Миналото: Възходи и падения или лошия навик на историята да се повтаря

Апокалипсис, край на света, брутална рецесия………страхът продава безотказно.

Статиите с такива заглавия в повечето случаи са загуба на време. Те единствено предизвикват страх, за да заковат вниманието на читателя.

В същото време дори в най-зле написаните статии от doom and gloom жанра има доза истина. При това тя не е лицеприятна и предвещава следващите години да бъдат доста динамични.

Историята е наука с приключенски дух. Тя не понася скуката, за разлика от нас хората. Ние обичаме комфорта и сигурността твърде много. До такава степен, че сме пристрастени към тях и дори не можем да си представим живота без тях.

Приемаме ги за неизменна даденост. Смятаме, че те винаги ще съществуват независимо от нашите действия и бездействия.

Третираме сигурността и комфорта като количествени величини и искаме все повече от тях. Крайният резултат е натрупване на все повече несигурност както в живота ни, така и в цялата система.


Когато се чувстваме в най-голяма безопасност, тогава сме изложени на най-много рискове.


Несигурността и промяната винаги са били водещи фактори през цялата човешка история. Обаче те не действат с постоянна интензивност. Тя варира в различните периоди, следвайки продължителни цикли с пикове и дъна.

Навлизаме в период, наближаващ есктремумите на редица макро цикли. Степента на несигурност и скоростта на промяна ще нарастват значително.

Последните три години са илюстрация за това, започвайки ударно десетилетието. Първо се проведе най-мащабният експеримент по социално инженерство досега, който съсипа милиони животи в рамките на две години.   

В един момент въпросната кампания доскуча на хората. За нейните създатели и оператори това обезсмисли нейната употреба. Настъпи моментът за представянето на нова черна дупка за внимание – войната в Украйна. Само че тя няма да е последното мащабно събитие през това десетилетие.

Силният старт на годината го доказва – фалити на големи банки. Те дори не са самият проблем, а симптоми на дълбоки системни дефекти. А последните в един момент ще ескалират. Въпросът не е дали, а кога.

Как да четем днешната статия

След тези първи апокалиптични редове държа да уточня следното: днешната статия не продава страх. Единствената ѝ цел е да ви провокира да виждате света такъв, какъвто е – мултиизмерна комплексна система, в която ентропията нараства.

Има страшно много причини предвещаващи настъпването на безброй катаклизми още утре. Въпреки всички тях светът има свойството да надживява пророците на разрухата и техните прогнози, пренебрегвайки сериозността на съществуващите проблеми.

Финансовите пазари не правят изключение – те могат да останат ирационални за пазарните участници твърде дълго, игнорирайки постоянно увеличаващите се рискове.

Тънкостта е да сме наясно с голямата картина и нейните натрупващи се рискове, но да не забравяме, че системата може да функционира изненадващо много време, въпреки проблемите си.

Този начин на мислене ни прави оперативни – изключително важно качество, необходимо на пазарите и не само. Оперативност означава да се възползваме от обстоятелствата и да успяваме заради тях, а не въпреки тях.

Казано по друг начин – колкото и да е зле ситуацията винаги някъде има бичи пазар. Само ако сме оперативни, ще успеем да го разпознаем и да се възползваме от него.   

Устойчиво натрупващите се проблеми в световен мащаб не анулират възможността пазарите да изживеят още един възход за поне няколко години. Той, от своя страна, няма да отмени съществуващите проблеми, а само ще отложи тяхното ескалиране.

Апокалиптичните прогнози са успешни в едно нещо – да продават. Тяхната прогностична стойност е като на часовник, застинал в 06:00 – два пъти в денонощието е абсолютно точен. Обаче останалите 1438 минути е винаги в грешка.

Бъдете оперативни. Тази фраза ще ви води през следващите редове. Не залитайте в крайностите – страх и отчаяние или пренебрежение и игнориране.

Ментални модели за гадатели, предсказатели и врачки

Създаването на хипотези за бъдещето крие повече капани, отколкото подозираме. За да ги избегнем е полезно да знаем основни принципи, които ще ни предпазят от този, който поставя капаните – нас самите.

