Какво ни казва цената? Според Пол Тюдор Джоунс – всичко. Price is king.
Макро, фундаментален, сентимент са само някои от аналитичните методи, които имаме на разположение. Всеки от тях дава различна перспектива за бъдещата посока на цената.
Всеки аналитичен подход отговаря на конкретни въпроси – защо, колко, какво. В същото време нито един от тях не ни дава отговор на въпроса: Кога да купя или продам?
Без значение на кои пазари работим тайминга е есенциален за дългосрочния ни успех. Може да сме прави за посоката на цената, но прогнозата ни да стане факт чак след пет години. Какво ще правим до тогава?
Държим заключени пари в сделка с неясен край – много висок opportunity cost. На жаргон се нарича dead money trade. Това е недопустимо за активни трейдъри и инвеститори.
Сред аналитичните методи има един, с чиято помощ можем да прецизираме момента на вход и изход от сделка. Той не гарантира успех, но може да ни oсигури така желания edge.
Става въпрос за техническия анализ – с неговите инструменти интерпретираме какво ни казва цената.
Цените на всички активи следват колективния консенсус на тълпите. Консенсусът дефинира действията на участниците – посоката на капиталите, които те управляват. А капиталите определят търсенето – кои активи ще растат повече спрямо други.
Техническият анализ се базира на изключително прости принципи, които обаче не го правят лесен за прилагане. Причините за този дисонанс се крият в нас. Ето две от тях:
- Имаме склонност да усложняваме, защото смятаме, че наличието на повече информация води до по-качествен анализ.
- Имаме склонност да усложняваме, за да си галим егото колко сме умни.
Техническият анализ разползага със страшно много инструменти. Изкушението е огромно да попаднем в някоя от двете описани категории.
Погледнете долната графика:
Според вас дали използването на всички тези индикатори подобрява аналитичния процес?
Тя е пример какво да НЕ правим. В нея има основно шум, който забутва сигнала в ъгъла. Нейната полезност за нашия анализ е отрицателна.
Под технически анализ мнозинството разбира candle stick формации и безброй индикатори. Обаче връзката е различна – индикаторите са means to an end. Те са просто инструменти, с които да анализираме ценовите движения.
Днес ще ви запозная с Big five – параметрите на цената. Те са в основата на всички инструменти на техническия анализ – от класическите съпротиви и подкрепи до авангардни индикатори, които използват теория на хаоса.
The big five in price action
Всеки инструмент на техническия анализ е производна на цената. Комплексните индикатори представят цената като производна от по-висок порядък.
Плъзгащата средна е първи порядък. Bollinger Bands (смята стандартни отклонения) е втори порядък. Ако пуснем плъзгаща средна на Bollinger ще стане трети порядък и т.н.
Сложността и прецизността на индикатора нямат пряка връзка с неговата информационна полезност за нас.
Ползата за нас идва от познаването на Big Five на цената. Алфа (способността да извличаме печалба над средната пазарна) се крие в нашето умение да ги експлоатираме.
Цената има следните параметри, описващи движението й:
- Посока – тренд, на къде се движи цената. Тренда е насочено продължително движение, което се редува от такова с постоянно изменяща се посока, но оставащо в определени граници. Резултатът е постоянното повторение на тренд – рейндж – тренд.
- Обхват – магнитуд, колко далече ще стигне ценовото движение. Цената прави продължителни движения, последвани от такива с малък обхват. Получава се следния цикъл: експанзия – контракция – експанзия.
- Скорост – волатилност, скоростта на изменение на цената. Цената редува периоди на мощни импулсивни движения за кратко време и слаби такива, продължаващи дълго. Имаме редуването на импулс – консолидация – импулс.
- Време – кога ще се достигне заловената от магнитуда цена. За разлика от първите три параметъра този не е цикличен.
- Достоверност – до колко е реалистичен е нашият сценарии. Казано по друг начин: до колко голяма е вероятността, цената да достигне заложения в нашия сценарии таргет?
Тези характеристики са в основата на техническия анализ. Разпознават се на графиките на всички активи, пазари и времеви рамки. Абсолютно всички индикатори по един или друг начин ги измерват.
Изменението на посока, обхват и скорост води до постоянното повторение на следния цикъл: тренд – рейндж – тренд / експанзия – контракция – експанзия / импулс – консолидация – импулс.
На всички пазари се редуват насочени, продължителни и бързи движения с изменчиви, краткотрайни и бавни движения. Това са двете фазови състояния на пазара – баланс и дисбаланс.
Баланс = консенсус за цената = изменчиви, краткотрайни движения = цената се движи в тесни граници за дълго време, което означава, че нито продавачите, нито купувачите надделяват. Имаме временен баланс между двете страни.
