Размисли за крайностите, Дания, бизнес джетовете и еврото

Нямам навика да пиша по популярни теми. В последно време обаче една такава ме преследва постоянно:

За или против еврото?

Наблюдавам изобилие на категорични отговори и липса на обективни въпроси. „Експерти“ от всякакъв калибър даряват с неизмерима мъдрост нас невежите. Оказа се, че в България е пълно със специалисти по монетарна политика, финанси и икономика.

Обосновани аргументи защитаващи и двете страни има, но те остават заглушени. Медиите се справят чудесно в тази си задача. Те канят основно удобни гости, които много говорят, но нищо не казват.

Основният лайт мотив на лансираните „експерти“ е следният – нашата теза има само предимства, а противоположната има само недостатъци. Нищо ново под слънцето.

Най-шумните представители и на двата лагера са в правно финансови отношения с един от двата външни властови центъра. Необходимо и достатъчно условие техните становища да са главно шум с минимум сигнал.

Преди да продължите с четенето ви представям кратко описание на следващите редове:

• Няма да намерите готови отговори
• Ще намерите обосновани въпроси
• Не приемайте нищо от казаното за чиста монета
• Не спирайте да търсите правилните въпроси

И още нещо последно. Авторът не притежава гръмки академични титли, нито се самоопределя като експерт. Пишещият тези редове е скромен изследовател на света, който не спира да задава въпроси.

Зад всеки ъгъл дебне копейка или соросоид

Всеки има мнение за еврото – от леля Гицка магазинерката и Бат Митьо параджията през „експертите“ в телевизорите чак до прогресивни субекти, консумиращи соево matcha latte.

Леля Гицка и Бат Митьо знаят за извънземните бази на луната и кой уби Людмила Живкова. Прогресивните знаят, че мъжът има изконно право да ражда и, че полът е социална концепция. Обаче и двете страни разбират от икономика колкото да разчетат цените в супера – Бат Митьо на мастиката, а прогресивния на брашното от рошков.

Те са обединени от липса на критично мислене и неспособност за поемане на отговорност плюс щипка арогантност. В същото време искат да наложат категоричното си мнение като единствено и вездесъщо.

При тези групи доминират крайните изказвания, като те се фокусират единствено върху негативите на противоположната теза:

• Ако приемем еврото ще станем джендъри с тротинетки, цяла Добруджа ще се засади с киноа и ще има коприлиони проценти инфлация;
• Ако не приемем еврото ще станем руска колония, ще ни изключат от ЕС, НАТО и Галактическата Федерация.

Съответно хората, поддържащи противоположната теза, се класифицират с крайни епитети:

• Всеки подкрепящ еврото – джендър, соросоид, тротинеткаджия , „фоб“;
• Всеки противник на еврото – копейка, путинист, комунист, „фил“.

Тези примери са илюстрация за бинарно мислене. То е изключително опасно за следващия го, но изключително плодотворно за налагащия го.

Когато си за еврото, автоматично си против отхвърлянето на еврото и хората несъгласни с влизането в еврозоната са копейки, путнисити и тн. Обратното също важи – ако си против еврото, тези, подкрепящи еврото, автоматично стават соросоиди и джендъри.

Основен постулат на бинарното мислене: нищо помежду и нищо отвъд.

Той, от своя страна е фундамента на един от класическите методи за управление на популации – divide et impera. Заелите се с тази нелека задача – да налагат категорично мнение и да поляризират мнозинството, са така уважаваните от мен „експерти“.

Експертите

Не е сериозно да слагам „експертите“ в една категория с Леля Гицка и изтънчените ценители на matcha latte. Затова заслужено им отделям няколко бита нули и единици. Все пак тяхната роля е от голямо значение – да промотират бинарното мислене.

А то е толкова примамливо. Много по-удобно е друг да мисли вместо нас, затова са „експертите“.

