Финансовите пазари са ефективно неефективни. Те никога няма да достигнат абсолютна ефективност, поради една причина – пазарните участници са повече ирационални, отколкото рационални. Да, (почти) равния достъп до информация и нейната мигновена скорост на разпространение повишават пазарната ефективност, но в контекста на неефективността.
И през изминалите две седмици наратива се люшка между крайностите – вечните бикове и вездесъщите мечки се борят за внимание. И накрая и двете страни, по-често отколкото им се иска, се оказват в грешка.
И аз съм на мнение, че МАГ7 са скъпи, обаче какво от това? Кой определя крайната цена – аз или пазара? Разбира се, че пазарът. Моето мнение си е изцяло мой проблем.
В няколко графики ще се аргументирам защо считам, че все още има хляб в настоящия бичи тренд. Първата графика съпоставя спредовете на високо доходните корпоративни облигации и щатските ДЦК спрямо VIX Индекса.
Повишаването на спредовете е изпреварващ индикатор за волатилността на пазара. Колкото по-високи са спредовете, толкова по-висока е вероятността от турбуленции на пазарите. Към момента спредовете продължават да спадат, което показва, че вероятността да се покачи волатилността е относително ниска. Напомням, че ниска вероятност не означава нулева.
След като хвърлихме поглед на финансовата система, нека да се насочим към щатската хазна. Покачването на лихвите значително повиши разходите на хазната по лихвени плащания. От друга страна данъчните ставки остават същите. Имаме и постоянно покачващи се разходи за отбрана и социални разходи. А това води до устойчиво нарастващ бюджетен дефицит.
Дали обаче приходите на хазната са достатъчни да покрият разходите на правителството и да намалят темпа на нарастване на дефицита?
Да започнем с основния източник на приходи за хазната – данъците. Следващата графика показва приходите от данъци на физически и юридически лица.
Приходите от данъци зависят от три променливи – данъчните ставки, броя данъкоплатци, размера на данъчната основа. През последните години данъците в САЩ се запазиха непроменени. В същото време САЩ имат най-добрата демография от всички страни от Г20. Тоест броят на данъкоплатците все още нараства, което е видно и от покачващите се приходи от данъци.
Нека сега да разгледаме бюджетния дефицит (синята линия), разходите за лихви (зелената линия) и приходите от данъци (червената линия).
Дори така не можем да добием представа колко зле или добре са САЩ. Имаме нужда от контекст. За целта ще сравня тези три променливи спрямо БВП на САЩ.
Графиката ни казва няколко неща. Първо, лихвените плащания спрямо БВП не са рекордно високи. За справка периода 1990-1996 година. Второ, бюджетният дефицит спрямо БВП също е под пиковите си нива. И не на последно място, приходите от данъци спрямо БВП са далече от най-ниските си нива.
Заглуши шума, чуй сигнала. Абонирай се за Инвесто седмичен бюлетин.
Какъв е изводът? САЩ не са толкова зле, колкото медиите тръбят. В същото време не забравям, че не са толкова добре, колкото ни се иска.
С горните три графики не твърдя, че нарастващите бюджетен дефицит и лихвени плащания не са проблем. Тяхната цел е друга – да напомнят, че полезността на всяка хипотеза е функция на времето. Тоест изказвания от типа САЩ ще фалират със задна дата не носят никаква информационна стойност, а още по-малко прогностична такава.
Империите следват един и същи цикъл – възход, зенит, падение. САЩ е империя и не е извинена от влиянието на този цикъл. Въпросът е не дали, а кога ще премине през всеки етап? Ние обаче трябва да търсим отговора от птичи поглед, тоест от перспектива на историята, където едно десетилетие е просто мигване.
След това лирично отклонение да видим колко крайни са очакванията на пазарните участници.
И двата индикатора Investors Intelligence и AAII са далече от средните си стойности. В същото време са под пиковете си нива през последните 20 години. Пазарите се движат от три доминиращи сили – тренд, връщане към средната и моментум. В този ред на мисли през идните месеци няма да ме учуди пазарът да премине през корекция.
Колите с ДВГ са изчезващ вид. Електричките са настоящето и бъдещето. С второто донякъде съм съгласен. С първото обаче не. И фактите го потвърждават.
