Excess Return Model, защото акцентира върху есенцията на банковия бизнес – банката управлява капитали заети срещу определена цена, които отдава на достатъчно висока цена, за да реализира печалба.

Напомняне:

• Оценката на компания не е качествен параметър – тя е чисто количествен и показва колко струва бизнеса. Тя не включва в себе си множество качествени и количествени параметри, които определят фирмата като добра или лоша инвестиция.
• Оценката на бизнес е упражнение по допускания – входните параметри в уравнението ги избираме ние, което по дефиниция ги прави грешни. Целта е те да не бъдат твърде грешни.
• Оценката служи единствено да знаем какво получаваме за това, което плащаме – тя не е достатъчна за вземане на инвестиционно решение и не ни казва колко да инвестираме. Тоест тя не замества аналитичния процес нито управлението на риска.

Както видяхме, банките не са изключение и имат своите особености при анализ и оценка. Тяхното познаване е задължително, ако искаме да избегнем скъпоструващи грешки.

Капиталовата адекватност е сред задължителните елементи на всеки анализ на банка. Той обаче не включва особеностите на различните видове банки. При тях се анализират и други променили, които не са тема на днешната статия.

Банките по света

В търсенето си на интересни инвестиции използвам топ даун подхода. Започвам от голямата картина, минавам през региони и индустрии и накрая стигам до отделните компании.

В контекста с банките, разглеждайки региони с потенциал за растеж, използвам следните критерии:

• Демография – брой население, възрастова структура, етническа хомогенност,
• Процент от населението, имащо достъп до банкови услуги – колкото по-малко, толкова по-добре
• Сектори в икономиката, които ще са големите печеливши през новия макро цикъл – банки, добив и преработка на суровини, строителство и инфраструктура
• Региони, печелещи от нелинейно нарастващата несигурност – банките служат за сигурни убежища на капитали

Цел: поне два от четирите критерия да са налични.

Заложените критерии на пръв поглед изпадат в противоречие, което е нормално. Банкирането не е хомогенна индустрия. Тя включва изключително голямо разнообразие от банки.

Съответно те ще просперират в различни страни според демографията, икономиката, геополитческата фрагментация. Казано по друг начин – няма да търся wealth and assets management в Мароко или ислямско банкиране в Швейцария.

На долната карта ви представям регионите, които считам за атрактивни през следващите години. Всеки от тях има своите специфики, които се отразяват и над доминиращия банков сектор. Изключение правят digital payments банките, които ще стават все по-актуални във всеки регион на света.

Къде и какви банки търся:

• Южна Америка – традиционни банки, дигитални разплащания
• Норвегия – търговски банки, дигитални разплащания
• Субсахарна Африка – дигитални разплащания и DeFi
• Северна Африка и Близкия Изток – ислямско банкиране и дигитални разплащания
• Швейцария – wealth and assets management, global advisory banks

Към момента в детайли анализирам три от изброените – Бразилия, Норвегия и Швейцария. В следващите редове ще ви представя кратка обосновка защо смятам, че техните банки имат голям потенциал за растеж през следващите години.

Норвегия

Норвегия е сред положителните примери за икономика, базираща се основно на добив на суровини – петрол и рибни продукти, която ги използва рационално с мисъл за далечното бъдеще.

Това е видимо, когато я сравним с Венецуела, която е страната с най-големи резерви на петрол и през 70те години е имала БВП колкото Западна Германия.

Норвегия има няколко предимства, които липсват на Венецуела – малко и образовано население. В същото време тя не страда от проблемите с емигранти, характерни за Швеция.

Обобщено предимствата на Норвегия се изразяват в следното:

• Малко и добре образовано население
• Силна петролна индустрия
• Силна риболовна индустрия
• Най-големия sovereign wealth fund в света

Комбинацията от природни богатства и малко и рационално мислещо население прави Норвегия уникално изключение от правилото resource curse, широко разпространено сред богатите на ресурси страни.

Норвегия умело управлява приходите си от петрол и риболов посредством суверенния си фонд. Средно на един норвежец се падат по 250 000 $ в активи на фонда.

Малко, богато и рационално население прави Норвежките банки атрактивно предложение, сравнено с техните конкуренти в Европа.

Високообразованото и богато население ще има все по-голяма потребност от ефективни банкови услуги. Тоест търсенето на digital banking services ще нараства все повече.

В същото време традиционните банки ще трябва да се адаптират успешно към желанията на клиентите си. Тези, които най-бързо интегрират новостите в своите бизнес процеси, ще се окажат големите печеливши.

Бразилия

Бразилия е десетата икономика в света и първата в Южна Америка.

Нейните сила и потенциал се крепи на следното:

• Голямо население, от което 69 % е в работоспособна възраст, тоест 150 милиона от общото за страната население;
• Четвъртата в света държава по обработваема земеделска земя – Бразилия е в топ пет по производство на соя и първа по производство на кафе, портокалов сок и захар;
• Притежават едни от най-големите резерви от Pre–salt reserves от газ и суров петрол – лесен за извличане, следователно евтин и с добро качество петрол;
• Избирането на Лула Да Силва стабилизира политически Бразилия –  след относителната изолация при администрацията на Болсонаро, страната постепенно се връща в голямата геополитическа игра;
• Бонус – Бразилия е сред първите пет в света по добив на бауксит (суровината за производство на алуминий) и желязна руда; сред първите десет по добив на злато и природен газ.

