Yellow cake* industry – инвестиции в уран

Икономиката е циклична. Тя се влияе от много различни фактори. Съответно секторите, които я съствляват също имат пикове и дъна.

В голямата си част те зависят от ликвидността – достъпа до капитали на всички пазарни участници. Парите са като река, която следва сезоните – лятото пресъхва, докато ранна пролет е препълнена. Обаче има индустрии, за които икономическите сезони не важат. Те си имат своя цикличност, която не зависи от ликвидността. С един от тях вече ви запознах – това е Военно-промишления комплекс.

Той зависи от геополитическите процеси и макро историческите цикли. Има една индустрия, която е свързана с ВПК и подобно на него, не зависи стриктно от икономиката. Тя добива и преработва основната енергийна и бойна суровина за ядрената триада. В същото време служи за производсто на електроенергия, при това по най-екологичния начин, измерено във въглердони емисии.

Индустрията, за която говоря, е тази за добив и преработка на уран. Тя е изключително апокрифна за мнозинството инвеститори поради ред причини. Факторите, които я правят трудноразбираема са:

• Размерът на нейния физически пазар е под 10 милиарда долара;
• Пазарната капитализация на публичните компании, добиващи и преработващи уран е само 36 милиарда долара;
• Пазарът на физически уран е различен от този на пшеница и петрол като структура;
• Най-големите играчи са партньорства между държава и корпорация и голяма част от тях не са публични компании;
• Уранът е стратегическа суровнина не само за енергетиката, но и за отбраната.

Както се вижда, пазарът на уран е стотинки спрямо други индустрии. С кешът, с който разполага Епъл, може няколкократко да купи всички компании в сектора. Дори сравнен с другите енергийни суровни като петрола и въглищата, уранът е джудже.

Отделно една шепа компании и държави определят предлагането. А това, че голям част от тях не са публични води до липса на информация.

Това, че пазарът на уран е толкова малък, прави всеки дисбаланс в търсенето и предлагането мощен катализатор, водещ до епични пикове и спадове в неговите цени и на компаниите, които го добиват и преработват.

През последните над 10 години се трупа дисбаланс от двете страни – нарастващо търсене и свиващо се предлагане.

Търсенето бавно, но устойчиво нараства, а предлагането стагнира поради изчерпване на резервите на големите уранови мини. Последното пък се дължи на липсата на инвестиции за откриване и разработване на нови находища.

В днешната статия ще изследваме главните фактори, които стимулират търсенето и ограничават предлагането на уран.

Голямата картина

В статията за ВПК подробно описах макропроцесите, които оказват влияние на настоящето десетилетие. Днес ще ги отбележа накратко като ще добавя информация, свързана със суровините и урана.

Макро факторите ще ги разделя на две групи според това на коя страна оказват влияние – търсене или предлагане.

Предлагането:

• Политикоикономическа фрагментация – униполярния свят, доминиран от САЩ, е изправен пред предизвикателства, отправени от различни страни – Китай, Русия, Global South. Това не означава гарантиран залез на САЩ, но означава все по-изострени конфликти на всякакво ниво – икономическо, политическо, а вероятно и военно. Един от инструментите на икономическата война са санкциите. Наложените на Русия оказаха сериозен ефект върху цените на всички суровини. Уранът засега прави изключение и не подлежи на санкции. Използвам наречието засега, защото е възможно това да се промени. А последствията от такова решение ще са многовалентни. Първото е supply squeeze, което ще провокира рязко повишаване на цената на урана. С други думи – един подпис би довел до изчезване повече от една трета от предлагането.

• Реални активи срещу Нематериални активи – CAPEX цикъла на supply destruction пося семената на нов суперцикъл на суровините. Уранът не прави изключение. След аварията във Фукушима инвестициите в разработки на нови находища спаднаха брутално. За целия свят за 2022 година са вложени едва 200 милиона долара за целта. Предлагането на уран е в пълна стагнация.

Търсенето:

• Зелената сделка – пътят към нулеви въглеродни емисии минава през базовите метали и енергийните суровини, колкото и да не им се иска на кресливите зелени лобита. Ядрената енергия е най-чистата от всички видове енергоизточници, дори сравнено с ВЕИ. През последната година зелените сектанти започнаха да признават ползите от ядрената енергия. На последното събиране на Клуба на технократите еколози в Давос представиха филма на Оливър Стоун Nuclear. Това е показателно за новия наратив, който ще се прокарва през следващите години.

• Демография – населението на развитите икономики, с изключение на САЩ, е в стагнация. Страни като Индия и Бразилия са на другия спектър. Към тях можем да добавим Средния и Близък изток и страни от Африка. Това население ще има енергийни нужди, които трябва да се посрещнат. Ядрената енергия е част от решението. Тоест нарастващо търсене на уран.

