Светият граал на инвестициите: философията

Не можем да променим физиологията си, но можем да владеем реакциите си. Същото важи и за нашите мисли, очаквания и нагласи. Да, днес е ред на философското продължение от серията за философи невробиолози, подвизаващи се и като инвеститори.

Ние сме сборът от всички взети и невзети от нас решения. Спирайки се на един вариант, ние пропускаме безброй други. А невзетите решения накрая ни дефинират поне толкова, колкото и взетите.

Фигура 1: ние ли правим нашите избори или те избират нас

Това не означава, че не трябва да мислим и за взетите решения. Напротив, ние трябва да анализираме нашите решения, действия и техните последствия, за да разберем какво работи и какво не за нас. Така ще знаем какво трябва да учим и подобрим.

И тука идва поредната уловка. Ние все си мислим, че научването на нови умения и трупането на познания е необходимо и достатъчно условие за прогрес. Вярно твърдение, но донякъде. Първо следва да отстраним вредните и безполезни навици, а след това да усвояваме нови.

Отучването е първата задължителна стъпка, но тя не заменя следващата, тази на ученето. Образователната система твърди, че всички хора учим по един и същи начин. Грешка. Мисленето с генерализации е разпространено и на финансовите пазари. А това носи повече вреди, отколкото ползи.

Ние учим според нашите когнитивни и емоционални особености. Така и на пазарите – нашите когнитивни и емоционални особености обуславят къде ще бъдем силни. Един размер обувки не пасва на всички.

А какви умения и качества трябва да има пазарният участник? Да смятаме наум дискотирани парични потоци и да може да цитираме всеки прочетен балансов отчет или е нещо друго. Изброените са полезни, но те са технически умения и са следствие от нещо друго. Става въпрос за качествата, които изграждаме през годините.

Те, за разлика от техническите познания, се култивират много по-продължително време и единствено с практика, тоест в среда на стрес. Не се научаваме как да инвестираме, четейки за инвестирането, макар това да е първата задължителна стъпка. Необходимо е да изядем някой друг финансов шамар, за да се светнем колко много не знаем, че не знаем.

Днес разсъждавам за отучаването, дисциплината и Делфийския оракул. Преди обаче да се впусна в размисли за уменията и качествата, необходими за оцеляването ни на пазарите, нека да разгледаме видовете пазарни участници.

Видове пазарни участници

Нашите когнитивни и емоционални особености предопределят в голяма степен какви пазарни участници ще бъдем. При това не в контекста на губещи и печеливши. Има безброй начини да загубим пари на пазарите и доста по-малко начини да изкараме. Обаче малко не означава един начин. От малкото на брой, работещи начини, ние първо трябва да изключим неподходящите за нас. Чак след това (вероятно) ще намерим нашия начин.

Видовете пазарни участници мога да ги класифицирам според:

  • Времеви хоризонт – дей трейдъри, позиционни трейдъри и купи и дръж; времевия период определя и честотата на сделки
  • Пазарна характеристика – волатилност, стойност, тренд

Времевия хоризонт зависи от нашата склонност да чакаме, тоест да стоим и да правим нищо. Някои хора имат потребност от повече действие, докато други от по-малко. На единия край на скалата са скалперите с по десетки сделки на ден, а на другата са „купи и дръж“ инвеститорите с по няколко сделки на година.

Пазарните характеристики, които експлоатираме, са функция на нашата личностна типология. Всяка от посочените характеристики пасва или не на различните типове пазарни участници. За предпочитане е да експлоатираме тази, която ни резонира, а не обратното.

Давам пример със себе си – аз съм INTJ тип според Майерс Бригс типологията. С прости думи ще рече скучен интроверт читанка.

Фигура 2: личностна типология според скалата на Майерс-Бригс

Като такъв аз не обичам твърде много действие. В същото време предпочитам рядкото, но интензивно действие, за което дълго съм се подготвял. Тоест заемам сделки с 12-18 месеца хоризонт като целя да се възползвам от стойност + волатилност.

Затова толкова ми пасват и компании от старата икономика. Те са изразено циклични, като на дъното често се търгуват за центове на долар нетни активи. В същото време са изключително волатилни и в двете посоки. За мен това е предимство, защото аз гоня двуцифрена Алфа, а волатилността е входната такса за възможността да я получа.

Напомням, че сред изброените няма по-добри и по-лоши категории. Има такива, които ни пасват и такива, които не ни пасват. Тези подходи, които не резонират с нас са не просто безполезни. Те могат да бъдат разрушителни за нашия емоционален и финансов капитал.

От опит го знам. Когато започнах моето приключение на финансовите пазари упорито вървях срещу себе си. Държах, че трябва да съм дей трейдър и колкото и да упорствах, не се получаваше. След това пробвах и другата крайност – нещо като „купи и дръж“ с минимум сделки на година. Оказа се, че и това не е за мен.