Разглеждането на бъдещето е една от най-непривичните дейности за нас. Тя изисква да надскочим ограниченията, които ни налага биохимията и да мислим абстрактно и дългосрочно.

Прогностичната стойност на хипотезите, които изграждаме, зависи от това доколко сме способни да вървим срещу себе си – да спрем да правим неща, които са ни привични и да правим неща, които са ни непривични.

Както всяко сложно начинание и изграждането на хипотези има нужда от принципи, на които да стъпи. В следващите редове ще намерите списък от четири ментални модела, с които по-лесно да навигирате из свят, пълен с несигурност и парадокси.

Първи принцип на механиката  

Всяка система набрала инерция има склонност да запази посоката на досегашното си развитие. Този принцип важи навсякъде – финансови пазари, демография, икономика и всяка друга система с много променливи.

Силата, необходима да изкара системата от равновесие, е пропорционална на натрупаната инерция. В тази зависимост се крие причината за устойчиво неуспешните апокалиптични прогнозите – те залагат на обръщане на тренда, тоест движение срещу натрупаната инерция.

Трендовете имат навик да продължават досегашната си посока по-дълго от очакваното, но да я сменят привидно изненадващо. Затова предсказването на радикални промени е много по-трудно и често неуспешно за разлика от предсказването на стабилност.

Извод: прогнозирането на стабилност в системата изисква по-малко усилия и води до по-висока успеваемост, докато прогнозирането на промени изисква повече усилия и често има ниска успеваемост.

Ефектът на пеперудата

Всяка комплексна система има слабо място. И дори минимална промяна в неговите характеристики може да доведе до радикално количествено и качествено изменение на цялата система.

Колкото по-големи екстремуми е достигнала системата, толкова силата, необходима да се приложи в слабото място, е по-малка. Този принцип не противоречи на предния, а го допълва.

При първия принцип на механиката разглеждаме цялата система без да анализираме детайлите. Имаме три променливи – състояние на системата, натрупана инерция, необходима сила да промени нейното състояние.

При този принцип параметрите са различни, защото познаваме детайлите  – състояние на системата; натрупана инерция; най-слаба точка на системата; минимално, но достатъчно количество сила, нужно да промени състоянието на системата.

Извод: никоя система не може да остане в непроменено състояние за твърде дълго време. Промяната настъпва от малко, но достатъчно изменение в критичен за системата параметър.

Триъгълникът на огъня

Това е един от най-мощните ментални модели, описващ фазови преходи в една система.

Те са норма във всяка област, включваща процеси с множество променливи. Дали движението на цената ще мине от рейндж към силен тренд или от спокоен трафик ще имаме задръстване, ние говорим за фазов преход.

Кислород, гориво, топлина са задължителните съставки на процеса горене. Кислородът и горивото са пасивните компоненти. Ключовата е третата съставка – тя активира другите две. Тя е искрата, която възпламенява горивото в кислородната среда.

Нека сега да сменим гориво и кислород с обстоятелство 1 и обстоятелство 2. Третият елемент остава в ролята на каталист, обаче сега може да бъде от всякакво естество. Това зависи от системата, която изследваме.

В контекста на днешната статия:

  • Кислород = Обстоятелство 1 – макроикономически и исторически цикли, съвпадащи през настоящето десетилетие
  • Гориво = Обстоятелство 2 – устойчиво натрупващите се систематични проблеми в световен мащаб
  • Топлина = Каталист (искрата) – много известни и още повече неизвестни

Искрата може да се разгледа като малката, но достатъчна промяна в критичен за системата параметър, която ще предизвика изменение в цялата система.

Извод: познаваме в голяма степен обстоятелствата, но това което не знаем е искрата, която ще възпламени пожара. Тоест това, което ще предизвика радикална промяна в състоянието на системата.

Заблудата на ранния предсказател

Представете си, че 2016 година съм предсказал две неща: 10% инфлация и цена на петрола 110 долара за барел, но без да кажа кога. Прогнозите ми се сбъдват през 2022 година, следователно какво съм аз – твърде подранил или твърде прозорлив?

