Опциите част 3: Скорост и време 2.0

В днешната трета част от серията за опциите уроците по физика продължават.

В предната статия разгледахме свойството на ценовото движение, което описва следния парадокс: въпреки, че цената достига нашата цел, ние пак сме губещи. Това е path dependency и е познато на всички пазарни участници.

Цената достига нашия стоп лос, обръща посоката на движение и най-безсрамно минава през нашия тейк профит. Това обаче няма значение, защото нашият стоп лос е вече ударен и ние сме извън играта.

Дългите call опции ни имунизират срещу path dependency, но поставят друго ограничение – те ни правят time and volatility dependent. Купувайки опция, ние си поставяме времево ограничение и зависим от волатилността.

Темата на днешната статия са точно тези две променливи:

• Скорост на движение – на финансовите пазари това е волатилността;
• Времето – най-подценения актив от всички;

Настъпи момента да разгледаме дясната страна на уравнението: Път = скорост * време.

Преди да продължите, можете да прегледате другите части от серията следвайки долните линкове:
Част 1: Един инструмент много приложения

Част 2: Пътят ли хваща мен или ние хващаме него?

Част 4: Теорията на практика

Скорост на движение

Колкото по-далече стигнем за единица време означава, че с толкова по-висока скорост се движим. Тази зависимост важи с пълна сила и на финансовите пазари. Само трябва да заменим скорост с волатилност.

Волатилността е скоростта в уравнението път = скорост * време.

Най-просто казано волатилността означава изменчивостта на цената. Нека сравним две компании:

• Компания А – цена на акция за 2022 година: средна – 100$, най-ниска – 90$, най-висока – 110$.
• Компания Б – цена на акция за 2022 година: средна – 100$, най-ниска – 40$, най-висока – 190$.

През 2022 г. компания А се е движила в много тесен диапазон сравнено с компания Б. Тоест втората е много по-волатилна от първата.

Колкото по-бързо се движи цената на акцията, толкова по-голямо разстояние може да измине за единица време. Тази акция ще се счита за по-волатилна.

Колкото по-бавно се движи цената на акцията, тя ще измине по-кратко разстояние за единица време. Тази акция ще се счита за по-ниско волатилна.

Ако пазарът на прилежащия актив се движи с намаляваща скорост (има относително ниска волатилност), опцията върху този актив ще има по-малка стойност. Причината е, че шансът опцията да достигне ударната цена е по-малък в сравнение с по-волатилна акция.

Запомнете следните характеристики на волатилността:

Волатилността не зависи от посоката на цената, а от нейната изменчивост.

Volatility is a measure of uncertainty of the future price of a security.

Има два основни вида волатилност – историческа и имплицитна.

Историческа волатилност – historical volatility

Историческата волатилност показва изменението на цената на прилежащия актив за минал период от време.

Пример: historical volatility(20) = 25% означава, че за последните 20 дни цената на прилежащия актив се е движила ±25% през 68% от времето.

Историческата волатилност се смята за минал период, който задаваме ние.

Историческата волатилност е индикатор, базиран на годишното стандартно отклонение на движението на цената за една година назад.

Тя е полезна не само при опциите. Аз я изполвам при определяне на стоп лос нива за позиции в акции. Волатилността много варира между секторите и индустриите, затова стоповете са съобразени с нея.

Имплицитна волатилност – implied volatility

Имплицитната волатилност първоначално е объркваща, защото тя зависи от цената на опцията, а в същото време описва възможното бъдещо ценово движение на прилежащия актив.

Имплицитната волатилност показва очакваното изменение на цената на прилежащия актив – обект на опционния контракт за бъдещ период. Означава се накратко с IV (implied volatility).

Пример: implied volatility = 20% означава, че през следващата една година цената на прилежащия актив се очаква да се движи ±20% през 68% от времето.

Следната графика илюстрира добре тази зависимост.

На горната графика е показана кривата на нормално разпределение на движението на цената. Запознатите със статистиката са наясно с нейните характеристики. При изчисляването на цените на опционните премии се използва допускането, че цените винаги следват кривата на нормалното разпределение.

През голяма част от времето е така, особено в рамките на няколко месеца. Обаче при малко, но достатъчно случаи, при дългосрочни трендове над 12 месеца цената на тази графика изглежда по друг начин – изместена надясно.

Именно в този детайл се крие нашия статистически edge ако използваме LEAPS и DOTM стратегиите.

 Да се върнем на графиката – на нея имаме следното:

• Цена на прилежащия актив: 50$
• Имлицитна волатилност: 20%

Вече знаем, че 20% IV (implied volatility) означава, че цената на акцията има вероятност от 68% да се движи в рамките на ±20%, което в текущия пример е между 40$ и 60$.

Имплицитната волатилност се смята автоматично на годишна база. В контекста на описваните стратегии аз се интересувам само от годишната имплицитна волатилност. Ако държите позиции за периоди под една година, следва да пресметнете имплицитна волатилност за съответния период.

Имплицитната волатилност зависи от цената на опциите. Последната се влияе от баланса между търсене и предлагане. Колкото повече купувачи има за дадена опция, толкова повече нейната цена ще нараства.

Но не е задължително цената на прилежащия актив да нараства през това време. Примери са дните преди обвяването на важно събитие – банкрут, сливане или придобиване, финансови отчети. В такива моменти очакванията на пазарните участници са натегнати до краен предел.

Тогава цената на акцията може да се движи в тесен рейндж, но цените на опциите да растат стремглаво заради голямото търсене, породено от очакванията.

Това подсказва, че пазарните участници очакват движения с голяма амплитуда в прилежащия актив. Крайният резултат е нарастващата имплицитна волатилност.

Заглуши шума, чуй сигнала. Абонирай се за Инвесто седмичен бюлетин.

