Бъдещето: възможните хипотези и хипотетичните възможности

Представям ви трета последна част от серията публикации анализиращи възможното бъдеще. За да прочетете останалите части, моля последвайте следните линкове:

Първа част: Миналото – възходи и падения или лошия навик на историята да се повтаря

Втора част: Настоящето – за банките и хората

Всичко, което сме направили и не сме направили, ни е довело на мястото, на което се намираме днес. Това важи на индивидуално ниво и на макро ниво.

Всяко наше решение води към действия. Те от своя страна имат последствия, които имат последствия, които също имат последствия. И твърде често кратковременните последствия не съвпадат с поляритета на дългосрочните.

Така изпадаме в заблуда, че предприетите действия са винаги правилни или най-малкото няма как да са грешни. Още повече, че ние сме неспособни да мислим дългосрочно. За нас кратко е утре, а дълго е другата седмица. Обаче от историческа перспектива кратко може да е години, а дълго – десетилетия, а често и много повече.

Ние не умеем да виждаме голямата картина. Твърде задълбочено се фокусиране върху детайлите без да им даваме контекст. Всъщност смятаме, че подробностите са голямата картина. Но това е наш проблем. Без значение дали я виждаме или не тя е там.

Макро циклите и систематичните рискове се разгръщат устойчиво и необратимо. Дълговете се трупат, населението в развитите икономики застарява, светът се поляризира. Въпреки това ние оставаме слепи за случващите се промени.

Всеки проблем е решим, докато не достигне точката на point of no return. След нея магнитуда на последствията експоненциално нарастват и ние сме принудени да действаме отчаяно. Ако по-рано проблемът е можел да се реши относително лесно, след преминаването на тази точка това е (почти) невъзможно.

Към момента световният дълг е 320 трилиона долара или около 320 % от световния БВП. Тоест сумарните задължения на домакинства, корпорации и правителства са 3.2 пъти повече от годишната производителност.

В посочената сума не са включени off the books items. За тях знаем, че са много, но точно колко и какви точно са само можем да гадаем.

В историята на човешката цивилизация това е рекордна задлъжнялост. Едно е сигурно – в един момент сметката ще дойде. Не е известно обаче кога ще стане това и по-какъв начин ще се изплати.

В днешната статия ще търся отговор на тези въпроси. За целта ще създам три хипотези. Всяка от тях се базирана на триъгълника на огъня, чиито елементи описах в предните две части.

Правилното разбиране на сценариите, които представям, изисква да познаваме основни ментални модели за прогнозиране на бъдещето. Те ни напомнят, че полезността на прогнозите е функция на времето и че те представят единствено възможни, а не гарантирани изходи.

Менталните модели са както следва:

  • Прогнозирането на стабилност в системата изисква по-малко усилия и води до по-висока успеваемост, докато прогнозирането на промени изисква повече усилия и често има ниска успеваемост.
  • Никоя система не може да остане непроменена за твърде дълго време. Промяната настъпва от малкото, но достатъчно изменение в критичен за системата параметър.
  • Познаваме в голяма степен обстоятелствата, но това което не знаем е искрата, която ще възпламени пожара. Тоест това, което ще предизвика радикална промяна в състоянието на системата.
  • Времевият хоризонт на прогнозата е от значение. Не е нужно да е прецизен, но да бъде достатъчно близко, за да повиши нейната оперативна полезност.

Използвайте описаните модели като лакмус. С тях тествайте всяка хипотеза за бъдещето, включителното тези, които ще прочетете.

Тяхната цел е не да предсказват, а да предпазват. Да предпазват от заблуди като сигурност, категоричност и убеденост. Три характеристики, които са твърде вредни, когато говорим за бъдещето.

Трите хипотези са свързани с новият макро режим – секуларна инфлация. В неговите особености се крият инвестиционните възможности през настоящето десетилетие. Те ще са доста различни от доминиращите досега идеи и ще изискват нов или по-скоро добре забравен инвестиционен подход.

Последната точка от днешната публикация е посветена на тези идеи. В контекста на всеки сценарий ще представя индустрии и региони имащи потенциала, да се възползват от настъпващите промени.

Преди да продължа с изложението нека си припомним основните характеристики на триъгълника на огъня като аналитичен инструмент. Всяка от неговите страни носи информационна стойност, която пряко влияе на крайната хипотеза.

Синтезирано изводите са както следва:

Макро циклите (кислородът) – екстремумите на ред макро цикли настъпват през настоящето десетилетие – The forth turning, Elite Overproduction Cycle, Productivity and Debt Cycle. Това наслагване може да се обобщи в следното изречение:

Обобщение: Макро циклите (пред)определят все по-голяма деградация и поляризация на обществото, все повече като брой и все по-неспособни елити и все повече дългове спрямо производителността.

