Финансовите пазари са игра, в която резултатите са лесно измерими. Това води до опасната заблудата, че играта също е лесна – стига само да купим и вече сме спечелили. Грешка!
И въпреки това ние търсим най-малкото съпротивление. Наблягаме на готовите решения, тоест къде да инвестираме, вместо да се фокусираме над отхвърлянето на лоши идеи. А лошите идеи са много повече, сравнено с наистина добрите такива.
Не веднъж съм казвал, че какво ДА НЕ правим е по-важно от това какво ДА правим. Това изречение описва един от любимите ми ментални модели – Инверсията. Както името му подсказва той ни предизвиква да мислим наобратно.
Вместо да се фокусираме над успеха, e нужно да се концентрираме над избягването на провала. Тоест да работим към минимизиране на грешките, които биха ни довели до нежелан развой на събитията.
Инверсията е приложима във всяка сфера от нашето битие, където решаваме комплексни проблеми. Инвестирането категорично попада в тази категория и днес ще го разгледаме през призмата на Инверсията.
Търсете въпросите, техните отговори са навсякъде около нас
Инвестирането не е еднократен акт, изчерпващ се с покупко-продажба на ценни книжа. Описаното е последната стъпка от дълъг процес, който търси отговорите на ред въпроси.
Хората имаме навика, да търсим сигурност и се концентрираме върху въпросите, чиито отговори привидно ни я осигуряват. Двете най-популярни питания, с които повечето случай се изчерпва инвестиционния процес са следните:
- Къде да инвестирам? Безспорният победител в играта „Бързо, лесно, вкусно“ за инвеститори;
- Защо да инвестирам в компания XYZ? Това е вторият най-изявен лидер в кървавата битка, на който малко не му достигна до върха.
Двете питания вървят в комплект. Започва се с Къде? и се завършва със Защо? Да, тези два въпроса не са грешни, но не са достатъчни.
Аналитичният процес не започва и не свършва с тях. В неговото начало стоят два твърде пренебрегвани, но задължителни въпроса. Единият е Защо да НЕ инвестираме? Непопулярен и нелогичен на пръв поглед, но след осмисляне се оказва точно обратното.
Обаче дори той не стои в началото на инвестиционния процес. Всяка наша дейност има крайна цел, която задължително предварително трябва да уточним. В случая с инвестициите трябва да се запитаме Какъв резултат търся от тази покупка?
Следвайки принципа на инверсията, нека да обърнем смисъла на въпроса. Той ще изглежда така: Какво искам да избегна?
Хората не обичаме загубите, а още по-малко да мислим за тях. Интензитета на емоциите от загуба на 100 $ е много по-силен от интензитета на емоциите породени от печалбата на същата сума. Затова и избягваме да анализираме какво може да се обърка.
Парадоксът е, че колкото повече пренебрегваме негативните сценарии, токова по-вероятно е те да настъпят. Игнорирането на потенциалните загуби не анулира тяхното съществуване. Единствено ни дава измамна сигурност, че няма какво да се обърка до момента, в който всичко се обърка.
Инверсия за инвеститори: инвестиционния процес първо цели, да ни предпази от перманентна загуба на капитали и чак след това да генерираме възвръщаемост върху тях.
В същото време стремейки се да извлечем печалби, ние вървим в противоположната посока – към реализирането на загуби. Инвестираме в лоши (или поне непроучени) компании, плащаме необосновано висока цена за тях, при това с твърде голяма част от инвестиционната ни сметка.
Това ни води до следната максима:
Има много повече начини да се прецакаме ,отколкото да успеем.
Следователно трябва да анализираме усилено първата променлива от предходното изречение – начините да се прецакаме.
Статията няма да е пълна без да споделя и лично откровение: през далечната 2008 година проявих „сериозен“ интерес към финансовите пазари. Четях всякакви вестници и пред очите ми мина статистика за представянето на взаимните фондове в България.
Един от тях ми направи впечатление. Нека да го наречем фонд „Бързо, лесно, вкусно“. Две години подред беше регистрирал възвръщаемост от над 100% годишно.
Инвестиционната ми хипотеза беше непоклатима. Щом две години подред управляващите фонда са реализирали такива резултати е повече от сигурно, че всяка следваща година възвръщаемостта ще е най-малко на 100% плюс.
Тоест смятах, че мениджърите бяха задали долния праг на възвръщаемост и оттам само нагоре. Колкото и да е комично, наистина го вярвах.
Само че животът е много по-интересен, отколкото ни се иска. Фалира Lehman Brothers и настъпи финансовата криза. Това повлече и моя иначе сигурен, категоричен и гарантиран залог. Започнах епично и се провалих категорично. Вместо бленувания Rolls Royce се задоволих с Поло 1.6.
Освен да се смеете заслужено на мой гръб, тази история цели да напомни нещо – аз пропуснах да си задам най-важния въпрос: какво искам да избегна, тоест как НЕ искам да приключи инвестицията ми?
Разбира се тогава не подозирах, че има негативен вариант, тоест да загубя пари. Смятах, че мача по дефиниция е спечелен, следователно няма какво да се тормозя за нещо, което дори не допускам, че съществува.
Оказа се, че мачът не е спечелен и това, че съм сляп за слепотата си, е изцяло мой проблем. Крайният извод се оказа твърде наивен на пръв поглед. Разбрах, че всяко начинание трябва да започва със следния въпрос – как не искам то да приключи?