Дисбаланс = липса на консенсус за цената = насочени, продължителни движения = цената се движи насочено за продължителен период, което означава, че една от страните контролира ситуацията. Имаме дисбаланс, продиктуван от превеса на продавачите или купувачите.
В тази повторяемост се крие нашият аналитичен edge. Класическата стратегия на пробиви използва кратките периоди на преминаване от баланс в дисбаланс и обратното.
Нека сега да разгледаме Big Five по-подробно.
Заглуши шума, чуй сигнала. Абонирай се за Инвесто седмичен бюлетин.
Параметри на движението: посока, обхват, скорост
Цената не е статична. Тя е винаги в движение. Движението на цената може да се опише с променливи от физиката.
Всяко движение се характеризира с посока, скорост и изминато разстояние. Цената аналогично се движи насочено, достига определени ценови нива и го прави с определена скорост.
Нека да разгледаме всяка една характеристика в детайли.
Посока = тренд
Цената винаги се движи насочено – тя никога не е само нагоре или само надолу. Времето, през което цената запазва посоката си на движение, дефинира цикъла тренд – рейндж – тренд.
Колкото по-често цената изменя посоката си на движение, толкова по-дълъг ще е периода на рейндж и обратното. Продължително и насочено движение се нарича тренд.
Обхват = магнитуд
Колкото по-дълго пазарът се движи в една посока, толкова по-далече ще стигне. Винаги в един момент движението се изтощава, което води до експанзия – контракция – експанзия.
Експанзията е достигането на относително отдалечени ценови нива. Контракция е противоположното – цената се движи в тесни граници.
Скорост = волатилност
Цената се движи с определена скорост. Това е нейното изменение за единица време. Тя следва цикъла импулс – консолидация – импулс.
Във физиката тази величина се нарича скорост на движение – тя е първа производна на времето. Неговата втора производна е ускорението.
Импулсът е точно това – увеличаваща се скорост на цената – ускорение. Цената се движи все по-бързо, а не с постоянна скорост. А консолидацията е, когато цената се успокои – нейната скорост рязко намалява, сравнено с предходните периоди.
Параметри на движението – заключение
На всеки пазар и времеви диапазон се наблюдава фазовия преход дисбаланс – баланс – дисбаланс.
Резултата е трендове (експанзия, импулс), редувани от рейнджове (контракция, консолидация). Последните се разпознават като chart patterns – rectangle, head and shoulders, triangles, cup and handle са някои от тях.
Трите характеристики на движението са в основата на стратегиите с пробиви, но те са само една от възможностите.
С правилните инструменти можем да акцентираме на всеки от посочените параметри.
Разполагаме с множество такива. Ще ви посоча инструментите, които аз използвам. Списъкът не е изчерпателен, а показва единствено моя подход.
- за средносрочна волатилност и магнитуд използвам дълги call опции, изтичащи в рамките на една година;
- за краткосрочна волатилност използвам volatility breakout стратегии на дневна и седмична графика с акции и валутни двойки;
- за продължителни големи движения в цената, тоест с голям магнитуд – дългосрочни инвестиции в акции.
Трите променливи – посока, обхват и скорост са количествени. Това ги прави лесно измерими. Те са задължителна част от аналитичния процес, но не дават пълната картина.
Методите, с които ги отчитаме, не важат при последните две характеристики на цената – достоверност и време.
Във физиката сме категорични в измерванията си, защото анализираме система с краен брой познати променливи. Те си взимодействат по познати и и лесни за описване начини. Това прави прецизните изводи възможни.
На пазарите винаги боравим с множество сценарии, защото те са комплексни адаптивни системи с (без)краен брой участници и всеки от тях е свързан с останалите по (без)крайно много начини.
Изграждането на сценарии е невъзможно без познаването на времето и достоверността. При тях конкретика няма, а още по-малко сигурност.
Мерки и теглилки за неизмеримото и непознаваемото
Да мерим бъдещето и несигурността с линейни методи и да очакваме успехи е абсурдно. За целта ни трябва качествен, нелинеен подход.
Аз използвам прости инструменти, които не гарантират определени резултати. Тяхната роля е да дадат достоверност и времеви измерения на моята хипотеза.
Времето
Времето е нашият най-ценен ресурс. На пазарите неговото игнориране се заплаща. Въпроса Кога е задължителна стъпка от нашия аналитичен процес.
На пазарите времето мери продължителността на ценовите движения.
Имаме три вида трендове:
- Краткосрочни: с продължителност от няколко седмици до няколко месеца; фундамента почти няма значение, цената се движи от текущия консенсус (наратив).
