Царете на войната

Днешната епоха е епоха на промените. Всъщност винаги е било така – единствените сигурни неща са несигурността и промяната. Те са по-сигурни дори от данъците и смъртта.

В последните години обаче несигурността и промяната станаха все по-осезаеми. До 2020 година беше период на относително прикрито местене на политикономически пластове.

Последното десетилетие само за две години ни поднесе турбулентност за три десетилетия. Следния цитат на Ленин е много показателен за настоящето:

---

Има години, в които нищо не се случва и има седмици, в които се случват години.

---

Натрупва се все по-голямо количество енергия в системата, което, ако не бъде овладяно, гарантирано ще избие. Кога и как е трудно да се предвиди. Ние живеем в свят, доминиран от непознатото непознато, колкото и да си мислим обратното.

Има няколко изявени тенденции, които по скалата на достоверност се движат от възможно към правдоподобно и от правдоподобно към вероятно. Става въпрос за политическата и икономическата поляризация на света. Дали ще има два или повече полюса времето ще покаже.

Сигурно е, че следващите години ще са динамични. Сегашния хегемон в лицето на САЩ ще продължи да държи властта си, но ще бъде провокиран от различни по форма и сила фракции.

В днешната статия ще разгледам секторът, който просперира в среда на геополитическа несигурност. За него няма значение монетарната и фискалната политика, стига да имаме очаквания. Очаквания за бъдещи конфликти. А такива имаме в изобилие.

Става въпрос за Военно-промишления комплекс. Разходите по отбрана в спокойни времена са притурка към държавния бюджет. Обаче в турбулентни времена те превръщат останалите бюджетни пера в тяхна притурка.

Настоящето ни поднася изобилие от промени – фрагментация, мултиполярен свят, трансформиране на сегашните политически и икономически съюзи.

Досегашните приятели стават врагове. Враговете на моите врагове са мои приятели. Разделяй и владей. Все принципи от международните отношения и военното дело.

Материално това ще доведе до превъоръжаване на армиите на всички заинтересовани страни – визирам G20 държавите. Те са с най-големите военни бюджети и са факторите, формиращи новите политикономически полюси.

Голямата картина – минало и настояще

Голямата картина на световната политика е резултат от наслагването на много цикли. Тяхното начало не започва и не свършва с нашата епоха и с европейската цивилизация.

От човешка перспектива тези цикли са предизвикателство за възприемане. Ние мерим всичко спрямо нашия аршин – човешкия живот. А той, погледнато през призмата на историята, е равен на едно мигване.

Ще опиша циклите в низходящ ред – от най-продължителния към най-краткосрочния.

Сезоните на историята

East West power transition – имаме навика да забравяме, че европейската цивилизация не винаги е била водеща. През средновековието най-развитите цивилизации са били на източните цивилизации – китайската и ислямската.

Последните 6 века центърът на света е Европа, а последните 80 години е САЩ.

САЩ в момента са в низходящата част на житейския си цикъл, а Китай са във възходящата. Това не означава, че последните ще доминират над света, а първите ще изчезнат. Единствено ни напомня, че силният на деня никога не остава сам на върха твърде дълго.

Демографията – Европа, Япония и Китай имат застаряващо население. Индия, Африка и Южна Америка са от другата страна на скалата – при тях доминира младото работоспособно население. САЩ са някъде посредата – те все още имат положителен демографски прираст, особено сравнено с другите развити икономики.

Колкото повече застарява популацията, толкова по-малка част от нея е работоспособна. А именно тя дава добавената стойност в икономиката. Резултатът е все повече социални разходи и все по-малко приходи, които да ги покрият.

В контекста на геополитиката демографията предопределя потенциала на една страна да се отбранява и/или да завладява нови земи. Русия и Китай са в демографски кризи, което означава, че техните лидери, ако искат да предизвикат сегашния световен ред, нямат много време.

Войната иска млади хора, а не пенсионери. В същото време войната иска силна икономика, която се гради с трудоспособно население.

Демографията е съдба. През следващите десетилетия ще го разбираме все повече.

4^th turning – смяната на поколенията води до смяна на икономическия и политическия ред. Той, от своя страна, формира мирогледа на идващите поколения. Това води до цикли с дължина от 80-100 години, като обхваща най-продуктивните години на четири поколения. В момента сме във финалния четвърти етап на този цикъл.

Досега всеки пик е бил съпровождан от конфликти и радикални промени. Миналите пикове съвпадат с големите революции в Европа в края на 18 век; гражданската война в САЩ  през 19 век; Великата депресия и ВВ2 през 20 век.