Систематичния риск (горивото) – на повърхността банковата система  изглежда здрава сравнено с кризата от 2008 година. В същото време off the books items са скритият риск, който устойчиво се натрупва. Информационната асиметрия прави невъзможна неговата обективна оценка. Обаче едно е сигурно – рискът устойчиво се натрупва, защото дизайнът на системата е такъв.

Качеството на хората, заемащи лидерски позиции, е трагично. Количеството риск в системата е правопропорционално на количеството идиоти с власт в системата.

Обобщение: Непознати качествено и количествено рискове в система, управлявана от идиоти е комбинация, гарантираща устойчиво натрупващи се проблеми.

Искрата (голямото неизвестно) – списъкът с потенциални каталисти, които мога да анализирам с висока достоверност е твърде лаконичен. Причината е, че събития от този род винаги пребивават в света на хаоса и непознаваемото. Включвам два сценария с относително висока достоверност – фалити на глобални банки, но породени от различни фактори. В САЩ и Европа от off the books items, а в Китай от вътрешната корпоративна задлъжнялост, свързана с недвижимите имоти.

Обобщение: Събитието каталист е голямото неизвестно в нашето уравнение. С относително висока достоверност мога да очаквам, че искрата ще бъде фалит на глобална банка. В единия случай ще е предизвикан от твърде много токсични активи, а в другия – от свръх задлъжнялост на китайските корпорации.

Ето как изглежда триъгълникът на огъня:

Фигура 1: триъгълникът на огъня и неговите елементи

Макро циклите водят до промяна на икономическата парадигма. Без значение дали някоя от изложените хипотези се реализира икономиката преминава от дефлационен към инфлационен секуларен режим. А това има своите последствия.

Новата парадигма

От началото на настоящето десетилетие навлизаме в нов секуларен инфлационен цикъл. Той и предхождащия го дефлационен режим имат своите особености. Следната таблица представя накратко как изглеждат те:

Фигура 2: сравнение между дефлационен и инфлационен режим

Кратко описание на таблицата

Промените в голямата картина са икономически и политически. Политическите се изразяват във възникването на втори полюс на силата и все по-голямата поляризация и фрагментация на света. Икономическите означават смяна на водещите принципи на управление на икономиката. Двете заедно от своя страна оказват влияние на финансовите пазари.

Монетаризъм – икономическа школа твърдяща, че инфлацията, заетостта и икономическият растеж могат да се регулират чрез контрол върху паричната маса в циркулация. От изброените три монетаристите акцентират върху контрола на инфлацията Според тях основният орган за икономически контрол е Централната Банка.

Кейнсианство – икономическа школа твърдяща, че инфлацията, заетостта и икономическият растеж могат да се регулират чрез контрол върху фискалните разходи и данъчните ставки. От изброените три кейнсианците акцентират върху контрола на заетостта. Според тях основният орган за икономически контрол е Правителството.

Нулеви номинални лихви – основният лост за контрол на икономиката според монетаристите е лихвеният процент. Политиката на нулеви лихви е една от неговите разновидности. Чрез изключително ниски номинални лихви населението и бизнесът са мотивирани да заемат пари. Това означава ликвидност, която стимулира общото търсене.

Фискални стимули – основният лост за контрол на икономиката според кейнсианците. Фискалната политика накратко се изразява в размера на данъците и правителствените разходи. Посредством техния контрол се регулира общото търсене, а оттам инфлацията и икономическия растеж.

Йозеф Шумпетер постулира, че икономическото развитие се извършва на скокове, породени от технически иновации. Той формулира концепцията Creative destruction – всяка икономическа система еволюира, разрушавайки старото, за да даде път на новото. Доминиращата тема е икономически растеж, дължащ се на революционни технологии.

Томас Малтус твърди, че ресурсите в един момент ще са недостъчни за посрещането на нуждите на нарастващото световно население. Според него населението нараства, следвайки геометрична прогресия, докато добивът и производството на суровини – следвайки аритметична прогресия. Доминиращата тема е недостиг на ресурси.

Смяната на икономическата парадигма ще доведе до промяна на водещите индустрии и региони и работещите инвестиционни подходи.

Ако при дефлационен режим големите печеливши са ядрото (САЩ), облигациите, технологичните акции (Шумпетер) и финансовите активи, то при инфлационен режим ще доминират периферията (развиващите се пазари), суровините (Малтус), акциите на банки и реалните активи.