Определено съм подранил. Особено ако имам skin in the game съм бил доста години в dead money trade. Все пак сбъдването на прогнозата след години затвърждава този принцип – рано или късно всички прогнози се сбъдват, дори най-налудничавите.

Всеки може да бъде велик пророк стига да игнорира времето. Времето обаче е толкова е привързано към нас, че то няма как да ни игнорира. Следователно полезността на всяка прогноза е функция от времето. 

Извод: времевият хоризонт на прогнозата е от значение. Не е нужно да е прецизен, но да бъде достатъчно близко, за да повиши нейната оперативна полезност.  

Четирите принципа, които ви представих, са валидни за всяка система с повече от две променливи. С тяхна помощ можем да анализираме и градим хипотези за бъдещето не само на финансовите пазари, но и в други области на познанието.

В заключение ви представям принципите в обобщен вид:

  • Прогнозирането на стабилност в системата изисква по-малко усилия и води до по-висока успеваемост, докато прогнозирането на промени изисква повече усилия и често има ниска успеваемост.
  • Никоя система не може да остане непроменена за твърде дълго време. Промяната настъпва от малкото, но достатъчно изменение в критичен за системата параметър.
  • Познаваме в голяма степен обстоятелствата, но това което не знаем е искрата, която ще възпламени пожара. Тоест това, което ще предизвика радикална промяна в състоянието на системата.
  • Времевият хоризонт на прогнозата е от значение. Не е нужно да е прецизен, но да бъде достатъчно близко, за да повиши нейната оперативна полезност.

С менталните модели под ръка скачаме в заешката дупка на Алиса. Ще препускаме през минало, настояще и бъдеще; през икономика, история и политика, докато накрая стигнем до няколко инвестиционни идеи.

Заглуши шума, чуй сигнала. Абонирай се за Инвесто седмичен бюлетин.

Седмичен бюлетин

Макро циклите – кислородът

Макро циклите към глобалните промени се отнасят както кислородът към огънят. Кислородът е винаги около нас без значение дали имаме гориво и запалка.

По същия начин големите цикли се разгръщат без значение дали системата има сериозни проблеми и дали има фактор, който може да промени нейното състояние.

Война, пандемия, разклатена икономика – изглежда идва краят на света. Краят на света не идва, но идват промени. Реално те не са спирали, но хората сме оперирани от способността да виждаме голямата картина. Ще забележим тези промени едва когато са вече настъпили, тоест навлезли сме в нов цикъл.

Циклите имат върхове и дъна и следват с определена честота. Тя не е фиксирана, а варира с години. Понякога отклонението е повече от едно десетилетие. Но какво са десет години от историческа перспектива? Те са просто едно мигване.

През настоящето десетилетие съвпадат екстремумите на твърде много цикли, което гарантира, че ще става все по-интересно. Ето списък кои са те:

  • Generational theory and 4th turning – Strauss and Howe
  • Elite overproduction cycle – Peter Turchin
  • Productivity growth and debt cycle – Ray Dalio

В изложението ще представя само трите, които съм изброил. Има още няколко цикли и процеси, които само ще спомена за любознателните:

  • Демографията
  • Махалото на властта – Изток-Запад
  • Вълните на Кондратиеф

Първите два макро процеса съм ги засегнал тук. В бъдеще ще засегна и третия в нова публикация анализираща голямата картина.

Съвкупността то тези цикли води до промяна на парадигмата за пореден път. Това означава, че ни очакват вълнуващи години. Пиша това изречение без ирония и патос. Промените са страхотно нещо, защото носят обновяване и възможности.

Ще разгледам всеки цикъл в отделна точка. Описанието ще следва горната последователност.

Generational Theory and 4th turning

Strauss и Howe стигат до интересни заключения, изследвайки историята на Северна Америка и Европа. Те откриват, че на всеки 80-100 години започва нов цикъл в развитието на обществото.

