Клишета, мантри, догми. Те са неизбежна част от битието ни. Обаче сляпото уповаване върху тях показва само едно – желание за делегиране на отговорност.
Инвестициите не правят изключение. А диверсификацията е една от тези догми – широко цитирана и същевременно крайно неразбрана.
Диверсификацията наистина работи, но само ако знаем отговорите на следните въпроси:
- Защо да диверсифицираме?
- Какво диверсифицираме?
- Как да диверсифицираме?
Отговорите на тези въпроси не са трудни, даже често звучат наивно и дори глупаво. Всъщност точно заради това диверсификацията е толкова неразбрана.
Много обичам процеса на инверсията. Често започвам отзад напред, тоест какво да не правя. Следвайки този модел, първо ще опиша какво не е диверсификация:
- Купуването на акции на компании, следвайки принципа на Мечо Пух „колкото повече, толкова повече“ без да вземаме предвид региони, индустрии и сектори, а водещ критерий да е количеството. Инвестиционно портфолио, включващо повече от 20 акции е твърде диверсифицирано.
- Инвестирането в множество компании, но само в един регион и/или индустрия. Покупката на десет различни златодобивни компании редуцира индивидуалния риск присъщ на отделните компании, но ни излага на риска присъщ на цялата златодобивна индустрия. Така все едно сме инвестирали не в десет, а в една компания.
- Инвестирането в няколко компании, защото сме „сигурни“, че няма какво да се обърка. Свръх концентрацията в една или няколко компании е един от най-ефективните варианти за провал на пазарите – бързо, лесно, но не и вкусно.
- Всички компании от портфолиото да са с равно тегло – така слагаме всичките си Алфа идеи под един знаменател. Дори идеите с най-висока достоверност получават същия капитал като по-посредствените идеи.
Нека разгледаме горните точки малко по-подробно. Свръх диверсификацията е класика – тя следва логиката, че количеството, а не качеството е водещо. При нея проблемите са твърде много. Ще ги илюстрирам с въпроси:
- Можем ли да намерим десетки или дори стотици страхотни, а не просто добри компании, които да включим в портфолиото си?
- Колко задълбочено можем да проучим толкова много компании, за да стигнем до извода, че са страхотни?
- Колко ефективно можем да ги управляваме след като те вече са част от нашето портфолиото?
И на трите въпроса моят отговор е: Не, не можем. Следователно свръх диверсификацията е вредна.
Инвестирането в множество компании от един регион/индустрия не е толкова популярно. Това не означава, че то не е опасно. Аз самият съм го пробвал – преди години бях инвестирал само в златодобивни компании и смятах, че съм диверсифициран. За щастие ми се размина. Проявих рядко срещана (за мен) прозорливост – продадох на добра печалба голяма част от акциите и преструктурирах портфолиото си.
Концентрация само в една индустрия е опасна, защото се излагаме директно на нейния специфичен риск. Да се върна на моя пример – ако бях останал само в златодобивни компании, при сериозен спад на златото, портфолиото ми би пострадало пропорционално на спада на цената на златото без значение броя на компаниите, в които съм инвестирал.
Свръх концентрацията – инвестиране в една или няколко компании също е широкоразпространена. При този вариант липсата на диверсификация се явява диверсификация от висок порядък.
Залога само на една или няколко компании е твърде рисково начинание по същите причини както инвестициите само в една индустрия. Тук обаче се излагаме на специфичния риск присъщ на компанията, а не на индустрията.
Последният вариант – равно тегло на всички компании в портфолиото най-често върви в комплект с първия – портфолио от десетки компании. Наличието на много и различни акции с равен процент показва, че на всичките идеи приписваме еднаква достоверност.
А това е следствие от посредствен или липсващ анализ. Няма толкова много страхотни компании, а сред малкото налични степента на достоверност също варира в широки граници.
Представих ви правилата за „умна“ диверсификация, които удобно битуват в инвеститорския фолклор. Разбирането защо тези правила са вредни се крие в отговора на следните въпроси – Защо, Какво и Как да диверсифицираме?
