Най-слабото звено от веригата

Какво обединява готвача, пилота и трейдъра?

Приготвянето на ястие, пилотирането на самолет и управлението на портфолио се състоят от процеси. Всеки от посочените професионалисти се занимава с управлението на тези процеси. И по-точно с тяхното създаване, прилагане и подобряване.

Процесът може да се разгледа като веригата – всяко едно индивидуално звено от веригата представлява всяка отделна стъпка от процеса. А веригата е толкова здрава, колкото силно е нейното най-слабо звено.

Във всеки процес има една единствена стъпка, която е критична. Тя, сравнено с другите, има значително по-голяма тежест за крайния резултат.

Дори да променим всички останали параметри, ако игнорираме най-важния, няма да постигнем нищо. Процесът в най-добрия случай ще носи същите резултати, а често те ще бъдат дори по-лоши от преди.

Каква е причината? Причината се крие в една на пръв поглед проста теория. Тя е много практична без значение дейността, към която се прилага.

Представям ви Теория на ограниченията (Theory of Constraints) на Dr Eliahy Goldratt.

Всяка система има ограничаващ фактор. Най-бързият и ефективен начин да подобрим резултатите е като положим фокусирани усилия в подобряването на този фактор.

Теорията е развита в контекста на бизнеса. Ние, като инвеститори и трейдъри, също сме и предприемачи, затова нейните принципи важат с пълна сила за нас.

Нашата крайна цел е да генерираме свободни парични потоци чрез експлоатиране на пазарните зависимости. За да я постигнем, ние следваме процеси, които имат своите ограничаващи фактори.

ROI и алфа – къде да ги търсим

ROI зависи от много параметри и според входните данни неговата формула изглеждала по различен начини. Някои от формулите/начините за изчисляване на ROI са:

ROI = f( 60% mentality; 30% risk management; 10% analytical skills) – източниците на възвръщаемост в контекста на голямата картина;
ROI = f( R + α + β + ε) – източниците на възвръщаемост, които търсим – активно управление, следване на пазара и промяна на парадигмата;
ROI = f(our ability to practice noise cancelation) – как работим с информацията, която е суровината на целия инвестиционен процес.

Теория на ограниченията (ТОС) може да бъде приложена към всяко уравнение, отчитайки неговите особености.

Днес обаче ще слезем на ниво оперативни параметри – какви са нашите критерии при покупка и продажба; какъв процент на сделка рискуваме; колко сделки правим за определен период; колко инструмента следим и търгуваме. Всеки път, когато вземаме решение на пазара, ние опираме до тях. Те са директния Input в нашата трейдинг машина.

Техническият анализ като източник на ROI

Техническият анализ позволява да генерираме Алфа като експлоатираме ценовите движения. Следната формула описва възвръщаемостта в контекста на техническия анализ:

ROI = F (risk per trade; number of trades; quality of the patterns)

Number of trades = f (criteria, time frames, instruments) = C * T * I

Quality of the patterns = f(criteria, time frames) = C*T

Горните зависимости водят до крайното уравнение, дефиниращо възвръщаемостта:

ROI = R% * C² * T² * I

Q = C * T

ROI = R% * Q² * I

Означения:

R% – risk per trade: каква част от трейдинг акаунта рискуваме да изгубим в случай, че нашата хипотеза е грешна;
C – criteria: конкретните изисквания, които налагаме към chart patterns, описани с измерими стойности. По-високите критерии ще водят до по-малко сделки;
T – time frames: времевите рамки, които използваме за анализ (часова, дневна, седмична графика). Търгуването на високи времеви рамки ще намали броя сделки, защото ценовите модели ще се формират за по-дълго време;
Q – quality: качеството на използваните модели, което зависи от строгостта на нашите изисквания и дължината на времевите рамки, които използваме;
I – number of instruments: броя инструменти, които търгуваме.

Възвръщаемостта е равна на качеството на моделите на квадрат, умножена по броя инструменти, които търгуваме, умножена по процента риск, заложен на всяка сделка.

Ясно се вижда, че качеството на моделите има най-голямо влияние спрямо останалите параметри. Това го превръща в потенциалното ограничение в нашата система. Ако го разбием на съставните му части, качеството зависи от изискванията, които сме заложили към моделите и времевите рамки, където ги търсим.

