Геополитика за инвеститори

Доларът съвсем скоро ще бъде заменен с нова валута, обезпечена със злато. САЩ вече не командва парада. БРИКС определят новия световен ред. И трите твърдения са твърде далече от истината.

Да, БРИКС като съюз има потенциал да трансформират геополитиката и правят заявки за това. Обаче това не е достатъчно , за да се отпише настоящият световен ред, при това без значение кой на кого симпатизира. Накрая всичко опира до физика. Тоест, до енергия, география, демография.

Няма вечна империя и вечна световна валута. САЩ категорично не са изключение от това правило. Залезът на хегемона винаги е мъчителен и съпътстван от множество конфликти. Колкото по-мощна е доминиращата империя, толкова по-продължителни и интензивни са съпътстващите нейния залез сътресения.

Тези, които харесват Китай/БРИКС се фокусират върху техните предимства и върху недостатъците на САЩ/НАТО. Тези, които харесват САЩ/НАТО се фокусират върху техните предимства и недостатъците на Китай/БРИКС. Всичко това често без аргументи и за двете страни. В повечето случаи тези крайни твърдения единствено илюстрират предпочитанията на споделящия ги.

Нито САЩ са толкова зле, нито Китай са толкова добре. Обратното също важи с пълна сила. Всяко нещо има край. Съответно САЩ и Китай също ще преминат през залеза на тяхната мощ. Въпросът не е дали, а кога ще се случи това. В едно съм сигурен, че това ще бъде продължителен процес от гледна точка на човешкия живот и едно мигване от историческа перспектива. Всъщност има един начин процесът да се ускори – глобална война.

Всяка комплексна система има критично място, където интервенция с достатъчен интензитет и магнитуд би променил мигновено качествено и количествено състоянието на цялата система. В случая тази интервенция е война между Великите сили. Без значение победителите, тя радикално ще промени геополитическата карта.

Възможността за директен военен конфликт е винаги на масата. Обаче достоверността на този сценарий е възможна. Тоест достатъчно ниска, за да не може прецизно да се оцени, но не и толкова ниска, за да се игнорира.

Много по вероятно/правдоподобно е да продължи започналата икономическа война в комбинация с прокси войните. Grand Strategy на САЩ се базира не толкова да владее територии на всички континенти, колкото да възпре възникването на друга интерконтинентална сила със силен флот. Защо точно със силен флот?

Алфред Махан в края на 19 век дефинира ролята на моретата и военноморските сили във международните отношения и военното дело. Държавата с най-силен флот е способна да проектира мощ глобално, при това без нуждата да влиза в директен военен конфликт.

Макар Китай да наваксват усилено със строенето на военни кораби, техният флот все още е далече от този на САЩ. Флотът на Китай е повече green water navy, докато този на САЩ е основно blue water navy. Разликата е в качествените характеристики, тоест типа плавателни съдове, които всеки флот включва. САЩ имат значително повече самолетоносачи, ядрени подводници и разрушители.

Следната графика показва структурата на флота на САЩ и Китай. Заградените в червени правоъгълници са стратегическите плавателни съдове, тоест blue water navy.

Следващите две графики съпоставят военния флот на Китай (първата таблица) и военния флот на САЩ (втората таблица).

Фигура 1.1: военен флот на Китай

Фигура 1.2: военен флот на САЩ

Тези три класа плавателни съдове – самолетоносачи, ядрени подводници и разрушители, дават стратегическо предимство във всяка точка на света. Докато green water navy съдовете са с малък обхват на действие, тоест рамките на няколко стотин морски мили. С други думи Китай все още не може глобално да проектира сила чрез флота, за разлика от САЩ.

Благодарение на корабоплаването светът е глобално село. Който притежава най-мощния флот, той владее моретата. А който владее моретата, има контрол над кръвоносната система на глобалната икономика – линиите за доставка.

САЩ като Велика сила няма интерес да владее Украйна, Иран или Виетнам. Нейната намеса и в трите страни цели да предотврати възникване на Велика сила с достатъчно голям потенциал.

В първия случай говорим за Русия и нейната експанзия на бившите съветски територии. Във втория случай говорим за възникването на силна шиитска мюсюлманска страна като Иран, която да бъде център на гравитацията в региона. А в третия се връщаме към Студената Война и Виетнам. САЩ няма проблем, че губи войната на фронта. Накрая отново постига целта си, защото възпира разширението на влиянието на СССР в Южна Азия.

Ако игнорираме директната война, залезът на САЩ и възкачването на нов хегемон на престола ще бъде продължителен процес. 

Защо смятам така?