Всеки цикъл описва доминиращата парадигма през епохата. Всеки от тях се разделя на четири части, продължаващи 20-25 години. Тези подцикли се назовават Turnings.

Всеки от тях характеризира етапа на развитие на обществото:

  • First TurningThe High – период на възстановяване след предходната криза. Характеризира се със силна държава и слаб индивидуализъм. Колективните цели са по-важни от индивидуалните цели. Идеализмът и високият морал са доминиращи ценности. Поколението, което успешно е извело държавата от кризата, е в пика на силите си. То определя правилата на играта – политически, икономически и културни. В САЩ това е периодът веднага след ВСВ2 до началото на 60те години.
  • Second Turning The Awakening – период на утвърждаване на личността. Децата на предходното поколение, преминало през кризата, навлизат в зрелия живот. Те се бунтуват срещу нормите, наложени от техните родители и доминацията на колективните над индивидуалните ценности. Генерацията, оцеляла последния бурен период, все още държи лостовете на властта в ръцете си. Въпреки нарастващия индивидуализъм, държавата все още е силна. В САЩ това са годините между началото на 60те до средата на 80те.
  • Third Turning The Unravelling – след утвърждаването на индивидуализма настъпва периодът на „вечния“ възход. Държавата отслабва все повече за сметка на индивида. Голяма част от поколението, преминало успешно през последната криза преди повече от 50 години, вече е в пенсионна възраст и няма реална власт. Техните деца не са преживели такива кризи. Те считат, че животът протича по възходяща крива с минимум сътресения. Всички лостове на властта са в тази генерация – baby boomers в САЩ. Основни приоритети стават комфорта и сигурността. Това са новите ценности на обществото. Краят на този етап съвпада с началото на поредния период, изпълнен с катаклизми. В САЩ той протича от средата на 80те години до началото на кризата 2008 година.
  • Forth Turning – The Crisis – период на турбулентност в обществото. Поколенията, направляващи макропроцесите нямат опит със справянето с кризи и с техните действия влошават още повече съществуващите. Този период се характеризира с липса на всякакви ценности и доминация на крайностите във всеки един аспект. Приоритетите минават отвъд комфорта и сигурността. Новите ценности са консумация и удоволствия на всяка цена. Обществото все повече се разединява на различни фракции, защото липсват общи цели като възход и просперитет. Досега в миналото този период винаги е бил изпълнен с катаклизми – войни, революции, рецесии. Началото на този период е 2008 година, а краят му се очертава през настоящето десетилетие.

Духът на времето и характерът на хората на всеки turning, съответства на всяка строфа от долното стихотворение.


Силните хора раждат добри времена,

Добрите времена раждат слаби хора,

Слабите хора раждат трудни времена,

Трудните времена раждат силни хора.


Нагледно всичко описано дотук може да се компресира в следната графика:

Фигура 1: къде се намираме днес според Generational Theory and 4th Turning

Ние се намираме в средата на последния етап. Заобикалящият ни свят постоянно ни го напомня – от подмяната на ценностите под знамето на social justice и културния марксизъм, през неадекватните политикономически решения в развитите страни до качеството на съвременното изкуство (филми, музика, мода).

Долната графика показва устойчивата тенденция на деградиране на ценностите.

Фигура 2: деградиране на ценностите

Доскоро считани за непреходни и неоспорими ценностите видимо губят привлекателността си. Те дават път на начин на живот, следващ принципа „бързо, лесно, вкусно“. При него всичко трябва да случи сега – минало не съществува, бъдеще също.

Проявлението на тези цикли може да се види векове назад. Всяко столетие има своя 4th turning. За сега не виждам причина нашето да бъде изключение. Да, може да настъпи още тази година, а може и след 10 години, но със сигурност ще се случи. Не е задължително да бъде голям военен конфликт, но е вероятно да минем през такъв.

Следната графика дава исторически контекст:

Фигура 3: военните конфликти и 4th turning разгледани от перспективата на историята

Виждаме как в миналото тези цикли се разгръщат и съответно съвпадението на техните пикове с  исторически важни събития. Още от конфликта между Испанската Корона и Англия, през Американската гражданска война и ВСВ 2 до наши дни, където бъдещето тепърва ще ни показва какво ще жънем.

