Мишо от ТКК* срещу Политическата коректност Round 1

Кои са най-ценните активи? Парите, златото или имотите?

В действителност най-ценните и в същото време най-пренебрегвани активи са времето и вниманието. Те са изчерпаеми и имат изключително висок opportunity cost. Борбата за тях е постоянна.

Критичното мислене е нашият най-верен другар. Когато разчитаме на него, времето и вниманието ще работят за нас. Ако не мислим критично, оставяме нашите най-ценни ресурси на произвола на съдбата. В този случай винаги ще се намери кой да ги управлява.

Живеем във времена на безпрецедентни количества информация, които ни заливат от всякъде и критичността в мислите е филтърът, който ни трябва.

Мейнстрийм медиите са главен проводник на шума и пропагандата. Те, в тази си роля, са моят любим спаринг партньор за каляване на критичното мислене. С тях никога не ми е скучно и винаги ме стимулират да съм по-добър от вчера, а утре – по-добър от днес.

Медиите постоянно проповядват какво ли не. Все „научно“ обосновани „истини“  за 453276473364 пола, за вината на белия човек, за ползата от яденето на буболечки.

Аз, като автор, целя да запаля любопитство в читателя. Не искам да се съгласявате с мен. Искам да поставяте всичко под въпрос, особено популярните идеи и каузи. Те винаги ми напомнят за следния цитат:


Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно.

Уолтър Липман


Мнението, което ще изразя в днешната статия не е нито политически коректно, нито в синхрон с общоприетото. Аз нямам проблем с това. Аз ненавиждам посредствеността, а политическата коректност е една от нейните първи дружки.

Принципи на сърфиране из морето от (дез)информация

Изследването на спорни теми изисква анализа на много разнопосочна по качество и количество информация. Ако не използваме нашето критично мислене по предназначение, ние ще попаднем в категориите, които системата ни е определила.

В контекста на разискваната тема предопределените категории са две – на изкуфелия конспиратор или на човека овца. И двете са много полезни и удобни за системата. Привидно в пълна опозиция те всъщност се подхранват една друга.

Конспираторът търси нещо външно, което все крои пъклени планове срещу него и целия свят, а човекът овца дотолкова ментално е оскотял, че вярва в честните медии, загрижените правителства и добрите корпорации (най-малкото, че те няма как да са лоши).  

В същото време в тезите на двете страни има по частица истина. Има наднационални организации с най-малкото спорни намерения спрямо мнозинството и компании, които имат наистина алтруистични намерения. Нищо не е само черно или само бяло.

Истината е някъде там. Тя е отвъд и между двете крайности, но никога концентрирана в тях самите. 

Общото между двете диаметрално противоположни категории е, че те култивират пасивност и реактивност. Все някаква външна сила трябва да ги оправя по първия или втория начин. Убедени са, че те са следствие, а не причина. Научават се да прехвърлят отговорност за техните лични провали на някой друг.

Критичното мислене помага да осъзнаем клопките на двете крайности и как да ги избегнем.

За да не попадна в тези капани, аз използвам следните инструменти:

  • Липса vs доказателство: Липсата на доказателство не е доказателство за липсата. Предпазва ме от мисленето, че щом го няма в медиите е невъзможно да съществува и ми напомня да не спирам да задавам въпроси.
  • Бръсначът на Окам: Решението на един проблем често се базира на най-опростената теория с най-малко предположения. Предпазва ме от това да отричам всичко казано от мейнстрийма и все да търся под вола теле. Напомня ми, че често най-простото обяснение е вярното.
  • Don`t kill the messenger or Hate the game do not hate the player: Да  разграничавам съобщението от неговия преносител. Този принцип ме държи нащрек да не попадна в капана да съдя играча, а не самата игра.
  • Принципът Ин/Ян. Във всяка лъжа има доза истина и във всяка истина има доза лъжа. Следването на този принцип ми позволява да не отхвърлям категорично информацията без да съм я проучил.

Тези модели са моят щит срещу бинарното и категорично мислене. Последното намества всичко в едномерни форми. Форми, обособени от консенсуса, наложен на социума. Конспиратор или овца, жертва или насилник, подчинен или подчиняващ – всичко представено с нули и единици.

Днес пиша за вредни емисии и супер яхти, но досега само разтягам локуми. Време е да премина към основното от менюто – Зелената сделка и нейната цена. След него, разбира се, ще има и десерт – зелената пропаганда и нейните проповедници.