Демографията е съдба. САЩ/НАТО и Китай/БРИКС имат качествено различна демографка структура. САЩ са единствената страна от Г7 със силна демография, а в същото време нейните съюзници от НАТО имат сериозни демографски проблеми. Икономическият център на БРИКС, тоест Китай, са изправени пред сериозна демографска криза. Същото важи и за военния двигател на БРИКС, Русия, чиято демография дълбае дъното от няколко десетилетия.

Фигура 2: съпоставка демография САЩ, Китай, Европа, Русия

Географски двата съюза имат качествено различни характеристики. От всички доминирали империи досега, САЩ имат най-изявено географско предимство. В същото време са заобиколени от два океана и приятелски настроени страни – Мексико и Канада. Това не може да се каже за останалите страни от НАТО, както и за БРИКС.

Заглуши шума, чуй сигнала. Абонирай се за Инвесто седмичен бюлетин.

Седмичен бюлетин

Счетоводство за геологически анализатори

Китай има различни проблеми, тоест пасиви, спрямо САЩ или Европа. Същото важи и за предимствата, тоест активите. Аз деля параметрите, (пред)определящи способността на една страна да просперира, на две категории:

  • Материални активи/пасиви – това са всички параметри, които са първа производна на географията. В тази категория са достъпът до енергия; наличието на полезни изкопаеми; естествените ограничения пред външна инвазия; количеството плодородна земя на глава от населението; размерът и качеството на транспортната мрежа; демографската структура. Общото между тях е, че са количествено измерими и (почти) не подлежат на промяна.
  • Нематериални активи/пасиви – това са параметри, които зависят повече от културата и антропологията. Те се явяват също донякъде производна на географията, но от много по-висока степен. В тази категория поставям работната етика, колективизъм срещу индивидуализъм, семейната структура, доминиращи ценности. Всички тези характеристики дават качествено описание на държавите и като такива не подлежат на измерване. Те, за разлика от материалните параметри, се променят с времето.

Всички посочени параметри са тясно свързани в рефлексивен цикъл, където са причина и следствие едновременно. Съответно техните комбинации често водят до качествено нови резултати.

Материалните и нематериалните променливи се различават по още нещо – доколко те са обратими. Ако материалните параметри са от страната на пасивите, те са (почти) нерешими. Това означава да вървим срещу географията – липсата на плавателни реки, полезни изкопаеми или естествени бариери като планини и водни басейни е невъзможна за превъзмогване. Природни богатства не се създават с декрет от партията, подпис на изпълнителен директор или няколко клавиатурни клика. Или ги има в земята или ги няма. Няма как да вървим срещу материалните обстоятелства.

Изключение прави демографията. Промените при нея обаче отнемат десетилетия целенасочени действия.  Съответно нематериалните променливи са решими, но само при едно условие – положителният резултат настъпва след десетилетия целенасочени усилия за промяна.

Общото между Китай и САЩ са вътрешните проблеми. Гражданска война в САЩ  е възможен сценарий, който постепенно се предвижда към правдоподобен. Абсурдната политика на Администрацията на Байдън води до все по-явно разделение между демократи и републиканци в страната. Кризата с имигрантите е поредният каталист.

Фигура 3: политическа поляризация на САЩ

Джо Байдън ще бъде запомнен като най-слабия държавен глава на САЩ за последните 50 години. Отделно social justice нелепиците в САЩ придобиват неадекватни пропорции, особено в големите градове, които са доминирани от демократите. В същото време щатите, доминирани от републиканците успешно се противопоставят на тези политики. В този ред на мисли поляризацията става все по-явна между двете политически фракции.

Китай е разделен икономически, демографски и идеологически на три части.

Фигура 4: трите региона на Китай

Икономическата сила и желанието за отворена пазарна икономика се намира по крайбрежието. Докато властовият и военен център е Пекин. В същото време две трети от територията на Китай радикално изостава икономически и демографски.

Настоящата линия на ККП все по-усърдно следва постулатите на Мао, тоест все по-силни централна власт и контрол над населението. Благодарение на високите технологии микро мениджмънта на популациите достигна нови висоти. А както споменах, крайбрежните градове, които са икономически и политически прогресивни, се противят на крайно централизираната власт в Пекин.

Китай са енергийно зависими и в демографска криза. Енергията и демографията са като прилива и отлива. Те оказват бавно и неусетно влияние и така до момента, в който осъзнаем, че сме минали Point of no return. По мое мнение Китай са преминали тази точка в тяхната демография, а тяхната енергийна зависимост прави ситуацията още по-сериозна.

Материалните предимства на САЩ успешно (засега) компенсират вътрешните проблеми. Енергийната независимост и перфектната география позволяват на САЩ да правят множество геополитически грешки без последните да имат големи последствия върху страната. Нека не забравяме, че САЩ все още контролират световната резервна валута.

