Хубавите неща са винаги по три – салата, кюфтета, ракия; здраве, злато, земя; спорт, почивка, хранене.
Инвестирането не прави изключение. Не малко фундаментални принципи са съставени от три елемента – макро-сектор-компания, анализ-оценка-риск, купи-чакай-продай, анализ-риск-емоции.
Днес ще ви представя някои от изброените. Те са колкото прости за разбиране, толкова трудни за прилагане. Тяхната сила е в простотата, която ги прави да изглеждат наивни и дори глупави. И точно заради това ние често подценяваме тяхната значимост.
Подбор, риск, емоции
Пирамидата на успеха в инвестирането и трейдинга е изградена от следните елементи:10% подбор на инвестициите, 30% управление на риска, 60% контрол над емоциите и поведението.
Горното твърдение звучи контраинтуитивно, защото смятаме, че е достатъчно да знаем какво да купим . Тази масова заблуда дава хляб на безброй безполезни анализатори и гурута. Търсенето определя предлагането.
Знайни и незнайни герои казват какво да се купува, но никой не казва как точно (риск мениджмънта), а още по-малко внимание се отделя на емоциите, съпровождащи целия процес.
Ако сме най-добрите анализатори, но игнорираме управлението на риска, си гарантираме провал. А управлението на риска е в пряка зависимост от контрола над собствените ни емоции.
Повече емоции –> все по-хаотично поведение –> все по-неадекватно менажиране на риска. Накрая няма значение какъв е анализът, който използваме. Провалът ни е в кърпа вързан.
Поведението ни следва няколко стъпки: Решение – действие – последствие. Те винаги следват тази последователност. Крайната стъпка – последствията – е факторът, който въздейства най-много на нашите емоциите.
Когато има разминаване между очаквания и реалност при последствията, емоциите бушуват. Неизбежно това оказва влияние на решенията, които вземаме, действията, които предприемаме и техните нови последствия.
Много е лесно да се самосаботираме. Да познаваме себе си изисква да владеем емоциите си, да отсяваме решенията си, да прецизираме действията си и да имаме реалистични очаквания спрямо последствията.
Ако предните параграфи са доста абстрактни и трудно измерими, то следващите са точно обратното – конкретни и измерими.
Инвестирането е бизнес. Всеки бизнес има параметри. А параметрите подлежат на измерване и анализ. Последните са ни необходими, за да определим с кое се справяме добре и какво трябва да променим.
Кои са параметрите, които дефинират инвестирането/трейдинга като бизнес:
- Микро параметри – стойностите, които ни касаят на ниво сделка
- Макро параметри – стойностите, които ни касаят на ниво портфолио
Ако не познаваме горните стойности, значи нямаме систематичен подход. Не ние управляваме риска, а той нас.
А позволим ли това да се случи, резултатът ще е загуба. Винаги трябва да управляваме емоциите и поведението си, да контролираме риска и да анализираме задълбочено, но не повече от необходимото.
Както споменах, анализът е само 10 процента от уравнението на успеха. Дори перфектният анализ не може, да компенсира лошото управление на риска и бушуващите емоции. Знам, че го казвам за пореден път, но това е една от малкото безспорни житейски истини, редом с несигурността и промяната.
Легендата гласи, че наличието на анализ е необходимо и достатъчно условие за успешни инвестиции. Обаче фактите говорят друго. Не е случайно, че 95 процента от инвеститорите и трейдърите регулярно губят пари.
Качественият анализ не може да компенсира липсата на самоконтрол и управлението на риска. Анализът обаче ще даде така търсеният edge, тоест нашето специфично предимство спрямо мнозинството от пазарните участници.
Обаче за да имаме предимство, ние трябва да познаваме суровината на всеки анализ – информацията. През цялото време ние работим с информация. Непознаването на нейните качествени характеристики ни гарантира нискокачествени изводи.
Трупането на информация, приравнено до събиране на факти, не означава повече яснота и разбиране. Броят факти е количествена мярка, а разбирането – качествена. Работещият анализ е качественият анализ – този, който ни дава по-добро разбиране, а не повече факти.