В първия случай не губих просто финансов капитал, но и емоционален. Прегарянето беше нормалното ми агрегатно състояние. Купи и дръж не пасваше също на моя манталитет, защото беше твърде скучно. Както казах аз обичам периоди на спокойствие, редувани от такива на интензивен екшън. Отхвърляйки какво не работи за мен, постепенно се приближих до това, което работи.

Преди да продължа държа да уточня следното: Нямам претенции, че съм открил философския камък на инвестициите, превръщащ всяка сделка в злато. Едно е сигурно – не съм. Моите претенции са дотам, че споделеното е изстрадано на гърба на автора.

Както видяхте първо премахваме излишното, докато не остане това, което търсим. С други думи, отучаването идва преди научването. Системното образование, обаче, ни пълни главите с грешни ментални модели. Един от тях е нагласата, че да учим (в по широкия мисъл на думата) е необходимо и достатъчно условие за прогрес. Нека не забравяме, че преди да сеем, плевим.

Заглуши шума, чуй сигнала. Абонирай се за Инвесто седмичен бюлетин.

Седмичен бюлетин

За отучаването и научаването

Успешното инвестиране е правопропорционално на нашата способност да сме по-малко прости. Да подчертая – не да сме по-умни, а да правим по-малко глупости.

Как да го постигнем? Започваме отзад напред – първо се отучваме от вредните навици, а после култивираме полезните. Да сме по-малко прости е следствие от нашата способност да премахваме излишното. Да, способността да премахваме вредни програми е поне толкова важна, колкото способността да инсталираме нови. А всеки навик е програма.

Вредните навици са безброй, докато полезните се броят на двете ръце. Все си мислим, че ROI (Return on Information) е правопропорционално на количеството консумирана информация. Обичаме да рамкираме и да мислим бинарно. А един от най-пагубните навици e отказът да поемем отговорност за действията си.

Какво означава да се отучим от вредните навици?

Първо, трябва да си признаем, че имаме такива. После, ясно да ги опишем, и чак след това да пристъпим към тяхното премахване. Вариант за прескачане на стъпки няма. Когато успешно премахнем вреден навик, следва веднага на негово място да сложим полезен такъв. Нека не забравяме правилото за природата и вакуума.

Пример с процеса отучване – научаване е умението да подбираме качествена информация. Спирането на консумация на булевардна инвестиционна литература и медии е първата стъпка. Следващата е да си изберем нови източници на информация. Правилото на Парето важи с пълна сила – под 20% от финансовите медии и книги, дават над 80% от стойността.

Ако първо не сме се отказали от вредния навик да четем лоу кост финансови източници, няма как да имаме времето за качествените такива. Нека не забравяме, че денонощието има 24 часа и вниманието ни може да е фокусирано само на едно място към даден момент. Двата навика не могат да съществуват едновременно, от нас зависи кой ще изберем. 

В този ред на мисли при подбора на източници следвам препоръката на Артур Шопенхауер.

Фигура 3: за нечетенето и четенето

Основна предпоставка да консумираме качествена информация е първо да не консумиране некачествена такава.

Да задаваме постоянно въпроси за заобикалящия ни свят е едно от задължителните качества, които пазарният участник трябва да притежава. В следващата точка разглеждам кои са другите качества.

3+1 качества за успешни инвеститори

Всяко предизвикателно начинание, каквото е инвестирането, изисква амбиция в изобилие. Обаче нивото на постигане на нашите амбиции е функция на прага на болката, която можем да изтърпим. А ние не обичаме да страдаме.

Живеем в епоха, в която комфорта и сигурността са господарите, а ние слугите. Твърде често ние предпочитаме нещастието пред несигурността. Накрая се задоволяваме с нещастно, но „сигурно“ съществуване.

Хората сме такива – все търсещи сигурността, безопасността и комфорта. А трите изброени по дефиниция не съществуват на пазарите, а и в живота. С други думи има много бой за ядене на пазарите, докато почнем да схващаме как НЕ се играе играта.

Ако искаме да прогресираме като инвеститори, трябва да имаме висок праг на болка. Обаче да носим на бой не е единственото ни необходимо качество. Кои са другите?

Според мен всеки пазарен участник трябва да култивира в себе си няколко качества:

  • Любопитство
  • Отговорност
  • Постоянство

Списъкът не претендира с изчерпателност, а още по-малко с категоричност. Изброените качества са най-важни за автора на написаното, изхождайки от неговите премеждия на пазарите, започнали през 2008 година. Приканвам всеки читател да не са фиксира в написаното, а да го използва като вдъхновение да задава въпроси. Въпроси, чиито отговори поне малко ще му помогнат да се срещне със себе си.

