Финансова свобода и пасивно инвестиране – доколко имат общо?

Има безброй люде, които докосват дълбините на моята душа. Сред топ претендентите са неуморимата каста на „експертите“ и дистрибуторите на обещания за лесно забогатяване.

Двете споменати групи са обединени от един икономически феномен. Става въпрос за инфлацията, но не монетарното явление, представляващо загубата на покупателна способност на парите, а вербалната инфлация, обезличаваща значението на думите.

Коуч по финанси, Ментор по инвестиране, Гуру по … (поставете дума по ваш избор) – по дефиниция са думи, притежаващи информационна стойност.

Те показват, че практикуващият въпросните дейности е минал през дългия и трънлив път да стане успешен в своята област и в един момент решава да сподели натрупаните знания. Адмирации за такива хора, защото знанието не трябва, а и не може да съществува затворено в кутийка.

То трябва да се споделя. Когато аз продам един хляб, хлябът си остава един, просто е променил собственикът си. Обаче когато предам моите знания и умения на някой друг, вече не един, а двама души знаят и могат.

Такива хора категорично съществуват, но те са малка част от мнозинството носещо гръмките титли – коуч, гуру или ментор. Колкото повече тези думи се използват по адрес на хора, продаващи празни обещания, толкова повече тяхната информационна стойност се губи.

Днешната тема обаче не е вербалната инфлация, а една тенденция, пряко свързана с нея.

Инфлацията на думите пребивава в една вселена с така бленуваното състояние на финансова нирвана – финансовата свобода, постигната чрез „пасивни“ доходи. Акцентът е върху инструмента, а не върху целта. Финансовата свобода е страхотна и постижима цел, но не по въпросния начин. 

„Експерти“, ментори и коучове се надпреварват да продават идеята за „пасивно“ – изграждане на богатство, пенсиониране на 30 години, финансова свобода и т.н.. Все свръхкалорични и сладки обещания.  

Трите съставки и means to an end

Пасивността пребивава в различно измерение от това на успешното инвестиране и създаването на богатства. Има едно изключение – наследниците на големи иманета. Те обаче са като статистическа грешка – знаем за тяхното съществуване, но (почти) не го усещаме.

Постигането на финансова свобода, богатство или ранно пенсиониране е резултат от три неща – усилия, време и пари.

Всяко число умножено по нула става нула. Игнорираме ли частта с усилията все едно умножаваме по нула, следователно и резултатът в най-добрия случай е нулев, а понякога е дори отрицателен.

Мнозинството търси лесното, защото полагането на усилия е не особено приятно, а и става все по-непопулярно. Обаче нищо в живота не се случва така. Идеята, че чрез „пасивни“ доходи ще постигнем финансова свобода и ранно пенсиониране работи, но единствено в полза на проповядващите го.

Сред читателите чувам уместния въпрос – ами ако инвестирам в дивидентни компании или ДЦК, които генерират регулярни доходи?

Да, това е пасивен доход, но само ако думата „пасивен“ описва регулярно получаваните парични потоци. Обаче подборът и управлението на тези инвестиции изисква нашето активно участие, тоест усилия, време и пари. Това означава, че то е всичко друго, но не и пасивно.

Отделно капиталът, който инвестираме, също е дошъл от някъде. Освен ако не е наследство, неговото натрупване пак е изисквало нашата ангажираност, същите тези усилия, време и пари.

Иначе съм съгласен, че инвестирането в активи, носещи регулярна доходност, е един от начините за постигане на финансова свобода. Той се отличава от инвестирането, целящо извличане главно на капиталова печалба, което често изисква повече усилия. Обаче това не означава, че инвестирането, целящо доходност, не изисква усилия.

Финансовата свобода означава натрупано богатство, а то се гради на базата на три неща:

  • Усилия – натрупването и запазването на богатство изисква постоянни усилия;
  • Време – натрупването и запазването на богатство изисква търпение от наша страна, защото е необходимо време, за да се разгърне ефектът на нашите усилия;
  • Пари – парите са измерителят на богатството и неговата основна суровина.

