Вечното сега и постоянната промяна

Живеем във вечно сега. Несекващият информационен поток превръща времето в един безкраен момент. Моментът на очакване на следващата порция „нова“ информация.

Непрестанното преследване на поредния допаминов шот, предизвикан от „новата“ информация, сгъстява времето – всичко се случва във вечното сега. Миналото, настоящето и бъдещето се компресират в една точка.

Точката, в която получаваме поредното известие – не помним предходното, не знаем какво е следващото. Вечното сега ни е обгърнало……….докато допамина спре да действа и пръстът започне отново да препуска по тъч скрийна в търсене на следващата доза.

Пребиваването във вечното сега има последствия. Ние ставаме все по-нетърпеливи и реактивни.

Не можем да чакаме до после, до утре, до догодина, а искаме всичко сега.

Консумираме реактивно информация, а не я търсим проактивно.

Нетърпение и реактивност в едно изречение е гаранция за бъдещи успехи…….. обаче на тези, които контролират информационния поток.

Нека към този еклектичен микс да добавим и инвестиции. Да обобщим: забъркваме нетърпение, реактивност и инвестиции. Какво може да се обърка?

Пазарната парадигма се променя за пореден път. Една от причините е точно тази комбинацията от нетърпение и реактивност, произлизащи от неспособността ни да работим с информация.

Последната се дължи на нашите тела – те не са моделирани да обработват огромното количество информация, което ни залива. Технологиите постоянно се развиват, докато нашите тела не.

Всичко това се пренася на пазарите. Не спираме да търсим най-добрата инвестиция. Информационния поток постоянно ни носи нови идеи, претендиращи да са поредната най-печелившата инвестиция. Чувстваме се като дете в сладкарница – искаме и крипто, и уран, и биотек, и бондове, и имоти………..

Този модел на мислене е дълбоко заложен в нас. Хората сме склонни винаги да търсим новото, защото допускаме, че това, което имаме, не е най-доброто. Новите технологии обаче изкривяват още повече тази представа.

Какво събира на едно място нови технологии, информация и пазарна парадигма?

Епсилон

Достъпът до финансовите пазари и информацията са част от променливите, свързани с един параметър, набеден от академиците за статистическа грешка.

Това е буквата Епсилон, която според Capital Asset Pricing Model (CAPM) в уравнението за ROI е разликата между очакваната и реализираната възвръщаемост. Тоест привидно незначителна грешка, която можем спокойно да пренебрегнем.

Ние може да я игнорираме, но тя не игнорира нас. Когато пазарната парадигма се променя, епсилон оказва такова влияние, че Алфа и Бета изглеждат като статистически грешки.

Епсилон е параметър, описващ смяната на пазарната парадигма. Последната зависи от:

  • Законовите регулации – определят правилата на играта – какво можем да правим и не можем да правим на пазарите;
  • Политиката на Централните Банки – определя ликвидността, тоест наличието на гориво за нови трендове;
  • Технологиите – проводникът, който ще реализира новите трендове.

Пазарната парадигма никога не е статична и за пореден път сме на прага на нова промяна. Тя ще е водена от развитието на технологиите и политиката на централните банки. Законовите регулации ще запазят влиянието си, но няма да бъдат толкова определящи колкото другите две.

Обобщено главните опорни точки на новата пазарна парадигма са две:

  • Непрестанното развитие на технологиите дава все по-широк достъп до финансовите пазари и информацията.
  • Навлизаме в секуларен инфлационен период. Това означава, че епохата на zero interest rate policy (ZIRP) е приключила и ликвидността ще бъде под контрол, защото това е единственият начин за контрол на demand side.

Започваме с технологиите – дали те ни служат или ние служим на тях. Те са инструмент и само от нас зависи коя от двете роли ще изберем.

Заглуши шума, чуй сигнала. Абонирай се за Инвесто седмичен бюлетин.

Седмичен бюлетин

Технологиите

Замислете се за прогреса през последните пет десетилетия. Количеството генерирана информация и скоростта на обмен на данни през всяко следващо десетилетие нараства нелинейно спрямо предходното.

Нашата биохимия обаче не успява да се адаптира към умопомрачителното количество информация. Ние сме същите хора като преди 100 години или дори като преди 2500 години.

