Макро 101 – търсене и предлагане

Инфлация, лихви, ликвидност – чуваме ги постоянно, но дали разбираме тяхното значение. Оставаме с впечатлението, че икономиката е наука, пълна с езотерични названия, разбираеми само за избран кръг от хора.

Днешната статия цели да промени това. В нея ще ви запозная с основни положения в икономиката на разбираем език.

Ние абсолютно винаги сме потърпевши от икономическата динамика без значение дали сме съзнателни за това или не. По-добре да изберем първото – тогава ще можем да се подготвим за настъпващите промени. А такива, както знаем, не липсват. Все пак двете гарантирани неща в живота са промените и несигурността. На финансовите пазари и в икономиката ги има в изобилие.

Познаването на основните икономически концепти няма да премахне промените и несигурността. Обаче ще ни направи осъзнати за тях, което е първата стъпка за разбирането на голямата икономическа машина.

Последната се движи от три големи зъбни колела :

  • Стоковите пазари (страната на предлагането) произвеждат стоките и услугите, необходими на света;
  • Кредитните пазари (страната на търсенето) осигуряват капиталите за тяхното производство и парите за тяхната покупка;
  • Валутните пазари (посредникът) правят този обмен възможен на глобално ниво.

Всеки един от тези главни пазари функционира според специфични за него закони, които имат своите характеристики. БВП и инфлация за част от параметрите на стоковия пазар; лихвите и паричните агрегати са параметри на кредитните пазари; а валутните курсове и индекси са параметри на валутните пазари.

Икономиката е комплексна адаптивна система с (без)краен брой променливи, свързани помежду си по (без)краен брой начини. Резултатът е постоянно изменение на състоянието на системата – количествено и качествено.

Затова и прогнозирането на икономиката е изключително неблагодарна и неплодотворна задача. Ние знаем много по-малко, отколкото не знаем, но се заблуждаваме в обратното.

Горното твърдение не обезсмисля анализа и прогнозите, но ни напомня да не търсим сигурност и гаранции в тях. Последните ги има само в едно състояния:


Физиката е доказала, че сигурността съществува само в едно състояние – смъртта.


Днес ще разгледам връзката между страната на търсенето и страната на предлагането – кредитните и стоковите пазари, описани чрез лихвените проценти на централните банки, ликвидността и инфлацията.

Функцията на централната банка е да регулира инфлацията, заетостта и растежа. Това се постига чрез контрол на demand side, тоест парите и кредита, които циркулират в цялата икономика. Те се наричат накратко ликвидност.

Лостовете, чрез които Централната Банка постига въпросните целите, са лихвите, сделките с държавни ценни книжа (ДЦК) и минимален изискуем резерв.

Връзката между описаните може да се представи по следния начин:

Инфлацията, заетостта, растежът са целта.

Лихвата, сделки с ДЦК, минимален изискуем резерв са инструментите.

Промяна в ликвидността (demand side) е последствието от първи порядък.

Промяна в цените на стоки и услуги (инфлация) и активи (балони) са последствие от втори порядък.

Основни положения

Каква е връзката между лихвените процент, ликвидността и инфлацията?

Преди да отговоря на този въпрос, ще дам дефиниции на тези три променливи. Те няма да следват академичния канон, а ще бъдат поднесени на разбираем език.

  • Инфлация – балансът между търсене и предлагане определя цените. Относително високото търсене спрямо предлагането или относително ниското предлагане спрямо търсенето водят до увеличение на цената на търсената стока – тоест до инфлация. Допълнителен фактор в уравнението е загубата на покупателна способност на парите, която се изразява в повишаване на цените на стоките и услугите. Вместо да се питаме колко струва един килограм сирене днес и колко е струвал преди година, нека обърнем въпроса – за 10 лв. колко сирене мога да купя днес и колко можеше преди една година?
  • Ликвидност – паричната маса в обръщение, която е равна на пари + кредит. Тя обозначава страната на търсенето – парите, които преследват активите, стоките и услугите, циркулиращи в икономиката.
  • Лихва – лихвата произлиза от времевата стойност на парите. Сто лева днес струват повече от сто лева утре. Това може да се нарече opportunity cost на парите – избирайки едно вложение, отхвърляме всички останали опции.