Днес пиша за Low cost гурутата, които не са изкарали или изгубили два лева през живота си, но въпреки това настойчиво продават финансова свобода и ранно пенсиониране, постигнато чрез пасивни доходи. Така тези две иначе страхотни цели добиват статуса на бързооборотни стоки.

Майсторите на късия разказ рисуват в главата на клиента идилични картинки как с минимум усилия гарантирано се постигат максимални резултати. Те всъщност са прави, но не и от гледна точка на платилите за тези обещания. Минималните усилия водят до максимални резултати за този от другата страна на сделката. В този случай това е продавачът на илюзии.

Връзката между пасивното инвестиране и финансовата свобода според въпросните продавачи е следната – пасивното инвестиране е means to an end, тоест то е инструментът за постигане на финансовата свобода.

Проста евристика:

  • Колкото по-рано искаме да се пенсионираме, толкова повече усилия трябва да положим сега, първо, за да спестим и второ, за да увеличим парите, които да ни осигурят пенсия.
  • Колкото по-висок стандарт искаме да поддържаме, когато се пенсионираме, толкова повече усилия трябва да положим сега, първо, за да спестим и второ, за да увеличим парите, които да ни осигурят желания стандарт.

Следователно ако искаме да сме финансово свободни относително скоро и да поддържаме добър стандарт, трябват две неща:

  • Да натрупаме пропорционално голямо богатство, което да ни осигури желания начин на живот;
  • Да го направим бързо доколкото е възможно.

Умножаването по нула, тоест пасивното инвестиране няма да ни изведе до заложените цели. Ключът е в усилията – да спестим, управляваме и увеличаваме богатството, което ще ни даде финансовата свобода. Никъде не присъства думата пасивно.

Заглуши шума, чуй сигнала. Абонирай се за Инвесто седмичен бюлетин.

Седмичен бюлетин

Крайни резултати = F(степен на ангажираност)

Едно изображение концентрира в себе си 1000 думи. Затова ще ви представя една графика:

Графиката безкомпромисно показва зависимостта между ангажираност и крайни резултати. Под ангажираност разбирам следното: колко усилия влагам, колко съм търпелив и колко пари съм инвестирал.

Парите първоначално дори не са задължителни, обаче ако искаме да постигнем мащабни резултати, са необходими. Съответно парите не работят за нас, ако не полагаме усилия и не сме търпеливи.

В триъгълника на огъня парите са горивото, времето е кислородът, а искрата са нашите усилия. Ако една от съставките липсва, процесът на горене не може да започне.

Искрата е активната съставка. Тя възпламенява горивото в кислородна среда. Аналогично нашите усилия са активната съставка във всяко наше начинание.

Без искра няма огън, без усилия няма резултат. „Пасивна“ искра няма.

Пари при пари отиват

Горните размисли не противоречат с принципа „парите правят пари“. Той работи само ако проактивно работим за натрупването и управлението на капитал.

Това твърдение има своите нюанси, които описват нашата степен на ангажираност. Последната обаче никога не достига до нулеви стойности, тоест до пасивност.

Покупката на дивидентни акции и ДЦК за продължителен времеви хоризонт не изисква от нас да вложим толкова много време и усилия, колкото активното управление на портфолио с множество позиции в различни инструменти.

Общото между всички инвестиционни подходи е, че те следват четири стъпки. Срещу всяка съм посочил какво се изисква от нас:

  • Трупане на знания и умения как да управляваме парите си – усилия и време (и пари)
  • Трупане на капитал, който да управляваме – усилия и време (и пари)
  • Създаване на инвестиционен портфейл – усилия, време и пари
  • Управление на инвестиционния портфейл – усилия и време

Най-омразната дума на продавачите на обещания – усилия, присъства на всеки етап.