„Експерт“ по пандемиите, който всъщност е маркетолог. „Експерт“ по отбраната, който е продавач в ловно-рибарски магазин. „Експерт“ по монетарна политика, чиито опит с пари се изчерпва до работата му като касиер в банка или Лидл………….

Не че няма експерти в горните области. Има, но те изключително рядко са в телевизора. Те са експерти и си ценят времето. Медийните изяви рядко имат висок възвърщаемост на вложеното време. Последното има висок opportunity cost, тоест времето за медийни изяви не може да се вложи в други дейности и експертите прекрасно го знаят.

Отделно, медиите нямат нужда от истинските експерти, защото последните имат навика да говорят неудобни за партийната линия неща. За сметка на това речите на „експертите“ целят едно нещо – контрол на вниманието, чрез деликатно управление на инфомационния поток.

Новините заковават вниманието, а междувременно важните неща остават извън кадър.

---

Новините е това, което трябва да не стигне до ефир. Всичко останало е реклама (пропаганда).

Катрин Греъм, Главен редактор на Вашингтон Поуст

---

Липсата на обективност на „експертите“ е в пряка корелация с правно-финансовите им отношения с един от двата външни центъра на власт.

Крайният резултат е комбинация от хумор, жалост и щипка обективност. Последната обаче трудно си проправя път между другите две съставки.

Освен финансово-правните отношения с една от двете фракции, има още много причини, които стимулират говоренето на глупости. Причините, които ще посоча, всъщност са критерии за подбор.

Колкото по-образован си, толкова по неподходящ си за ролята на „експерт“. Съответно, колкото повече пропуски имаш в знанията си, толкова по-добре.

Представям ви списък, който не е изчерпателен, но засяга основни точки, описващи какво задължително трябва да липсва за да те класифицират като „експерт“:

• Липса на мислене от по-висок порядък – как приемането/отказа да влезем в еврозоната има предимства и недостатъци, които ще се разгърнат с времето. Последствията от нашите решения и действия имат свои последствия, които също имат последствия и тн.
• Липса на мислене в контекст  – как нашето присъствие/отсъствие в Еврозоната се вписва в голямата картина за България – икономически, политически и културно.

Тези липси, комбинирани с арогантност, водят до умопомрачителни резултатите. Имаме парад на бинарната мисъл – „фили“ или „фоби“, „про“ или „анти“.

Сочат се избирателно факти, подкрепящи „нашата“ тези и се подбират такива, анулиращи „другата“ теза. Накрая имаме фрагментирани мнения, които не носят почти никаква стойност.

Имаме спешна нужда от адекватна дискусия. А едно от условията, за да имаме такава, е задаването на въпроси.

Заглуши шума, чуй сигнала. Абонирай се за Инвесто седмичен бюлетин.

Седмичен бюлетин

Leave this field empty if you're human:

Правилните въпроси

Хората сме склонни да търсим готови отговори с надеждата, че те ще ни дадат сигурност. Такава, както знаем, липсва. Единствените сигурни неща са несигурността и промяната.

Търсенето на правилните въпроси е трудна задача. Тя обаче е по-важна от следващата стъпка – търсенето на отговори.

---

Всички отговори са около нас. Търсете техните въпроси.

Елена Блаватска

---

Въпрос 0: Има ли България стратегия за бъдещето? Всеки говори за или против еврото без да има контекст. Целта е контекстът, а еврото е инструмента за нейното постигане.

На държавно ниво целите и инструментите за тяхното постигане в политиката се наричат Национална стратегия. Този термин описва какви са държавните цели във всички сфери – икономика, демография, международни отношения, отбрана и тн.

Освен че посочва целите, Националната стратегия описва и начините за тяхното постигане. Монетарната политика е един от тях. Изборът или отказът да влезем в Еврозоната не е крайната цел, а инструмент за постигане на крайни цели.

Въпрос 1: Има ли бъдеще Европа? Приемането на еврото от трейдърска перспектива означава, че сме в дълга позиция спрямо Европейския Съюз. Тоест ние допускаме, че ЕС има светло бъдеще.

