noise cancelation

ROI=f(noise cancellation). Как качеството на информацията определя количеството на печалбите?

Клишето гласи, че на този свят нищо не е сигурно, освен смъртта и данъците. Обаче има две още по-сигурни неща – несигурността и промяната.

Те са враг номер едно на удобството и застоя. Дотолкова ни е страх да напуснем нашата миниатюрна зона на комфорт, че предпочитаме нещастието пред несигурността.

Крайният резултат е категоричен – ние спираме да се развиваме. Причината е, че забравяме есенцията – промените, а не застоя, водят към прогрес.

Твърде дългото пребиваване в комфортната зона води до застой. Точно в такава фаза доскоро се намирах аз. Застоях се твърде дълго на едно и също място. Настъпи момента­ за проактивна промяна.

Не става въпрос за смяна на моя аналитичен подход, нито за това как управлявам риска. Тези двете са следствие от нещо много по-съществено, което е в основата на всички процеси на вземане на решение, без значение нашето занятие.

Става въпрос за суровината на мисловния процес – информацията. Тя притежава характеристики, които са дефинирани от следните въпроси:

  • От къде добиваме суровината?
  • Как преработваме суровината?
  • Какво правим с изходния продукт?
  • Какви критерии търсим в суровината и в изходния продукт?

Без информация няма начин да вземем обосновано решение. Обаче отговорите на горните въпроси предопределят качеството на въпросното решение.­

Моят ултимативен модел за успешно и ефективно боравене с информация е примерът, който споменах в Critical Thinking for Investors 101. Припомнете си човека от планините Сиера Невада, който през 20те години на миналия век бие пазара от своята планинска хижа. Единствената информация, която ползва, са книгите, които има и седмичния вестник. Обобщено в едно изречение той прави следното:


Тотално редуцира шума и оставя само сигнала.


Промяната, която е вече факт при мен, ще ме изведе до посочения ултимативен модел. Разбира се, аз ще го адаптирам към реалността на 21 век. Няма да се затворя в планинска хижа и да чакам седмичния вестник.

За да постигна желаната цел, трябва да променя начина си на работа. Промените сами по себе си не гарантират резултати. Те са експериментални и подлежат на модифициране. Затова и начинанието, което описвам в днешната статия, наричам експеримент.

Имам изградена теза, която ще експериментирам. Крайните резултати от експеримента са обратната връзка. А техният анализ ще валидира или отхвърли моята теза.

Стъпките са: хипотеза – експеримент – обратна връзка – анализ

Дори да не го осъзнаваме, ние винаги действаме според споменатия алгоритъм. Липсата на теза също е теза, нерешителността всъщност е решителност и бездействието е действие. Просто са от по-висок порядък.

Съзнателно използван този алгоритъм е много мощен. Служи за решаване на проблеми от всякакво естество. Ние винаги експериментираме нашите решения, получаваме обратна връзка, която анализираме и с получените данни създаваме нова теза.

Ще изложа идеите, които са ме мотивирали да взема това решение. Така статията ще бъде по-полезна за читателите. След това ще опиша и структурата на експеримента – какво, как и защо.

Първо ще припомня кои са непреходните принципи за боравенето с информацията и тяхното значение за нас като инвеститори.

Заглуши шума, чуй сигнала. Абонирай се за Инвесто седмичен бюлетин.

Седмичен бюлетин

Информацията – количество или качество?

В наши дни информационният шум е на умопомрачителни нива. В същото време живеем в най-великата епоха за любознателния човек. На клик разстояние са трудовете на титаните от всички области на човешкото познание, творили от античността до наши дни.

Има една уловка обаче – това са двете страни на кривата на разпределението на информацията. Казано на езика на статистиката – качествената информация попада в тънките опашки от две сигма нагоре. Огромната част от информацията бълваната ежесекундно е шум.

Количеството и качеството на информацията, които консумираме, ни дефинират кои сме. Звучи крайно, но е точно така. Това е принцип валиден за всички сфери на познание. Финансовите пазари не са изключение, те всъщност са перфектната илюстрация. 