Защо да диверсифицираме?
Отговорът може да се компресира в следното изречение и статията да приключи тук:
Защото бъдещето по дефиниция е непознаваемо.
На финансовите пазари, а и в живота, две неща са сигурни – несигурността и промяната. Ние работим с безкраен брой променливи в среда на постоянна несигурност.
Тоест ние диверсифицираме, защото:
- Не познаваме всички променливи и техните взаимовръзки в системата
- Работим в режим на постоянна несигурност
Ако работим в затворена система, където познаваме всички променливи и техните връзки, това прави диверсификацията ненужна. Обаче, както знаем, желанията са едно, а реалността друго.
Икономиката и финансовите пазари попадат сред най-сложните комплексни системи според Теорията на Хаоса. По комплексност те се нареждат с невронните мрежи и квантовия хаос. Използването на категорични, сигурни и безспорни аргументи е не само невалидно, но и опасно, когато анализираме пазарите.
Диверсифицираме, защото работим в режим на постоянна несигурност.
Заглуши шума, чуй сигнала. Абонирай се за Инвесто седмичен бюлетин.
Какво диверсифицираме?
Отговорът на този въпрос произлиза от предходния. Работейки в среда на постоянна несигурност, ние целим да редуцираме следните неща:
- Нашето незнание
- Общия риск
- Източниците на възвръщаемост
Незнанието
Аз знам, че нищо не знам! Колкото повече научавам за света, толкова повече осъзнавам тежестта на тази фраза. Аз винаги ще бъда невежа. В най-добрия случай може да стана ерудирана невежа.
Когато работим с комплексни и хаотични системи, каквито са пазарите, ние често сме слепи са нашата слепота.
Без значение колко качествени източници на данни ползваме, колко способни анализатори сме и колко сме хладнокръвни, винаги ще има нещо, за което не знаем, че не знаем.
В този момент идва силата на диверсификацията. Оптималната диверсификация между различни индустрии, региони и компании ни предпазва от нашето незнание.
Обратното също важи – ако заложим всичко на една компания (или няколко компании в една индустрия), поемаме твърде голям риск, защото така твърдим, че знаем всичко.
Общият (систематичният) риск
Рискът, присъщ на всяка инвестиция, зависи от систематичния риск и несистематичния риск. Систематичният описва риска от срив в цялата икономика и финансова система, докато несистематичният характеризира риска, присъщ на отделната компания и индустрията, в която тя работи.
В книгите по финанси пише, че диверсификацията хеджира систематичния риск, което е валидно, но главно на теория.
В реалността се получава друго. С диверсификацията се приближаваме до текущия систематичен риск, който носи цялата система, но редуцираме риска спрямо индивидуална компания и индустрия.
Чрез оптимална диверсификация изместваме риска върху отделни компании и редуцираме систематичния риск под текущите му нива.
Рискът, присъщ на отделна компания или индустрия е по-лесен за редуциране в сравнение с този на цялата икономика (систематичния риск). Систематичният риск не можем да го намалим до нула. Най-много да го изравним чрез тотална диверсификация.
Ако например икономиката е в рецесия, а ние инвестираме в златодобивни компании, въпреки рецесията ние вероятно ще генерираме възвръщаемост. Тоест имаме относително малка експозиция към систематичния риск на цялата икономика, но голяма към риска, присъщ на отделната компания и риска, свързан със златодобивната индустрия.
При същия сценарии – икономиката е в рецесия, обаче вместо в златодобивни компание ние инвестираме в широк индекс, даващ ни експозиция към цялата икономика (S&P500), ще реализираме загуби, защото SPY носи със себе риск почти равен на риска на цялата система. Когато икономиката е в рецесия, по-голяма част от индустриите и компаниите, включени в индекса, губят стойност.