Аз се интересувам от качествените параметри на информацията. Количествените параметри, подчинени на принципа на Мечо Пух, не само са безполезни, а дори вредни.
Качеството на анализа е правопропорционално на нашите умения да работим с информацията. Това правило важи винаги без изключения. Търсеният edge се крие в умелото боравене с информацията.
Обработваме сурови данни, които превръщаме в информация. Тя се трансформира в знание. А знанието е основата на анализа. Крайният резултат са заключенията от анализа, тоест нашата хипотеза. В нея се изразява предимството ни.
Заглуши шума, чуй сигнала. Абонирай се за Инвесто седмичен бюлетин.
Макро, сектор, компания
Най-важното и достатъчно условие за всеки инвеститор е подборът на компания. Голямата картина не е толкова важна и затова може да я игнорираме напълно.
Но дали това твърдение е валидно?
Представям ви правилото 50/30/20.
Неговият постулат е много прост:
- 50% от движението в цената на един актив е продиктувано от голямата картина – макроикономиката. Макрото е като приливите и отливите – те просто се случват без да ги интересува нашето мнение и дали сме съзнателни за тяхното съществуване.
- 30% от движението е продиктувано от състоянието на сектора, в който се намира компанията, която ни интересува. Следвайки аналогията с морето, секторът се явява локално морско течение, което определя доколко района е подходящ за плаване.
- 20% от движението се дължи на индивидуалната акция. Това са лодките, които са закотвени или плават в морето – те имат собствени двигатели и могат да изберат посока на плавен. Обаче накрая пак зависят от приливите и отливите и от местните морски течения.
- 50/30/20 важи за средносрочни и дългосрочни трендове. За периоди под 6 месеца цената се движи главно от наратива, а не от фундамента. Колкото повече повишаваме периода, толкова повече влиянието на втория фактор се усилва, а на първия отслабва.
Постулатът води до няколко извода:
- Разполагаме с три източника да генерираме Алфа – макро, сектор и компания.
- И трите са важни, но тяхното влияние е различно и количествено и качествено.
- Можем да игнорираме подбора на акции като инвестираме във фондове в определена индустрия, но никога не можем да игнорираме макроикономиката и сектора.
50/30/20 – един пример от моята практика
Ще ви представя един от методите, чрез които прилагам правилото 50/30/20.
Това е Топ-Даун анализът. Той стартира с голямата картина – преглед на основни параметри на макроикономиката.
След това минава през сектора като анализира специфичните за него мерки.
Накрая стига до компанията – количествена и качествена оценка на предприятието.
Веднага давам и пример за Топ-Даун в действие: банките в Европа.
Топ-Даун хипотезата ми е следната:
- Макро: повишаващите се лихви ще доведат до по-високи маржове на печалба; геополитическата нестабилност провокира още повече търсенето на сигурни убежища за капитали; деглобализацията води до преструктуриране на глобални компании, което повишава търсенето на консултантски услуги.
- Сектор: банките в EU и Швейцария в индустриите Private wealth и Global Advisory са отличници по всички параметри – резерви, ликвидност, ливъридж. Отделно AML регулациите (anti-money laundering) на OECD (organization for economic development and cooperation) направи все по-трудно и неефективно банкирането в много от популярните офшорни зони – като BVI, Кайманите или Бермуда.
- Конкретни банка: Julius Bar. Тя е лидер в Private asset and wealth management и се намира в прекрасно финансово здраве.
Когато 80 процента от ценовото движение се дължи на макроикономиката + сектора/региона, ние трябва да се възползваме от този факт.
Прилива (макрото) в комбинация със силните течения (сектора) могат да закарат нашата лодка (компанията) в сигурно пристанище, но могат и да я разбият в скалите.
Зависи от нас дали ще се съобразим с голямата картина или ще я игнорираме.
Напомняне: изложената инвестиционна хипотеза служи да илюстрира принципа 50/30/20. Тя не представлява съвет за покупка или продажба на финансови инструменти и ценни книжа.