Какво толкова важно има да мерим на информацията? Нали тя е поредица от символи, които ние декодираме, за да извлечем техния смисъл. Последното изречение е валидно, но от много тясна перспектива – само ако разглеждаме информацията като механичен сбор от символи без наличен контекст.

Нека си припомним какви са качествените параметри на информацията:

  • Пътят на информацията – информацията не е статична, тя започва пътя си като сурови данни и накрая се превръща в мъдрост;
  • Непознатото непознато – никога да не забравяме, че винаги ще има нещо, за което не знаем, че не знаем;
  • Шум и сигнал – имаме шум и сигнал и за да извлечем полза от информацията, трябва да сме способни да редуцираме първото, за да чуем второто;
  • Сфери на познанието – всички сфери на познание са важни, но някои са есенциални;
  • Information opportunity cost – във всеки един момент можем да консумираме само един източник на информация;
  • Парадокса на изобилието – средното качество на информацията е изключително ниско, но в двата края на кривата на разпределение е много високо;
  • Information diminishing returns – по-голямото количество информация не води до по-качествени решения;
  • Каквото почукало, такова се обадило – ако на входа имаме шум, на изхода също ще имаме шум.
  • Информацията има годност, принципите не – давността на новините е изтекла още преди тяхното обявяване. Принципите остават валидни за поколенията.

Припомнихме си параметрите на информацията. Нека сега да видим как те пасват на голямата картина – моята теза за провеждане на експеримента.

Експериментът – философията зад него

Заглушен шум – ясен сигнал – добри решения – повече печалби

Силен шум – заглушен сигнал – лоши решения – повече загуби

Забележете, че количеството на шума е определящият фактор. Ако го контролираме, сигналът сам ще се прояви и ще го чуваме ясно.

През цялото време сигналът е там и само чака да бъде филтриран. Затова фокусът ни трябва да бъде върху редуцирането на шума и чак след това да се учим да разчитаме сигнала. Колкото и да се мъчим да усилваме сигнала, ако не намалим максимално шума, нищо няма да постигнем.

Аз искам да чувам собствените си мисли, обаче информационния шум ги заглушава. Става почти невъзможно да останем на саме със себе си. Накрая не знаем кои сме ние и на какво сме способни. Крайният резултат е, че се сливаме с мнозинството.

Ние сме като всички и всички са като нас. Консумираме един и същи шум, действаме по един и същи начин, постигаме едни и същи жалки резултати. Това е кръгът на посредствеността.

Влизането в него е неусетно, но излизането е изключително трудно. Знам го от личен опит.

Измъкването от него изисква директно да се противопоставим на себе си. Но не срещу истинския Аз, а срещу нашия публичен Аз. Това е маската, която слагаме пред обществото. Чрез нея целим да паснем перфектно в социалния пъзел.

Да вървим срещу нашия публичен Аз е колосално предизвикателство. Програмите, които го обуславят, са ефективни и на пръв поглед неподатливи на изтриване. Обаче само така изглеждат. Те подлежат на спиране, форматиране и изтриване.

Всяка програма е навик – определя нашите действия, които от своя страна дефинират кои сме. Както казах програмите не са абсолютни – всъщност те се подчиняват на нас, а не обратното. За да си върнем контрола е необходимо първо да се отучим от нашите вредни навици. И чак след това да се концентрираме над полезните. Първо плевим и чак след това садим.

Кръгът на посредствеността е поредната мощна социална програма. Нейният код диктува: движи се срещу най-малкото съпротивление, не се отличавай, бъде средностатистически. Крайният резултат е винаги един и същи – незабележителен и средностатистически  живот.

В света на инвестициите това се изразява в сляпото копиране на едни и същи хора, следването на едни и същи източници на информация, инвестирането по един и същи начин. Не е чудно, че мнозинството регулярно губи пари на пазарите.

От философска перспектива целта на експеримента е окончателно да напусна кръга на посредствеността. Последното твърдение ще придобие смисъл след като ви представя параметрите на експеримента.