Зелената сделка – общи положения

Контролът на популацията се извършва посредством три лоста: храната, енергията и парите. Хенри Кисинджър го казва напълно открито:


Who controls the food supply controls the people,

Who controls the energy can control whole continents,

Who controls the money can control the world.

Henry A Kissinger


Енергетиката, земеделието, икономиката и политиката са обединени под шапката на една единствена дума. В цитата на Кисинджър тази дума се повтаря цели шест пъти. Запомнете я – тя ще ви води през следващите редове.

Зелената сделка е поредното упражнение по контрол, прикрит зад политически коректната фасада на глобалните климатични промени. „Борбата“ с тях минава през радикални промени в енергетиката и не само.

На думи звучи бързо, лесно, вкусно – всички караме тротинетки, ядем киноа и хоп имаме нулеви въглеродни емисии. Обаче фактите говорят друго.

Материалния фундамент на нашата цивилизация се гради на следните неща: пластмаса, цимент, стомана и амониева селитра. Те покриват базовите нужди на човечеството – строителството на инфраструктура и жилища, производството на тежки или леки машини за всички индустрии и осигуряването на достатъчно калории. Всички останали сектори стъпват върху фундамента, изграден от гореспоменатите четири компонента.

Ние често забравяме за тяхното съществуване, защото приемаме материалното изобилие, в което живеем, за даденост и най-вече като неизменно право. Обаче всичко това е твърде далече от истината.

Мерките, които се въвеждат заради Зелената Сделка директно и индиректно атакуват секторите, които произвеждат четирите компонента. Когато афектираните индустрии са в криза, цялата икономика по веригата ще се повлияе.

Крайният резултат няма да ни хареса.

Повече яснота на моята теза ще дадат следващите редове. В тях ще разгледам накратко целите, цената и проблемите, които характеризират Зелената Сделка.

Заглуши шума, чуй сигнала. Абонирай се за Инвесто седмичен бюлетин.

Седмичен бюлетин

Цели и средства за тяхното постигане

Целите: zero carbon footprint до 2050 година за голяма част от света. До 2030 година емисиите да се редуцират с 25 до 50 процента.

Средствата: значително по-широко приемане на ВЕИ (Възобновяеми енергоизточници) и EV (Electrical Vehicles), намаляване употребата на азотни торове, данъци върху въглеродните емисии.

Всичко това звучи страхотно на думи. Масираните PR кампании продават въпросните послания като топъл хляб. Преднамерено обаче се пропуска реалната цена на енергийния преход от фосилни горива към ВЕИ.

Аз също съм за по-чисти източници на енергия. Обаче знам, че тяхното успешно и широко налагане няма как да мине без използването на фосилни горива и руди. Следния цитат сумира перфектно значението на фосилните горива:

For those who ignore the energetic and material imperatives of our world, those who prefer mantras of green solutions to understanding how we have come to this point, the prescription is easy: just decarbonize—switch from burning fossil carbon to converting inexhaustible flows of renewable energies. The real wrench in the works: we are a fossil-fueled civilization whose technical and scientific advances, quality of life, and prosperity rest on the combustion of huge quantities of fossil carbon, and we cannot simply walk away from this critical determinant of our fortunes in a few decades, never mind years. ~ Vaclav Smil

На повърхността говорим за фосилни горива, а в действителност говорим за икономика и геополитика.

Цената и проблемите, свързани със Зелената Сделка

Прехода към нова енергийна инфраструктура изисква колосално количество материали и енергия.

  • Материали: Базови метали като мед, цинк, магнезий, алуминий; редки земни елементи; сребро, платина и паладий. Всички те са необходими за производството на цялата инфраструктура за ВЕИ и EV.
  • Енергия: тя е нужна първо за добива и преработката на гореизброените материали и второ – за захранването на производството на същата тази инфраструктурата. За целта трябват повече въглища, газ, петрол и уран.

Успешният преход към ВЕИ минава през фосилните горива и руди. Просто е неизбежно.

Забравяме, че фундамента на икономиката не са стоките и услугите. Някой някъде трябва да генерира енергията и да добие необходимите суровини за тяхното производство.

Проблемите: пред прехода към ВЕИ има няколко пречки. Те са идеологически, икономически и технически. Нарочно са написани в този ред, защото сегашната ситуация не е предизвикана от невежество в икономическите и инженерни науки. Тя е предизвикана от дълбокото познаване на социалното и политическо инженерство.