Силата на щатския долар е подплатена от военния флот на САЩ. А през последните две десетилетия и от енергийната независимост на страната.

Делът на долара в глобалните транзакции намалява, но не достатъчно, за да бъде изместен. Още повече, че делът на конкурентите валути е далеч от достатъчен, за да заеме челна позиция. Следната графика от BIS показва ролята на щатския долар.

Фигура 5: ролята на щатския долар в глобалната икономика

Доларът, макар да е тръгнал да си ходи (както всяка друга фиатна валута), още дълго време ще бъде резервна валута. Причината е, че САЩ са единствената страна, която притежава и трите:

  • Енергийна независимост
  • Географска недостъпност
  • Добра демография

Комбинирани те са предпоставка за изграждане на най-дълбоката финансова система и най-силната армия. А последните две обезпечават щатския долар.

Без значение колко злато имат страните БРИКС, те нямат три есенциални предимства. Първо, нямат хардуера за провеждане на икономически транзакции, тоест подводните оптични кабели. Второ, нямат софтуера, който обслужва архитектурата на световната финансова система. И трето, БРИКС нямат пряк контрол над световното корабоплаване. А последното предопределя страната на предлагането на стоки и суровини.

След сто години днешните Велики сили ще бъдат вчерашните Велики сили. Същото важи за световната резервна валута. Едно е сигурно, степента на несигурност в световен мащаб нараства. Както всъщност винаги е било.

САЩ и Китай ще продължат да играят геополитическия шах, борейки се успоредно с вътрешните си проблеми. И така, докато една от двете държави първа не падне под тяхната тежест. По мое мнение това ще бъде Китай в рамките на следващите десет години. Материалните активи (енергия, география, демография) на САЩ им дават огромно предимство. Те могат да правят вътрешно и външнополитически грешки, които нямат значими материални последствия. Докато Китай не разполагат с този лукс. Всяка грешка на ККП има преки последствия.

На този етап залог срещу САЩ (в широк смисъл, а не къса позиция в S&P500) носи асиметричен риск, но не в наша полза. Не казвам, че настоящият бичи пазар ще е вечен или че няма да мине през корекция. Напротив и двете рано или късно ще се случат.

От птичи поглед погледнато САЩ все още имат потенциал за икономическа експанзия. Ако през изминали епохи каталисти са били железопътните компании, автомобилните производители, добивът на петрол и възхода на интернет, то сега двигателят е изкуственият интелект. А това не означава само инвестиции в чипове и софтуер. Последните имат нужда от колосално количество енергия и метали за тяхното захранване и производство.

Напомням, че (вероятната) липса на директна война между САЩ и Китай не означава, че ще бъде скучно през следващите години. Напротив, геополитическата волатилност ще нараства.  А това означава и нови инвестиционни възможности – добив и преработка на суровини, военно-промишлен комплекс, транспорт и логистика – три индустрии, които печелят от хаоса.

Важно напомняне: колкото и добре да е аргументирана една хипотеза, тя винаги е непълна. Понякога липсващите факти могат да се окажат решаващи за развитието на сценария. Днешната хипотеза не прави изключение.

Тя е плод на изследванията и анализите на автора, което автоматично я прави ограничена, предубедена и непълна. Използвайте изложеното като маркировки на карта. Тяхното следване не е задължително, както и използването на самата карта.

Всичко описано е единствено с образователна цел и не представлява съвет за покупко-продажба на ценни книжа.

Сподели:Investo Facebook ShareInvesto Linkedin Share

2 comments

  1. Доста добра аналитика, поздравления!!!А каква е вероятността за конфликт на Китай с Тайван!? (особено в контекста на ИИ)

    П.П. според мен, отговора налага отделна бъдеща статия.

    1. Благодаря за обратната връзка. Лесен въпрос, но с труден отговор. Има твърде много неща, които си мислим, че знаем, а още повече, които дори не знаем, че не знаем. В този ред на мисли ще ти отговоря така. Вероятността Китай да нападне Тайван не е достатъчно голяма, за да можем да я определим, но не и достатъчно малка, за да я пренебрегнем. С ясния риск, че може да съм в грешка, ще си позволя една прогноза.
      Ако Китай ще нападне Тайван, то това ще се случи през 2024 година. Нека не забравяме, че е Годината на Дракона. Отделно завоевателните войни са отличен ПР, за закъсали за имидж велможи. ККП има нужда да лъсне иминжда сред населението, знаейки сериозните проблеми, които са налегнали страната. Атака на Тайван би послужила, като обединител на нацията. Разбира се, това е само един аспект. Другите два компонента са геополитически (first island chain и достъпа до фосилни горива) и ресурси (микрочипове, които редом с петрола са най-важните ресурси).

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Седмичен бюлетин

bg_BGБългарски