Експериментa – параметри

Запознах ви с моите възгледи и мотиви за експеримента, а сега е време да отидем към практическата част.

Всеки научен експеримент започва с описание на следното:

  • Начални допускания: моите допускания относно критичните параметри на експеримента;
  • Технически детайли на експеримента: какво няма да правя и какво ще правя, или методите на експеримента;
  • Търсени резултати: как искам да се променят началните (критичните) параметри в края на експеримента;
  • Методи на измерване на резултатите: как ще разбера дали съм постигнал целите си;

Без прецизно (до колкото е възможно) описание на всяка от тези точки, експериментът не може да се проведе обективно. Анализа на резултатите ще е непълен, защото ще има липсващи парченца от пъзела. И вероятността да се стигне до грешни заключения става все по-голяма.

Начални допускания, касаещи моите знания и потенциалната възвръщаемост:

  • Допускам, че съм достатъчно подготвен, за да вземам независими и обосновани решения. Считам, че имам минималните знания, за да проведа успешно експеримента според правилата, описани по долу.
  • Считам, че мога да бия регулярно пазара и допускам, че за да успея, задължително трябва да редуцирам шума. Ако следвам мнозинството от инвеститори, които не могат дори да достигнат SP500, няма как да бия пазара.

Ако експериментът завърши с неуспех не означава, че пазара не може регулярно да бъде побеждаван. В такъв случай изводът ще бъде, че имам още да уча.

Какво ще продължа да правя:

  • Активно да използвам и развивам Машината за вземане на решения
  • Активно да използвам Управлението на Риска
  • Ще продължа да използвам само информация от първоизточниците – бази данни като seeking alpha (без частта с анализите и новините), koyfin, Y charts, statista, FED, BIS, World Bank, отчети и презентации на компании, специализирана литература.

Казано по друг начин оставям сигнала, защото така или иначе вече съм го прихванал.

Какво няма да правя:

Спирам да чета чужди анализи, свързани с инвестиции. За да го постигна, спирам членството си във всички групи, посветени на финанси и инвестиции. От тях получавах достъп до репорти, анализи и учебници, които са трудно достъпни. Четях ги, но в един момент усетих тежестта на закона за information diminishing returns. Поемах повече информация, която не водеше до по-добри решения.

ROI на цялото начинание, отчитайки какво влагах (абонаментна такса и време, отделено за четене) имаше отрицателна полезност за моя decision making process. Първо правило в инвестициите: cut your losses. Дойде време сериозно да редуцирам информационния калориен прием. А когато си на диета, не ходиш в сладкарницата. Решението беше само едно – бутона unsubscribe.

Отказването от горните навици ще ме доведе до максимално редуциране на шума, за да мога да чуя ясно сигнала.

Търсени резултати или каква е целта на това занятие:

  • Да извлека сигнала чрез максимално редуциране на шума.
  • Стъпка едно ще подобри значително следните неща: decision making process – less noise, better decisions, higher ROI; управление на времето – повече време за изследване на източниците, а не на техните интерпретации. Това индиректно влияе на качеството на решенията от предната точка.

Методи за измерване на резултатите – как ще отлича успеха от провала

  • Риск – максимален drawdown от 20%; Portfolio Heat лимитиран на 20% – достигането на една от тези две стойности ще означава, че на този етап тезата ми е невалидна.
  • Възвръщаемост – винаги положителна без значение пазарните условия; за период от пет години целя средна доходност от 15%.

Това са моите инструкции за безопасност и провеждане на моя експеримент. С тяхна помощ знам какво да правя, какво да не правя и причините за това.

Крайната цел на експеримента е да изляза окончателно от кръга на посредствеността. За целта е нужна информационна диета, чрез която ще редуцирам максимално шума. Така ще чувам ясно сигнала, което ще доведе до каскада от следствия. Това означава по-качествени решения, които водят до по-устойчива възвръщаемост.

Сподели:Investo Facebook ShareInvesto Linkedin Share

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Седмичен бюлетин

bg_BGБългарски