След всичкия аргументиран хейт срещу пасивното инвестиране, може би се питате дали все пак то не съществува.

Категорично съществува. Обаче неговата роля като инструмент в нашите лични финанси е различна от широко продаваната.

Пасивното инвестиране все пак съществува

Нищо в живота не е черно и бяло. Това важи и за днешната тема. Съществуват няколко подхода, изискващи минимална ангажираност след първоначалната инвестиция:

  • Инвестиране във фондове, регулярно разпределящи дивиденти
  • Отдаване на имот (земя, жилища и други) под наем през фирма, която да го управлява
  • Портфолио, следващо идеите на Рей Далио и Хари Браун (All weather portfolio и Permanent Portfolio).

Пак напомням, че нужните капитали и за трите стратегии, освен ако не са наследени, изискват нашата ангажираност. След това обаче нашите усилия се свеждат до подбора на инвестиционен фонд; на фирма, която да се грижи за имота ни или изграждането на портфолио (Далио или Браун).

След което нашата ангажираност се изчерпва само с периодично отчитане на резултатите. Описаните варианти са най-близкото до пасивно инвестиране, защото веднъж направена инвестицията изисква минимум внимание от наша страна.

Щом има пасивно инвестиране, не може ли да го използваме, за да постигнем финансова свобода?

Разбира се, че може. Само че ще я постигнем след доста десетилетия. Отдаването на жилище под наем през фирма посредник изяжда голяма част от по принцип малката доходност. Към момента тя е около 2.3 %, а след като делегираме управлението на фирма тя отива към 1.4 %.

All weather portfolio за последните 30 години има средна годишна доходност от 7.3 %. Фондовете, изплащащи регулярно дивиденти, постигат подобна възвръщаемост, отчитайки капиталовата печалба и доходността от дивиденти.

И в трите случая ще минат десетилетия докато не натрупаме заветната сума. С all weather portfolio/дивидентно портфолио това ще стане значително по-бързо, но пак ще отнеме десетилетия.

Причината за това е простата зависимост, която изведох по-нагоре – ако искаме да сме финансово свободни относително скоро и да поддържаме добър стандарт, се изискват следните неща:

  • Да натрупаме пропорционално голямо богатство, което да ни осигури желания начин на живот
  • Да го направим бързо доколкото е възможно

Необходимата вълшебна съставка са усилията – постоянни и за дълго

Горното твърдение не игнорира смисъла в трите стратегии, които описах. Те са част от богатия инструментариум, с който разполагаме – недвижими имоти, акции, облигации, фондове, злато, деривати, пари в брой.

Ако целим финансова свобода и ранно пенсиониране, а в същото време работим на заплата това означава, че най-вероятно не сме наследници на големи богатства. Следователно първо трябва да ги натрупаме.

Чак тогава можем да инвестираме пасивно и да живеем от приходите. Само че граденето на богатство не е пасивен процес, а изисква нашата пълна ангажираност.

Пасивното инвестиране все пак съществува. Обаче неговата роля в личните финанси често се бърка. То има една основна цел – да съхрани вече извоюваната финансова свобода. Казано по друг начин, да запази натрупаното богатство.

Постигането на финансова свобода е напълно различна мисия, изискваща от нас инструменти, специално съобразени с нея. Същото важи и за нейното запазване.

Финансовата свобода е постижима цел, но тя е следствие от неимоверни усилия и волско търпение. Нейното постигане ни води и до заветното (почти) пасивно инвестиране.

Пасивното инвестиране не е инструментът, с който сме изградили богатството. То е инструментът, с който управляваме натрупаното богатство.   

Веднъж постигната финансовата свобода може да се запази с пасивно инвестиране. Преди това обаче тя трябва да се извоюва. А това е начинание, изискващо нашата пълна ангажираност.

Сподели:Investo Facebook ShareInvesto Linkedin Share

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Седмичен бюлетин

bg_BGБългарски