Промяната в инвестиционния подход се изразява в смяната на фокуса от големи компании на растежа при дефлационен режим към малки и средни value компании при инфлационен режим. Успоредно с това пасивното инвестиране (Бета) ще даде път на активното инвестиране (Алфа).

Сценариите, които ще опиша, са нюанси на новата парадигма. Различават се по поляритет и интензитет. Това предопределя и кои индсутрии и региони ще имат най-голям потенциал за растеж при всеки сценарии.

Заглуши шума, чуй сигнала. Абонирай се за Инвесто седмичен бюлетин.

Седмичен бюлетин

Опит за надникване в непознаваемото бъдеще

Бъдещето по дефиниция е непознаваемо. На него не му пука за нашите жалки опити да го разгадаем и има навика постоянно да ни изненадва. За сметка на това ние сме много успешни в неговото анализиране, обаче едва когато то вече е станало минало.

Въпреки това нашите опити да го прогнозираме не са напълно безсмислени. Тяхната цел не е да ни дадат категорични предсказания, а да опишат възможности с различна степен на достоверност.

Инструкции за употреба

Ще представя три хипотези според поляритета на техните последствия – положителна, неутрална и отрицателна. Достоверността и на трите варира по скалата между възможни, правдоподобни и от правдоподобни към вероятни.

За определяне на степента на достоверност използвам Конуса на бъдещето:

Фигура 3: конусът на бъдещето и степени на достоверност на всяка хипотеза

Основни допускания при създаването на хипотезите:

  • Всички хипотези са за настоящето десетилетие, тоест до 2030 година. Да не се бъркат с краткосрочни (до няколко година) или много дългосрочни (над 10 години) тенденции. Описаните често могат да бъдат в различна посока спрямо една друга.
  • Допускам, че кислородът, тоест макро циклите, са известни и оказват постоянно влияние.
  • Допускам, че горивото, тоест систематичните рискове, са относително известни и оказват постоянно влияние.
  • Искрата е неизвестното в нашето уравнение. Тя е единственият променлив параметър във всяка хипотеза. Като такъв от нея зависи поляритета, интензитета и тайминга на хипотезата.

  • Най-важното – трите хипотези могат да са тотално грешни.

От дефлация към инфлация или как ще платим сметката

Общото между трите хипотези е, че те описват кога и как ще стане плащането на сметката. Изплащането на задълженията или поне тяхното редуциране (deleveraging) може да стане по няколко начина:

  • Deflationary deleveraging (Голямата депресия) – това е най-лошият вариант. Цените на стоки и услуги спадат, което води и до по-малко приходи за домакинствата и бизнесите. В същото време стойността на задълженията в относителни измерения нараства. Така ножицата между приходи и разходи по обслужване на задълженията става все по-голяма. В един момент тя достига критична точка, където кредитополучателите са неспособни да обслужват задълженията си.
  • Inflationary deleveraging (САЩ след ВСВ2) – най-малкото зло, както Далио го назовава “beautiful deleveraging”. Чрез контролирана инфлация се цели поддържането на номиналния растеж на БВП над номиналните лихвени проценти. Тоест производителността да нараства по-бързо от разходите по обслужване на задълженията. Така дългът методично се обезценява, а успоредно с това икономиката не стагнира и кредитополучателите остават достатъчно ликвидни.
  • Hyper inflationary deleveraging (хипер инфлацията в Германия след ВСВ1) – това е провалената версия на предходния вариант. Комбинацията от инфлация, предизвикана от увеличена парична маса и намаляваща икономическа активност води до рязък скок на цените. Колкото повече пари вкарва правителството в системата, толкова повече цените нарастват.

Аз допускам, че ще минем през вариант две – inflationary deleveraging, съпътстван от секуларна инфлация. Освен цикъла на производителността и задълженията има ред други макро причини, които са инфлационни – демографията на развитите икономики, военните конфликти, CAPEX цикъла на суровините.

Трите хипотези, които ще ви представя, са свързани с инфлационни режими. Разликата между тях е в магнитуда на инфлацията.

Това не изключва категорично първият сценарий doom and gloom да бъде съпроводен с deflationary deleverage. Вероятността за неговото случаване не е тема на публикацията. Единствено го споменавам като възможен в контекста на doom and gloom хипотезата.

Започвам с най-изтърканата хипотеза – любимият инструмент за генериране на гледания на всички финансови медии.