След това уточнение, нека се върнем към качествата. Желанието да задаваме въпроси за света около нас е задължително качество, което трябва да култивираме. Не познавам един успешен човек, който не чете много. Да подчертая, че в думата „успешен“ не влагам многоженство нули на банковата сметка. За мен успехът е функция от качеството на пътя, който са изминали тези хора, за да бъдат това, което са сега. Любопитството към заобикалящия ни свят е едно от нещата, които ги обединява.

А какво да четем, тогава?

Психология, философия, история, статистика, икономика, финанси. И по възможност по-малко книги за трейдъри и инвеститори. Последните са задължителни в началото, но в един момент са повече котва, отколкото движител.

След като сме запалили искрата с книгите на Далио и Греъм, идва ред да разгорим огъня. За целта е нужна специализирана литература – статистика, икономика, корпоративни финанси, история, философия, психология. От тези дисциплини ще извлечем принципите, които големите инвеститори използват.

Следващото качество, поемането на отговорност за нашите деяния и техните последствия отличава зрелия от физически порасналия, но не и на акъл човек. Неспособността да заявим отговорност за нашите действия и най-вече провали е обратнопропорционална на шансовете ни за бъдещите ни успехи.

На финансовите пазари цикълът на обратна връзка е още по-кратък. Аз имам губеща сделка, не защото пазарът е манипулиран, евреите контролират света, ФЕД вдигна лихвите или черна котка ми пресече пътя, а защото аз съм взел решение, на чиято база съм предприел действие, което от своя страна има последствие.

А кой е взел изначалното решение? Не е някой потаен наследник на Ротшилд, нито Джером Пауъл, а още по-малко котката. Единствено зад клавиатурното устройство е отговорно за натискането на клавиша „Купи“.

И последното качество, което ще разгледам, е постоянството. Бавна, но постоянна скорост в правилната посока винаги ще победи високата и изменчива скорост, но без цел. Играта на пазарите е трудна и съпроводена с много емоционална болка, финансови загуби и умствени усилия. Липсата на постоянство ще обърне каручката още при първия ни шок.

А такива, особено в началото на нашия път, гарантирано ще има. Те всъщност са задължителни ако искаме в един момент да бъдем успешни на пазарите. Няма вариант за прескачане на стъпала, тоест да избегнем болката. Това, което трябва да направим е не въпреки нея, а заради нея да продължим. Да продължим, използвайки всяка криза, за да извличаме поуки.

Има обаче още едно качество, което обединява трите изброени. То ни помага, когато емоционалната болка за пореден път е достигнала предел, когато все пак решим, че котката е виновна за провалената ни сделка, когато нямаме сила да прочетем поредния доклад.

Става въпрос за най-подценяването и мразено в последно време качество – дисциплината. И трите гореизброени качества се култивират с дисциплина. Всеки от нас има дадености в различни области, но животът е пълен с примери за провалени таланти. А от друга страна дисциплината, която води до постоянство, дългосрочно побеждава дори най-големия талант, за който дисциплината е враг. Дисциплината надделява над таланта и парите и кара времето да работи за нас.

Да си дисциплиниран означава да бъдеш своя най-голям тиранин. Природата не търпи вакуум. Ако не си ти, някой друг ще бъде.

Липсата на дисциплина се материализира във фразата „Между другото“. Мантрата е „Аз ще влагам малко усилия с идеята да получа максимални резултати“. Накрая обаче и резултатите са такива – между другото.

„Между другото“ е равно на искам да имам, да мога, да съм, но ако може някой друг да влага време, пари и усилия.


Между другото общуваме,

Между другото живеем,

Между другото съществуваме.

Между другото общуваме, а искаме да сме приети,

между другото живеем, а искаме да сме щастливи,

между другото съществуваме, а искаме да бъдем.

М.С.


Посредствеността обожава менталния модел „Между другото“, но не понася дисциплината. Успех и посредственост не стоят в едно изречение. С други думи, дисциплината е задължителна. Напомням, че тя няма да ни гарантира успехи нито на пазарите, нито в живота. Нейната липса, обаче, е прекият път към провала. На наша отговорност отказваме да сме дисциплинирани.

Дисциплина и способност да се отучваме от вредните си навици са в основата на успехите или тяхната липса. Обаче дори те не са нито краят, нито началото на нашия път. Нашият път започва с нас и завършва с нас.

Познай себе си

На входа на Аполоновия храм в Делфи пише следното:

Know thyself, nothing to excess, certainty brings insanity.

Познай себе си, нищо в излишък, сигурността води до лудост.

Да знаем кои сме, да сме умерени и да приемаме несигурността е само началото. С тези стъпки ние декларираме, че сме единствените отговорни за нашето битие. Да познаем себе си е началото и края.

Фигура 3: първо разбираме кои не сме, а след това кои сме

Научаваме кои сме, едва когато се отучим кои не сме. Да бъдем себе си означава да спрем да бъдем тези, които не сме. Отново урокът за плевенето и саденето.