Държа да направя следното уточнение: тази теория описва развитието на обществата в Северна Америка и Европа. На пръв поглед изглежда, че няма нищо общо с останалия свят.

Обаче дори да е така, това няма значение, защото за сега светът се доминира от западноевропейската цивилизация. Все още в нея са концентрирани всички лостове на властта – икономически, военни, политически и културни.

Следователно всяка радикална промяна в нея се отразява на всички останали. Състоянието на ядрото предопределя състоянието на периферията.

Извод: Настоящето поколение, което ръководи развитите страни няма опит с дълбоки кризи. Отдавна няма държавници като Де Гол, Айзенхауер или Тачър. Настоящите политици, вземайки нелепи решения, за да оправят сегашните сериозни, но все още не толкова фрапиращи проблеми, само влошават ситуацията.

Всеки лесен за решаване проблем може да стане много сериозен ако подхождаме грешно към него. Ние сме в средата на последния етап, което означава, че най-интересното тепърва предстои.

Elites over population

Peter Turchin е пионер на дисциплината клиодинамика. Тя е пресечна точка между история, икономика, социология и демография. Тя си служи с инструментите на математиката.

Описва макроциклите в развитието на обществата и цивилизациите. Двете фундаментални теории на Питър са: structural demographic theory и elite overproduction theory.

Structural demographic theory (SDT)

SDT служи за анализиране и прогнозиране на политичeска нестабилност в съвременните общества. При нея обществото се разглежда като система от три плюс един елемента: население, елит, държава плюс източници на нестабилност.

Трите са групите, формиращи всяко общество, а четвъртият елемент е активният фактор. Той е искрата, която задейства другите три и води до промени в обществения ред.

На долното изображение е показана връзката между тях:

Фигура 4: трите компонента съставляващи обществото и източниците на нестабилност

Както се вижда връзките са двупосочни. Всеки елемент е причина и следствие едновременно и взаимодейства с всичи останали. През вековете се наблюдават циклични зависимости между елементите.

Според етапа на развитие на обществото валентността и интензитетът на връзките варира. Те носят инфомрационна стойност как би могло да се развие бъдещето на база на анализ на миналото.

Elite overproduction theory (EOT)

Тази теория произлиза от предходната и разглежда в детайли една от трите обществени групи – елитите.

Под елит авторът разбира следното: група от обществото, която държи в ръцете си гарантирана от закона социална власт. Общото между всички членове на елита е, че са високообразовани, имат високи доходи и чрез дейността, която извършват имат власт над групи хора.

Теорията твърди, че колкото повече нараства броят на хората принадежащи към елитите, толкова повече власт и капитали придобиват последните. Но тъй като двете са изчерпаем ресурс, това усилва неравенството в обществото.

Неравенстовото води до недоволство, което, ако достигне точката на кипене, води до политически сътресения. Следната графика показва негативна корелацията между описаните величини:

Фигура 5: негативна корелация между количеството елити и средната удовлетвореност от живота на мнозинството

Корелацията е видима – връзката между средната стойност на удовлетвореност от живота за населението е обратнопропорционална на нарастването на броя на елита.

Нарастващото разделение в обществото е последствие от първи порядък. Започват да доминират все по-крайни мнения. Политиците и от ляво и дясно залагат на все по-поляризиращи кампании. През последните 40 години това е бавна, но устойчива тенденция. 

Фигура 6: нарастваща политическа поляризация

Полическата поляризация е резултат от изразеното неравенство и недоволството на мнозинството. Както се вижда републиканците и демократите стават все по-крайни в мненията си. Това води до липсата на диалог между двете групи, което води до още повече разединение.

Извод: тенденцията да се концентрират капитали и власт във все по-малка прослойка от обществото ще продължи. Това ще доведе до все по-поляризирано общество, което предразполага към политическа нестабилност.