Алгоритъмът е следният: идеологическите решения създават дългосрочни икономически проблеми в секторите на добива и преработката на суровини. Икономическите пречки същевременно водят до невъзможност да се преодолеят и техническите ограничения, свързани с ВЕИ.

За по-голяма яснота на описания алгоритъма ще спомена малко подробности за всяка стъпка:

  • Идеологически проблеми: партийната линия отхвърля всичко, свързано с руди и енергетика. Тези сектори станаха черната овца за инвеститорите. На корпоративно ниво това е пречка, която спъва развитието на компаниите, свързани с енергетика, добив и преработка на суровини. Обаче това е само първият фактор, който спира прогреса. Той създава икономически спънки, които от своя страна създават технологични ограничения.
  • Икономически проблеми: заклеймени като вредни, опасни и какви ли още, компаниите от въпросните сектори рязко намалиха CAPEX (Capital expenditures – инвестиции в оборудване, проучване на залежи и иновации). За енергетиката и рудодобива това е есенцията – без тях тези компании са обречени. А без силен сектор на добив и преработка на полезни изкопаеми няма да има достатъчно ресурси да посрещнат търсенето. За производството на всичките ВЕИ и EV са необходими умопомрачителни количества метали и фосилни горива. Липсата на инвестиции в сектора обаче води до supply destruction, който може да се компенсира за поне десет години. Казано накратко няма достатъчно налични материали, необходими да станем карбон зеро.
  • Технически проблеми: ВЕИ зависят пряко от природата – вятър, слънце, течения. Последните са твърде изменчиви. Енергията, която те произведат, е също толкова изменчива. Това я прави нискокачествена, защото не може да поддържа base load на системата. Той се поддържа от генератори на електроенергия с постоянен фактор на мощността. Тоест енергоизточника да не се променя нито качествено, нито количествено 24/7. Това е възможно само при ядрени електроцентрали и такива, работещи с фосилни горива.

Нюанс на горния проблем е липсата на подходящи батерии, които да съхраняват добитата енергия. Това би подобрило качеството на произведената енергия.

Въпреки гореизброените пречки, налагането на идеята за нула вредни емисии продължава. Нека сега видим как работи пропагандната машина.

„Проблеми“ и методи

Имам две любими думи: sustainability и experts. В PR текстовете за екология те имат заклинателна сила. Без тях няма успешно sales copy, продаващо Зелената Сделка нa масите.

„Експертите“ ни вменяват вина, че консумираме твърде много ресурси, което според тях не е устойчиво и е причината за въпросните климатични промени. Аз не отхвърлям напълно екологичните проблеми, но ги поставям под въпрос, заслужаващ дискусии, а не категорично приемане.

В следващите редове ще опиша как и защо ще постигнем заветната устойчивост според въпросните „експерти“:

  • Private jets and rib eye steak for the elites and Uber ride and fried crickets for the plebs. На последната среща в Глазгоу през Ноември 2021 година огромна част от делегатите пристигнаха с частни самолети. Същите тези хора на същата тази среща твърдят, че човечеството консумира твърде много енергия, която оставя огромен карбонов отпечатък. За да се постигнат целите на Зелената Сделка, трябва да се свие потреблението на всичко. Обаче самите проповедници хапват cobe beef и пътуват с частни самолети. Аз нямам проблем с частните самолети и хубавото телешко. Имам проблем с лицемерието, опаковано като загриженост за общото благо.
  • Враг номер едно на вселенския хабитат – пръднята от еднорог. На същата среща се обсъждаха газовете, отделени от стомашно чревния тракт на преживните животни – пръднята на говедата казано по земеделски. „Учени“ били изчислили какво количество карбон генерирали кравите и колко вредно е то. Стигнали до извода, че добитъкът твърде много пърди. Решението е carbon tax на кравите, тоест на тяхната пръдня. Колкото и комично да звучи горното, за съжаление, е факт.
  • Ако азота пречи на въздуха – спираме азота. Нищо, че въздухът е 78 процента азот!?!. Последния хит е редукцията на употреба на азотни торове. Претекста е, че отива много енергия за тяхното производство и в същото време замърсяват атмосферата с азот. Частта с енергията е донякъде вярна, но описва само едната страна на уравнението. При това по-маловажната. Азотните торове служат за нещо изключително важно. Амониевата селитра е вид азотен тор. С нейна помощ добивите от единица земеделска площ нарастват значително. Това позволява изхранването на повече хора при същото количество обработваема земя.

