Мишо от ТКК и посредствеността

Днешната статия е от личния архив на автора “Писма до себе си“. Всяка прилика с действителни лица и събития е строго индивидуална.

Посредствеността в мислите води до посредственост в действията,

Посредствеността в действията води до посредственост в резултатите,

Посредствеността в резултатите води до още посредственост в мислите.

Днес пиша за посредствеността. Тя е изключително адаптивна, дълбоко проникваща и устойчива човешка черта. И не само това, посредтвеността се проявява навсякъде. Няма човешка дейност, която да е пощадена от нейните набези. Авторът знае всичко това от личен опит, защото самия той не за кратко и неведнъж е бил посредствен.

Финансовите пазарите са едно от местата, където посредствеността процъфтява. Те дават поле за изява на „експерти“, разбирачи, капацитети, анализатори. Това е огромно мнозинството без skin in the game, имащо достъп до две неща: интернет и устройство, способстващо интеракция с мрежата.

Посредствеността има верен другар – бинарното мислене.

Или/или, О или 1, черно или бяло

Бинарното и посредственото си пасват като ракия и салата. Могат едно без друго, но като съберат сборът им е по-голям от цялото.

Мисленето в нули и единици е удобно, защото критичното мислене има много висок opportunity cost. Времето, прекарано в мислене е пропуснато време в клюкарстване, клавиатурно рицарство, мрънкане или просто кибик пред телевизора.

За какво изобщо да мислим, когато има толкова много друго люде, които мислят вместо нас – държавата, работодателя, семейството, медиите………..всички те мислят за нас, за какво да се товарим излишно.

Социумът ни предпазва от излишно мислене с меню, предлагащо избори (последните одобрени от колективния консенсус). Няма нужда ние сами да ги откриваме. Винаги има краен и ограничен брой варианти. А изборът на едното автоматично изключва изборът на другото.

Избор, комбиниращ няколко варианта, липсва. Или опция А, или опция Б. Когато изберем едната, другата автоматично става невалидна.

Въпросното меню има няколко задължителни съставки, които не признават граници и епохи. Става въпрос за наставките и представките. Или си „фоб“ или си „фил“; или си „про“ или си „анти“. Нищо по средата и отвъд. Когато изберем единия вариант, това автоматично ни прави против останалите, избрали другия вариант.

Това е бинарно мислене от типа глад-ситост, живот-смърт, топло-студено. Всичко е представено с нули и единици. Било е валидно в далечната епоха, когато нашите предци са бродили из пустошта.

Сега обаче живеем в епоха на нюансите. Между 0 и 1 има безкраен брой други числа. Освен това отвъд тях има още повече възможности.

Без значение последния факт, ние продължаваме упорито да възприемаме света като черно-бял, тоест в нули и единици.

Мисленето в категории е удобно и заразно. То не изисква критично мислене, затова е толкова атрактивно. Нека друг да мисли вместо нас. Все пак затова са „експертите“.

Как всичко това се връзва с финансовите пазари?

Заглуши шума, чуй сигнала. Абонирай се за Инвесто седмичен бюлетин.

Седмичен бюлетин

Leave this field empty if you're human:

О или 1 за инвеститори, трейдъри, спекуланти и обикновени сеирджии

Финансовите пазари са предизвикателна игра – тя изисква търпение, воля и самоконтрол. Знанията по финанси и икономика са задължителни, но категорично не са достатъчни.

В играта на борсата участват едни от най-умните, интелигентни и добре информирани умове. Когато излезем на пазара имаме срещу себе си:

Компютри, които са по-бързи и по-умни от нас.

Фондове, които имат много повече пари от нас.

Мениджъри, които имат вътрешна информация, за разлика от нас.

Въпреки това ние избираме лесното – посредствеността. Мислим си, че с минимум усилия ще постигнем максимални резултати.

Дори хора, притежаващи гореизброените три характеристики, имат неуспешни години. Какво остава за средно статистичния кибик – инвеститор. В същото време клавиатурните Гордън Гековци само това чакат – да видят, че професионалистите губят. Тогава те пускат посредствеността на воля.

Представям ви списък от златния фонд на кибик – инвеститорите:

• Е, па кат му разбира толкова що губи пари?
• Аз инвестирам от 3 седмици и вече съм на печалба, а оня уж много разбира, а е на загуба. Явно съм мега добър.
• Никой не може да печели на пазарите, всичко е измама.
• Някаква комбинация от горните три е най-често срещания вариант.

Всички посочени фрази са били също част от моя речник през различни етапи от моето израстване на пазарите. Не съм ги пестил по адрес на хора, които категоризирах като дебили само защото мислят по различен начин……..всъщност защото мислят.

Единственото, което постигат авторите на посочените мнения е да затвърдят посредствеността в себе си. Най-удобно е да се критикува някой друг.

