Светият граал на инвестициите: невробиологията

Философско ми е. Днес пиша за невробиология, дисциплина и Делфийския оракул. Не се притеснявайте, не сте объркали сайта.

Как гледаме на живота и нашата физиология предопределят какви резултати постигаме във всяко едно наше начинание. Инвестирането не е изключение. Какво тогава е необходимо, за да станем успешни инвеститори? Да загърбим икономиката и финансите и да се превърнем в невробиолози философи?

Донякъде да, без да игнорирам значението на познанията по икономика и финанси. Те са абсолютно задължителни за всеки сериозен пазарен участник. Те обаче са по-малката част от един много по-голям пъзел – този да познаем себе си. И липсващите парченца не се намират в учебниците по макро икономика и счетоводство.

Ние сме това, което мислим. Качеството на нашите мисли предопределя качеството на нашите решения, а те на нашите действия и техните последствия. Ако сме посредствени в мислите си, то и действията и резултатите ни неизбежно ще бъдат посредствени.

Всяка мисъл е програмна команда. Съвкупността от команди създава програма, тоест навик. А съвкупността от програми оперира в операционна система. Нашата операционна система са нашите най-дълбоки вярвания за парите, за обществото, за живота, за смъртта.

А къде се съхраняват тези програми? В нашия мозък. Ние знаем все още твърде малко за него. Въпреки това част от физиологията на мозъка е добре изучена. Той е разделен на три части – рептилен мозък, лимбичен дял и нео корткес. Това е нашият хардуер. Като такъв той има характеристики, които до голяма степен ние не можем да променим.

За разлика от хардуера, ние можем да контролираме нашите мисли. От нас зависи как интерпретираме случващото се около нас. От нас зависи какво очакваме от заобикалящия ни свят. От нас зависи кой държим отговорен за нашето битие – нас самите или всички останали.

Качеството на мислите ни се определя от информацията, която консумираме. Когато консумираме информационен джънк фууд, няма как да очакваме нашите мисли да не са посредствени. И така цикълът се задвижва – посредствени мисли, посредствени решения, посредствени действия, посредствени резултати.

За мен посредствеността е несъвместима с успехи на пазарите и като цяло в живота.

Посредствеността процъфтява в зоната ни на комфорт. Там, където следваме най-малкото съпротивление, бидейки посредствени в мислите си за пореден ден, но очаквайки нещо различно от утрешния. Тоест мислим и действаме по един и същи начин с надеждата за различни резултати.

В серия от две публикации си поставям за цел да предизвикам интереса на Читателите към тях самите. Да се обърнат навътре и да се запитат какво иска от себе си и каква цена биха платили. За целта ще търся отговорите на няколко въпроса:

• Каква е ролята на физиологията в нашия път като инвеститори?
• Кое е по важно – умението да учим или умението да се отучваме?
• Кои са необходимите качества за един инвеститор?

В днешната статия няма да откриете пряк път към успешните инвестиции. Всъщност има един, който е толкова близко, а в същото време толкова далече. Това сме ние самите.

Най-вероятно след прочитането на статията ще имате много повече въпроси в главата, отколкото преди това. Ако е така, значи съм постигнал основаната й цел – да ви провокирам да търсите.

Невробиология за инвеститори

Тази точка е посветена на нашата физиология. Ние сме роби на нервните импулси, които протичат в нашите мозъци.

Човешкото тяло е изключително сложно и не подлежи на описание в томове книги, а още по-малко в няколко параграфа на блог за инвестиции. Ние като инвеститори обаче трябва да познаваме хардуера, с който разполагаме и неговите параметри. В следващите редове си поставям нелеката задача да ви запозная с нашия мозък и неговата роля в нашето битие на пазарни участници.

Емоционалната интелигентност и умението да учим са донякъде обусловени от нашата физиология. В същото време и двете подлежат на култивиране от наша страна в рамките, поставени от физиологията.

На финансовите пазари емоционалната интелигентност е по-важна от когнитивата ни интелигентност (митичното и надценявано IQ). Емоционално стабилен пазарен участник с достатъчна, но не брилянта мисъл, ще победи брилянтен анализатор и мислител, който е емоционално нестабилен.

Когато учим, ние физически се променяме. Честото повтаряне на едно и също действие подобрява ефективността на нашата нервна система. Мета ученето, тоест да се научим как да учим, е задължително умение за всеки решил да гради кариера на пазарите.

След това встъпление минавам към темата – започваме с устройството на нашия мозък.

Амигдала, таламус и емоционална интелигентност

В голяма степен емоционалната интелигентност е функция на устройството на нашия мозък. Според хипотезата на Маклийн за триединния мозък, съдържимото в черепната ни кутия се състои от три главни дяла:

• Рептилен мозък – делът, отговорен за първичните ни инстинкти, хранене, сигурност, размножаване. Тази част от мозъка е древното наследство от ерата на динозаврите. Тя работи в два режима – бий се или бягай.
• Лимбичен дял – делът, отговорен за нашите емоции, тоест как реагираме на изменението в заобикалящата ни среда. Това е „бозайническият“ мозък, наследен от нашите космати роднини.
• Неокортекс  –  делът, отговорен за нашите когнитивни способности. Това частта на мозъка, която физиологично ни отличава от всички други гръбначни организми, включително и бозайниците. Наличието на неокортекс прави възможна появата на абстрактното мислене, на логиката, творчеството и умението да решаваме проблеми.