• Политическа и икономическа фрагментация – както на предлагането така и на търсенето, възникващият нов геополитически ред оказва влияние. Държавния суверенитет става все по важен фактор, а той е пряко свързан с енергийната независимост. Способността една държава да задоволява енергийните си потребности самостоятелно, рязко променя нейната роля в геополитическия шах. Колкото по-независима енергийно е държавата, толкова повече свобода има при вземане на политически и икономически решения.

Търсенето и предлагането се намират в явен дисбаланс. Той с времето ще се обостря и в един момент може да възпламени нов бичи пазар при урана.

Основните потребители на уран са два – ядрената енергетика и секторът на отбраната. Първата обаче е факторът, който определя търсенето, защото количествата уран, които тя консумира, са значително повече сравнено с военно-промишления комплекс.

Заглуши шума, чуй сигнала. Абонирай се за Инвесто седмичен бюлетин.

Седмичен бюлетин

Leave this field empty if you're human:

Ядрената енергетика – търсенето

В тази точка ще опиша ядрената енергетика. Тя е главен фактор за нарастващото търсене на уран. Атомните централи консумират много по- голяма част от добития уран, сравнено с ВПК.

Ядрената енергия има ред предимства:

• Осигурява базовото натоварване на електропреносната мрежа – базовото натоварване е есенциално за нейното функциониране, защото поддържа постоянния товар на мрежата без значение атмосферните условия и потреблението на ток към всеки един момент.

• Почти нулеви въглеродни емисии, сравнено с останалите източници на електроенергия.

Ядрената енергия, редом с тази генерирана от фотоволтаици е най-безопасна, измерено в смъртни случаи на терават час:

Поради ред причини, които не са обект на днешната статия, ядрената енергетика беше персона нон грата за еколозите до изминалата година. Обаче този тренд започна да се променя.

Държавният суверенитет минава през енергийна независимост. Няма бедна енергийно страна, която да е просперираща. Не случайно най-проспериращите страни са енергийно осигурени.

Въпреки Зелената сделка и силните анти атомни лобита през последната година интересът към атомната енергетика се възроди. Дори в страни като Германия и Япония, които до скоро бяха силна опозиция на атомната енергия, започнаха да обръщат платната.

В допълнение страни от Global South интензивно инвестират в развитие на нови атомни мощности.

Както се вижда броят ядрени реактори ще нараства. Това означава все повече търсене на уран, чието предлагане, както видяхме, е ограничено.

За разлика от други горива, уранът е необходим в минимални количества, за да осигури огромни мощности.

Горната илюстрация показва колко енергийно плътен е уранът. За разлика от електроцентралите, работещи с фосилни горива, където разходите за гориво са голям процент от крайната цена на киловат час, при атомната енергия е точно обратно.

Като процент от крайната стойност за един киловат час цената на необходимия уран е около един процент.

Дори при чисто нови атомни централи цената на нужния уран за първото зареждане не надвишава 3 процента от общата инвестиция за строителство и пускане на електроцентралата.

Да обобщя:

• Предлагането на уран е ограничено поради supply destruction и политикономическата фрагментация;
• Търсенето му нараства, първо заради прехода към нулеви въглеродни емисии, второ защото все повече страни искат да са енергийно независими;
• Неговата цена е малко перо от общите разходи на една ядрена централа;
• Няма алтернатива.

Горното заключение може да се илюстрира със следната графика:

Както ясно се вижда, ние сме в режим на дефицит, породен от стагниращо предлагане и нарастващо търсене.

Дългосрочно никой пазар не може да работи така. За да се балансират цените, трябва да се случи едно от следните три неща:

• Компенсация на липсващото предлагане – на практика е невъзможно, защото изведнъж трябва да се появи ново работещо находище от калибъра на Cigar Lake (мина, произвеждаща 10% от световния уран). Технологично е невъзможно да се случи в рамките на няколко години.
• Рязък спад на търсенето – политическо решение да се изключат ядрени мощности, което ще редуцира търсенето. Това в много части на света означава режими на тока. Икономически и политически неприемливо.
• Повишаване на цената на урана, като следствие от явния дисбаланс между търсенето и предлагането. Това би стимулирало компаниите, да инвестират в разработване на нови находища, за да се компенсира този дефицит – пазарните принципи в действие, което е най-вероятния сценарии.

Използвайки теорията на ограниченията се оказва, че първите два сценария са (почти) невъзможни поради технически, икономически и политически ограничения.

Третият сценарии е най-възможен, защото той следва пазарните принципи на търсене и предлагане.

Темата за дисбаланса между търсене и предлагане, е чудесен преход към следващата точка – страните и компаниите, които доминират в сектора.

Yellow cake industry – предлагането

Индустрията на добив и преработка на уран се доминира от няколко държави и една шепа компании. Считам, че това е предимство, защото има относително малко променливи в уравнението.

Казахстан (40%), Намибия (12%) и Канада (10%) произвеждат 62% от урана в световен мащаб. Представете си какъв ефект би предизвикала върху пазара на уран една криза, която да доведе до затваряне на мините в една от тези страни.