Решението е оптималната диверсификация, тоест диверсифицирана концентрация. В този случай редуцираме риска, произлизащ от цялата система и се излагаме основно на риска, присъщ на отделни компании и индустрии.А ако последните са правилно подбрани, общият риск за портфолиото намалява.
Систематичният риск никога не може да бъде сведен до нула. Обаче с прекомерна диверсификация можем да сведем индивидуалния риск, произтичащ от компания/регион/индустрия почти до нула. В такъв случай обаче портфолиото ни репликира риска, присъщ за цялата система.
Източниците на възвръщаемост
Пазарната парадигма се променя постоянно. Това означава, че източниците на възвръщаемост и подходите за тяхното експлоатиране ще варират.
Генерално можем да разделим източниците на възвръщаемост на три групи според това, което експлоатираме – възвръщаемост над пазарната (Алфа) или пазарна възвръщаемост (Бета):
- Алфа – активно управление
- Бета – пасивно управление
- Смарт Бета – пасивно активно управление
Алфа или абсолютна възвръщаемост се генерира чрез активно управление на капитали. В тази категория попадат много стратегии, вариращи според използваните инструменти, времеви хоризонт и аналитичен подход – value/growth investing, macro investing, derivatives trading са само няколко примера.
Те са обединени от това, че всяка променлива в стратегията е индивидуално подбрана и крайните резултати не се съпоставят спрямо бенчмарк индекс. От този факт произлиза и името Абсолютна възвръщаемост.
Бета е покупка на максимално широк индекс, който репликира щатската или световната икономика. Той е тотално диверсифициран и рискът, който носи, е равен на систематичния. Тази стратегия се използва от индексните фондове – те репликират прецизно избрания бенчмарк. Тяхната задача е единствено регулярно да ребалансират според промените в бенчмарка.
Смарт Бета е синтез между Алфа и Бета. При нея се търси балансът между възвръщаемост и риск посредством умерена диверсификация.
За разлика от класическите Бета фондове, смарт Бета фондовете анализират индивидуални фактори – ликвидност, волатилност, моментум, капитализация на компаниите, в които инвестират.
Те обаче не инвестират в индивидуални компании, а на базата на описаните критерии създават широко диверсифицирано портфолио. Тоест те не анализират отделните бизнеси на база качествени и количествени характеристики, а ги филтрират според характеристиките на техните акции (ликвидност, волатилност, моментум).
Кой източник ще използваме зависи от пазарния режим. Възможно е да изберем само един или да ги комбинирме по някакъв начин. Навлизаме в секуларен инфлационен цикъл и занапред активното управление, тоест търсенето и извличането на Алфа ще става все по-примамливо.
В същото време високите лихви ще върнат атрактивността на хибридни подходи като принципа на щангата. При него поне 90 % от наличния капитал се инвестира в ДЦК и/или дивидентни аристократи, носещи регулярна доходност, а с останалите 10 % от портфейла и паричните потоци от купони/дивиденти се влагат в деривати.
В заключение на тази точка нека да припомня какво диверсифицираме:
- Нашето незнание – ние винаги ще остане невежи, в най-добрия случай можем да станем ерудирани невежи;
- Общия риск – редуцираме систематичния риск за сметка на риска, произлизащ от компанията и индустрията, в която тя оперира;
- Източниците на възвръщаемост – смяната на пазарната парадигма предопределя кои ще са доминиращите източници на възвръщаемост.
Диверсификацията цели да ни имунизира срещу нашето незнание, да трансформира общия риск от систематичен в несистематичен и да ни даде няколко източника на възвръщаемост.
Разбрахме защо и какво да диверсифицираме, обаче все още не знаем как да го постигнем. В следващата точка ще представя моя подход.
Как диверсифицираме?
Важно уточнение: аз следвам absolute return strategy, тоест търся и експлоатирам главно Алфа. В редки случай комбинирам Смарт Бета и Алфа. Отговорът на последния въпрос Как да диверсифицираме е в този контекст. Той ви представя как аз диверсифицирам различни източници на Алфа.