Doom and gloom – total financial destruction

  • Искрата – фалит на европейски/американски GSIB
  • Достоверност – възможна към правдоподобна
  • Кога ще дойде сметката – в рамките на няколко години
  • Последователност на събитията – от криза към възстановяване
  • Режим – брутално дефлационен или яко инфлационен

Този сценарий е колкото неприятен, толкова и лесен за обяснение. Фалит на банка от калибър на JP Morgan или Deutsche Bank ще предизвика каскада от ефекти първо на финансовите пазари, а после и на глобалната икономика.

Както казах в предната част, банките са най-ефективният проводник на систематичния риск. Те са сърцето на кредитните пазари, но в същото време оказват пряко влияние на другите два макро пазара – на стоки и услуги и на международния валутен пазар.

Както виждате достоверността, която придавам на такова събитие, е от възможна към правдоподобна. Напомням, че всички хипотези са за това десетилетие. Това, че не виждаме или не искаме да виждаме причини за фалит на Дж П Морган или Дойче Банк не означава, че няма такива.

Реакцията на Централните Банки и правителствата ще предопредели кой път ще хванем – дефлационен или (хипер) инфлационен. И двата сценария са познати от миналото и са гарантирано неприятни.

Следвайки метафората със сметката, ако се случи този сценарий, тя ще дойде много по-скоро от очакваното. Нейното плащане ще бъде съпроводено с глобални турбуленции. Според реакцията на властимащите техният магнитуд ще варира много. Може да минем през Голяма депресия 2.0 или Ваймарски сценарий (Германия след ВСВ1).

Описанието на тази хипотеза е лаконично, защото тя е най-популярната. Като такава е дъвкана многократно и е позната на мнозинството. Другите два сценария са по-интересни и стоят извън фокуса на мейнстрийма. Първо, защото не продават страх и второ, защото изискват критично мислене.

Продаващите страх публикации са ефективен инструмент за създаване на трафик и продажби, а критичното мислене изисква усилия. Следователно ако се пишат непопулярни статии, които в същото време костват много усилия, КПДто на начинанието спада значително. Поне така изглежда в очите на мнозинството.

След горното уточнение идва ред на двете интригуващи хипотези. Първата е най-достоверната в моите очи – фалит на китайски GSIB.

Неутрална – Chinese Lost decade

  • Искрата – фалит на китайски GSIB
  • Достоверност – правдоподобна към вероятна
  • Кога ще дойде сметката – около/след 2030 година
  • Последователност на събитията – от умерена криза към умерено възстановяване
  • Режим – умерено към високо инфлационен

Анализирането на китайските икономика и банки има една особеност. Тя е в достоверността и качеството на информацията, която имаме. Европейските и щатските банки също притежават тази специфика, но при китайските е много по-изявена.

Причината е проста. Нека не забравяме, че Китай е тоталитарна технокрация. Информационният поток винаги се движи от горе надолу и бива старателно филтриран, без значение политическия режим. При тоталитарните режими обаче контролът на информацията е най-интензивен.

Тази зависимост касае информацията от всякакво естество – икономическа, политическа, културна. Контролът на информацията във всеки тоталитарен режим следва следния слоган:


Успехите винаги се преувеличават, а провалите винаги се укриват.


Общото между китайските, европейските и щатските глобални банки е наличието на информационен филтър. Разликата обаче идва от това каква информация се филтрира.

При китайските банки той отсява реалното състояние на китайската икономика и китайските банки, докато при щатските и европейските – количеството и качеството дериватите, класифицирани като off balance sheet items. Разбира се, има нюанси и двата случая, но те не променят голямата картина.

Четири китайски банки са категоризирани като GSIB:

  • Industrial bank of China (ICBC) – най-голямата банка в света според притежаваните активи
  • China construction Bank (CCB) – втората на най-голяма банка в света
  • Agriculture Bank of China (ABC)  – в топ десет най-големи банки
  • Bank of China (BOC) – в топ десет най-големи банки

Всички те в различна степен имат рискови експозиции към пазара на недвижими имоти. Най-голяма експозиция имат първите две – ICBC и CCB. Като първата от тях има най-висок процент non-performing loans (NPL).

Това е основен критерий за здравето на всяка банка. Той измерва количеството задължения на кредитополучатели (те са актив за банката), по които не са правени плащания през последните 90 дена спрямо всичките активи на банката.

Публично достъпната информация за NPL на ICBC е 1.6%. От всеки 100$ активи на банката 1.6$ са кредити в дефоулт. Китайските регулаторни органи ограничават NPL до 1.5%. За рискови се считат над 5%, а за високо рискови над 10%.

На пръв поглед 1.6% е твърде далече дори от рисковата граница от 5%. Нека сега да си припомним информационния филтър. Неговото наличие гарантира, че до нас достига непълна и модифицирана информация.