- Средносрочни: с продължителност от няколко месеца до една година; следват фундамента, но и консенсуса сред пазарните участници;
- Дългосрочни: с продължителност от няколко тримесечия до няколко години; влияят се от фундаменталните фактори в икономиката;
Във всеки период цената се влияе от фундаменталните фактори (макрикономически и бизнес фактори) и очакванията на пазарните участници. Колкото повече скъсяваме времето, толкова по-голямо е теглото на консенсусът сред участниците и толкова по-малко на фундаментът.
Долната графика описва графично зависмостта между консенсуса (наратива) и фундаменталните фактори върху изменението на цената.
Приливът и отливът са страхотна аналогия. Фундаменталните параметри на една компания или на целия пазар са като земното притегляне и луната. Необратими, всесилни и винаги действащи … обаче при дългосрочните трендове над 12 месеца.
В същото време средносрочно (6 месеца до 12 месеца) фундаменталните сили, които са сигналът, са примесени с шум.
Шумът е моментния консенсус сред инвеститорите. Той е подхранван от мейнстрийм и социалните медии. В тази времева рамка все още сигналът не е тотално заглушен. Фундамента частично влияе на движението на цените.
Обаче краткосрочно (седмица до 6 месеца) факторите, движещи цената, са 90% шум и само 10% сигнал. В тази ситуация макро и фундаменталния анализ дават повече грешни, отколкото правилни заключения.
Трите времеви рамки следват принципа на матрьошката – голямото съдържа по-малките в себе си. Дългосрочния тренд съдържа в себе си средносрочния и краткосрочния. Обаче краткосрочния не съдържа другите два.
Долната графика много добре илюстрира този принцип:
Затова дългосрочните трендове са най-важни. Припомнете си прилива и отлива – следват фундаменталните сили на природата.
Дългосрочните трендове зависят от фундаменталните сили на икономиката. И ни най-малко не им пука за консенсуса сред пазарните участници.
Обаче колкото повече скъсяваме времевия период на анализ, толкова повече шум вкарваме в системата – психологията на тълпите има все по-голямо значение, а фундамента остава на все по-заден план.
Колкото по-големи периоди разглеждаме, толкова по-достоверни са изводите. Техническите причини за това са следните:
- На графики под дневна (часови и минутни) има 99% шум – основните операции се извършват от high frequency trading алгоритми. Допълнително мнозинството от retail инвеститорите се фокусира на интрадей сделки. На тези периоди има изключително голяма конкуренция, която резултира в шум. Всичко това създава неустойчиви модели за експлоатиране.
- На графики над дневна, особено седмична и месечна, има главно сигнал и почти никакъв шум. Движенията на тези графики са продиктувани от големите капитали – пенсионни и взаимни фондове, интервенции на централните банки. Те влизат бавно, но методично и с големи суми. Така подхранват дългосрочните трендове. Конкуренция почти няма – сигналът е ясен и силен.
На тези графики се виждат значимите трансфери на капитали – те се изразяват в продължителните трендове.
Поради гореизброените причини аз използвам графики от дневна нагоре. Дневната и седмичната ми служат за тактически трейдове. Месечната я използвам при стратегически инвестиции.
Твърде често нашите прогнози ще се разминават на различните времеви хоризонти. Краткосрочно може да сме бикове, средносрочно в рейндж, а дългосрочно – мечки.
Ако имаме три от три – за всеки период имаме еднакви виждания – звездите са се наредили в наша полза. Шансът за успешна сделка е по-голям. Съответно можем да заложим по-голяма сума на хипотезата си (в контекста на управлението на риска).
Това не означава all in. Аз в 9 от 10 от случите рискувам до 1 % от акаунта си на сделка. Обаче ако имам три от три, си позволявам да увелича сумата, но никога повече от 3 % от портфейла си.
Сценарии, при който прогнозите ни за цената съвпадат и при трите времеви рамки са рядкост. В повечето случаи имаме две от три или едно от три.
Времето изглежда статично и неподвижно. Всъщност неговия поток е неумолим и безкраен. Бъдещето става настояще, а настоящето става минало.
Обаче от позицията на днешния ден можем ли да надникнем в бъдещето? Да, чрез най-абстрактния от параметрите на цената.
Достоверността – конусът на бъдещето
Бъдещето по дефиниция е непознаваемо. Затова на финансовите пазари работим в постоянен режим на несигурност.
Нашата задача като Мениджъри несигурност е да изградим различни сценарии за бъдещето. Обърнете внимание – не прогнози или предсказания – те дават фалшива сигурност в реалност, където единственото сигурно нещо е несигурността.
Достоверността на всеки сценарий се базира на това доколко познаваме следните три входящи параметъра:
- Причините, които биха довели до настъпване на изследваното събитие;
- Неговите последствия, тоест техния магнитуд;
- Вероятността да настъпи това събитие вследствие причините от първата точка.