В статията за техническия анализ коментирах зависимостта между дължината на времевия период и факторите, които влияят върху достоверността на сигнала.

Колкото по-дълъг период разглеждаме, толкова повече сигнал и по-малко шум имаме в системата. Сигналът са фундаменталните сили, които движат цената. Шумът е наратива (консенсуса) сред пазарните участници.

Заглуши шума, чуй сигнала. Абонирай се за Инвесто седмичен бюлетин.

Теория на ограниченията на практика

ТОС има следните постулати:

Всяка система има най-голямо ограничение.
Ефективността на системата зависи пряко от производителността на най-голямото ограничение.
Единствения начин да подобрим производителността на системата е като премахнем, модифицираме или подобрим ограничаващия фактор.

Когато искаме да повишим производителността на нашата система, не трябва да забравяме следното: единствено оптимизирането на ограничението ще подобри системата.

Ако пренебрегнем това условие и не се фокусираме върху най-голямото ограничение, безспорно нищо няма да подобрим, а най-вероятно е да предизвикаме неочаквани негативни ефекти. Тоест производителността на системата да спадне още повече.

Например ако сме в бизнеса с производство и продажба на автомобилни части и нашето ограничение се намира на етап продажби, а ние увеличим производството, накрая ще имаме залежал инвентар и нищо повече.

Днес ще приложа ТОС за уравненията, които изведох в предната точка:

ROI = R% * C² * T² * I

ROI = R% * Q² * I

ROI зависи от качеството на моделите, процента риск на сделка и броя инструменти, които търгуваме.

Всяка от променливите влияе директно на възвръщаемостта. Обаче броят инструменти и процентът риск са изцяло количествени, докато критериите и времевата рамка са качествени параметри.

Кои са входящите параметри на ROI?

Най-голямото ограничение в нашата система е Q – качеството на моделите.

R% и I са лесно измерими количествени параметри за разлика от Q. Те лесно могат да се манипулират по наш вкус, но никога не са достатъчни за генериране на Алфа.

Липсващия елемент е аналитичният edge. Рискът на сделка и броят инструменти превръщат този edge в парично измерим резултат. Ако нямаме аналитично предимство, но управляваме стриктно риска, ние дългосрочно ще се въртим около нулата. В краен случай ще губим бавно и методично.

Последното може да е индикатор, че имаме analytical edge и просто трябва да обърнем посоката на сделките. Ако сигналът е за дълги позиции, да заемем къси и обратно.

Q e активната съставка в уравнението, а R% и I са пасивните съставки. Ще дам една кратка аналогия с триъгълника на огъня.

Необходими са три задължителни компонента, за да възникне горене: топлина (искра), кислород и гориво. Премахваме една от тях и огъня изгасва. На този принцип се базират и всички системи за гасене на пожари – изолират едната страна на триъгълника.

В уравнението за ROI:

Горивото е риска на сделка R%
Кислорода е броя инструменти I
Топлината (искрата) е качеството на моделите Q

Най-лесно ще ограничим потенциала на нашата система като премахнем Q – няма какво да оживи другите два параметъра. Те ще останат неактивни.

Критичния параметър на ROI – качеството на моделите

Ако продължим с метафората с огъня, спирането на неговото разпространение зависи от ограничаването на един от трите параметъра – гориво, топлина, кислород.

Q лимитира дебита през тръбата. Без значение колко повишим I и R%, те са ограничени от качеството на моделите. Ако ги повишим значително с идеята да компенсират Q, единственото, което ще постигнем, е да фалираме по-бързо.

Как да подобрим качеството на моделите?

Преди да продължим е важно да припомня следното: ние трябва да работим единствено с най-голямото ограничение в системата. Само така ще оптимизираме цялата система.

Както видяхме, Q е нашето най-голямо ограничение. Ако не се фокусираме върху неговото подобрение, а повишим риска на сделка и/или броя търгувани инструменти, ние в най-добрия случай ще се въртим около старите си резултати, но още по-вероятно е да влошим сегашното си положение.

Дефинирахме кое е ограничението в нашата система и как точно то лимитира производителността на системата.

Сега е ред на третата стъпка – как да работим с него?

