Черното злато – предлагането

Пазарът се движи  в посока, която причинява болка на най-много пазарни участници. Петролът, когато достигна 120$ всички гледаха към него, очаквайки да мине 150$ за барел. Обаче цената му спадна до 65$ и всички загубиха интерес.

През последните седмици черното злато отново е на фокус. Причината е поредната война в Близкия изток. Отначало петролът се покачи до 91 $ за барел, но после спадна до 82$. Една от причините е свалените санкции срещу Венецуела. Венецуелският петрол е сред малкото останали алтернативи за администрацията на Байдън да държат цената за барел под 100$. Тази мярка ще доведе до краткосрочен успех.

Венецуела произвежда 700-800 000 барела на ден, което около 1.0% от общата дневна продукция. През последните десет години липсват инвестиции в поддържане на производствените мощности. Ако Венецуела иска да увеличи добива са нужни капиталови инвестиции. И не само това, санкциите трябва да останат вдигнати за дълго, за да може да внесе нужното оборудване и специалисти. Макар да е страната с най-големи резерви петрол, Венецуела е малка част от голямата картина.

Добивът на петрол има много подвижни части. Пазарът на уран е на другата крайност – 90% се добива от пет компании, работещи в  осем държави, експлоатиращи десет мини. Урана и петрола споделят една обща характеристика – те са OPEX суровини. Те са задължителни, а не пожелателни, както са капиталовите инвестиции.

Не е задължително да изградим АЕЦ (CAPEX), но направил и го, за да извлечем полза от капиталовите инвестиции трябва да заредим реакторите с гориво (OPEX). Фосилните горива и урана са OPEX суровини, задължителни за експлоатацията на енергийните мощности. В две публикации ви запознах с пазара на уран, е днес е ред на петрола. За целта в две статии разглеждам търсенето и предлагането.

География на петрола

От 70те години насам петролът е суровината с най-голямо геополитическо значение. Трите най-големи производителки на петрол – САЩ, Русия и Саудитска Арабия, винаги използват петрола като лост за политически контрол. Стратегическият резерв на САЩ, повишаването/понижаването на продукцията от страна на OPEC и Русия са такива лостове.

Днешната е предлагането на петрол с фокус е върху Upstream индустрията. Тя е първата по веригата в производството на горива и е най-чувствителна към измененията на цената на петрола. Прегледа ще бъде отгоре надолу – започваме с голямата картина, минаваме през CAPEX цикъла и завършваме с ролята на OPEC.

На следната карта е представено кои държави притежават най-много резерви:

Фигура 1: географско разпределение на петролните резерви

В черно са отбелязани страните с най-големите резерви – Венецуела и Саудитска Арабия. С кафяво следващите поред – Канада, Иран, Ирак. И с червено третите най-значими страни – Либия и Русия.

От 2017 г. има минимални промени по картата, но те не се изразяват в смяна на лидерските позиции. В Бразилия бе открито най-голямото pre salt находище на природен газ и суров петрол, а в Аржентина Vaca Muerta се оказа второто най-голямо находище на шистов газ и петрол в света след Permian Basin в САЩ.

Разпределението на резервите гарантира геополитическа интрига. Единствено САЩ разполагат с всички геополитически карти – финанси, армия и петрол. Голяма част от страните в света нямат нито едно от трите. Някой имат едно от три, а в най-добрия случай две от три.

Всяка от тези три променливи описва трите вида геополитическа независимост:

  • Енергийна – енергията е в основата на цивилизацията и достъпа до евтина и изобилна енергия значително повишава шансовете за прогрес. Няма енергийно бедна страна, която да е богата.
  • Финансова – финансовата система е свръхпроводника на икономиката. Благодарение на нея инвестициите и търговията стават много по-лесни и ефективни. Изцяло независими финансово страни няма. Днес финансовият център е САЩ и всички страни малко или много зависят от него.
  • Военна – тя има два аспекта. Първо, силната армия възпира всякакви намерения за инвазия и интервенция от чужда страна. Второ, тя позволява на държавата, притежаваща силна армия, да налага своите правила без да има нужда от директен военен конфликт.

Както казах единствено САЩ имат трите, което засега ги прави доминиращата империя. Всички останали страни разчитат на долара, тоест щатската финансова система и се съобразяват с американската армия.

Заглуши шума, чуй сигнала. Абонирай се за Инвесто седмичен бюлетин.

Седмичен бюлетин

И трите са важни, но в основата им стои енергията. Китай са пример за държава, която не е енергийно независима. Те са втората най-голяма икономика в света, имат една от най-силните армии, но внасят над 80% от необходимите фосилни горива. 