Този цикъл може да се компресира до следните строфи:

---

Слабите хора раждат трудни времена,

трудните времена раждат силни хора,

силните хора раждат лесни времена,

лесните времена раждат слаби хора.

---

Текущият пик започва около 2010 година и се очертава да приключи около 2030 година.

Резервната валута – всички фиатни пари рано или късно стигат до своята присъща стойност, която е нула.

Щатският долар става световна резервна валута на конференцията в Бретън Удс. Тогава той заменя британския паунд като такава. Доларът е обезпечен със злато, което дава относителна стабилност на покупателната му способност.

Последното се променя на 15 август 1971 година, когато Никсън окончателно затваря златния прозорец. От този момент доларът не е обезпечен със злато. В този формат щатският долар доминира вече 50 години, а това е средният мандат на една валута като световна.

Това не означава, че утре китайският юан ще измести долара и последния ще изчезне тотално. След приемането на щатския долар за световна валута британският паунд продължава да съществува, но неговото значение спрямо долара в международната търговия е минимално.

Сериозно се спекулира с ревизиране на споразумението от Бретън Уудс – появата на нова световна валута, обвързана със суровини и/или злато, управлявана от страните от БРИКС. Освен ако няма глобален военен конфликт, това няма как да стане факт в рамките на няколко години.

Дългосрочно доларът ще среща все повече предизвикателства – дали ще са БРИКС, други съюзи или отделни държави, в един момент той ще слезе от трона. Дотогава обаче има време.

Ако се появи валута, която успешно да свали долара от трона, процесът ще е дълъг и съпроводен от конфликти – икономически, политически, а най-вероятно и военни.

Заглуши шума, чуй сигнала. Абонирай се за Инвесто седмичен бюлетин.

Седмичен бюлетин

Leave this field empty if you're human:

Последствията

Циклите категорично водят до едно нещо, което вече се случва – мащабни конфликти и промени. Те са техните неизбежни последствия. А възможностите за успешни инвестиции се крият точно в тях.

В контекста на темата на статията – Военно-промишления комплекс, ще разгледам две от последствията.

Геополитически – появата на поне още един силов център – след разпада на СССР, САЩ вече три десетилетивя са сами на трона. Обаче историята не обича скуката.

В годините на еднополярен свят Китай успяха да регистрират изключителен икономически растеж. Днес са втората икономика в света след САЩ, измествайки старите лидери – Германия, Англия и Япония.

Китай са кандидат за втори център на силата, а в бъдеще и за доминиращ. Това не води до заключението, че Китай ще успее и САЩ ще загуби. Единствено показва нарастващо напрежение между тези два полюса.

По време на спокойното си царуване всеки хегемон посява семената на своя залез. През спокойните години, следващата велика сила се подготвя да предизвика сегашното статукво.

Спарта и Атина, Хабсбургската Империя и Холандската Република, Холандската Република и Английската Империя са примери от историята. Докато първите царуват, вторите се готвят и в един момент успешно заемат трона.

Този процес не протича от днес за утре, а е дълъг и динамичен.

Вътрешнополитически – интензивно люшкане на политическото махало – в голяма част от Европа и САЩ се политическото разделение става все по-осезаемо. Крайно лявото и крайното дясно са все по-шумни и експанзивни на думи, а на моменти и на действия. Миналото ни учи, че крайностите водят до акумулиране на енергия, която трябва да се освободи.

В един момент едната крайна фракция надделява категорично и успява да концентрира властта в себе си. Това води и до възраждане на амбиции – реваншистки и имперски. Миналото ни показва, че засега няма друг начин да се удовлетворят тези амбиции освен войната

Прилики с миналото

Сегашната епоха, започнала след ВСВ2, има прилики с периода между Виенския Конгрес и ВСВ1 – много дълъг и относително мирен период между Великите сили (изключваме Кримската Война). На Виенския конгрес се установява тогавашния световен ред – Британката империя стратегически балансира континенталните Велики сили.

Ако някоя държава набере сила, Англия веднага формира коалиция с по-слабите страни, за да контра-балансира. Английските лордове много добре знаят, че ако на Европейския континент възникне супердържава, Англия няма да е способна да се конкурира по никакъв начин с нея.

Британската Империя залязва след края на ВСВ2 и нейното място е заето от САЩ. Те са сегашната доминираща империя.

Подобно на Англия, САЩ също са отделени от всички останали потенциални врагове от океани. Друга прилика е морската доминация, упражнявана от САЩ. Техни самолетоносачи кръстосват седемте морета, за да напомнят кой е световния полицай.