Ние живеем в черно бял свят на глад и ситост, на живот и смърт, на имане и нямане. Телата ни не са се адаптирали към изобилието от информация, което ни залива.

Става все по-трудно да контролираме информационния поток. Всъщност той контролира нас, а когато неусетно му се подчиним, ние ставаме все по-нетърпеливи и реактивни.

Всеки бит информация е външен стимул, който ни провокира да предприемем действие. Задейства се многократно отработения алгоритъм – стимул, действие, последствие.

Всяка новина, туит или фейсбук пост е нов стимул. Ние безумно ще прескачаме между тях без да извличаме реална информационна стойност. Ще бъдем като Червената Кралица, която се движи толкова бързо, че всъщност стои на едно място.

Технологиите неспирно се развиват за разлика от нашето поведение подчинено на биохимията. Неимоверното количество стимули (информация) ни парализира и ние сме все по нетърпеливи и реактивни.

Всичко това накрая се пренася на пазарите. (Не)способността да контролираме информационния поток пряко влияе на инвестиционните решения, които вземаме.

Неограниченият достъп до информация и до финансовите пазари плюс нашата реактивност и нетърпение образуват неочаквано добра комбинация……….за инвестиционните посредници.

Следвайки горните разсъждения стигам до няколко заключения:

  • Достъпът до пазарите ще става все по-демократизиран. Броят на пазарните участници ще нараства все повече.
  • Количеството информация ще нараства. Това ще води инвеститорите до все по-голяма неспособност да я управляват. Пазарните участници ще стават все по-реактивни.
  • Възприятието за време ще се компресира все повече – пазарните участници ще стават все по-нетърпеливи.

А нетърпеливите и реактивни пазарни участници ще доведат до:

  • Продължителността на периода, в които държим една инвестиция, ще намалява прогресивно
  • Всеки един пазарен участник ще прави все повече сделки

Изводът от горните точки е, че пазарите ще стават още по-ефективни. Те ще се доближат максимално до теоретичната постановка на Efficient market hypothesis (EMH) – огромен брой участници, имащи (почти) равен достъп до една и съща информация.

Абсолютно еднакъв достъп до информация и до пазарите на практика не може да има, но както се вижда, може да се достигне с голямо приближение. Приближение, достатъчно голямо, за да направи извличането на Алфа все по-предизвикателна задача.

Имаме ефективни пазари, дължащи се на широкия и равен достъп до финансовите пазари и информация. Тоест имаме все повече пазарни участници, които правят все повече сделки.

Липсва обаче още нещо – горивото, което движи пазарите. Това е ликвидността, която е следствие от политиката на централните банки. А тя, от своя страна, следва заложените цели – инфлация, заетост, растеж.

Централната банка – цели и инструменти

Вторият фактор, дефиниращ новата пазарна парадигма, е секуларния инфлационен цикъл, в който навлизаме.

Имаме демографска криза в развитите икономики (без САЩ) и геополитическа фрагментация. Казано с други думи – намаляващо население и все повече военни конфликти.

По-малкото население означава по-малко кандидати да заемат същия брой работни места. Имаме намаляващо предлагане на работна ръка и постоянно търсене от другата страна (относително постоянен брой работни позиции). Резултата е намаляваща безработица и повишаване на работните заплати, което е инфлационно.

Относно втория елемент – военните конфликти – войната и инфлацията вървят ръка за ръка. Войната изисква ресурси, които вече са кът поради успешния supply destruction cycle, зеления преход и замогващи се страни като Индия. Свито предлагане при нарастващо търсене води неизбежно до повишаващи се цени на суровините.

Инфлацията никъде няма да ходи, а ще остане за дълго.

Демография + война = секуларна инфлация

Как това се връзва с пазарната парадигма? Много просто – задачата на централните банки (ЦБ) е да контролират следните неща:

  • Инфлацията
  • Икономическия растеж
  • Заетостта

За да постигнат желаните цели, ЦБ имат инструменти, с които да контролират страната на търсенето (demand side). Те са:

  • Промяна на лихвените проценти
  • Промяна на минималния изискуем резерв
  • Сделки с ДЦК

Тъй като сме в нов инфлационен цикъл, ЦБ нямат друг избор освен да контролират инфлацията, намалявайки ликвидността посредством един от трите инструмента. Лихвите ще следват плътно инфлацията – когато последната се вдига и лихвите ще се вдигат и обратно.