За да измерим ползите/вредите от еврото, трябва първо да се замислим за бъдещето на ЕС. Има много фактори, които предвещават, че то може да е мрачно.

От друга страна, историята помни не една грандиозна криза, която е превъзмогната от Европа. Черната смърт през 13 век, глобално застудяване и 30 годишната война през 17 век, двете световни войни през 20 век са красноречиви примери за това.

Европа успява да превъзмогне тези мащабни кризи. Всяка от тях е начало на нов етап на развитие на европейския континент.

„Миналите успехи не са гаранция за бъдещи такива“ пише на всяка брошура, предлагаща инвестиционни продукти. Обаче миналите успехи повишават вероятността за бъдещи такива. Шансът Европа да просъществува не е малък, но не е гарантиран.

Нейното съществуване е необходимо, но не достатъчно условие, за да се запази Европейския Съюз. Запазването на ЕС е задължителна предпоставка за наличие на обща европейска валута.

Европа в момента има много належащи проблеми за решаване. Колкото повече се отлага тяхното решение, толкова по-нисък е шанса за дългосрочен успех на ЕС. В същото време, вземат ли се навременни и работещи решения, Европа има не малки шансове да оцелее и дори да просперира.

Въпрос 2: Суверенна държава ли е България? Де юре, да, но де факто не.

България е разположена на геополитическа инфлексна точка – мост между Азия и Европа. Това носи със себе си както предимства, така и недостатъци.

Въпросните предимства винаги са били фокуса на Великите сили. Москва иска по един или друг начин да има (ин)директен контрол върху българска територия. Вашингтон не толкова искат нашата територия, а по-скоро иска да спре влиянието на Москва да се разширява.

Такава е ролята на Великите сили в историята – да играят геополитическия шах, а НЕвеликите сили в повечето случаи да са техни пешки на дъската. България е НЕвелика сила, но противно на наложеното мнение, това има не само недостатъци, но и предимства.

За да осъзнаем тези предимства, първо трябва да спрем да се сърдим на Великите сили, че са такива. Мишката не се сърди на лъва, че е лъв. Да подчертая, да спрем да се сърдим не означава да се подчиним на един от двата властови центъра.

Когато сме обидени на някого, му показваме, че сме жертва на неговите действия спрямо нас. Така ние съзнателно или несъзнателно се подчиняваме на неговата власт. Манталитета на жертва е пагубен на индивидуално и колективно ниво. В България го има в изобилие.

Всички са срещу нас в пъклен заговор, съответно някой трябва да ни спаси. Според предпочитанията всеки ще посочи неговия враг номер едно и неговия любим спасител.

САЩ и ЕС ще ни хранят с буболечки и спирулина, но Русия ще ни избави от тях.

Москва иска да ни превземе, но САЩ ще ни спасят.

И в двата сценария България пасивно очаква първо насилника, а после и спасителя.

Докато сме сърдити на големите държави, затвърждаваме манталитета на жертва. Правейки го, винаги ще търсим кой ни е виновен за проблемите и кой да ни избави от тях.

И въпреки, че по всички закони на международното право ние сме суверенна държава, на интелектуално и ментално ниво не сме. Това обаче може да се промени. Не е задължително НЕвеликите сили да са вечната жертва.

В наши дни има положителни примери за малки държави, които успешно са намерили своето място в голямата игра:

• Дания
• Швейцария
• Сингапур
• Южна Корея

Ние не сме като тях, но засега. В бъдеще и ние можем да влезем в техните редици, стига да спрем да мислим като жертви. Вместо това да поемем съзнателно отговорност на личностно и колективно ниво за нашите мисли, действия и техните последствия.

Какво значение има суверенитета ни за приема/отказа на еврото? Има, защото неговата липса определя филтрите, с които гледаме на еврото.

„Филите“ бягат от тротинетки и джендъри, защото считат, че еврото е проводник номер едно на тези идеологии.