Намалим ли рязко употребата на азотни торове, ще се случи следното: същото количество гърла за изхранване, но много по-малко храна за тяхното изхранване.


There are only nine meals between mankind and anarchy

Alfred Henry Lewis


По темата с храната нека да видим какво имат да кажат от Обществото на Обединените Нации по темата.

Ще използвам screen shot, защото оригиналния пост на страницата на ООН бе смъкнат още в деня на неговото публикуване. Все пак ще приложа линк, където все още може да се види оригиналния slug.

Link: https://www.un.org/en/chronicle/article/benefits-world-hunger

Много въпроси възникват след като прочета за ползите от глада в официален сайт на наднационална организация от ранга на ООН.

Отчитайки колко е многопластова темата с храната, ще има отделна статия, която ще повдигне още повече въпроси.

Данъци, екология и пропаганда

Тази точка ми е любимата. Докато пиша, си припявам песента на Узурпатори и Главите – Купона е Сега**, като наблягам на интрото.

Популярни личности ми дават наклон на битието, докато пребивават в имение, хабящо ток колко Девня, а аз в същото време се изисква сляпо да вярвам, следвам и проповядвам техните ценности.

След емоционалното въведение нека да минем към хладнокръвен анализ на фактите.

Дарители и благотворители. Кратък урок по корпоративно право

В следващите редове ще опиша връзката между корпоративното право, екологията и маркетинга. Тя категорично съществува и се експлоатира много успешно.

Необходими са три съставки, за да бъде успешен синтеза между гореизброените: популярна личност/корпорация, кауза под слогана на всеобщото благо и услужливи медии. Историята, която ще ви представя, е точно такава.

Предполагам някои от вас са обърнали внимание на новината за компанията Патагония от преди две седмици.

В едно изречение сумирано: създателят на компанията дарява всичките си акции на Земята.

Нека да разгледаме малко по-задълбочено какво означава това. Такива актове на изключителна публична благотворителност наблягат на думата публичност. Благотворителност в случая е прилагателното. 

Не е важно какво казваш, а как го казваш. Тук важи същия принцип с пълна сила. Ако действията ни са безкористни, искретността при благотворителността е първото правило. Когато се търси публичност, най-вероятно крайните цели са различни от обявените.

Всичко се върти около ESG и Зелената сделка. 

И двете са пропаганда, базирана на розови еднорози. ESG също заслуважа отделна статия, защото има много пресечни точки с темите, които коментирам днес. Днес обаче темата е за Зелената Сделка.

Прочетох новината и тя е написана по учебник за Public Relations. Структура, фрази, емоция – всичко следва правилата на пропаганден текст. 
Ако мина на по-дълбоко ниво нещата стават още по-интересни. Patagonia LLC ще прехвърли дяловете си на следните юридически лица: Patagonia Purpose Trust и Hodfast Collective. В първата легална структура ключът е думата тръст.

Без да влизам в детайли – тръст е легална конструкция, която може да се регистрира само според common law и то в определени юрисдикции. Това са най-често офшорки. От там идват и многото специфични привилегии. 

Тръстовете са изключително популярна структура за дискретно управление на капитали. Много компании са управлявани от тръстове, поради различни причини: ефективност при данъчното облагане, дискретност на истинските собственици и разбира се, по ред престъпни причини. Често мотивите на създателите на тръстове са комбинация от изброените. 

Не казвам, че тук случая е престъпен. Според мен е елегантен public stunt, уцелващ с един куршум поне два заека. Положителен PR за компанията и за нейния създател на пръв поглед. А на по-високо ниво основателят прехвърля собствеността на легална структура, която в бъдеще ще му спести много пари. 

Темата с големите публични дарения е изключително противоречива. ПР кампаниите около дарения на публични личности и големи корпорации са толкова сладникави, че ставам диабетик само като се сетя за тях.

В САЩ данъчните закони са много оперативно структурирани. Те позволяват чрез дарения да се намали данъчната тежест, а в някой случай дори да се отмени напълно. Варират между щатите и видовете легални структури. Обаче голяма част от даренията са политически некоректно казано legal tax evasion. 