Според вас кой от трите дяла предопределя в най-голяма степен нашето поведение? Колкото и да не искаме да си признаем, най-малка роля в нашето ежедневие има неокортекса. С други думи ние се подчиняваме на импулсите от лимбичния дял и рептилния мозък.

В лимбичния дял се намират амигдалата, таламуса и хипокампуса. Таламусът възприема сетивната информация, която препраща към амигдалата. Последната е нашият детектор за опасности. Амигдалата разчита получената информация, за да установи наличието или липсата на застрашаващи нашия живот фактори. Хипокампусът е нашият архив, където съхраняваме информацията за минали преживявания.

Амигдалата за милисекунди сверява с наличните данни в архива (хипокампуса) дали има опасност в заобикалящата среда. Успоредно с това амигдалата изпраща информация към неокортекса за допълнителен анализ. И тук идва интересното.

Първо, връзката между хипокампуса и амигдалата е значително по-бърза, отколкото между амигдалата и неокортекса. Второ, когато амигдалата разпознае опасност на хоризонта, тя реже потока от информация, идващ от неокортекса. Така ние се превръщаме от логически мислещи същества в реактивни субекти, командвани от лимбичния дял. В невробиологията този процес се нарича „amygdala hijack” (AH).

Заглуши шума, чуй сигнала. Абонирай се за Инвесто седмичен бюлетин.

Седмичен бюлетин

Leave this field empty if you're human:

Абсолютно всички сме ставали негови жертви, включително и на пазарите. Пример за АН е когато видим губеща сделка в нашия портфейл и се парализираме от страх и не знаем какво да правим. Друг пример е, когато видим малка печалба и бързаме да я затворим. И в двата случая действията ни са реактивни, подчинени на амигдалата.

Трите дяла са в постоянна връзка. Обаче както видяхме тя не е равнопоставена. И не само това – нервните окончания, намиращи се между амигдалата и неокортекса са асиметрично разпределени, но не в наша полза. От амигдалата към неокортекса са насочени 80% от нервните окончания, докато в обратна посока едва 20%.

С други думи реактивната/несъзнателната част на мозък излъчва 80% от информацията (командите) към проактивната/съзнателната. Съответно неокортекса насочва четири пъти по-малко информация към несъзнателната ни част.

Следващият път, когато изпаднете в стресова ситуация, се замислете за източника на вашата реакция – неокортекса или другите два дяла. Най-вероятно, ще бъдат точно те. Този режим на работа е гарантирал физическото оцеляване на нашия вид през хилядолетията.

Нашата физиология все още е пригодена за живот в пустошта, където всичко е черно-бяло – живот и смърт, ситост и глад, топло и студено. През всички хилядолетия технически прогрес ние не сме се променили физически. Оставаме си същите роби на биохимията каквито са били и жителите на африканската савана преди 10 000 години.

Финансовите пазари в съвременния си вид съществуват през последните пет века. А в настоящата епоха на хиперинформираност от едва 30 години. Има явен дисонанс между средата (информационната епоха и финансовите пазари) и главните герои (нерационални същества, подчинени на физиологията). Затова и повечето хора дългосрочно не са успешни на пазарите – несъответствието между средата и липсващите качества на пазарните участници не могат да бъде бъдат компенсирани … в повечето случаи.

Казвам повечето, защото все пак надежда има. Трябва да се научим да сме адаптивни и устойчиви. Съвсем нелека задача, защото се изправяме срещу себе си. Когато амигдалата даде команда бягай, да останем безстрашно на място, а когато даде команда атака, да се оттеглим стратегически.

Ние не можем да променим устройството на нашия мозък, но можем да тренираме себе си да устояваме на неговите команди. Тоест, когато изпаднем в AH състояние, да останем проактивни. Само така ще имаме съзнателен избор как да реагираме. Не владеем ли нашите реакции, ние оставаме реактивни и нямаме избор. Изборът е направен от амигдалата.

Адаптивността и устойчивостта се тренира само по един начин – в среда на стрес. Тъй като говорим за финансови пазари, това означава възможно най-бързо да си отворим реална сметка. Демо сметките учат на грешни навици, за което разбираме едва когато започнем с реални пари. Нашите мозъци много добре разбират кога залогът е реален и кога не.

Работейки на демо, ние не активираме същите биохимични и физиологични реакции. А тяхната активация е задължителна. Все едно да съм кварталният шампион на Мортал Комбат и да реша, че съм нинджа. При първия опит да го докажа, тротоарната екзема ми е в кърпа вързана.