Зависимостта между инфлацията, ликвидността и лихвата е следната:

Търсенето е ограничено от ликвидността. Ликвидността са парите в оборот. Те зависят от лихвените проценти, сделки с ДЦК от страна на ФЕД и минималния изискуем резерв към банките, определен от ФЕД.

Повишаваща се инфлация е следствие от едно от следните:

  • demand creationвливане на ликвидност от страна на централните банки (MQE monetary quantitative easing) и правителствата (FQE fiscal quantitative easing).Ликвидността, тоест парите в циркулация, се повишават. Те, от своя страна, преследват същото или намаляващо количество активи, стоки и услуги.
  • Supply destruction спад на добива, преработката и производството на суровни, стоки и услуги; неефективност на световната система за доставки. Това означава по-малко предлагане.
  • Комбинация между двете – точно това наблюдаваме последните 3 години.

Високата инфлация се гаси с demand destruction – изтегляне на ликвидност от страна на централните банки. Парите в циркулация намаляват. Последното означава, че по-малко пари преследват същото количество стоки и услуги.

Посочените зависимости описват изолирано връзките между лихва, инфлация и ликвидност. В реалността има много повече променливи, които оказват влияние.

Заглуши шума, чуй сигнала. Абонирай се за Инвесто седмичен бюлетин.

Седмичен бюлетин

Инструментите – FQE and MQE и QT

Централните банки и правителствата могат да контролират само demand side в уравнението, но не и supply side.

Създаването на нов завод за микро чипове или разработването на нова медна мина отнема години, а често и десетилетия. В същото време промяната в лихвения процент, изискуемия резерв и сделките с ДЦК първо изискват много по-малко време и второ в рамките на няколко месеца се вижда ефекта от промените.

Финансовите пазари са първи в отразяване на изменението в ликвидността. То достига и реалната икономика няколко месеца по-късно.

Има три често срещани фрази, които описват контрола на ликвидността:

  • Fiscal quantitative easing (FQE) – фискални количествени улеснения, инициирани от правителството.
  • Monetary quantitative easing (MQE) – монетарни количествени улеснения, инициирани от Централната Банка.
  • Quantitative tightening (QT) – количествено затягане от Централната Банка.

Увеличаването на паричната маса се нарича с езотеричната фраза количествени улеснения. Те могат да се реализират по два начина.

При увеличение на паричната маса чрез монетарните количествени улеснения (MQE) това увеличение не стига директно до крайния консуматор. Променят се единствено балансите по сметките на банки и корпорации, които са първата линия бенефициенти на този процес.

Пряк трансфер на пари към населението се постига чрез фискално количествено улеснение (FQE). Точно това се случи по време на Ковид кризата – американското правителство директно преведе чекове на всеки американски гражданин.

Получените пари на момента влязоха в употреба – потребление и инвестиции в какво ли не. Страната на предлагането на стоки беше дълбоко афектирана от К19 и резултатът не закъсня. Имаше явен дисбаланс между търсенето и предлагането – повишено търсене на същото или намаляващо количество предлагане на стоки и услуги.

При инвестициите ситуацията е подобна. Влагаха се пари в какво ли не – от шиткойни с кучета, през стари Ролекси до меме акции. И трите имат относително постоянно предлагане. Обаче парите, които представляват търсенето, ставаха все повече.

И в двата случая цените последваха новия баланс между търсене и предлагане. Резултатът е инфлация на потребителските стоки и услуги и балони на пазарите.

През последните 10 месеца тече обратния процес – изтегляне на ликвидност (QT). Количеството потребителски стоки и инвестиционни активи е относително постоянно, а паричната маса от другата страна на уравнението намалява. Резултатът не закъсня – понижаваща се инфлация и охлаждане на пазарите.

Промяната в паричната маса определя потенциалното търсене. Това е ликвидността. Връзката е правопропорционална – повече пари в обръщение означава повече потенциално търсене, тоест ликвидност. И обратното – по-малко пари в циркулация, води до ограничено търсене.