Productivity growth and debt cycle

Икономиката се движи от ликвидността. Ликвидността е реката на парите – в зависимост от сезона тя е или пълноводна или пресъхнала.

Пари = кредит + пари в брой

Първата променлива в дясната част от уравнението е значително по-важна от втората поради една причина – парите, създадени като кредит са над 90% от всичките пари в обръщение. Тоест огромна част от търсенето на стоки и услуги е в пряка зависимост от създаването на пари посредством кредит.

При сделка с пари в брой получаваме стока, за която плащаме на момента, докато при сделка с кредит получаваме стока, за която обещаваме, че ще платим по-късно.

Тази транзакция не е завършена докато кредитополучателят не изплати напълно кредита. По този начин се създават пари от въздуха, единствено е необходимо да има две страни, съгласни с условията по сделката.

Кредитът (парите) не се създават от централните банки. Те само определят цената на неговото създаване – лихвените проценти. Тоест – колкото по-ниски са лихвите, толкова по-евтини са парите и обратно. В първия случай се теглят повече кредити (създават се повече пари), а във вторият се теглят по-малко кредити (създават се по-малко пари).

Способността да се създават пари чрез кредит е циклична. Количеството пари в обръщение оказва пряко влияние на икономическата машина. Вследствие на това три фундаментални сили доминират икономиката: растеж на продуктивността, short term debt cycle, long term debt cycle.

Растеж на продуктивността

За последните няколко столетия средният растеж на БВП е 2% на година. Той е продиктуван от натрупването на знания, които пряко се отразяват върху методите на производство и продуктивността.

Новите познания се превръщат в нови технологии, които решават нерешими до този момент проблеми. Така стандартът на живот устойчиво нараства. През последните 50 години живеем безпрецедентно комфортен живот.

Представете си как е живял преди 100 години най-богатият човек на света за времето си – Джон Рокфелер. Да, имал е огромно имение в Манхатън, както и невероятна колекция от картини и пари, колкото десет поколения не могат да изхарчат.

Обаче в наши дни всеки средностатистически човек живеещ в Европа, Северна Америка и част от Азия има достъп до бърз и евтин транспорт до всяка точка на света, мигновена комуникация с всеки 24/7 и високо технологични медицински грижи. Всички тези блага не са съществували по времето на Рокфелер. Без значение колко пари е притежавал, той не е можел да купи нещо, което все още не е измислено. 

Обаче хората сме любопитни същества и не се задоволяваме с това, което имаме. Стремим се към повече, по-хубаво и на момента. Често надскачаме възможностите си само и само да получим обекта на нашите блянове. Пропастта между искам и мога веднага се запълва с кредит.

Кредитите са като дрога. Те стимулират центровете на мозъка, свързани с удовлетворението, което води до отделяне на големи количества допамин. Допаминът ни кара да живеем на момента, да пребиваваме във вечното сега. Поредният кредит ни стимулира да мислим краткосрочно – харчи сега, ще му мислиш после.

Само че дългосрочно ние не можем да харчим с по-голяма скорост, отколкото скоростта на нарастване на производителността. А тя нараства средно с 2% на година, което поставя лимит на количество кредит, което може да поемем системата.

За кратки периоди кредитът задминава производителността – количеството кредити нараства по-бързо от производителността. Така се стимулира търсенето, което увеличава допълнително производителността.

Обаче до момента, когато обслужването на задълженията стане непосилно. Тогава имаме контракция в търсенето и свиване на производителността.

Този цикъл на leveraging и deleveraging създава краткосрочния и дългосрочния дългов цикъл.

Краткосрочен дългов цикъл

Бизнес цикълът продължаващ средно 5-7 години. Той директно зависи от политиката на централните банки.

Тяхната задача е да регулират растежа, инфлацията и безработицата посредством трите лоста, с които разполагат:

  • Изменение на лихвените проценти
  • Сделки с ДЦК
  • Изменение на минималния изискуем резерв за банките

Тези три лоста определят ликвидността, тоест количеството кредит (пари) които циркулират в системата. А търсенето пряко зависи от това количество.