Следвайки евристиката за преувеличаването на успехите и премълчаването на провалите знам, че ако китайските глобални банки имат проблеми, те ще бъдат укривани докато е възможно.

Аз допускам, че рисковата им експозиция е по-голяма, отколкото официалната статистика. Съответно и NPL много вероятно да е в силно рисковата зона 5-10% ако не и повече.

Ще ви представя как би се разгърнала една криза, която е следствие от фалит на ICBC.

Фигура 4: възможен сценарий описващ фалит на китайска глобална банка и последствията от това

Графиката е вдъхновена от модел, описващ последователността в разгръщането на кризите в книгата на Райнхарт и Рогоф „Този път е различно“.

За пример съм избрал фалит на ICBC, но на нейно място може да бъде всяка друга глобална китайска банка. Стъпките обаче остават същите.

Червените точки са критичните места за намеса от страна на китайското правителство. Ако те закъснеят и се стигне до точка Z, кризата ще се разпространи из световната финансова система, а след това и в глобалната икономика.

От там последствията ще са многовалентни, но не чак толкова страшни, ако фалира банка от калибъра на JP Morgan.

Ето как ще изглеждат крайните ефекти, представени стъпка по стъпка:

  • Китай ще навлезе в период на стагнация от поне няколко години. Икономиката и финансите ще боксуват и устойчивият им икономически растеж ще остане в миналото.
  • Това веднага ще се отрази на пазарите за суровини – временно ще навлязат в мечи пазар. Дългосрочно тезата на супер цикъл не се анулира. Факторите Индия, Зелената сделка, обновяването на инфраструктурата в САЩ остават валидни. Временно обаче пазарите на суровини ще минат през сътресения.
  • Износителите на суровини за Китай ще изпаднат във (временна) криза – страни като Бразилия със 75% от износа си към Китай ще пострадат.  
  • Положителни ще бъдат ефектите върху другите страни от далечния изток – Индонезия, Филипините и Тайланд. Първоначално кризата ще удари и тях, но вероятно те ще се възстановят по-бързо от Китай и ще се възползват от това. Така или иначе голяма част от производството на евтини потребителски стоки вече се измества към тях. Този процес обаче ще се ускори.

Китай и без фалит на GSIB имат проблеми. Демографията е най-сериозният от тях. Комбинацията банкова криза, водеща към икономическа криза и влошаваща се демография ще доведат до загубено десетилетие за Китай. Сценарий, познат на Япония през 90те години.

Най-добрата – Roaring 20s

  • Искрата – лисва
  • Достоверност – възможна
  • Кога ще дойде сметката – след 2030 година
  • Последователност на събитията – умерен възход, последван от криза или стагнация
  • Режим – умерено инфлационен  

При този сценарий се случват две възможни, но не твърде вероятни събития. Първо, до 2030 година нито една GSIB не фалира въпреки натрупващия се систематичен риск.

Второ, централните банки предприемат рационални действия. Те поддържат относително висока инфлация, балансирайки между безболезнен deleverage и малък, но достатъчен да покрие разходите по задълженията икономически растеж.

Лесно да се каже, но трудно да се изпълни. Казвам трудно, защото трябват качествени лидери, а такива по мое мнение са дефицит. Хора като Бернанке получават Нобел за икономика… показателно за „високите“ критерии при подбор на висши чиновници.

Пол Волкър, който е председател на ФЕД в периода 1979 до 1987 година, е положителен пример от миналото. Той успява с радикална монетарна реформа да измъкне САЩ от инфлационната спирала през 70те години. Човек с такива качества най-вероятно има и днес.

Друг е въпросът дали той ще има желание да се заеме с тази задача и второ дали ще бъде допуснат до ключова позиция. Както посочих тази хипотеза е възможна, так, че не е изключено такъв човек да бъде назначен за председател на ФЕД.

Хипотезите заключение

Сметката ще продължава да нараства, което ще води до все по-наложителното ѝ плащане. То може да се отложи, но не може да се отмени. При това отлагането не е безплатно. В миналото никой не е успял да мине на аванта и не виждам причина ние да сме изключение.

Според достоверността, която им приписвам, хипотезите изглеждат по следния начин:

Фигура 5: конусът на бъдещето и трите хипотези

Описаните сценарии не са фиксирани и независими събития. Възможни са различни комбинации между тях:

  • Едновременен фалит на китайска и американска/европейска GSIB
  • Първо roaring 20s, после lost decade и за десерт doom and gloom;
  • Първо lost decade, после roaring 30s и за десерт doom and gloom;
  • Първо doom and gloom, после roaring 30s и за десерт lost decade.