Епохата на евтини и изобилни пари приключи. Лихвените проценти ще влияят на ликвидността, за да укротяват търсенето. Целта е контрол на инфлацията.

Хипотезата

Пазарите навлизат в нов режим, дължащ се на следните фактори:

  • Постоянното развитие на новите технологии прави достъпа до финансовите пазари и до информация все по-бърз и демократичен. Това, комбинирано с нашата биохимия, ни прави все по-реактивни и нетърпеливи, което означава все повече сделки за все по-кратки периоди.
  • Политиката на централните банки ще се промени – от ZIRP минава на относително високи лихви. Навлизаме в продължителен инфлационен цикъл, породен от демографията и военните конфликти. ЦБ ще свият ликвидността (страната на търсенето) посредством относително високи лихви, за да контролират инфлацията.

Огромното мнозинство пазарни участници ще се концентрира във все по-кратки времеви периоди и ще консумира една и съща информация.

Новата пазарна парадигма идва с нови правила, които са всъщност добре забравени стари. Последните десет години ни разглезиха с лесните пари. Ние станахме като кучето на Павлов – QE е стимула, buy the dip е отговора.

Последната година подсказа, че този период приключи. Не твърдя, че няма да има нови бичи пазари, а че те ще бъдат по-трудни за отиграване.

От това следват няколко извода:

  • Наративът ще става все по-труден за разгадаване, защото пазарите ще стават все по ефективни;
  • Влиянието на фундамента при трендове под 6 месеца почти ще изчезне;
  • Все по-малко хора ще са склонни да държат позиции над 12 месеца;
  • Алфа ще се генерира относително по-лесно в двата края на кривата на разпределение – твърде къси (в рамките на секунди) или твърде дълги (над една година) хоризонти;
  • Алфа ще се намира по-лесно на места, стоящи извън фокуса на мнозинството.

Ще използвам аналогия от книгата Стратегия син океан. Според нея бизнесите се съревновават на две места – червен океан и син океан.

Средата на кривата е червеният океан, където са най-многото участници. Те държат позиции до шест месеца. В двата края на кривата се намира синият океан – там са участниците, които държат твърде кратко (секунди) или твърде дълго (над година) позициите си.

Червеният океан е място на жестока конкуренция. Там има огромен брой участници, които се борят за ограничено количество Алфа. В този океан се влиза лесно, защото инерцията на тълпата увлича. Пазарнитте участници смятат, че в червения океан има Алфа за всички и в неограничени количества.

Синият океан е пълната противоположност на червения – минимален брой участници преследващ същото ограничено количество Алфа. Влизането в синия океан е много по трудно, защото е твърде непопулярен и остава извън фокус.

Липсата на широк интерес води до заключението, че там няма Алфа за извличане. А реалността показва друго – Алфа се крие извън масовия фокус.

Идващата пазарна парадигма не е толкова различна, колкото ни изглежда. Тя ни напомня, че миналото има навика да се римува. Периоди на високи лихви сме имали преди и ще имаме отново. Всъщност ZIRP епохата е изключение, а не правило.

Новата променлива са технологиите. Те правят достъпа до информация и финансовите пазари изключително демократизиран. Все повече хора участват на пазарите и консумират все повече информация.

Единствената константа оставаме ние – нашата биохимия е неспособна да се адаптира към нестихващия информационен поток. Ние ще ставаме все по нетърпеливи и реактивни. Ще правим все повече и все по-кратки сделки.

Крайният резултат е пазарен режим с нови правила, които всъщност са добре забравени стари. Те успешно се компресират в следната фраза:

Парите се движат от нетърпеливите и неподготвените към търпеливите и подготвените.

Сподели:Investo Facebook ShareInvesto Linkedin Share

2 comments

  1. Благодаря ти много.Човек трябва често да препрочита написаното

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Седмичен бюлетин

bg_BGБългарски