„Фобите“ бягат от москвичи и комунисти и смятат, че еврото гарантирано ще ги избави от тях.

Гледната точка на жертва е твърде криво огледало – образът, който ще видим в него, не представя реалността.

Аргументите на повечето изказващи се по темата са подчинени на мисленето ни като жертви. Еврото е враг или еврото е спасител. Отказът или приемането на еврото е част от монетарната политика, която пък е инструмент на Националната стратегия.

Тези три въпроса не претендират за изчерпателност, а за обоснованост. Техните отговори няма да ни кажат да приемем или да отхвърлим еврото. Те единствено ще намалят шума, идващ от всички страни. Чак след това ще сме способни да чуем сигнала.

Чувайки сигнала, ще анализираме трезво предимствата и недостатъците на приемането на еврото. В последната точка от статията ще опиша точно тях.

Цел и цена или предимства и недостатъци

Определи какво искаш,

Разбери колко струва,

Реши дали си готов да платиш цената.

Нелсън Хънт

Решението за или против еврото е само първата стъпка от триадата решение–действие–последствия. Решението провокира действия, които, от своя страна, имат последствия. Ние винаги следваме тези три стъпки съзнателно или не.

Триадата решение, действие, последствие има няколко свойства, които, колкото и да не ни харесват, са факт. Те действат безотказно, винаги и навсякъде.

• Когато вземем решение, ние автоматично си затваряме вратата за възможностите, породени от невзетите решения.
• Всяко решение води до действия, които имат последствия – положителни и негативни.
• Позитивните последствия са това, което искаме, тоест нашата цел.
• Негативните последствия са цената, която плащаме, за да постигнем нашата цел.

Двете фракции за и против еврото най-често разглеждат недостатъците на противоположната теза и се фокусират върху предимствата на тяхната теза. Те пропускат, че недостатъците са цената, която плащаме, за да получим предимствата.

Недостатъците са цената, предимствата са целта. С този принцип под ръка ще анализирам двата варианта – за еврото и против еврото.

Първо обаче ще започна с митовете и легендите, свързани с приемането и отхвърлянето на еврото.

Митове и Легенди

Дискутирането на следващите факти цели да ги отхвърли като невалидни. Целта не е да търся аргументи за или против еврото, а да намаля максимално шума. Въпросните митове единствено служат като лост за поляризиране на мненията, тоест разделяй и владей.

Против еврото има валидни аргументи, които ще посока в съответната точка.

• Инфлацията – повишаващите се цени на стоки и услуги след влизане в Еврозоната е аргумент номер едно на единия лагер. Обаче статистиката показва друго. В сайтовете на Световната Банка, Евростат или доставчици на агрегирани данни като Bloomberg, Y charts или Statista има данни за инфлацията във всички страни от ЕС, приели еврото, включително и за Хърватска. Тя обиколи всички медии като нарицателен пример за ширеща се инфлация заради еврото.
• Еврото е слабо – първо силата на една валута е относителна величина и второ въпросната слабост има предимства и недостатъци. Те зависят дали държавата е експортно или импортно ориентирана, нетните инвестиционни потоци, лихвените диференциали и тн. Отделно как се определя дали една валута е слаба? Срещу долара еврото падна, но срещу йената се качи, а със швейцарския франк са равни. Ако избера само една от трите валутни двойки, много лесно мога да стигна до изводи, които обаче ще бъдат нерелевантни.
• ЕЦБ ще ни вземе валутните резерви – ако станем членове на Еврозоната сме задължени да внасяме определена сума. Не става въпрос за отнемане на резерва, а за спазване на условия да бъдем в Еврозоната. Въпросната вноска е 500 милиона евро, което е малък процент от резервите, които имаме. В началото на 2023 година те са 36 милиард евро.
• Гърция почти фалира заради еврото – грешно твърдение, бъркащо обстоятелства, причини и следствия. Гърция изпадна в криза заради крайния популизъм на правителствата си. За да останат на власт, те постоянно увеличаваха социалните разходи без значение дългосрочните последствия. Ако аз фалирам, защото съм задлъжнял твърде много, не е виновна банката, че ми отпуска заеми, а аз, че не си правя сметката. Същата е ситуацията и с Гърция.