Ще компресирам отговора на въпроса Как да диверсифицираме до две думи: диверсифицирана концентрация.
Нека сега ги анализираме дума по дума. Започваме от съществителното – концентрация.
Тя е противоположното на тоталната диверсификация в десетки и дори стотици компании. Правилната концентрация обаче не означава портфолио от няколко компании. Практиката показва, че оптималната бройка компании, включени в портфолиото, е между 10-15.
Тази бройка дава количествено измерение на прилагателното в отговора – диверсифициран.
Следователно диверсифицирана концентрация описва оптималната диверсификация. При нея имаме 10-15 източника на възвръщаемост, които разпределят риска на портфолиото и ни имунизират срещу нашето незнание.
Следната графика дава обосновка на принципа за диверсифицирана концентрация:
Графиката дава ясен отговор на въпроса как да използваме принципа на диверсифицираната концентрация. Портфолио, състоящо се от 10-15 източника на Алфа с корелация помежду им под 20 % води до волатилност на портфолиото максимум 6 процента, return to risk ratio в най-лошия случай от 0.5 и вероятност от загуба максимум 31 %.
Този извод може да се сведе до следните оперативни препоръки:
- Диверсификация по индустрии – аз вярвам, че суровините навлизат в нов супер цикъл. В същото време не съм all in commodities, а търся индустрии, които имат ниска корелация с производителите на суровини. В допълнение секторът на добив и преработка на полезни изкопаеми не е хомогенен и индустриите, включени в него, често имат ниска корелация помежду си. Целя да инвестирам точно в такива индустрии.
- Диверсификация по региони – без значение колко е зле ситуацията, винаги някъде има бичи пазар. Затова търся географска диверсификация, по възможност по-широка. Не като брой компании, а на различни континенти.
- Диверсификация по инструменти – аз използвам основно акции и опции. Това определено не е изчерпателен списък с възможните инструменти, с които да диверсифицираме.
- Концентрация – горните три точки се събират в тази. На всяка индустрия и регион залагам на две и много рядко на три компании.
Обобщено аз диверсифицирам между няколко индустрии и няколко региона. За всяка от тях включвам до 3 компании. Така общата бройка източници на Алфа става 10-15 на брой.
Моята интерпретация на графиката на Далио не е прецизна, защото (почти) не използвам облигации, фючърси и валути като източници на Алфа. От тази концепция съм заел идеята за диверсифицираната концентрация и ниската корелация между всеки залог.
Недостатъкът на този подход е, че изисква активно управление. Това означава индивидуален подбор на всеки източник на Алфа и активно менажиране на риска. Тоест, за разлика от пасивното инвестиране, изисква много време.
Днешната публикация не дава пълно и детайлно описание на диверсификацията. Нейната задача е да ви даде насоки защо, какво и как да диверсифицираме.
Статията може да се сведе до три изречения:
Диверсифицираме, защото работим в среда на постоянна несигурност.
Диверсифицираме незнанието, риска и възвръщаемостта.
Диверсифицираме чрез диверсифицирана концентрация.
Освен интересни статии и идеи, свързани със света на финансите, Инвесто предлага също и месечни абонаменти – Смарт Бета и Отвъд Бета.
Смарт Бета предоставя удобен и диверсифициран начин за инвестиране в широка гама от активи чрез подбрани ЕТФи. Този абонамент е подходящ за хора, които търсят стабилност и дългосрочен растеж на вложенията си при нисък риск. В същото време пести време и усилия за управление.
Отвъд Бета е насочен към инвеститори, които търсят по-динамични и активни възможности за постигане на висока възвръщаемост. При този абонамент ще получиш възможността да избираш и комбинираш различни акции и опции в съответствие с твоите инвестиционни цели и предпочитания.
Ако и ти желаеш да се сдобиеш с нови идеи за инвестиции, както и да се запознаеш с моя инвестиционен процес, може да го направиш като избереш подходящ за теб абонамент.
Български