Ограничаващия фактор – ликвидността

Пазарите винаги следват парите.

Използвайки Теорията на ограниченията (линк) – ликвидността лимитира търсенето. То зависи от ред психо-социални фактори, но има лимит – това е ликвидността.

Тя се явява последствие от първи порядък на политиката на Централната банка.

Най-общо казано тя е равна на търсенето, тоест на парите в обръщение. Под пари имам предвид кеша и кредита. От тях зависи общото търсене в цялата икономика.

От другата страна на уравнението стои предлагането – това са всички активи – материални и финансови, стоки и услуги.

Откакто е премахнат окончателно златния стандарт, количеството пари (търсенето) се увеличи експоненциално. В същото време количеството финансови и материални активи е относително постоянно.

Това изречение описва защо последните пет десетилетия следваме boom – bust цикъла. Нарастващата ликвидност подхранва този цикъл.

Следващата графика нагледно показва връзката търсене и предлагане – ликвидност срещу акции.

Червената линия показва нарастването на паричната маса чрез агрегата М2 в абсолютна стойност милиарди долари. Синята линия показва годишното нетно изменение (новоиздадените акции минус ликвидираните акции) на количеството издавани акции на година в проценти.

Ясно се вижда, че предлагането на акции, въпреки няколкото големи пика, винаги се връща към средната си стойност.

В същото време ликвидността – парите в обръщение, неспирно се увеличават. Постоянно нарастващото количество пари преследва относително константно количество акции. Резултатът е категоричен – boom and bust цикъла в действие.

Същият принцип важи и при колекционерските вещи, изкуството, недвижимите имоти. Патек Филип произвеждат същия брой часовници – около 30 000 на година. Обаче хората с възможност да си купят Патек са все повече на брой и имат все повече пари.

Аналогична е връзката между фондовите пазари и ликвидността – относително постоянно количество акции на публично търгувани компании срещу регулярно нарастваща ликвидност. Или обратното – същото количество акции, но спадаща ликвидност.

Друг начин да се интерпретира нейната значимост е чрез Цикълът на Еверет.

Той описва етапите на навлизане на иновациите сред обществото. Той важи с пълна сила за разпространението на идеи, модни трендове и нови технологии.

Със същия успех Цикълът на Еверет може да се приложи и към пазарните участници. На финансовите пазари има различни групи участници, които на различен етап усещат настъпването на промени в икономиката.

Първата група са трейдърите на мед, а втората са тези на облигации. Последните са дългови ценни книги и в това си качество те директно влияят на ликвидността. Търговците на облигации купуват и продават ликвидност. Техните действия успешно подсказват възможните пазарни движения на фондовите пазари.

Икономиката е сложна машина, следваща комплексни закони. Последните обаче могат да се сведат до прости евристики, като тази, с която ви запознах. Връзката лихви – ликвидност – инфлация/балони е винаги в действие.

Ликвидността е макро икономическия индикатор с най-голяма информационна стойност за възможните движения на финансовите пазари. Тя лимитира търсенето, а то, както видяхме, е много по-лесно за контрол за разлика от предлагането.

Ликвидността както всяко ограничение е обективна за разлика от нашите предпочитания, които са субективни. Като такава ние се съобразяваме с нея, а не тя с нашите предпочитания.

Ако целта е контрол на инфлацията, заетостта и растежа, а инструментите са трите лоста на ЦБ (лихвите, сделките с ДЦК и минимален изискуем резерв), то ликвидността е резултата от тяхното  прилагане. Постигането на споменатите цели е следствие от променената ликвидност.

Ликвидността е река. В зависимост от сезона тя е пълноводна или пресъхнала. Водата, която пълни реката са парите.

Следвайте парите!

ПС: Представям ви един полезен индикатор, с който да следите ликвидността. Той не е перфектен, но е достатъчно обективен.

National Financial Conditions Index (NFCI)

В себе си интегрира есенциални параметри, определящи ликвидността. Този файл е изчерпателен списък какво е включено в NFCI.

Сподели:Investo Facebook ShareInvesto Linkedin Share

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Седмичен бюлетин

bg_BGБългарски