Преди да продължа с последния мит искам да направя поредното уточнение: отхвърлям горните митове, защото те изкривяват картината едностранно, а не ги използвам като аргумент за или против. Приемането на еврото си има своите сериозни недостатъци, но те не попадат сред изброените.

Любимата ми легенда – щом Дания го направи, значи и ние можем

Тази легенда ми любима, не защото отхвърля или подкрепя еврото, а защото показва грешен модел на мислене. Ние се фокусираме на резултатите и игнорираме причините довели до желаните резултати.

България не е Дания. Левът не е датската крона. Българинът не е датчанин.

Правя горното сравнение без никакъв патос. Акцентът е върху разликите такива, каквито са, без излишна емоционална тежест. България има предимства, които Дания няма; Дания има предимства, които България няма. Същото важи и за недостатъците.

Дания засега ни води категорично в две сфери – политика и икономика. Това, че изоставаме политически и икономичекси, не пречи на желанието ни да имитираме датските разултати, без да се замисляме за техните причини.

Дания има политическа култура, изграждана с векове. Тя има трите елемента за стабилна и демократична политическа власт – ефективна държава, върховенство на правото, отчетност на властта.

Резултатите от това са видни – Дания е една от най-проспериращите страни в света, измерено по множество показатели от БВП до индекс на щастието.

При нас трите елемента също присъстват, но са (недо)развити в различна степен. Резултатите при нас също са видими – ние сме на опашката на ЕС по доходи на глава от населението и независимост на медиите, но пък първи по корупция и смъртност.

Пиша горните редове не за да посочвам широко известни неща, а за да дам контекст на следната хипотеза.

Хипотеза: датчаните не приемат еврото, а запазват националната си валута (датска крона), следователно и ние трябва да запазим лева.

Проблемът не е в приемането или отхвърлянето на еврото, а в сляпото следване без отчитане на особеностите на Дания и България.

Да бъда прецизен, ние искаме да отхвърлим еврото посредством референдум. Звучи страхотно и много демократично. Швейцария също e директна демокрация и се управлява с референдуми от десетилетия. Ние обаче отново копираме резултата, но не и причините.

Референдуми се провеждат от население, притежаващо три неща: обща култура, критична мисъл и способност за поемане на отговорност. Това са необходими и задължителни съставки, за да работят референдумите.

Когато тези три съставки липсват, референдумите се превръщат в политически лост за заинтересовани страни.

Има ли в България достатъчно от трите съставки? Моят отговор на този въпрос e: Да, има, но все още в недостатъчни количества, за да имаме работеща директна демокрация.

Сравнението на България с Дания е твърде неуместно. То е следствие от така популярното у нас мислене в нули и единици, което успешно заглушава критичното мислене и задаването на въпроси.

Какво прави Дания за нас няма значение, защото между нас има повече разлики от колкото прилики. Значение единствено имат предимствата и неодстатъците на двата варианта, разгледани от българска гледна точка.

В следващата точка ще опиша точно тях, следвайки принципа, че предимствата са целта, а недостатъците цената за нейното постигане.

Предимства и недостатъци

Всички аргументи за и против, които съм посочил трябва да се разглеждат в контекста на трите върпоса, които изброих.

• Има ли България Национална стратегия и каква е тя?
• Има ли бъдеще Европа и Европейския съюз?
• Суверенна държава ли е България?

Предимствата и недостатъците ги описвам, не за да ви убеждавам в нещо, а за да ви дам отправна точка за размисли.

