Печеля! Какво да правя?

Изчакай, купи, изчакай, продай. Винаги стъпките са тези.

Чакането е най-трудно, а купуването – най-лесно. Продаването е посредата.

То обаче има два аспекта – продажба в случай на загуба и продажба в случай на печалба. Миналата седмица разгледахме първата ситуация – тази, при която какво да правим при губеща сделка.

Днес темата са печалбите – какво да НЕ правим и какво да правим.

Сделките, които правим, без значение времевия хоризонт, инструментите и аналитичния метод, които използваме, трябва да са асиметрични в наша полза. Тоест да рискуваме един долар, за да изкараме поне три долара.

Дългосрочно това ни дава статистическо предимство, защото не малко от сделките ни ще са губещи. Често на всяка печеливша позиция се падат две губещи.

Целта на управлението на риска е тези загуби да бъдат достатъчно малки като сума, дори да са повече на брой от печалбите. По този начин дори след десет губещи сделки ние ще останем в играта, тоест нашият капитал няма да е необратимо изгубен.

Да управляваме асиметрични сделки на думи е лесно, но на практика не толкова. Причината е нагласата, която се изисква от нас.

При управлението на загубите е задължително да сме проактивни и да затваряме позицията без да се замисляме, при достигане на нашия стоп. При управлението на печалбите е обратно – изисква се търпение да изчакаме позицията да узрее, преди да започнем да берем плодовете ѝ.

Обаче хората сме склонни да правим точно обраното – стоим пасивно, гледайки как загубите ни нарастват и в същото време реактивно затваряме на малки печалби. Това обръща асиметрията срещу нас. Ние рискуваме долар, за да спечелим 30 цента.

По този начин статистиката не работи в наша полза. Ние трябва да имаме изключителна успеваемост в сделките, защото само една загуба ще заличи печалбите от няколко успешни сделки.

Обаче изчакването на печалбата да узрее и затварянето на загубите докато са малки не е никак лесно. Изкушението да затворим на малка печалба или да чакаме губещата сделка да стане печеливша е твърде голямо.

Когато затворим на малка печалба правим следните допускания:

• Докато не затворим сделката има шанс печалбата да стане загуба
• Затворим ли сделката, ние заключваме печалбата и анулираме възможността да загубим
• Игнорираме възможността печалбата да стане по-голяма

Когато държим губеща позиция правим следните допускания:

• Докато не затворим сделката имаме шанс тя да стане печеливша
• Затворим ли на загуба, ние заключваме загубата и анулираме възможността да печелим
• Игнорираме възможността загубата да стане по-голяма

Ние се задоволяваме с малка печалба, която има потенциал да стане много по-голяма, защото се страхуваме от възможната загуба. Съответно не затваряме на загуба, надявайки се, че сделката рано или късно ще излезе на печалба.

Това мислене се базира на следния принцип: интензитетът на емоциите от загуба на 100$ е много по-висок от интензитетът на емоциите при печалба от 100$.

Предпочитаме да затворим на малка печалба, защото така бягаме от несигурността произлизаща от незатворената сделка, тоест от възможната загуба и напълно игнорираме възможността за по-голяма печалба. Фокусираме се над сигурността на малката печалба.

А когато стоим в губеща позиция, ние поемаме риск, защото всички потенциални възможности са много по-атрактивни от сигурната загуба, макар сред тях да се намира и възможността от разрушителна загуба.

В предната статия ви запознах с видовете стопове, тоест как да контролираме загубите. В следващите редове ще ви покажа как аз управлявам печалбите.

Заглуши шума, чуй сигнала. Абонирай се за Инвесто седмичен бюлетин.

Седмичен бюлетин

Leave this field empty if you're human:

Инструкции за управление на печалбите

Има много начини да прецакаме печеливша сделка. Не е трудно голямата печалба да стане малка, а дори и да се превърне в загуба.

Нека да обобщим какво не правя при управление на печалбите:

• Не затварям на малка печалба – дали печалбата е малка или голяма се определя единствено от risk reward (RR) на сделката, а не от абсолютната стойност на ценовото движение. Стремя се RR да бъде по-голям от 3, следователно не затварям преди това.
• Не затварям наведнъж цялата позиция – не поставям рамки на ценовото движение, а се възползвам от него. Често при волатилни активи цената за кратко време задминава значително първоначалния ми тейк профит, тоест това са пари на масата, които не трябва да оставям. Обаче никога няма да успея да взема всички, което води до следващата точка.
• Не се опитвам да хвана целия тренд – каквото и да правя, винаги ще оставя пари на масата, тоест няма да хвана прецизно движението от началото до края.