Ограниченията се различат по същността си, но попадат в три широки категории. Някои могат да се премахнат лесно, други не могат и трябва да се модифицират качествено, а трети могат да се подобрят само количествено.

Директно се премахват – така ограничението се изкарва от уравнението и системата ще заработи ефективно.
Подлежат единствено на качествена модификация – те могат от пасиви да станат активи само ако променим тяхната същност.
Подлежат единствено на количествена модификация – дали са полезни за нас е функция на някакъв количествен параметър. Ако го повишим – полезността нараства, ако го намалим – спада.

Къде попада Q? Между втора и трета категория, където всъщност влизат повечето ограничения.

Quality of the patterns = f(criteria, time frames)

Q = C * T

Качеството на моделите може да се подобри по два начина: единия е като зададем по-високи критерии при тяхното търсене и изследване, а другия е като вдигнем времевата рамка, на която ги търсим.

Прости, но не повече от необходимото критерии за качество

В контекста на техническия анализ аз следвам прости и доказани правила при търсенето на модели:

Само продължаващи модели – тренда е по-вероятно да продължи, отколкото да се обърне;
Само пробиви на хоризонтални тренд линии – диагоналните тренд линии най-често водят до фалшиви пробиви и фигурата се трансформира в друга;
Поне три докосвания на тренд линия – тази бройка валидира обхвата на рейнджа и потвърждава, че имаме натрупана енергия в него;
Цената да е над 200 WMA (weekly moving average) за дълги и под 200 WMA за къси позиции – WMA не трябва да бъде съпротива/подкрепа пред цената;
Размерът на модела да е до 40% от цялото ценово движение – ако е над 40% означава, че сме в голям рейндж, а не в цикъла тренд-рейндж-тренд;
Да няма нищо в ляво – потенциални съпротиви/подкрепи, които да пречат на цената да достигне своя таргет. Барчетата вляво намаляват достоверността на хипотезата

Обобщено горните критерии описват фигурите Правоъгълник, Обърнати глава и рамене, Чаша с дръжка и Хоризонтален триъгълник.

Те ни дават аналитичен edge и подобряват значително Q.

Причината е, че по-малко от пробивите на тренд линията са фалшиви, a успешните достатъчно често достигат профит таргета си сравнено с ценови модели изключващи някои от посочените критерии.

Посочените параметри са извлечени от цикличността на посоката, рейнджа и магнитуда на цената, която е едно от малкото сигурни неща на пазара. Нейното експлоатиране ни дава малък, но достатъчен аналитичен edge.

Времевата рамка – от дневни графики нагоре

Изборът ни на времева рамка зависи от това на кои фактори отдаваме по-голямо значение – Наратив или Фундамент. Колкото по-висока е рамката, толкова повече фундаментът влияе и обратното.

Следователно подобрение ще дойде, когато преминем на графики, показващи по-дълги периоди. Ако досега сме гледали интра дей – да минем на дневни, ако сме били на дневни – да минем на седмични.

Фундаментът е сигнала, а наративът е шума. Аз наричам тяхното съотношение коефициент на сигнала. Качеството на изследваните зависи правопропорционално от него.

Колкото повече фундамента влияя на цената (използваме дневни, седмични и месечни графики), толкова по малко наратива влияя на цената. Следователно коефициентът на сигнала е по-висок и качеството на изследваните модели се повишава.

Теория на ограниченията – изводи

Когато анализираме ROI в контекста на Техническия анализ ясно се вижда, че най-голямата пречка пред повишаването на възвръщаемостта е качеството на изследваните модели.

Качеството на моделите е единственият от трите параметъра, който влияе пряко на достоверността на нашите хипотези.

Рискът на сделка и броят инструменти са изцяло количествени. Те се явяват като усилвател (мултипликатор) на Q – ако имаме аналитичен edge, те ще усилят ROI в наша полза. Ако нямаме такъв, ще ускорят загубите.

Аналитичният edge и качеството на моделите е нашата активна част на уравнението. Това я прави най-голямото ограничение в системата.

Ако искаме да подобрим ROI, ние трябва да подобрим критериите към моделите и времевата рамка, които използваме.

В трейдинга и инвестициите качеството на анализа, опростяването (не повече от необходимото) на аналитичния процес и възвръщаемостта имат положителна корелация. Нека да накараме тази зависимост да работи в наша полза.