Последното десетилетие беше доминирано от рекордно ниски лихви. Създадоха се изключително много пари чрез кредит. Това стимулира търсенето на всякакви активи и съответно доведе и до инфлация.

Когато цените на инвестиционните активи нарастват, нетното богатство на техните притежатели, поне на хартия, се повишава. Комбинирано с ниските лихви, мотивира хората да теглят още заеми, залагайки все по-скъпите си активи. Така се създават още повече пари с кредит и цените на всичко продължават да нарастват.

В един момент инфлацията излиза от контрол и се налага повишаване на лихвите, за да се ограничи страната на търсенето. Тя зависи пряко от създаваните нови кредити. Повишените лихви ще намалят тегленето на нови кредити, а от там и търсенето. Инфлацията се намалява чрез demand destruction.

Редуцирането на инфлацията чрез създаване на повече предлагане (стоки и услуги) отнема много повече време – нова медна мина се разработва за 10 години, завод за чипове за 5. Никой няма да чака толкова дълго инфлацията устойчиво да расте.

Лихвите обаче се вдигат до момента, когато цените на активите не спаднат твърде много. Причината е, че високите лихви правят обслужването на задълженията все по-скъпо, рязко повишават дисконтовия фактор, който занижава оценката на бизнесите. Това води до все по-малко теглене на кредити, което свива и търсенето.

Следва нов цикъл, който води до достигането на още по-ниски лихвени нива от предходните. И така стигаме до zero interest rate policy (ZIRP), която доминира през последните години. Тоест достигнали сме инфлексната точка на цикъла, защото номиналните лихви няма как да станат отрицателни.

Това ни води до началото на края на дългосрочния дългов цикъл, който се състои от множество краткосрочни дългови цикли.

Дългосрочен дългов цикъл

Тези цикли са непознати и трудни за разбиране от хората, защото са много продължителни, а на нас, хората, дългосрочното мислене не ни е присъщо.

Дължината на тези цикли е 25-50 години. Тази цикличност е позната още от древни времена – в различни исторически периоди е била разпространена практиката на всеки 50 години да се опрощават дълговете. Това е така наречения юбилей.

Краткосрочните дългови цикли формират дългосрочните. Всеки 5-10 кратки цикъла обхващат един дълъг. Последния кратък цикъл обозначава момента на максимална задлъжнялост и достигнати нулеви номинални лихви.

Показателят дълг към БВП е много показателен. Той сравнява колко задлъжняваме спрямо производителността на икономика.

Представям ви три графики. Първата показва debt to GDP ratio за САЩ, втората за целия свят, а последната дълговете като абсолютна величина.

Фигура 7: общия дълг на САЩ спрямо БВП

Ясно се виждат дългосрочните цикли на задлъжняване. Най-важният извод е, че рано или късно идва моментът да се плати сметката. Нищо в природата не се движи само в една посока.

Фигура 8: количество спрямо БВП и структура на световния дълг

В световен мащаб задлъжнялостта устойчиво нараства. Горната графика показва трите елемента на дълга и неговата обща стойност. Данните са до 2020 година включително.

Достигнатият връх от 256% debt to GDP означава, че на всеки долар производителност се падат 2.56 долара дългове.

Третата графика илюстрира в абсолютна стойност колко сме задлъжнели:

Фигура 9: нарастване на дълга на САЩ в абсолютни стойности

Във всяка комплексна система с (без)краен брой променливи, мигновеното удвояване на един от критичните за системата параметри, неизбежно води до радикални изменения в състоянието на цялата система.

За последните 7 месеца е създаден толкова дълг, колкото е създаденият за изминалите 215 години.

Въпросите са два: кога ще дойде сметката и колко голяма ще е тя?


No tree, it is said, can grow to heaven unless its roots reach down to hell.

Carl Jung


Развитието на технологиите стимулира производителността и тя дългосрочно нараства със средно 2% годишно. Обаче, за да се произведат и разпространят тези технологии, е нужно гориво. Това са парите.