До разпада си СССР бяха най-сериозният претендент за световна хегемония. След падането му чак сега се появява нов играч в лицето на Китай. За разлика от САЩ и СССР, Китай имат традиции в държавното строителство няколко хиляди години назад.

Общото между Сократ, Марк Аврелий, Козимо де Медичи и Рузвелт е Китай – той е съществувал по времето на всеки един от тях. Китайската държава е  надживяла много епохи и империи. Тя има безпрецедентен опит в държавното строителство, следвайки легализма и конфуцианството.

И двете философски традиции са развивани над две хилядолетия. Те определят основните характеристики на китайското управление – доминация на колектива над индивида, силен административен апарат и дългосрочно планиране.

По никакъв начин тези особености не предвещават сигурно надмощие на Китай. Те обаче напомнят, че Китай, стига да поиска, може да бъде много сериозен съперник. Сблъсък между двама силни противника на геополитическата шахматна дъска означава политически, икономически, а вероятно и военни конфликти.

Научно, икономически и идеологически Великите сили се конфронтират все по-открито през последните години. Китай са основатели на нови политически и икономически съюзи. Те имат претенции да предизвикат англосаксонската доминация.

Всичките факти и зависимости, споделени дотук, могат да се обобщят с едно изречение:

През следващите десетилетия ще има все повече търкания и разделение по света. Това е необходимо и достатъчно условие разходите за отбрана да се увеличат в световен мащаб.

Военни промишления комплекс – търсене, предлагане, особености

Превъоръжаване означава едно – повишаване на търсенето на продуктите, произвеждани от военно-промишления комплекс.

Бъдещите възможности могат да се оценят единствено в контекста на миналото и настоящето. За целта ще представя разходите за отбрана на САЩ спрямо няколко основни икономически параметъра:

Горните графики не гарантират каузалност между променливите, но показват категорична корелация. Периодът, който обхващат, достига до началото на Студената Война.

САЩ не е изключение от тази тенденция. На следващата графика се вижда, че всички членки на G7 следват същия тренд:

Вижда се, че дългосрочния тренд надолу е поставен малко преди края на СССР и края на ядрената надпревара. След това светът е относително еднополярен – САЩ стават доминираща империя чрез долара и армията си.

Разходите за отбрана бавно и методично спадат с няколко междинни пика при инвазията в Афганистан и Ирак.

Интересна новина от последния месец е решението на японското правителство да удвои разходите за отбрана – от 1.0% от БВП да станат 2.0%. Япония след ВСВ2 не поддържа официално армия. Тя има въоръжени сили, но те носят наименованието Отбранителни сили според Член 9 на Конституцията на Япония. Той е следствие от демиталиризацията на Япония след загубата на ВСВ2 и последвалата американска окупация.

Горният факт ни напомня, че днес светът е в Студена Война 2.0. Това означава, че всяка от страните в G20 ще иска да обнови армията си с най-доброто според възможностите си. От ICBM (междуконтинентални балистични ракети) през новите атомни подводници клас Columbia до новите автономни роботизирани военни системи.

Военно промишления комплекс – специфики

Както всеки сектор на икономиката и този на отбраната има своите особености. В следващите точки изброявам някои от тях:

• ВПК в САЩ има един основен клиент – щатското правителство;
• Изключително комплексна индустрия, изискваща постоянен приток на висококвалифицирани кадри;
• Технологично интензивна индустрия изискваща постоянни инвестиции в изследвания и разработки;
• Политически зависима индустрия – властимащите имат (не)пряк контрол върху индустрията;
• Твърде висок праг за влизане в този бизнес – следствие от горните фактори.

Затова секторът е доминиран от 10 компании – горните факти са ограниченията пред всички кандидати за голямата игра на ВПК. Лидерите успяват да посрещнат търсенето на Пентагонът – от сателити, през подводници до тактическо оборудване, всичко се доставя от тях.

Следващата графика показва компаниите, които получават най-големите контракти от US Department of Defense.

Водещите във всеки тип военно оборудване са няколко компании, които получават над 90% от поръчките.

Друга особеност е постоянното окрупняване на компаниите. Само преди две десетилетия настоящите компании са били раздробени на части.

Backlog – скритото оръжие на индустрията

За всички компании от ВПК е характерно, че приемат дългосрочни поръчки. Тяхното натрупване означава едно от трите – търсене, изпреварващо производствените мощности; неефективни мощности, неспособни да посрещнат търсенето; нарастващо търсене и спадаща ефективност.

В тази индустрия количеството на незавършени поръчки (backlog) е измерител за състоянието на компанията. Големия интерес към продуктите, които произвеждат, води до нарастващ backlog.

