За скромността, смирението и DCA

Хората сме склонни да надценяваме това, което знаем и да подценяваме това, което не знаем.

Крайните мнения са на мода, а търсенето определя предлагането. Винаги ще се намери „експерт“, който да задоволи жаждата на тълпата за крайности.

Често крайността на изказаното мнение е в обратна корелация с неговата аргументираност. Колкото по-категорично е едно мнение, толкова по-малка нужда има от аргументация. Основен принцип за приковаване на внимание.

Крайността, тоест поляритета и магнитуда, а не аргументацията на мнението, правят последното неустоимо за нас хората.

Принципът на търсенето и предлагането действа безмилостно. Хората обичаме да делегираме всяко действие, изискващо усилия, а мисленето е сред най-затормозяващите занимания. Съответно винаги има кой да приеме тази отговорна задача да мисли вместо нас. Последното е твърде различно от това да мисли за нас.

Инвестициите не са пощадени от тази зависимост. Категорични, вездесъщи и абсолютни мнения се раздават като кебапчета преди избори. Нека си припомним следната мисъл:


Don`t talk unless you can improve the silence.

Jorge Louis Borges


Тя обаче е безсилна пред порива да споделим поредното неаргументирано и категорично мнение. А раздаването на такива е необходимо и достатъчно условие, за да се назовем „експерти“.

Както финансовите пазари не са хомогенни, така и сред „експертите“ има голямо видово разнообразие. Обаче те са доминирани от няколко архетипа:

  • Великата Баба Меца – пророците на разрухата с начална дата завчера;
  • Вечният Бик – вестителите на инвестиционната утопия;
  • Златният буболек, крипто бро-то, поземленият аристократ – откривателите на неоткриваемото, тоест на универсалния актив;
  • Последователите – следовниците на култа към личността, тоест на избран популярен инвеститор

Разбира се горната систематизация е условна и много често в един човек могат да се срещнат няколко от описаните характеристики.

За пример ще дам себе си. Преди години бях в лагера на златните буболеци апокалиптици. Цялото ми портфолио беше във физическо злато и акции на златодобивни компании. Твърде късогледо от моя страна, както пазарът ми показа. Реализирах печалби, но пропуснатите ползи бяха доста по-големи. Вярвах, че моите инвестиции са единствените правилни и всичко останало е за балами. Накрая се оказах прав, че балами има, обаче аз съм сред тях.

Заглуши шума, чуй сигнала. Абонирай се за Инвесто седмичен бюлетин.

Седмичен бюлетин

Нека сега да разгледаме един мит, който доминира особено сред начинаещите пазарни участници – пазарът ходи само нагоре и чрез dollar cost average (DCA) гарантирано ще реализираме положителна възвръщаемост. Поради ред причини се акцентира върху предимствата на DCA , докато за недостатъците не се говори.

Все пак мениджърите на взаимните фондове трябва да печелят комисионни, базирани на нарастването на Assets Under Management (AUM). Те не печелят от Performance fees и имат интерес да промотират „пасивното“ инвестиране като единствения правилен начин да се инвестира. Съответно твърдят, че Алфа на пазарите няма, защото последните са ефективни според академичния канон.

След това лирично отклонение за взаимните фондове, достойно да прерасне в статия, продължавам днешната тема.

За посоката на пазара и dollar cost average

Ние живеем в свят, доминиран от хаоса. Единственото константно нещо е нарастващата ентропия, тоест само несигурността и промяната са гарантирани. В същото време този факт не ни пречи да търсим точно обратното. Любим пример е следната хипотеза: дългосрочно посоката на пазарите е само на север.

Аргументите се изчерпват със следните съждения:

Пазарът в САЩ бил реализирал X % от 1910,1929 или всяка друга удобна година до днес, подкрепяща становището ни. Нека да кажем, че средната възвръщаемост е 10 %, която в определени периоди е не просто постижима, но е била долната граница. Инвеститор, следващ dollar cost average метода би удвоил парите само за 7.2 години при посочената доходност. Чудесно на думи, но реалността казва друго.

Нека запитаме японците, които са инвестирали в Никей малко преди краша от Декември 1991 година. Голяма част от тях са пенсионери и не са получили обещаните резултати.

Уточнение: DCA е един от инструментите в арсенала на разумния пазарен участник, който има конкретно приложение за постигането на определени цели. Обаче той НЕ е универсално приложим на всички пазари, във всички ситуации и за всички пазарни участници, както твърди легендата. Това твърдение е валидно за всички инструменти и стратегии.  

Кристализирането в една идея се крие в нашата неспособност да виждаме голямата картина. Ние обичаме малките картинки, защото не сме окабелени да мислим глобално и в перспектива. Все още сме роби на био химията си, чиито основен код е бий се или бягай ТУК и СЕГА. Минало и бъдеще не съществуват.