Това са само няколко възможности на базата на описаните хипотези. Става още по-интересно като добавим и огромното количество възможности, за които нищо не подозираме.

Затова третирайте хипотезите като потенциални маршрути, които водят до различни точки. Не ги приемайте като категорични становища, защото те категорично не са такива.

Обобщено трите хипотези изглеждат така:

Фигура 6: съпоставка на трите хипотези според основни параметри

След повече от 12 000 думи лакърдии за какво ли не настъпи моментът за инвестиции. Къде да търсим Алфа в свят на постоянна несигурност?

Инвестиционни идеи

Започвам тази подточка с напомняне:

  • Дори в най-големите кризи има някъде бичи пазар.
  • Апокалиптичните прогнози са като на часовник, застинал в 06:00 – два пъти в денонощието е абсолютно точен. Обаче останалите 1438 минути е винаги в грешка.
  • Дълбоките кризи са знак, че минаваме през радикални промени, които водят до обновяване и нови инвестиционни възможности.

Всички прогнози, а не само апокалиптичните, са (почти) безполезни ако на тяхна база не създадем план за действие. В днешния случай това са инвестиционни идеи.

Навлизаме в секуларен инфлационен режим. Описаните хипотези са негови нюанси. При всяка от тях инвестиционните възможности зависят от това доколко висока е инфлацията и от какво е породена.

С изключение на doom and gloom, както името му подсказва ще минем през сериозна криза, породена от дефлационен или (хипер) инфлационен deleverage. При дефлационен deleverage голям част от идеите валидни при инфлационен режим не работят.

Doom and gloom

Както описанието на тази хипотеза така и идеите свързани с нея са представени лаконично. Пространен анализ на кризисни инвестиции е популярно начинание сред “експертите”.

То обаче носи минимална стойност за техните читатели. При брутални кризи работят няколко доказали се актива и в кои да инвестираме зависи от това дали ще минем през (хипер) инфлация или дефлация.

При дефлация работят добре инвестиции в ДЦК, физическо злато и пари в брой. Докато при (хипер) инфлация – суровини и реални активи като физическо злато, земеделска земя, индустриални машини, картини и антики.

Полезен принцип при подготовка за doom and gloom сценарий е предварителното планиране. Не да се изпада в крайности, а превантивно част от нетното богатство да се влага във физическо злато, земя и пари в брой.

Каква част от богатството ще се отдели за всяка категория всеки сам определя според достоверността, която придава на тази хипотеза и според индивидуалната ситуация.

Lost Decade и Roaring 20s нюанси

При тези два сценария инвестиционните идеи си приличат, но само на пръв поглед.

Реални активи, суровини, развиващи се пазари са широки категории, включващи в себе си изключително разнообразни възможности. Уран, мед и петрол са все суровини, но в същото време са твърде различни. Бразилия, Турция и Индонезия са развиващи се икономики, но всяка от тях притежава отличими особености. 

В следващите редове ще опиша на какво се дължат различията и как да се възползваме от тях.

Реалните активи

Фалитът на китайска глобална банка като причина за последващата криза предопределя кои региони и индустрии ще имат потенциал за извличане на Алфа.

Страни като Индонезия и Тайланд първоначално ще са афектирани от проблемите в Китай. Обаче допускам, че те ще се възстановят бързо поради следните причини:

  • Китай като middle income economy иска да премине в следващата група – икономики с високи доходи. За целта тя трябва да смени фокуса си то индустрии с ниска добавена стойност за външния пазар към такива с висока добавена стойност за вътрешния пазар. В същото време търсенето на евтини стоки от останалата част на света няма да изчезне, а ще се увеличава. Затова тяхното производство няма да спре, а ще се премести в други страни от Далечния Изток. През последните години този процес тече усилено. Печелившите са страни като Индонезия, Филипините, Тайланд.
  • Техните икономики са много по-малки от китайската – с малки, но навременни мерки много по-лесно ще се възстановят.
  • Индонезия, Филипините и Тайланд са в сферата на влияние на САЩ. Последните имат геополитически и икономически интереси и при всеки един удобен случай, при който техния съперник в лицето на Китай е в криза, ще се възползват да засилят позициите си в региона като помогнат на въпросните икономики се възстановят. Следната графика показва баланса на влияние в региона:

Фигура 7: балансът на влияние между САЩ и Китай в Далечния Изток

Отчитайки горните особености, Индонезия, Филипините и Тайланд ще имат потенциал за инвестиции.

В контекста на реалните активи това означва придобиване на недвижими имоти, минни права, производствени мощности в тези държави. Последното може да стане директно или чрез закупуване на дялове на компании, които имат експозиции в тези индустрии.