Чакай, купи, чакай, продай
Правилото 10/30/60 – трейдинга и инвестициите са 10% покупка, 30% продажба и 60% чакане.
Все търсим кога и какво да купим, но забравяме, че следва търпеливо чакане и накрая продажба. Хващането на хорото е лесната част, трудното е да усетим кога да се пуснем от него.
Лесно се купува поради ред причини – FOMO, мързел, конформизъм. А най-често комбинация между гореизброените. Лесният достъп до информация и до пазарите ни провокира да мислим, че винаги пропускаме нещо. Така ние сме в режим на догонване – бързаме да купим, за да не изпуснем влака.
Успешната продажба е трудна, защото, ако в момента сме на загуба и затворим, то загубата става реализирана. Не го ли направим има шанс тази загуба да стане по-голяма, обаче има шанс и тя да излезе на печалба.
Последното твърдение води към обратната страна – да продадем твърде рано на малка печалба. Предпочитаме малка, но сигурна печалба, пред каквато и да е потенциална загуба. Голямата, но несигурна печалба, няма значение тук. Водещ е страхът от загуба.
Тази заблуда е вследствие от принципа, че интензивността на емоциите от загубата на 10 долара е по-голяма от интензивността на емоциите при печалба на 10 долара.
Най-трудното обаче е чакането, защото нашите мозъци са машини за поглъщане на информация. Всичко около нас се бори за нашето внимание, генерирайки през огромна част от времето шум. Този шум ни подтиква да вземаме решения, които водят към действия, а те имат последствия.
Чакането има две измерения. Първото е да изчакаме добър момент за покупка, а второто е да издебнем подходящ момент за излизане. И двете са важни и в същото време предизвикателни за нас, хората, отвсякъде обсипвани с информационен шум.
Намираме много повече причини, да купим и после, да продадем отколкото, да стоим търпеливо, очаквайки подходящия момент.
Три по три е много повече от девет. Описаните ментални модели го доказват. Те са прости и практични. Единствено изискват от нас две неща –да не ги подценяваме и да ги интегрираме в нашия инвестиционен процес.
Доколко познаваме себе си предопределя нашето поведение. То, от своя страна, влияе на нашите действия, тоест управлението на риска. И чак накрая идва ред на аналитичния процес.
Движението на цената се определя от три фактора – макро, сектор/регион и компания. Макроикономиката е като приливите и отливите, секторът е като местните морски течения, а компанията е като самостоятелен плавателен съд. Каквото и да прави последният, той винаги се съобразява с влиянието на теченията, приливите и отливите.
Така и на финансовите пазари – дългосрочно движението на цената на една акция зависи в голяма степен от макроикономиката, сектора и региона и в по-малка степен от спецификата на съответния бизнес.
Чакане, покупка, чакане, продажба. Четири действия, описващи инвестиционния процес. Обаче стъпки 1 и 3 са най-трудни. Следващата по трудност е стъпка 4, а най-лесна се оказва стъпка 2. Успешното инвестиране обича скуката, тоест да стоим и да не правим нищо.
Представените модели са практични и оперативни. Тяхната употреба не гарантира успешни инвестиции, но тяхното пренебрегване гарантира неуспехи.
Освен интересни статии и идеи, свързани със света на финансите, Инвесто предлага също и месечни абонаменти – Смарт Бета и Отвъд Бета.
Смарт Бета предоставя удобен и диверсифициран начин за инвестиране в широка гама от активи чрез подбрани ЕТФи. Този абонамент е подходящ за хора, които търсят стабилност и дългосрочен растеж на вложенията си при нисък риск. В същото време пести време и усилия за управление.
Отвъд Бета е насочен към инвеститори, които търсят по-динамични и активни възможности за постигане на висока възвръщаемост. При този абонамент ще получиш възможността да избираш и комбинираш различни акции и опции в съответствие с твоите инвестиционни цели и предпочитания.
Ако и ти желаеш да се сдобиеш с нови идеи за инвестиции, както и да се запознаеш с моя инвестиционен процес, може да го направиш като избереш подходящ за теб абонамент.