Личните примери са най-въздействащи – аз съм бил в ролята на посредствения кибик. Затова ще ви разкажа една история. В главната роля съм аз. Бинарното мислене го бях усвоил до сериозни висоти. Въпреки, че не бях клавиатурен рицар това не ме спаси от посредствеността в мислите и действията.

Биографично словоизлияние на Мишо от ТКК-то

Следващите редове са разказ за малка част от глупостите, които авторът е правил в живота и на пазарите.

Животът е игра, а финансовите пазари са една от най-яките под игри. За да започнем играта, първо трябва да си изберем герой от менюто:

• Трейдър
• Инвеститор
• Спекулант

Ако изберем едното, другите отпадат. За да затвърдим изборът си като правилен, осъждаме всички други роли като безсмислени. Трейдърът смята, че инвеститорите и спекулантите са загубеняци и обратно. Бонус точки дава ако не просто съдим избора на роля, но и хората, които са го направили.

Избрали сме си герой, следва да си изберем инструмента:

• Фундаментален  анализ
• Макро анализ
• Технически анализ
• Слухове, басни и преразкази

Най-често избираме точка четири, както и аз направих в началото, когато започвах преди 14 години.

Воден от максимата минимум усилия за максимум резултати изборът беше повече от очевиден. Бързо разбрах, че на пазарите тази максима наистина важи, но от друга перспектива.

---

Минималните усилия водят до максимални резултати, но за този от другата страна на сделката.

---

След това, ако все още не сме се отказали от кариера си на борсата, се насочваме към едно от другите три. Започваме да учим. Самочувствието ни расте и в един момент задминава знанията ни. Ефекта на Дъннинг Крюгер в действие.

Добре че има социални мрежи повече хора да имат достъп до нашата вездесъща мъдрост, натрупана след дългия ни двуседмичен трейдинг опит на E Toro.

Четем източници, утвърждаващи само нашия подход като абсолютен. Ако другите подходи се оплюват още по-добре – значи наистина сме избрали да четем най-доброто.

В един момент реалността ни напомня, че сме твърде далече от истината. Стига да имаме сетивата да чуем нейното напомняне.

След това идва най-трудната част – срещата със себе си. Приемането, че никой друг не е виновен за нашите провали и загуби на пазарите. Това сме единствено ние.

В този момент идва въпросът Защо се набутах? Неговият отговор е колкото прост, толкова и нелицеприятен. Причината отново е в нас.

Когато избираме да бъдем трейдъри, използващи технически анализ, ние си затваряме вратите за всичко останало. Не можем да бъдем инвеститори, работещи с макро анализ или трейдъри, използващи фундаментален анализ.

Нашето съзнание кристализира. Всяка негативна обратна връзка за взетото решение бива игнорирана. Единствено положителните утвърждения биват допуснати в нашата реалност.

Избрали сме си Герой, избрали сме си и инструмента. Идва ред за избор на карта, тоест пазар, където да разгърнем силата си:

• Крипто
• Злато
• Имоти
• Акции
• Други

Всяка от опциите има много подварианти. Което и да изберем следваме златното правило: моят избор е най-добрият, всичко останало не струва.

Всеки негативен коментар (дори обективен, да, има и такива) е посрещнат с агресия. Нашият избор е единственият и най-мъдрият.

Крипто секторът е пример по учебник – крайна поляризация и посредственост на N-та степен. И двата лагера тотално бяха изплискали легена.

Фанатичните поддръжници твърдят, че крипто валутите са върха и Доге Койн ще е новата резервна валута. На другия край са останалите в аналоговата епоха динозаври – не е ли физическо – не става. Преди години членувах във втората група, което ми струва скъпо. Не в директни загуби, а в пропуснати ползи.

И трите етапа на играта – избор на герой, подбор на инструменти и избор на карта, са важни. Аз съм минавал през тези стъпки не веднъж:

Първо бях трейдър на форекс пазара, използващ технически анализ.

След това бях инвеститор на БФБ, използващ фундаментален анализ.

След това бях инвеститор в акции от S&P, използващ фундаментален анализ.

След това бях върл златен бубулек – акции на златодобивни компании + физическо злато. Използвах макро и фундаментален анализ.

Сега съм първо невежа, а чак след това пазарен участник.

Посредствеността беше с мен постоянно, особено в началото. С времето минавайки по стъпките разбрах, че тя е мощна спирачка за моето развитие на пазарите и не само. Имах спешна нужда от трансформация – да спра да бъда реактивен в мислите и действията си.

Беше нужно да прекъсна порочния кръг на посредствеността. Зададох си следния въпрос:

Има ли лек за посредствеността? Има.

Нарича се отговорност. Приема се постоянно, на големи дози, за цял живот. Има странични ефекти, които, за разлика от другите лекарства, са положителни, макар понякога на пръв поглед да не изглежда така.

След това се запитах: Продават ли се някъде този лек?

Отговорът беше категоричен – Не. Оказа се, че няма нужда да го търся по аптеките. Огледалото ми показа къде ще го намеря.