Затова хората имаме вредния навик да гледаме с пренебрежение на историята. А тя, за разлика от нас, не обича сигурността и монотонността. Но пък ние не се предаваме и все търсим скучното. Обаче скука има само в смъртта.

Представете си, че сте императорът на Римската Империя Октавиан Август през 10 година от новата ера. Тогава Рим достига своя зенит като икономическа и военна сила. Седите на трона и мъдрувате над бъдещето, анализирайки миналото. А близкото минало, дори и настоящето са повече от обещаващи – успехите от всякакво естество са навсякъде.

И въпреки, че сте император, не сте застрахован от чара на линейното мислене. Щом нещо се е движило в една посока „дълго“ време, то това е неговата единствена посока на движение. Следователно то ще продължи да се движи в същата посока.

Правите прогнози за бъдещето на Рим като първата и последната велика империя. Спокойно, не сте само вие – от император Цин Шъхуан, през Сюлейман Великолепни та до Хитлер и Сталин, всичките те са смятали техните империи за вечни.

Нека да се върнем в Рим. Само 1000 години по-късно на териториите на вече несъществуващата римска империя населението е по-малобройно, производителността е спаднала, а БВП на човек е по-нисък от Римската Република (300 години преди Христа).

А ние, като император на просперираща империя, разбира се, че сме сигурни във вечния и необратим възход. Та така и на пазарите.

И все пак да се върнем на инвестициите. Никога да не забравяме, че няма нищо сигурно, нищо универсално и нищо гарантирано. Има единствено инструменти подходящи за определени ситуации.

Скромността помага в моментите, когато решим, че сме разкодирали играта. Тя ни напомня, че щом ние сме го направили, поне още един човек също го е направил. А още по-вероятно не един, а хиляда и то много преди нас.

Това не означава да отхвърляме нашите идеи. Напомня ни да не се влюбваме в тях и още повече да смятаме, че единствено и само те ще ни гарантират печалби. Те не са такива. Твърде често те са дори губещи. Да, дори добре аргументираните идеи водят понякога до загуби.

Примерът с растящия пазар и DCA е илюстрация за кристализирането в един начин на мислене. Моята теза не игнорира достойнствата на DCA, нито отрича, че е имало продължителни периоди на растеж на пазарите. Тя цели да напомни, че няма нищо универсално и гарантирано.

Чукът не завива болтове, а отвертката не заковава пирони. Избираме инструмента според задачата. Това, че за определен период пазарът е реализирал дадени резултати не означава, че няма в бъдеще те да са различни. А ако сменим пазара става още по-интересно.

Финансовите пазари са една от най-великите игри. Гарантирано никога няма да ги разберем в тяхната пълнота, единствено можем да ги изследваме и да изпитваме удовлетворение от процеса. Долната снимка показва къде се намират пазарите и икономиката по скалата на комплексността през призмата на Nonlinear dynamics (Теория на Хаоса).

По оста Х имаме брой променливи в системата, по Y имаме степента на нелинейност. Икономиката се съревновава по сложност с Quantum Chaos, невронните мрежи и ред други комплексни области на познанието.

Изводът е прост – експерти в област с нелинейно повишаваща се нелинейност и невъобразимо голям брой променливи няма. Единствено има скромни изследователи на реалността, които са водени от максимата аз знам, че нищо не знам.

И въпреки това хората все търсим сигурността на пазарите и в живота. Всъщност сигурност има, при това гарантирана, но тя се крие другаде.

Несигурността е гарантирана,

Загубите са гарантирани,

Усилията са гарантирани,

Печалбите не са гарантирани.

Това не спира разни люде да препоръчват инструменти, активи, стратегии като вездесъщи и единствени. А няма лош или добър инструмент/актив/стратегия. Отричането на който и да е от изброените и придаването на върховни качества на някой от тях е признак за неразбиране на материята.

Горните редове са най-вече насочени към техния автор. Никога не е късно да станем за резил, тоест да си повярваме твърде много. Да бъдем скромни и смирени не е еднократен акт, а начин на живот. С мислите, думите и действията си ние постоянно го показваме.

Бъдете.

Сподели:Investo Facebook ShareInvesto Linkedin Share

2 comments

  1. Браво! Прочетох сътвореното с удоволствие. Ставаш все по-интересен за четене, въпреки че първата ти книга вероятно стои все така ненаписана 🙂

    1. Благодаря, за високата оценка на работата ми. Книгата се мъдри все още в главата ми. Бръмбърите, живеещи там все така упорито спорят на каква тема да е 🙂

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Седмичен бюлетин

bg_BGБългарски