Липсата на глобална криза през следващите години ще ускори супер цикъла на суровините и трансфера на капитали от ядрото към периферията. Страни от Латинска Америка като Бразилия, Аржентина и Мексико ще привличат все повече капитали.

Нарастващите цени на суровините, добрата демография и наличието на про пазарни политици (голямото неизвестно в LATAM) ще ги превърне в атрактивни дестинации за инвестиции.

Roaring 20s означава възможности за инвестиции в реални активи в изброените страни. Земеделска земя (Бразилия и Аржентина са в топ десет по количество обработваема земя), недвижими имоти, производствени мощности и минни права.

Аналогично с инвестициите в Далечния Изток, според желанията и възможностите можем да инвестираме директно в придобиване на реални активи или индиректно чрез покупка на акции на компании, позиционирани в LATAM.

Банките

Инвестициите в GSIB през настоящето десетилетие са високорисково начинание с малка потенциална възвръщаемост. В същото време има банки, които печелят от нарастващата ентропия в света.

Това са офшорните/швейцарските банки, занимаващи се с global advisory и wealth management. Промените в световен мащаб правят този тип банки все по-търсени. За разлика от GSIB, те са много по-гъвкави и в същото време носят по-малък риск.

Техният фокус е върху управление на активите на Ultra high net worth individuals (UHNWI) и консултантски услуги при корпоратини преструктурирания. Две дейности с изключителни маржове на печалба, зависещи главно от такси, а не толкова от лихвените нива.

Освен този тип банки считам, че скандинавските търговски банки имат голям инвестионен потенциал. Те имат много консервативни финансови отчети и в същото време много ефективно упрваляват активите си.

Следната таблица от UBS нагледно показва ефективността на скандинавските банки:

Фигура 8: съпоставка между индивидуални скандинавски и европейски банки

Считам, че при сценариите lost decade и roaring 20s посочените банки ще са сред големите печеливши. Те ще са облагодетествани от търсенето на сигурни убежища за капиталите на вложители и инвеститори.

При doom and gloom хипотезата global advisory and wealth management банките също ще преживеят тубуленции. Въпреки това смятам, че по-бързо ще се възстановят от търговските банки и закъсалите GSIB. Същото важи и за скандинавските банки.

Суровините

При криза в Китай всички суровини ще бъдат афектирани. Обаче по различен начин.

Хипотезата ми за урана ще остане валидна, но ще се реализира по различен начин във времето.

Китай вероятно ще забавят строежа на нови атомни мощности. Това ще окаже влияние на търсенето в световен мащаб, защото Китай консумират около 12% от урана в световен мащаб. Те добиват и преработват едва 10% от нужният им уран. Останалите 90% внасят от Казахстан, Австралия и Намибия.

Проблемите от страна на предлагането обаче остават като потенциалните санкциите върху руския уран. Те стават все по-вероятни и тяхното въвеждане ще предизвика дисбаланс в епични пропорции. Русия е отговорна за 10% от добива, 37% от обогатяването и 44% от конверисята на уран в световен мащаб.

Суровини като мед, петрол, алуминий и желязо ще навлязат в корективна фаза. Тя не отменя суперцикъла на суровините, но ще го отложи и/или ще повлияе на неговия магнитуд.

Roaring 20s и лиспата на глобална криза ще засили започналите процеси. Факторите, които устойчиво ще повишават търсенето на суровини остават валидни – нарастващото население на Индия и Субсахарна Африка, Зелената сделка, обновяването на щатската инфраструктура.

В същото време проблемите с предлагането остават в сила. Тяхното разрешаване ще отнеме доста години. Дотогава дисбаланса между търсенето и предлагането ще подхранва новия супер цикъл при суровините.

Златото

През следващите години златото много вероятно да поскъпне. Въпросът е с колко. Неговият отговор се крие в описаните хипотези.

При Roaring 20s риск апетита на инвеститорите ще се възвърне и капиталите ще се насочват към доминиращите новия режим индустрии – банки, развиващи се пазари, добив и преработка на суровини.

Златото и златодобивната индустрия ще останат в периферията. Това означава, че цената на златото вероятно малко ще се повиши или дори ще се движи в рейндж.

В такава пазарна среда най-добре се предствят royalty and streaming компании и emerging major producers. Първите могат да са много печеливши дори при падаща цена на златото. Вторите имат оптималния рисков профил спрямо потенциална възвръщаемост и вероятност от загуба.