Освен разпределението на резервите и качеството на петрола, значение имат и видовете находища. Те определят начина добив и разходите по извличане на един барел. Следващата графика показва разпределението по източници.

Фигура 2: добив според вида находище

Все още над 50 % от петрола се добива от петролни кладенци, разположени на сушата. През последните 20 години делът на добива на шистов (shale) петрол и газ нарасна значително. Основният каталист е разработването на находищата Permian Basin, Bakken и Eagle Ford в САЩ. В същото време те се отразиха негативно на инвестициите в deep water добива.

Най-големите губещи бяха компаниите, опериращи нефтени платформи. Много от тях фалираха, което наложи поредния цикъл на сливания и придобивания. Едва през последните през последните 12 месеца тези компании започнаха да се връщат в играта.

През последните две години добива на shale oil в САЩ плавно намалява. Засега изключение правят добивите от Permian Basin.

Фигура 3: добив на шистов газ Permian Basin

Спадащите добиви на шистови горива ще се отрази благоприятно на инвестициите в другите сегменти от upstream – deep water offshore, oil sands, conventional onshore. През последните пет години броят на работещите нефтени кладенци в световен мащаб намалява. Това се дължи на липсата на инвестиции. А те стават все по-наложителни. Обаче upstream компаниите засега не са достатъчно мотивирани. Основният фактор е цената.

Спот цена под себестойността на добив на един барел означава предприятието да работи на загуба. Цената на добив варира в много широки граници. Тя се определя от вида находище. Съпоставени по цена на добив на барел, шистовият петрол попада в горните проценти. За САЩ цените на барел вариран между 42 $ за Permian и 72 $ за Eagle Ford.

В същото време deep water добива често струва под 40 $ на барел. Следната графика съпоставя различните източници на петрол според цената.

Фигура 4: цена на добив според вида находище

Най-евтин е добива в Персийския залив. Често цената е под 20 $. Съответно shale oil и oil sands са на другата крайност – над 60-80 $. Между тях се намира всичко останало.

В свят, доминиран от глобализацията, ниските цени от Персийския залив биха били достатъчни за всички, защото всеки може да търгува с който си иска. Сега обаче навлизаме в епоха на фрагментация, която директно ще афектира външнотърговските отношения. Ще се появят нови съюзи и партньорства, а други ще изчезнат.

Ниските цени на петрола от Персийския Залив вече не са достатъчна причина света да не инвестира в собствени находища. Освен да стимулира енергийна независимост, политикономическата фрагментация ще направи добива по-скъп заради все по-ограниченото движение на хора, стоки и услуги.

Това оказва негативно влияние на всеки бизнес – от движението на пари, през наемането на специалисти до достъпа на специализирано оборудване. За комплексна индустрия като добива на петрол това е пагубно.

Липсата на достъп до висококвалифицирани кадри и машини ще доведе до криза в сектора в съответната страна. Пример за това е Русия. Нейната индустриална база е морално остаряла. Голяма част от добивните мощности са от времето на СССР. През последните години имаше проекти, които планираха тяхното подновяване с помощ от европейски и щатски компании. Обаче войната и наложените санкции отмениха тези планове.

Инвестициите и тяхната липса

Пазарът на суровини е много прост. За разлика от пазарите на стоки и услуги предлагането на суровини е много по-лесно предвидимо. Ключовата фраза е капиталови инвестиции. Тяхната липса гарантира свито предлагане в бъдеще. Това най-често води до дефицит, а нарастващият дефицит е като гравитацията. Без значение дали знаем за нея и дали ни харесва или не, тя е там и ние се съобразяваме с нея, а не тя с нас.

 С две графики ще ви представя на какъв етап са инвестициите в откриване и разработване на нови петролни находища. Първата показва CAPEX спрямо оперативните парични потоци на  компаниите, добиващи фосилни горива в САЩ.

Фигура 5: капиталови инвестиции (CAPEX) като процент от оперативните парични потоци (OCF)

Имаме рекорден спад до 30%. На всеки долар оперативни парични потоци едва 0.3 долара се инвестират в бизнеса.

Наличието или липсата на достатъчно инвестиции може да се определи по следния начин: Capital expenditures (CPX) vs depreciation, depletion, amortization (DDA).

Съотношението описват основното правило в добива на полезни изкопаеми:

Скоростта на обновяване на резервите трябва да е по-висока от скоростта на тяхното изчерпване.