За разлика от други производствени индустрии, където нови мощности се изграждат в рамките на месеци или година, при ВПК минават години. Причините се коренят в набирането на квалифицирани и лоялни кадри, технологичното време за отваряне на нови заводи, стриктните законови регулации. И трите не могат да се прескочат бързо и лесно.

Освен в случай на глобална война. Обаче последната е форсмажорно обстоятелство, което трудно може да предвиди и затова не го включвам в анализа си.

В повечето случаи нарастващ backlog означава, че търсенето е нараснало и текущите мощности не могат да го посрещнат. Има ситуации, когато компанията изпитва затруднения с производството. Те могат да се дължат на липса на персонал, на капитали или на технически проблеми.

Мярка за натрупаните поръчки е book to bill ratio. Първата част book е сумата на чакащите поръчки, а втората част bill са приходите от вече доставените. Може да се интерпретира като backlog to revenue.

Когато е по-голямо от 1 означава, че новите поръчки надвишават изпълнените, тоест търсенето минава предлагането. Последното означава, че компанията е правилно позиционирана спрямо търсенето на своите клиенти.

Твърде ниско съотношение под 0.8 означава, че бизнеса не привлича клиенти, тоест няма търсене на неговата продукция.

Компании в сектора

Подбора на компании от ВПК е относително лесен поради ограничения брой на големите играчи. За разлика от други индустрии като добив и преработка на суровини или банки и финансови институции, където има безброй видове и подвидове компании, тук разнообразието е ограничено.

Компаниите от ВПК могат условно да се разделят по следния начин:

• Стратегически – те осигуряват ядрената триада на САЩ – стратегически бомбардировачи, подводници носещи балистични ракети и наземно базирани междуконтинентални балистични ракети.

Триадата дава стратегическо предимство на притежаващия трите компонента. Ако има още една държава, притежаваща трите елемента на триадата, двете държави взаимно се балансират.

На този силов баланс се базира Теорията за взаимно възпиране (Deterrence Theory). Тя беше водеща във външните отношение по време на Студената война. През последната една година нейното име се споменава все по-често.

Компаниите от тази група произвеждат и трите компонента – стратегически бомбардировачи, ядрени подводници и междуконтинентални балистични ракети.

• Тактически – проектират и произвеждат оборудване за всички родове войски – ВВС, флот, армия. Компаниите в тази категория произвеждат всичко останало, което не се включва в горната категория, като конвенционални ракети, самолети и кораби.

• Информационни технологии – произвеждат оборудване и софтуер за наблюдение, разузнаване, кибер сигурност, електронна война. Теглото на тази категория ще става все по-голямо. Безпилотните дронове, роботизираните системи за отбрана и софтуерът  за шпиониране и саботажи придобиват все по-голяма значимост за военното дело.

В следващите редове ще ви представя списък с компаниите, които аз намирам за интересни (имената на компаниите са препратка към investors relations):

• Northrop Grumman (NOC) – диверсифициран производител на военно оборудване; по-известен с производството на стратегическите бомбардировачи B2. През Декември 2022 г. представиха неговия наследник – B21 Raider.
• General Dynamics (GD) – един от основните доставчици за американския флот редом с Huntington Ingalls на подводници, кораби и спомагателни съдове. В същото време добре диверсифициран в цивилната авиация, електрониката и бронираните машини. Те са единственият производител на ядрени подводници за щатския флот.
• Raytheon (RTX) – произвеждат самолетни двигатели за цивилната и военната авиация; комуникационни и разузнавателни прибори за армията и разузнаването както и различни видове ракетни системи.
• L3Harris (LHX) – производител на комуникационно и разузнавателно оборудване; системи за кибер защита и електронна война.
• Parsons Corporation (PSN) – проектират и произвеждат системи за кибер сигурност, разузнаване, наблюдение, охрана.
• Aerojet Rocketdyne (AJRD) – производител на ракетни двигатели за НАСА, ВВС, флота и армията на САЩ.

Част от посочените компании имат традиции в разпределянето на дивиденти. Това ги прави все по-атрактивни като част от дългосрочно портфолио.

Светът е в процес на фрагментация и поляризация, който процес ще продължи поне десетилетие. Конфликтите няма да намаляват, а ще се увеличават. Военно-промишления комплекс ще привлича все повече фокуса и капиталите на инвеститорите.

Военно-промишления комплекс дава асиметрични възможности за инвестиции. Темата на последния доклад за абонатите на Отвъд Бета е именно той.

В доклада те научиха кои две компании според мен са с най-голям потенциал за възход в условия на геополитически промени. Ако и ти искаш да разбереш кои са те, както и да разгледаш техния анализ, може да го направиш като се абонираш за Отвъд Бета.