Седмичен бюлетин

Leave this field empty if you're human:

Обобщено имплицитната волатилност:

• Зависи пряко от цената на опцията;
• Описва ценовите движения на прилежащия актив;
• Описва възможното ценово движение в бъдеще време.

Високата имплицитна волатилност показва голямо търсене на съответните опции. Което означава, че те вече са станали относително скъпи. Купувайки такива опции, ние плащаме прекалено висока цена.

Затова следвам две прости правила относно имплицитната волатилност:

• Купувам опции, когато тя е ниска и очаквам да се повиши;
• Не купувам опции, когато имплицитната волатилност е висока и очаквам да се понижи (това правило има изключение, което ще опиша в последната част от серията).

Волатилността е изменчивостта на ценовото движение за единица време, тоест скоростта на движение. А скоростта е първа производна на времето.

Времето

Идва ред да разсъждавам над един абстрактен и много подценяван актив. Става въпрос за времето.

Времето е сред най-важните фактори при облигациите и дериватите. Причината е, че те представляват ценни книжа, които имат дата на изтичане.

Опциите, като деривати, са договор, чиито обект е прилежащ актив. Като такъв този договор ни дава правото или задължението да купим или продадем този актив в определен срок.

Ще разгледам времето от две позиции – неговото влияние върху цената на опцията и подбора на тенор (срок на валидност на опцията).

Време и стойност на премията

В контекста на серията статии, описващи стратегиите LEAPS и DOTM ще анализирам времето през перспективата на покупка на call опции. Това уточнение е изключително важно, защото принципите, които ще опиша, не са валидни, когато сме продавачи на опции.

Чрез покупка на call опции ние неутрализираме path dependency, слагайки си времеви лимит, тоест ставаме time dependent.

Цената на опцията, освен от волатилността, се влияе и от оставащото й време на живот. Буквата, с която се означава тази променлива е Тета – θ.

Аз гледам на Тета като такса управление на риска. Без значение волатилността и посоката на цената, времето си взема своето. Причината е проста:

Колкото повече наближава датата на изтичане на контракта, толкова по-нисък е шансът опцията да достигне ударната си цена. И обратното – колкото повече време има до изтичане на опцията, толкова шансът да достигне тейк профита е по-голям.

Времето при дългите позиции в опции има едно свойство, което се нарича time decay. То описва процеса на загуба на стойност на премията, наближавайки изтичането на опцията.

Ще забележите на графиката, че последните 30 дни Тета се повишава стремително – time decay е максимален тогава. Съответно, когато имаме много време до изтичането на опцията Тета е относително ниска.

Бъдещето става минало, но миналото не (винаги) става бъдеще

Силата на LEAPS опциите е в дългосрочната игра – търсим поне 12 месеца до изтичане на опцията.

Причината се крие в долната графика:

Когато следваме дългосрочния тренд, ние придаваме тежест на фундамента. Той е относително по-лесен за предвиждане сравнено с наратива за периоди над една година.

Под 12 месеца пазарът проявява ефективност във висока степен. Цената много бързо абсорбира очакванията на пазарните участници и всички очаквания са калкулирани в нея.

Една от причините за това е скоростта и разпространението на информацията. Вече всеки има достъп до огромно количество данни и достъп до брокерска платформа.

Това ни доближава максимално до теоретичната постановка, че всички пазарни участници имат равен достъп до една и съща информация.

Price discovery се случва почти мигновено, следвайки очакванията на мнозинството. А то често дори е в дисонанс с фундамента.

Следната графика онагледява тази зависимост – краткосрочно и средносрочно (до една година) пазарът е (почти) ефективен. Обаче в един момент фундаменталните фактори надделяват над наратива и цената излиза от равновесие.

Хората сме склонни да придаваме твърде голяма тежест на скорошното минало и близкото бъдеще. Не е привично за нас да мислим дългосрочно – все още сме подчинени на биохимията, а това е така от хилядолетия.

Органично сме окабелени да мислим в кратки времеви периоди, защото в миналото от това е зависело оцеляването ни. Животът е бил ден за ден, а в най добрия случай – да избутаме зимата.

Този ментален модел е дълбоко вкоренен в нас. Комбиниран с новите технологии, той ни прави изключително реактивни спрямо пазарите, което се отразява в резки движения в консенсуса сред участниците. Както казах, в рамките на няколко месеца дори година той може да надделее над фундамента.

Накрая обаче фундаментът печели. Но за да се случи тов,а му трябва време, тоест поне 12 месеца до изтичане на опцията. В този период махалото на наратива ще е преминало през своите крайности.

Драмата ще се уталожила и фундаментът (ако стане факт), както прилива, ще вдигне всички лодки.

През това време новият наратив ще последва фундамента. Пазарните участници първо плахо, след което все по-смело, ще започнат да се включват във възникващия тренд. По този начин те ще започнат да наливат гориво в огъня – трендът ще се ускори, за да затвърди новия наратив базиран на фундамента.

Волатилността и времето са изключително дълбоки теми. Преднамерено ги представям опростено, защото DOTM и DITM са сред лесните за разбиране и прилагане стратегии в света на опциите. За да работим с тях имаме нужда от минимално, но достатъчно разбиране за волатилност и време.

Има комплексни стратегии, които изискват задълбочено познаване на зависимостите между цената на опцията, волатилността и прилежащия актив, но те не са предмет на тази статия.

Тази статия е последната теоретична част от серията. В следващата публикация ще има още малко теория – как пътят, времето и скоростта участват в пресмятането на премията.

За изтърпелите трите части графики и лакърдии в нея ще има практическа част, включваща чек лист, съпоставка между equity vs DITM vs DOTM и инструкции за безопасност.