При компаниите ситуацията е подобна – те са концентрирани в същите държави. Ако една от тях има проблеми и затвори мина, предлагането веднага ще се свие и няма да може да посрещне търсенето.

В следващите редове ще ви дам карта, на която са показани основните играчи в индустрията.

География на урана

Уранът е много широко разпространен в природата химичен елемент. Поради ред технологични ограничения неговото извличане е лимитирано до определен тип залежи. Геологията предопределя металургията, а тя от своя страна, необходимата техника за извличане. 

В света има няколко зони с подходяща геология. В тях са концентрирани най-големите уранови мини.

Най-големите мини са както следва:

Съответно компаниите лидери в сектора са:

Графиките са от преди две години. Това обаче не ги прави невалидни. За разлика от сектора на високите технологии, където лидерите може да се сменят в рамките на година, в сектора на суровините и особено на урана промените са изключително бавни.

От горния списък компании, малка част са публични корпорации листнати на фондови борси. Повечето, дори да са листнати на фондова борса, са публично-частни партньорства между държавно предприятие и корпорация.

Друга особеност е, че компаниите – частни и публични, са концентрирани в няколко държави – Канада, Русия, Китай, Казахстан и Австралия.

Определящ фактор за бъдещото предлагане са инвестициите в откриване и разработване на нови залежи. Следващата графика ясно показва тенденциите през последните десет години:

Едва 200 милиона долара са похарчени за откриване на нови находища за целия свят.

Ако тенденцията в проектиране и строеж на ядрени мощности се запази, дефицитът, който вече е факт, ще стане невъзможен за покриване.

Към момента липсите се покриват чрез рециклиране на отработено ядрено гориво и бракувани ядрени оръжия. Това обаче е временно решение. Необходими са нови находища, които няма да се намерят сами и за без пари.

Семената на възхода са посети от падението. На дъното на supply destruction цикъла лежат основите на нов бичи пазар. Тази евристика е валидна не само за урана, а за всяка друга суровина.

Голямата картина обобщено изглежда по следния начина:

• Стагниращо предлагане – минималните инвестиции в откриване и разработване на нови находища и политикономическото разделение ще оказват все по-голямо влияние на предлагането. Дори без преки санкции, много страни постепенно започнаха да търсят уран от източници различни от Русия. Това изкарва голяма част от предлагането от уравнението.
• Устойчиво покачващо се търсене – ядрената енергетика все по-широко се приема като алтернатива на фосилните горива, което я прави важен елемент от прехода към нулеви въглеродни емисии. Населението на Индия и голяма част от Африка расте експоненциално. Единствения начин да се задоволят нуждите на повече хора е увеличаване на енергийните мощности. В допълнение Индия се изкачват по S образната крива на богатството (БВП на човек минава 3300$), което означава все по-голямо потребление на стоки и услуги. За да се произведат и доставят това изисква електроенергия. Не на последно място по важност е все по голямата нужда от енергийна независимост. Тя е породена от нарастващата поляризация на света.

• Потенциален ускорител – санкции срещу руския уран. Дисбалансът между търсене и предлагане е факт. Той бавно и устойчиво ще продължи да влияе на цената на урана. Наложат ли се санкции на руския уран, описаният процес ще се ускори многократно и дефицитът ще придобие епични пропорции.

Асиметрични инвестиционни възможности не се намират лесно. Те често са извън масовия фокус. Пазарът на уран е такъв – твърде малък, доста непрозрачен и доминиран от няколко компании.

Въпреки тези причини или точно заради тях,по скалата на достоверност сценарият, който описах, попада в категория вероятен.

Причината е, че фундаментът е в явен дисбаланс. Използвайки Теорията на ограниченията от трите варианта – повишаване на предлагането, свиване на търсенето или повишаване на цената на урана – първите два са неприемливи.

Пред тях стоят редица пречки – технически, икономически и политически. Третият вариант, колкото и неприемлив да изглежда, дългосрочно ще е с най-малко нежелани последствия.

Разходите за гориво на един АЕЦ са под 3% на година от общия бюджет. Този нисък процент дава на компаниите, опериращи ядрени мощности голям буфер. Дори цената на урана да се удвои, това няма да се отрази драстично върху техните бюджети.

Индустрията на добив и преработка на уран предлага две неща:

• Изключителна асиметричност на залога
• Висока достоверност на хипотезата

Рядко срещана комбинация от потенциал за печалби с относително висока вероятност.

Обърнете внимание на тази възможност. Абонатите на Отвъд Бета със сигурност ще го направят. Последния месечен доклад е посветен на урана и включва анализ на компании, в които виждам голям потенциал.

Ако и ти желаеш всеки месец да получаваш по една асиметрична инвестиционна идея, може да го направиш като се абонираш за Отвъд Бета.

* Yellow cake – това е крайният продукт на изхода на урановата мина. Представлява жълт прах на химическото съединение триуранов октаоксид U3O8. Заглавната снимка на пулбикацията изобразява yellow cake.