Основният постулат на всичкото „гуру“ е, че пътят към себе е забавен, лесен и безпрепятствен. Грешка. Ако няма съпротивление, няма прогрес. Ако няма прогрес, има застой. А застоят означава смърт.

Пътят към себе си се намира извън нашата миниатюрна зона на комфорт, където си мислим, че всичко е сигурно, гарантирано и най-вече даденост. Ако ни е трудно, значи най-вероятно сме стъпили на нашия път. А ако е твърде лесно, значи най-вероятно правим нещо грешно. Тоест останали сме в нашия малък кръг на сигурност.

Дисциплината ще кали нашето постоянство, отговорност и любопитство. А с тяхна помощ ще продължим да вървим по пътя към себе си, не въпреки трудностите, а заради тях. И да припомня, забавата не е изключена, стига да сме способни да се надсмиваме над себе си.

В серията от две статии се надявам да съм постигнал целта си – да ви подтикна да задавате въпроси за себе си. Дали сте съгласни или не с мен, няма значение, стига да съм провокирал любопитството ви.

Хората сме колкото прости, толкова и сложни същества. Такова е и инвестирането – лесно начинание, но трудно на практика. Причината не е тайна. Нашата физиология до голяма степен обуславя нашите мисли, решения, действия и резултати. Обаче липсата на дисциплина и отказа да поемем отговорност усилва още повече дефицитите на нашия хардуер.

Който ви казва, че има кратък и лесен път към успеха на пазарите (и в живота) иска нещо от вас, но без да ви предлага каквото и да било в замяна, освен захаросани обещания. Лайт мотив, твърде разпространен по нашите ширини и не само. „Бързо, лесно, вкусно“ няма никъде, освен във висококалоричните реклами на „гурута“, „коучове“ и „експерти“.

За да получим, трябва първо да дадем. И не става въпрос само за пари, а за време и внимание. Нека не забравяме английската фраза pay attention. Разбира се, парите са задължителна съставка за инвестициите. Те обаче са само единият от трите нужни елемента. Без да отделим достатъчно време и внимание, за да започнем да разбираме колко много не разбираме, нашите пари бързо и лесно ще намерят новия си собственик.


Парите и опита се срещнали. Парите си тръгнали с опит. Опита си тръгнал с пари.

Неизвестен автор


После идва етапа да се научим какво да НЕ правим. И ако въпреки всичката емоционална и финансова болка не сме се отказали, все пак получаваме шанса да се научим какво да правим. Да, пътят е дълъг и за сметка на това труден.

Е, значи надежда няма. Напротив, има.

Фигура 5: светият граал на инвестициите

Бъдете.

Сподели:Investo Facebook ShareInvesto Linkedin Share

6 comments

  1. Това трябва да се чете и препрочита наистина невероятно добре написано.БЛАГОДАРЯ

  2. Щом искаш въпроси, питам. Ако Далио и Греъм изобщо не са ни запалили искрата, какво правим? Кого четем другиго? От т.нар. Интелигентен инвеститор нищо не можах да си извлека за себе си. Нищо не разбрах. Иначе думата движител ми хареса. Ще я ползвам.

    1. Благодаря за въпроса. Използвах Бен Греъм и Далио, като най-популярни имена, а не като най-интересни. Не, че техните книги не носят стойност, даже напротив. Обаче има ред друи автори, които са поне толкова стойностни и могат да запалят интереса на всеки към финансовите пазари. Да напомня също, че Бен Греъм, макар да излага общо валидни принции, те са такива за инвеститори. Ако се припознаваш като трейдър, особено краткосрочен е напълно нормално, да не намериш стойност в “Интелигентния Инвеститор”.

      Темата има и друг ъгъл. Четящият трябва да е готов за книгата, иначе без значение, колко е стойностна, той нищо не би извлякък от нея. Аз самия прочетох до половина “Интелигентния Инвеститор” през 2011 година и си казах, че не е за мен. Години по-късно отново реших да я прочета. Тогава, обаче я чете различен човек, от Михаил през 2011 година. И написаното само си дойде на мястото.

  3. Здравейте,
    Най – ценното послание в тази статия трябваше да го подчертаете, а то е Дисциплина.
    За себе си знам, че сърбам всякакви фаст-фуд инвестиционни прогнози, на които съм наложила забрана.
    И защото нямам търпение, имам доста пропуснати доларови ползи.
    Благодаря за новия поглед върху инвестициите.

    1. Благодаря за коментара. Да, дисциплината е майката и бащата и нашите успехи и провали. За мен, тя е в основата на пирамидата от качества. Всичко останало е следствие от нашето умение, да сме най-големите си тирани.

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Седмичен бюлетин

bg_BGБългарски