И трите изброени са вредни за дългосрочния ни успех на пазарите. Затварянето на малки печалби обръща асиметрията срещу нас и дългосрочно ни прави губещи. Реализирането на печалби, по-малки от загубите, ни поставя в ситуацията на човек, събиращ стотинки пред движещ се валяк. Тя твърде често не завършва добре.

Излизането наведнъж от печеливша позиция е поне толкова опасно, както влизането all in. То показва категоричност в хипотезата ни, че знаем какво ще направи цената. Единственото сигурно е, че не знаем какво ни готви бъдещето. А то понякога крие приятни изненади, от които трябва да се възползваме.

В същото време никога няма да успеем да хванем тренда от самото му начало до неговия край. Тези опити най-често завършват с незадоволителни печалби, а понякога и със загуби.

Знанието какво да не правим ни води до следващата стъпка – какво да правим.

Когато сделката излезе на печалба не продаваме веднага, а следваме следните стъпки:

• Затварям първата половина от сделката на заложения тейк профит – стремя се RR да бъде по-голям от 3, следователно не затварям преди това. По този начин като затворя 50 % от позицията, дори другата половина да завърши на нула, имам асиметричен RR в моя полза от 1.5.
• Управлявам втората половина чрез трейл стоп – използвам трейл стоп или продавам при настъпило събитие. При дългосрочни стратегически позиции разделям останалото също на две. Докато при тактически сделки деля сделката на две – първата част с фиксиран тейк профит, а за втората използвам трейл стоп, следващ историческата волатилност или дъната на дневни графики.
• Знам, че ще оставя пари на масата – когато продам и последните части от позицията съм наясно, че тренда дори оттам може да продължи много нагоре.

Инструменти за управление на печалбите

За разлика от загубите, които не трябва да се толерират, а да се режат бързо и навреме, печалбите изискват време да се развият и търпение от наша страна, за да се случи това.

Освен търпението имаме нужда от още нещо – правилните инструменти. Те доста приличат на стоп лос инструментите, които ви представих в предната статия, но както видяхте се различават по начина на употреба.

Видове тейк профити:

• Price dependent take profit – перфектен инструмент за тактически сделки, базирани на технически анализ;
• Event dependent take profit – използвам го главно при event driven macro, при настъпване на очакваното събитие затварям част от позицията;
• Time dependent take profit – аналогично с предния инструмент, при изтичане на заложения срок затварям част от позицията;
• Trail stop loss – без значение вида сделка, управлявам останалата част от позицията с трейл стоп. Той ми позволява да взема повече от движението и успоредно с това предпазва вече натрупаните печалби.

Най-често комбинирам price dependent take profit с trail stop loss. Дори при дългосочни стратегически сделки при достигане на тейк профит продавам 50 % от позицията. Останалите 50 % често ги деля на две половини по 25 %, които управлявам според прайс екшъна.

Първите 25 % ги затварям, когато импулса на движението отслабне значително, а последните 25 % ги управлявам с trail stop, съобразен с историческата волатилност на седмична графика.

Представените инструменти не са универсални и са подходящи за различни видове стратегии. Съответно могат да се комбинират успешно според целите на пазарния участник.

Общото между тях е, че ме предпазват от грешките, които мога да допусна при управление на печалбите. Затова и тяхната употреба е задължителна.

Да умеем да губим е задължително умение. То, смятам, че е дори по-важно от това да умеем да печелим.

Причината е проста – умението да губим ни гарантира оцеляване. То е първото и задължително условие да бъдем в играта. Оцеляване без растеж съществува, но растеж без оцеляване не.

Обаче ние сме на финансовите пазари, за да печелим, тоест да растем. След като сме осигурили оцеляването, идва ред на растежа.

Управлението на загубите ни осигурява възможността за растеж, но не и самия растеж. За неговото постигане са нужни други инструменти.

Управлението на печалбите е липсващата част, която ще се погрижи за това. При нея, както видяхте, се изисква различна нагласа. Докато загубите решително ги режем, печалбите ги обираме бавно и методично.

В заключение на двете статии за управление на риска споделям следния цитат, обобщаващ всичко казано до тук.

“If we avoid the losers, the winners will take care of themselves.”

Howard Marks

С други думи, действайте решително при управлението на загубите и търпеливо при управлението на печалбите.