При Lost Decade риск апетитът ще бъде доста по-балансиран. Тогава златото и златодобивните компании ще бъдат сред най-атрактивните инвестиции. Много вероятно цената му да нарастне значително.

В такава среда най-печеливши са emerging majors и majors с много резерви. За приключенски настроените пазарни участници инвестиции в junior explorers and developers ще работят много добре при Lost decade сценарий.

Рязко повишаване в цената на златото ще предизвика нов цикъл на сливания и придобивания в индустрията. Малки компании, притежаващи качествени залежи, ще са все по-атрактивни за major producers.

Част от големите компании като Barick Gold към момента изпитват недостиг на резерви поради липсата на инвестиции в търсене и разработване на нови находища и купуването на проучени находища ще бъде работещо решение за тях.

Развиващите се пазари

Криза в Китай пряко ще афектира износителите на суровини. Бразилия е показателен пример. Над 70% от нейния износ е за Китай. Състоянието на бразилската икономика е в пряка зависимост от състоянието на китайската.

При Lost Decade, както вече споменах, печеливши ще са страните от Далечния Изток в сферата на влияние на САЩ. В същото време развиващи се пазари, които нямат голяма експозиция към Китай, също ще просперират. Пример са Мексико и Аржентина.

Roaring 20s и липсата на голяма криза ще ускорят процеса на трансфер на капитали от ядрото (САЩ) към периферията (развиващите се пазари). Страни от LATAM като Бразилия, Мексико и Аржентина ще се възполват от започващия супер цикъл на суровините и слабия долар.

Интересна възможност се очертава на хоризонта ако през следващите години не минем през глобална криза. При нов бичи пазар на суровините Саудитска Арабия ще са един от големите печеливши в качеството си на един от основните производители на петрол.

През последните години страната предприе мерки за либерализация и отваряне към света. Успоредно с това инвестират в индустрии, които не са свързани с добива на петрол. Крайната цел е да се намали зависимостта на тяхната икономика от износа на фосилни горива.

Засега достъпът до техния фондов пазар е силно ограничен. Следвайки обаче положителните тенденции за отваряне към света, най-вероятно това ще се промени. Фондовата борса на всяка страна е най-бързият вход към нейната икономика.

Ако саудитците искат да привлекат чужди инвестиори и да променят имиджа си, интеграцията на техния фондов пазар е задължителна стъпка. Саутдистка Арабия ще е една от най-интересните инвестиционни възможности на десетилетието. 

Обобщено инвестиционните идеи изглеждат така:

Фигура 9: къде да търсим Алфа според трите представени хипотези

Заключението

Едно нещо гарантирам. Това, което прочетохте, не е изчерпателен анализ, предлагащ сигурни прогнози. За последните има мейнстрийм медии и безброй люде, (само)провъзгласени за “експерти”.

Аз не съм меинстрийм, нито съм експерт. Пиша по теми, за които аз бих чел с удоволствие, а не такива, които се нравят на мнозинството. Тази серия от статии не прави изключение.

Трите публикации са общо 14 500 думи, което е равно на 70 страници текст. В тях описах пренебрегваното минало, (не)познатото настояще и възможното бъдеще. Статиите са карта на времевата линия, в която пребиваваме. На нея ще намерите възможни маршрути и нищо повече.

При нейната употреба не забравяйте, че картата не е местността. Картата само показва възможните пътеки. Изборът е наш на кои от тях ще се доверим и само времето ще покаже дали този избор е бил правилен.

Информационната и прогностична стойност на написаното в един момент може да стане на пух и прах при настъпване на събитие, идващо от сферата на непознатото непознато. Както знаем такива събития не липсват, а на всичкото отгоре обичат да се появяват неканени.

Както всяка статия, посветена на спорна тема и анализираща бъдещето, тази няма да е изключение и ще я завърша с обичайното предупреждение.

Публикацията е плод на моите разсъждения, които по дефиниция са ограничени, предубедени и непълни.

Не приемайте нищо от прочетеното за чиста монета, а още по-малко се съгласявайте с мен. Целта на написаното е да ви провокира да задавате въпроси и да изследвате вълнуващия свят, в който живеем.

Изследвайте, търсете, бъдете!

Сподели:Investo Facebook ShareInvesto Linkedin Share

4 comments

  1. Чудесен завършек на трилогията. Беше ми доста интересно и прочетох написаното до самия му край.

    1. Благодаря за отзивите. Радвам се, че съм успял да задържа интереса до самия край, отчитайки дължината на статиите. Тази трилогия няма да е последната за годината. Още една ми се върти в главата и времето ще покаже как и кога ще я публикувам.

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Седмичен бюлетин

bg_BGБългарски