Бразилия, за разлика от Норвегия и Швейцария, е развиваща се икономика. Това обаче има своите предимство, което се крие в демографията.

Потенциалът на бразилските банки е функция на демографията и растежа на икономиката на Бразилия. БВП се очертава да нараства с 2% годишно през следващите няколко години. Населението в границата 18-65 години е 150 милиона или 69% от общото население на страната. Това означава, че възможностите са тепърва пред тях.

Като цяло банковият сектор в Бразилия е в много добро здраве и в същото време силно подценен. Следната графика показва къде се намира страната към момента според price to book ratio.

Графиката показва къде се намират топ четири банки в Бразилия, измерено според median price to book . Текущото дъно е сравнимо с това от 2008 GFC (външен шок) и политическата криза в Бразилия от 2015 година (вътрешен шок).

Към момента Бразилия е политически стабилна (по стандартите на Южна Америка), а глобално преминаваме през „нормално“ турбулентен период. Пазарът обаче оценява бразилските акции все едно Бразилия преминава през дълбока вътрешна или външна криза.

Нарастващото население, от което не малка част няма достъп до банкиране, и засилващата се икономика ще увеличи търсенето на банкови услуги. Фокусът в случая ще бъдат традиционните банки и digital payment банките.

Швейцария

Швейцарската банкова система не се изчерпва с Credit Suisse. В страната на лилавите крави и Патек Филип, asset and wealth management са ядрото на банковите услуги.

Швейцария си остава дестинация номер едно за съхранение на капитали. Представям ви част от причините, правещи Швейцария толкова атрактивна:

• Швейцария има традиции в банкирането над 400 години – private wealth and asset management е развита от няколко века. Първата такава банка е Lombard Odier, създадена през 1796 година, като тя все още съществува. Както името ѝ подсказва, тя е създадена от наследници на клана Ломбарди, произлизащи от родината на съвременното банкиране – областта Ломбардия, северна Италия.
• Изключително образовано население с гражданско самосъзнание – икономиката на Швейцария се базира на производството на стоки и услуги с висока добавена стойност, изискващи висококвалифициран персонал. Населението по необходимост е високо образовано. Другото предимство – гражданското самосъзнание е тясно свързано с образованието и управлението чрез референдуми (директна демокрация).
• Изцяло планинска страна, което прави външна инвазия (почти) невъзможна – в Швейцария равнини няма, има само планини, което прави планирането на военна операция изключително трудно и скъпо начинание. Следователно шансът за такава е много нисък.
• Притежанието на огнестрелно оръжие е легално и населението регулярно минава военно обучение – високообразовано население с гражданско самосъзнание и право да притежава оръжие е кошмар за всеки вътрешен или външен враг, желаещ да завладее властта.
• Перманентно е в топ пет по БВП на глава от населението в световен мащаб – Швейцария не само управлява парите на богатите, но и тя самата принадлежи на техния клуб.

Богато, отговорно и обучено население гарантира в голям степен липсата на вътрешни размирици или инвазия от външна страна.

Това означава спокойствие и тишина. А това е всичко, което търси капиталът, за да може да свърши основната си работа – да се умножава.

Горните точки могат де се обобщят с три думи – традиции, сигурност, отговорност. Дори популярни дестинации като Малта или Кипър не могат да се похвалят с наличието на тези предимства.

Всичко това прави Швейцария перфектната дестинация за инвестиции в private wealth and asset management банки.

Старата икономика ще става все по-атрактивна за инвеститорите. По-високите лихви, секуларната инфлация и политикономическата фрагментация са сред причините за това. Както суровините ще се облагодетелстват от изброените, така и банките ще просперират, благодарение на тях.

Атрактивните инвестиции не са ограничени в САЩ. Бразилия, Норвегия и Швейцария не са изчерпателен списък на възможностите. Представих тях, защото съм отделил най-много време в техния анализ и планирам или вече имам експозиции в техни банки.

В следващата част представям анализ на банка, където прилагам описаните принципи на практика.

Освен интересни статии и идеи, свързани със света на финансите, Инвесто предлага също и месечни абонаменти – Смарт Бета и Отвъд Бета.

Смарт Бета предоставя удобен и диверсифициран начин за инвестиране в широка гама от активи чрез подбрани ЕТФи. Този абонамент е подходящ за хора, които търсят стабилност и дългосрочен растеж на вложенията си при нисък риск. В същото време пести време и усилия за управление.

Отвъд Бета е насочен към инвеститори, които търсят по-динамични и активни възможности за постигане на висока възвръщаемост. При този абонамент ще получиш възможността да избираш и комбинираш различни акции и опции  в съответствие с твоите инвестиционни цели и предпочитания.

Ако и ти желаеш да се сдобиеш с нови идеи за инвестиции, както и да се запознаеш с моя инвестиционен процес, може да го направиш като избереш подходящ за теб абонамент.