Ние никога не може да знаем всичко за трите. Ние допускаме, че знаем нещо и на базата тези допускания изграждаме хипотеза. Нейната цел е да бъде с възможно по-висока достоверност, а не да гарантира каквото и да било.
Според нивото достоверност сценариите могат да се класифицират по следния начин:
- Потенциални: сценарии, които съществуват в сферата на непознатото непознато, които ние често поради невежество наричаме невъзможни. Ние не знаем нито възможните причини, нито магнитуда на техните последствия, нито тяхната вероятност да настъпят. И все пак такива събития са факт.
- Възможни: сценарии, за които познаваме едно от трите – причини, вероятности, последствия. Те са в сферата на непознатото познато – смесица от всички известни и неизвестни променливи. Те водят до сценарии, на които можем да дадем някакво ниво на достоверност.
- Правдоподобни: сценарии, за които знаем две от трите променливи – причина, последствие, вероятност. Имаме идея за възможните комбинации между пазарните променливи. Те водят до сценарии, които с времето ще можем да опишем все по-добре. Това повишава тяхното ниво на достоверност.
- Вероятни: сценарии, които се базират на нашите знания за трите фактора – причина, последствие, вероятност. Това са сценарии, за които наличната информация е повече от липсващата. Достоверността на тези сценарии е най-висока сравнено с другите три.
На долната графика се вижда връзката между описаните сценарии. Забележете, че всеки следващ сценарии (от центъра към периферията) обхваща всички предходни.
Вероятните сценарии са също правдоподобни, възможни и потенциални. Обаче потенциалните сценарии не са вероятни.
Ние като инвеститори и трейдъри търсим сценарии в последните две категории – достоверността за тяхното настъпване е относително по-висока спрямо другите.
Време и достоверност – заключение
Най-достоверните сигнали се определят на дългосрочните графики. Те определят средносрочните и краткосрочните тенденции.
Достоверността на всяка хипотеза се определя от границите на възможните сценарии – всички такива сценарии се съдържат в полето с потенциал (конуса от горната графика).
Последното твърдение не изключва сценариите „Непонятни и немислими“ (P4 – потенциалните сценарии). Те са в категорията на непознатото непознато. Всеки един момент могат да ни хванат неподготвени.
Времето и вероятностите винаги влияят на нашите сделки без значение инструментите и пазарите, които сме избрали.
Една продължаваща формация в силен тренд, като правоъгълник например, повишава достоверността цената да достигне заложения таргет след пробив по посока на предходния тренд.
Няма как да изведем прецизни стойности, но ще знаем, че имаме аналитичен edge.
Ако описаната фигура е на седмична графика, нашият сценарии става още по-достоверен. От полето с възможни сценарии ние все повече се движим към центъра на конуса – правдоподобен или вероятен сценарий.
Оценката, че компания XYZ е подценена и се продава за 50 цента на долар не стига да оценим достоверността на хипотезата и да определим тайминга на сделката.
Фундаменталния анализ на компанията казва, че тя е подценена. Обаче той не може да ни гарантира, че няма да останем в dead money trade за неопределено дълго време.
Горният пример е причината да интегрирам техническия анализ в Машината за вземане на решения. Ако другите видове анализ ми казват Защо и Колко, техническият ми казва Кога.
Технически анализ 2.0 на практика
Сега ще ви покажа на практика как използвам Big Five.
Моя техническия анализ се базира изцяло на тях. Служа си с гола графика и 200 дневна плъзгаща средна. Нищо повече не ми трябва – всичко, което цената ми казва е там.
Долното изображение е сумата на представените дотук графики: това е моята работна хипотеза на валутната двойка CHFJPY.
Големите пет са сигнала, който търся. Използвам ги при трейдинг и при инвестиране.
В първия случай те са целия аналитичен процес – правя сделки базирани единствено на технически анализ. При инвестициите те са част от Машината за вземане на решения.
Заключението
Техническият анализ не е плъзгащи средни и японски свещи. Той е анализ на ценовите движения, а споменатите са негови инструменти.
Цената ни казва много повече, отколкото изглежда на пръв поглед.
Big Five отговарят на въпросите защо работят и какво точно правят индикаторите в техническия анализ.
Познаването и интегрирането на Big five ни позволява да извеждаме по-достоверни хипотези. Знанието за петте параметъра на цената прави не само по-качествен нашия анализ, но ни помага и в неговата реализация.
За всеки посетил африканските национални паркове Big five са задължителни. Ако не ги видиш, все едно не си бил на сафари.
Аналогично с големите пет на цената. Те са задължителни. Ако ги игнорираме, все едно не сме правили анализ.