Предимствата на Еврозоната

Приемането на еврото носи ползи. Ето част от тях:

• Отпадат разходите за превалутиране – разходите по двупосочната обмяна евро-лев и лев-евро ще изчезнат. На пръв поглед изглеждат като нищожна сума, защото спредът купува-продава е под 1%. Обаче годишно се получава сумата от няколко десетки милиона евро.
• По-висок рейтинг на българските ДЦК – кредитният рейтинг на България ще се повиши, тоест държавата ни ще се третира като още по-ниско рисков кредитополучател. Ликвидността на българските облигации ще се подобри. Това означава, че ще има все по-голям интерес към всички ново емитирани български облигации. Казано с други думи, при нужда от финансиране, България ще го получи по-бързо и на по-добри условия.
• Надзор над банковия и финансов сектор – в моите очи най-спорната тема, защото става въпрос за много пари. Банковият сектор ще попадне по надзора на ЕЦБ. Голяма част от схемите, които станаха популярни през последните години, вече няма да бъдат възможни. Не че и там няма големи схеми. Има и са много по-мащабни от нашите, но не са нагли и безскрупулни както в България.
• Интеграция на българския капиталов пазар – никой, освен българите, не знае, че България има фондова борса. Влизането в еврозоната ще ни сложи на картата на европейските капиталови пазари. Тогава интеграция между нашия Централен депозитар и на други страни членки би станала възможна. Последното ще стимулира интереса на сериозни инвестиционни компании и посредници от Европа.

Недостатъците на Еврозоната

Изброените ползи имат своята цена. Влизането в Еврозоната има недостатъци – част от тях са отстраними, но други не.

• България е най-дисциплинираната страна от ЕС по отношение на държавен дълг спрямо БВП. Ние много добре се справяме с менажирането на външния си дълг, като го държим нисък спрямо БВП. Италия и Гърция са на другия край на спектъра – дълговете надвишават техния БВП. Приемът в еврозоната означава, че когато някой от членовете с огромни дългове като Гърция или Италия закъса, ние сме задължени да помогнем.
• Опасност от прекомерно задлъжняване – Гърция почти фалира заради популистките си правителства. Достъпът до финансиране от ЕЦБ им даде лост, с който да радват електората с щедри социални мерки. Това доведе до все повече заеми за покриване на социалните разходи. В България винаги има опасност от правителство, което да злоупотреби с достъпа си до финансиране, за да следва популистки политики. Въпросните се изразяват главно с постоянно нарастващи бюджетни разходи.
• Липса на собствена монетарна политика – дори във Валутен Борд БНБ упражнява собствена монетарна политика в рамките на условията на борда. Влезем ли в Еврозоната, това ще се промени – БНБ няма да има глас при монетарната ни политика. Тази роля ще се заеме от ЕЦБ.
• Липса на равнопоставеност при вземане на решения – България, като малка икономика, няма да участва наравно с големите страни при вземане на решения. Ако влезем, ние редом с още 15 страни сме на ротационен принцип при право на гласуване и налагане на вето. Това означава, че България ще може да гласува само при една трета от решенията. През останалото време ще сме пасивни наблюдатели.

Ползите да запазим лева

Да запазим лева има своите предимства. Нека да видим кои са част от тях:

• Дори в рамките на Валутен Борд БНБ има мнение по монетарната политика на България. Това не е за пренебрегване, защото комбинирано с почти пасивната ни позиция в ЕЦБ, ще разчитаме изцяло на решенията на големите икономики в ЕС. Аз виждам предимства в това германци да надзиравате и определят българската монетарна политика, но не забравям и недостатъците. Като ефективни бюрократи германците доказаха, че могат да вземат и безумни решения, като това да изключат ядрените си мощности.
• България няма да покрива на други страни масрафа. Проблемите на Гърция и Италия си остават техни проблеми.
• Политиците ни няма да бъдат изкушени от лесния достъп до пари от ЕЦБ. Популизма в комбинация с достъпа до капитали е вълшебно заклинание за жадния за власт. Ако се изредят няколко правителства, радетели за високи бюджетни разходи бързо ще стигнем и задминем Гърция и Италия. Ако не сме в Еврозоната много по-трудно ще задлъжнеем в такива размери.
• Не заемаме монетарна позиция спрямо бъдещето на ЕС – ако ЕС изпадне в дълбока монетарна криза, имаме шанс да се разминем с по-малко щети. Това предимство е пряко свързано с Въпрос 1. Има редица проблеми, които оставени нерешени могат да сложат края на ЕС. Ако това стане нашето отсъствие от Еврозоната ще ни помогне да се разминем с по-малко щети.