МПС-тата, консумиращи фосилни горива, не само че не са останали в музеите, а продължават да са все по-търсени. Какво означава това? Нарастващо търсене на платина и паладий. Тойота е една от компаниите, които имат разумен подход към зелената енергия. Те залагат на хибриди и подобряване на ДВГ.
През последните месеци и двата метала копаят нови дъна. Големите минни компании от индустрията работят на загуба. Angloamerican Platinum, Impala Platinum и Sibanye съкращават персонал. До какво ще доведе това?
Задълбочаващ се дефицит на платина и паладий. Ниските цени водят до недостиг, а недостигът до високи цени. Високите цени водят до излишъкът, а излишъкът до ниски цени. Паладият и платината се намират между първата и втората строфа – крайно ниски цени, водещи до нарастващ дефицит. Късите позиции в паладий са достигнали епични крайности.
Long/Short ratio е 0.2, което е екстремно ниско. Връщането към средната стойност важи с пълна сила. А дали няма да има събитие би предизвикало или дори ускорило този процес?
Днес, по стари традиции, след затварянето на пазара ще се публикуват важни новини. Този път са поредната порция санкции срещу Русия. Последната добива 45% от световния паладий и около 15% от световната платина. Дори частични санкции върху руските платина и паладийи, биха имали непропорционален ефект на предлагането, а от там и на тяхната цена.
Освен Русия има още една страна фактор в добив на паладий и платина. Над 80% от резервите платина и над 50% паладий се намират в ЮАР – страна, раздирана от проблеми. През май 2024 г. са изборите за президент в ЮАР. Според мен това са най-значимите избори за страната след тези, при които бе избран Мандела.
От платината и паладия да минем към урана. Последните седмици голяма част от инвеститорите бяха разочаровани. Волатилността обра „слабите“ ръце, които очакваха, че цената на урана ще се движи в права линия само нагоре.
Cameco „разочарова“ пазарните участници с по-малко лоши новини, което провокира първоначалните разпродажби. Компанията публикува непроменени очаквания за 2024 г. В същото време през 2023 г. Cameco не успя да постигне заложените цели. Пазарът е машина за дисконтиране на очаквания, а не на факти … краткосрочно. Реакцията на пазарните участници след публикуването на доклада на Cameco е поредното доказателство за валидността на този принцип.
Недостигът на уран продължава да нараства устойчиво. Преди няколко дена САЩ публикуваха добивите си за последното тримесечие.
Ако ви е трудно да видите барчето за последното тримесечие на 2023 г., не сте сами. САЩ са добили 12,365 паунда уран за този период. В същото време те са най-големият консуматор на уран. На година потребяват около 40 милиона паунда уран.
Предлагането на уран продължава да стагнира. В Европа и региона става все по-интересно. Освен война в Украйна, имаме конфликт между Армения и Азербайджан. Този сблъсък на пръв поглед няма нищо общо с урана. Арменците правят коняк, а азерите добиват петрол. Нека обаче да разгледаме долната карта.
Казахстан е най-големият производител на уран и няма излаз на море. Казахстанският уран преминава през Азербайджан, за да достигне до Поти или Батуми в Грузия, от където се изнася за Европа и САЩ. Разрастване на конфликта в Кавказ директно ще се отрази на транспортните връзки, а оттам и на износа на уран.
САЩ не са се отказали от плановете си, да наложат санкции на руския уран. И вероятността те да станат факт, нараства все повече. Дали ще е днес, обаче не знам. В същото време Русия може да действа първа и да спре износа за САЩ. И двата сценария са вероятни.
Говорейки за геополитика, няма как да не спомена и военнопромишления комплекс. Отправяме се към Бразилия. Графиката представя компанията Embraer.
Компанията произвежда авиационна техника за цивилния и военния сегмент. 63% от приходите идват от САЩ, 19% от Европа и 11% от Бразилия. Графиката дава възможност за спекулативна позиция с близък стоп около $16.0-$16.5 и тейк профит $25.00.
Всичко описано е единствено с образователна цел и не представлява съвет за покупко-продажба на ценни книжа.