Както при бойните спортове отначало, не за кратко време, ядем бой, така и на пазарите нашият път към успехите минава през много емоционална болка. Нашата задача е да се научим да реагираме съзнателно, когато сме притиснати от лимбичния мозък, каращ ни да действаме СЕГА.

Макар да няма кратък път, все пак има път. Път за търпеливите, устойчивите и отговорните.

---

There is a difference between knowing the path and walking the path.

Morpheus

---

Дотук разбрахме, че нашата физиология работи срещу нас на пазарите и че пътят, водещ към адаптивност и устойчивост е дълъг и за сметка на това трънлив. Сега идва ред и на добрите новини или поне не толкова лошите. Ще видим, че нашите мозъци не са толкова неподходящи за пазарите, стига да знаем как да работим с тях. Става въпрос за миелин и интуиция.

Миелин и интуиция

Има една дума, която често се използва като синоним на шесто чувство. Тя се споменава в случай, когато някой реши мигновенно “нерешим” проблем. Тя идва епизодично и нейната поява не е плод нашия съзнателен контрол. Тези характеристики я правят абстрактна и трудна за описване. В следващите редове ще се опитам да обесня необяснимото.

Количествени натрупвания * време = качествени изменения = Интуиция

Интуицията е разбиране от висок порядък.

Доколкото ограниченията на езика позволяват, дългата дефиниция е следната: интуицията е следствие на количествени натрупвания, които са довели до качествени изменения, които водят до разбиране от висок порядък.

Колкото повече време и усилия отделяме за нещо, ние ставаме все по-добри в него. В един момент уменията и познанията ни за тази дейност правят качествен скок. Толкова пъти сме извършвали действие XYZ, че вече не се налага осъзнато да анализираме, мислим или решаваме – просто възприемаме информацията и мигновено я конвертираме в действие.

Интуицията е следствие от физически промени в нашите мозъци, които са породени от усилията и времето, отделени за научаване на нови умения. Когато учим, ние буквално променяме качествено и количествено мозъците си. Развивайки нови умения и знания, около нервните клетки се натрупва миелин.

Миелинът е изолираща тъкан, покриваща всеки неврон. Той действа като изолация на проводник. Колкото по-дебела е изолацията, толкова по-малко загуби на сигнал имаме. Това води до по-чиста и по-бъза трансмисия на сигнал между невроните.

Как се свързва миелина с ученето на нови неща? Усвояването на нови неща може да се сведе до ефективността на невронните мрежи, от които е изграден нашия мозък. Висотата в уменията в определена дисциплина е правопропорционална на количеството миелин, обгръщащ съответните неврони. Натрупването на миелин става само по един начин – с постоянно учене и с много търпение. Няма кратък и лесен път, водещ до максимални резултати.

Легендата за Сорос и неговите физически сигнали е страхотен пример за връзката практика – миелин – интуиция. Много трейдъри не биха обърнали внимание на главоболието и болките в гърба, но за Сорос те били знак, че е време да промени вижданията си за пазара. Понякога това означавало дори да заеме противоположна позиция на сегашната си.

Болката в гърба е като остатъчните вълни, породени от камъче, хвърлено в река. Мисловният процес на Сорос в контекста на финансовите пазари протича по качествено различен начин, сравнено с мнозинството.

Това е следствие и от натрупания миелин в неговите невронни мрежи. Те оперират с много по-висока скорост. Ако при мнозинството инвеститори връзката е 2G, при Сорос тя е 6G. Натрупването на миелин между невроните в един момент води до промени в други части на тялото. Болката в гърба се явява точно това.

В горния пример можем да заменим Сорос с легендарни личности от всяка други области. Дали ще е генерал Патън, Кобе Брайънт или Каспаров, всички те са изключително добри в това, което правят.

Техните мозъци, в резултат на безкрайните часове практика, са различни от тези на мнозинството. Тези физически промени водят до епизодичните проявления на интуицията – директно възприемане на реалността от висок порядък.

Постоянството е ключът към постигане на интуитивни умения. Колкото повече практикуваме съзнателно, толкова повече променяме нашите мозъци. Интуицията идва с опита, натрупан с безкрайно повторение на процеса проба-грешка-анализ. Крайният резултат са ментални модели за пазарите, които толкова дълбоко интегрираме, че те стават част от нас. При нужда те се включват автоматично и несъзнателно – ей така, изненадващо и от никъде. Казано по друг начин – получаваме прозрение.

В днешната статия разбрахме две неща за нашите мозъци – че обичат да ни командват, но пък обичат и да учат. Ние имаме две задачи – да си върнем контрола и да не спираме да учим. И двете са трудни, болезнени и често скучни занимания. Но ако беше лесно, всеки щеше да е Сорос, Кобе или Генерал Патън.

Стига толкова с невробиологията. В следващата част ще философствам. И в нея също обещавам да разочаровам търсещите светия граал на инвестирането. Ако има такъв, то това сме ние самите. Припомнете си изображението с По от увода.