Недостатъците да запазим лева

Цената да запазим лева се изразява в следните недостатъци:

• Надзорът на банките остава в България – считам, че това е най-големият недостатък. Както по-горе споменах и ЕЦБ правят схеми в огромни мащаби, но не по наглия и безочлив ганьовски начин. Каквото и да правят, пари има за всички – и за вили на Лазурния бряг и за бизнес джетове Gulfstream, но и за инфраструктурни проекти, за индустриализация, за образование. В България за първите две има, но за другите все не стигат.
• БФБ най-вероятно ще остане екзотика за чуждите инвеститори и ще продължи със символични месечни обороти – за Септември 2023 година е 161 милиона лева. За същата сума може да се купят няколко бизнес джета като Gulfstream G280. Липсата на сериозен капиталов пазар е сигнал за големите инвестиционни компании, че бизнес средата е незряла и носеща рискове.
• Пропуснати ползи – запазването на лева ще ни струва пропуснати инвестиции, разходи за валутен обмен, достъп до по-евтино финансиране за публични и частни проекти.
• Имиджът ни на бананова република ще се запази. Еврото не е достатъчно да промени възприятията на другите за България, но е една крачка в положителна посока.

Както видяхме, всеки вариант има предимства и недостатъци. Предимствата са целта, а недостатъците – цената, която плащаме.

Списъкът и за двата сценария не е изчерпателен. Със сигурност пропускам още важни неща. Част от недостатъците и при двата сценария – за еврото и против еврото, са лечими, но с много усилия.

Може да се приеме закон налагащ лимит на бюджетните разходи, който ще ограничи популистиките социални мерки и ще ни предпази от гръцки сценарий. Банковата система може да се надзирава от независим орган, който стриктно да контролира българските банки. И двете звучат лесно на думи, но изключително трудни за изпълнение.

В един момент някои от недостатъците могат да станат предимства. Това, че ние трябва да плащаме за грешките на страни като Гърция, може да ни облагодетелства. След 10 години, ако сме имали няколко популистки правителства и сме на ръба на банкрут, ще бъде наш ред ни спасят.

Липсата на интерес към БФБ може да вдъхнови творческата мисъл на нейните управители и да намерят решение да привлекат чужди инвестиции без да сме в Еврозоната. Такъв пример е Румъния.

Нищо от написаното не трябва да приемате за сигурно. Сигурност в живота липсва. Затова не търсете сигурни и категорични мнения, защото такива няма.

---

Предпочитам да съм сигурен в несигурността си, отколкото несигурен в сигурността си.

ДД

---

Публикацията е плод на моите разсъждения, които по дефиниция са ограничени, предубедени и непълни. Това, което знам, винаги ще бъде миниатюрна капчица в огромния океан на незнанието.

Не приемайте нищо от прочетеното за чиста монета, а още по-малко се съгласявайте с мен. Целта на написаното е да ви провокира да задавате въпроси и да не се примирявате с посредствеността.

Не спирайте да бъдете непримирими!

Както знаеш, освен интересни статии и идеи, свързани със света на финансите, Инвесто предлага също и месечен абонамент.

Всеки абонирал се получава по два доклада на различни компании всеки месец. Това прави 24 идеи за инвестиции на година, стоящи извън масовия фокус и носещи асимтеричен риск в твоя полза.

Ако и ти желаеш да се сдобиеш с нови идеи за инвестиции, както и да се запознаеш с моя инвестиционен процес, може да го направиш като се абонираш за Отвъд Бета.