Те, както разбрахме, се състоят от пари в брой и кредит. Втората съставка е много по-важна, защото тя представлява 90% от общата парична маса. Създаването на пари чрез кредит следва кратки цикли, които са част от продължителни цикли.

Къде се намираме днес? На долната графика може да се види настоящето ни положение.

Фигура 10: къде се намираме днес според Productivity and Debt Cycle

Извод: краткосрочно темпа на нарастване на задлъжнялостта може да надвишава темпа на нарастване на производителността, но дългосрочно винаги задлъжнялостта се връща към стойности, съответстващи на текущата производителност.

Навлезли сме в пиковия период на поредния дълъг цикъл. През следващите години по един или друг начин ще минем през низходящата страна на цикъла – свиване на задлъжнялостта.

Инфлексните точки на 4th turning, Elite over production theory и Productivity and debt cycles съвпадат през настоящето десетилетие. Неизбежно това ще окаже влияние на света. Промените са неизбежни и гарантирани. Това, което не знаем, е техният поляритет и магнитуд.

Къде сме днес?

Фигура 11: застъпването на екстремумите на 4th Turning, Elite Overproduction и Productivity and Debt Cycle през настоящето десетилетие

Все по-голяма деградация и поляризация на обществото, все повече като брой и все по-неспособни елити и все повече дългове спрямо производителността. Какво може да се обърка?

Всичко, което прочетохте, са разсъжденията на автора. Те са ограничени, предубедени и непълни. Считам, че написаното има висока информационна стойност, но само времето ще разкрие доколко то носи прогностична стойност.

Написаното не е песимистична прогноза, а преглед на миналото и настоящето. В тях виждам глобални промени. Кога, колко интензивни и с какъв поляритет ще бъдат е трудно да се каже. Единственото, което знам е, че те са неизбежни.

Както всъщност винаги е било. Единствените сигурни неща са несигурността и промяната.

В следващата част ще прочетете анализ на другите две страни на триъгълника – горивото (систематичния риск) и искрата (голямото неизвестно). А в третата последна част ви представям три хипотези и инвестиционни идеи обичащи хаоса.

Сподели:Investo Facebook ShareInvesto Linkedin Share

18 comments

  1. Макро ситуацията през погледа на автора,както винаги представена в необикновенна и завладяваща гледна точка.
    Благодаря Ви за положеният труд!

  2. Не съм попадал на по-интересно поднесен икономически анализ.
    Благодаря

    1. Радвам се, че съм успял да ви изненадам 🙂 Благодаря за добрите думи.

  3. Хубав анализ. Инвестиционните идеи сигурно ще са злато, консерви и куршуми.

    1. Благодаря за отзивите. Както казах статията не продава страх и инвестиционните идеи, които ще представя не попадат сред описаните от вас. В същото време няма конфликт между тях. Никога не е излично да имаш някой друг златен Американски орел, да можеш да боравиш с оръжие и да имаш изба с мезета и буркани. Ако не друго, последното изброено е най-верният другар за банкети и софри.

  4. Разкошна статия! Отговори ми на въпроси, на които дълго време, никой не успя да ми отговори. Благодаря!

    1. Радвам се, че съм успял да отговоря на търсенията ви. Благодаря за отзива 🙂

  5. Прекрасно поднесен анализ. Аз лично научавам по нещо ново (гледни точки, терминология, данни.) след всяка прочетена статия. Благодаря!

    1. Благодаря за отзивите 🙂 Радвам се, че намирате стойност в написаното от мен.

  6. Поздравления за положеният труд,задълбочените проучвания и страхотните разсъждения!

  7. Много ми хареса четивото. Сега очакваме с крехко търпение:
    1. Третата част.
    2. Голяма книжка книга.
    Поздравления!

    1. Благодаря за положителните отзиви. Третата част е почти готова и много скоро ще бъде публикувана. Книгата е на ниво мъдруване. Оставил съм стадото бръмбари, удобно пребиваващи в глвата ми, да завършат с брейнсторминга на каква тема, да бъде книгата.

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Седмичен бюлетин
bg_BGБългарски