Задавайки си го ние оставаме нащрек и помним, че има страшно много причини да сме в грешка и често твърде малко да сме прави. Една инвестиция може да е скапана поради ред фактори.
Обаче ако не се запитаме защо тя не става, най-вероятно ще пропуснем важното. И червени точки като липса на skin in the game на мениджърите, твърде висока задлъжнялост или лош бизнес модел ще останат незабелязани от нас.
Гореспоменатите критерии са сред отговорите, които аз търся, когато се питам Защо да НЕ инвестирам? Те са част от моя аналитичен процес който пък е първата стъпка от инвестиционния ми процес.
Заглуши шума, чуй сигнала. Абонирай се за Инвесто седмичен бюлетин.
Инвестиционният процес – не само въпросите са важни, но и редът на тяхното задаване
Инвестирането е продължителен и повторяем процес, а не кратковременно и еднократно действие. Неговото предназначение е двойнствено – първо ме предпазва от перманентни загуби и второ да генерира печалби. Инверсията е един от инструментите, които използвам, за да го постигна.
Синтезирано това означава следното: да не съм срещу пазара, да не съм инвестирал в грешната индустрия и компания, купена на висока цена и с голям процент от портфолиото ми.
На всяка стъпка използвам различен аналитичен подход, който първо отхвърля неподходящите идеи и после анализира малкото останали.
Стъпките и описващи подход изглеждат по следния начин:
- Да не съм срещу пазара – Макро анализ
- Да не съм в грешната индустрия – Анализ на индустрията
- Да не съм в грешната компания – Фундаментален анализ
- Да не платя висока цена – Оценка на компанията
- Да не поема твърде голям риск – Управление на риска
Всяка от тези стъпки ме пази от това да загубя пари, което би трябвало да е цел номер едно на всеки пазарен участник. Друг е въпросът, че се правим на приятно разсеяни, когато говорим за загуби.
Ако не говорим за нещо, то не съществува. Щом не съществува, значи не може да ни застраши. Колко сладко и калорично твърдение, на което аз самия съм се уповавал.
Загубите са част от играта на пазарите, защото пазарите са място със зверска конкуренция. Когато инвестираме, ние се изправяме срещу:
- Участници с много повече опит
- Участници с много повече знания
- Участници с много повече пари
- Участници с много повече информация
- Участници с много повече контакти
Не малка част от участниците комбинират всички гореизброени качества. Имаме ли шанс да спечелим срещу тях? Като не влизаме в директна битка с тях, а следваме принципите на партизанската война.
Тъй като разполагаме с ограничени ресурси целим първо тяхното съхранение и после тяхното успешно алокиране. Тоест цел номер едно е оцеляването, а то зависи от планирането.
Планиране означава наличието на инвестиционен процес, започващ с въпроса Как не искам да приключи инвестицията?, чиито отговор е категоричен – с перманентна загуба на капитал.
След това идва етапът на отсяване на идеи. Най-добрият филтър е Защо да НЕ инвестирам? Задавайки този въпрос ние отсяваме региони, индустрии и компании, имащи твърде много слабости. Така идеи, изглеждащи атрактивно на пръв поглед, отиват в кошчето и дават път на наистина струващите си инвестиции.
Накрая остават една шепа идеи, които минавам през последния филтър – Защо да инвестирам? При него търся силните страни на бизнеса, които го правят по-атрактивна инвестиция, сравнено с останалите.
Стигайки дотук получавам и отговор на въпроса Къде да инвестирам? Както виждате той се намира накрая на процеса, а не в неговото начало.
Обобщено въпросите изглеждат така:
- Как не искам да завърши инвестицията ми? С реализиране на перманентна загуба на капитали
- Защо да НЕ инвестирам? Отсявам огромна част от лошите и посредствени инвестиционни идеи
- Защо да инвестирам? От малкото останали бизнеси избирам между най-добрите, което ме води и до последния въпрос
- Къде да инвестирам?
Правилните въпроси са необходимо, но не достатъчно условие за качествен аналитичен процес. Липсващата съставка, както видяхте е редът на тяхното задаване.
Принципа на инверсията прави точно това – задава начало и последователност. Започваме от нежалния краен резултат и стигаме до подходящите действия, с които да го избегнем.
В случая, това са инвестиции в компании, които притежават две качества – първо максимален шанс да оцелеят и второ оптимален потенциал за растеж. Винаги в този ред, защото оцеляване без растеж има, но растеж без оцеляване няма.
Знанието какво да избегнем често е по-важно от това към какво се стремим. Професионалистите, работещи в среда на екстремна несигурност – специални части, пилоти, оператори на енергийни мощности, са наясно с това правило. Те знаят как не искат да завърши тяхното дежурство и така планират задачите си, че да минимизират рисковете.
Ние, като инвеститори, не искаме да отчетем необратими загуби накрая на годината. Именно това е мисълта, която постоянно да ни напомня, да търсим причини защо да НЕ инвестираме. Използвайки метода на инверсията ние постигаме точно това – отхвърляме потенциално губещите идеи.
Отсявайки лошите инвестиции постигаме първата цел на инвестиционния процес – да се пазим от пергаментни загуби на капитал, тоест да повишим шансовете си за оцеляване.
Оцеляването ни гарантира оставане в играта. Оставането в играта е първото задължително условие, за да получим шанс, да изкараме пари на пазарите. А самото оцеляване е функция на подготовката.
Подготвени са тези, които планират. Планират тези, които знаят каква игра играят и знаят какво искат да избегнат.