Обаче към момента резервите се изчерпват по-бързо, отколкото се подновяват. Долната графика показва тази зависимост измерено в CPX vs DDA и CPX vs EBITDA:

Фигура 6: капиталови инвестиции като процент от обезценка, изчерпване и амортизация

При просперираща индустрия CAPEX надвишава DDA. Това означава, че компанията инвестира достатъчно пари, за да обновява материалната си база. В случая откриването и разработването на нови находища.

Последно това се случва през период 2012-2015 година, когато съотношението CPX vs DDA е 2.25 $, тоест на всеки долар обезценка, изчерпване и амортизация се инвестират 2.25 $. Към днешна дата е точно обратното – на всеки долар DDA се инвестират 0.7 $. Инвестициите не са достатъчни да компенсират загубите от обезценка, изчерпване и амортизация.

Ролята на OPEC

Анализ на предлагането на петрол ще бъде непълен, ако не спомена OPEC и тяхната роля. 50% от предлагането се контролира от OPEC и Русия. Представям ви статистика с дневната продукция за първите шест месеца на 2023 година:

  • Дневно производство на петрол за света между 80-82 милиона барела на ден
  • Дневно производство на петрол за страните членки на OPEC 28-30 милиона барела на ден
  • Дневно производство на петрол за Саудитска Арабия (член на OPEC) 10-11 милиона барела на ден
  • Дневно производство на петрол за Русия (не е член на OPEC) 9-10 милиона барела на ден

Има много спекулации около резервните мощности на OPEC и Русия. Варират мнения, че спрямо текущите нива на производство за Q2 2023 имат 8-10 % резерви, тоест около 7 милиона барела на ден за OPEC и 0.8 милиона барела за Русия.

Основният проблем с тези стойности е тяхната достоверност. С изключение на САЩ всички останали големи производители на петрол (OPEC, Русия, Иран) са в различна степен автократични режими – теокрация в Иран, абсолютизъм в Русия, ислямски фундаментализъм в Саудитска Арабия.

Общото между всички тях е филтрирането на информацията. Техните управляващи много добре знаят, че тя е лост за контрол. Спекулациите около резервите мощности не правят изключение. Тези режими следват неотлъчно следния слоган:

Успехите винаги се преувеличават, а провалите винаги се укриват.

Недостигът на достоверна информация прави невъзможна реалната оценка на резервните мощности. Тези 10 %, които посочих, се базират на данни от OPEC и BofA, които пък използват информация от местни производители като Saudi Aramco, Gazprom или National Iranian Oil Company.

Следвайки горните разсъждения аз допускам, че вероятността резервния капаците да е по-малък от посочените проценти е значително по-висок, отколкото тези проценти да са истина. Отчитайки проблемите с остарелите мощности в Русия и стагниращия добив в Саудитска Арабия с висока достоверност мога да кажа, че наличните резерви са под 5-6 %.

Обобщено предлагането на петрол през следващите години ще се влияе от следните фактори:

  • Спадащия добив на шистов петрол и газ в САЩ;
  • Липсата на инвестиции в индустрията, водещо до по-бързо изчерпване на резервите, отколкото тяхното възстановяване;
  • Политикономическата фрагментация ще попречи на лесното движение на капитали, хора и оборудване за индустрията. А това означава по-трудно, следователно по-скъпо разработване на нови находища;
  • Резервният капацитет на OPEC и Русия – единствено този фактор донякъде може да компенсира влиянието на останалите, но дори той няма да бъде достатъчен.

Предлагането е половината уравнение. Неговото свиване не е достатъчно да повиши цената на една суровина. Търсенето трябва да превиши предлагането за достатъчно дълго време, за да се натрупа недостиг. В следващата статия ще анализирам търсенето и как то ще нараства по-бързо от предлагането. Разликата е малка, но достатъчна да предизвика дефицит през следващите няколко години.

Важно напомняне: колкото и добре да е аргументирана една хипотеза, тя винаги е непълна. Понякога липсващите факти могат да се окажат решаващи за развитието на сценария. Днешната хипотеза не прави изключение.

Тя е плод на изследванията и анализите на автора, което автоматично я прави ограничена, предубедена и непълна. Използвайте изложеното като маркировки на карта. Тяхното следване не е задължително, както и използването на самата карта.

Всичко описано е единствено с образователна цел и не представлява съвет за покупко-продажба на ценни книжа.

Сподели:Investo Facebook ShareInvesto Linkedin Share

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Седмичен бюлетин

bg_BGБългарски