Аз не съм против това. Ако законът го позволява, защо не. Корпорацията пести пари, в същото време някой нуждаещ се получава помощ. Аз имам проблем с евтините кампании около тези дарения. А тази на Патагония ми се струва точно такава. 

Корпорациите са много успешни в промотирането на мейнстрийм идеи. Обаче има група от хора, които дълбоко са навлезли в колективното съзнание на обществото.Това превръща тяхното мнение в еталон.

Става въпрос за всякакви „звезди“ – музиканти, актьори, политици и кралски особи.

Green deal evangelists or pathetic hypocrites

Популярните личности са част от съвременната култура и тази позиция ги прави страхотни проводници на всякакви идеи и каузи. Така те се превръщат в посланици и проповедници.

Това е принцип, използван в маркетинга много успешно. Марки от H&M до Audemars Piguet използват brand ambassadors. Зелената сделка не е по-различна. Тя също е бранд, който има визия, мисия и цели.

Нейните създатели са пределно наясно с това. Затова и използват маркетингови похвати, за да я наложат на масите.

Много кампании на големите компании първо създават проблем, след което елегантно предлагат техен продукт, който да реши същия този проблем. За пример емблематичната рекламна кампания „Факли на Свободата“ на Edward Bernays за тютюнопушенето и жените.

  • (спорен или дори измислен) Проблем – жените искат свобода.
  • Решение – цигарите дават свобода(или поне чувство за такава).
  • Резултат – бум на тютюнопушенето сред жените.
  • Резултат от втори порядък – все повече приходи за цигарените концерни.

Да приложим горния принцип към кампанията, наречена Зелена Сделка:

  • (спорен или дори измислен) Проблем – глобално затопляне, причинено от повишени въглеродни емисии.
  • Решение – спираме телешкото, двигателите с вътрешно горене, къпането. Заменяме ги с буболечки, споделен EV превоз, НЕкъпане…….
  • Резултат – още по-ефективен контрол над популациите.
  • Резултат от втори порядък – трансфер на капитали и власт от 99% към 1%.

След тази кратка интродукция в маркетинга нека видим някои от най-популярните посланици на марката Зелена Сделка.

Леонардо Ди Каприо. Мой любим актьор. Изиграл е епични роли във филми като Blood Diamond, Inception и Shutter Island.

Ролята, която ще коментирам, е вероятно най-важната в неговата кариера. Той снима и участва във филми, посветени на климатичните промени. Проповядва мантри за намаляване на вредните емисии, а почива на 97 метровата яхта Vava II, която генерира 238 килограма въглероден диоксид на измината морска миля (една морска миля 1852 метра).

Глобално карбоновият отпечатък на един човек е средно 5 тона на година, а за САЩ е 16 тона. 16 тона въглеродни емисии Vava II ще отдели след само 67 морски мили. Това е разстоянието между Варна и Созопол или разстоянието, което яхтата ще измине за четири часа плаване при пълна скорост (за тази яхта 18,5 възела).

Ди Каприо проповядва всички дружно да намалим карбоновите емисии като се лишим от удобствата на съвременния живот. Обаче той самия с пълни шепи граби от живота. За един ден плаване в негова чест е отделен толкова въглероден диоксид, колкото един американец генерира за година.

Както се казва Яша ве, Фончо!!!

Не ми харесва някой да ми дава акъл какво да правя, когато неговите думи и действия са в явен дисонанс. Preach what you practice, practice what you preach. Кратко и ясно.

Освен атлети, актьори и музиканти в последните години се използват младежи и деца за проповедници. Гениален ход от където и да го погледнеш.

Милото момиче Грета е пример за рекламно лице. Това, че тя е дете, я прави перфектния избор.

Нейната възраст автоматично я имунизира срещу негативни коментари и в същото време и помага да вярва в това, което говори. Няма нужда да е актриса, за да предаде емоции и няма нужда от дигитални санитари, които постоянно да чистят негативен feed по неин адрес.

Всичко това пести време, пари и усилия за проекта. Максимални резултати с минимални усилия. Първо правило на икономиката.

Ако все пак някой посмее да разглежда нейните дела в негативна светлина, Social Conformity Police мигновено ще се притече да порицае всеки дръзнал да говори срещу Грета и каузата, която тя защитава. 

Да говоря лошо за дете е незряло и просташко. Обаче да о(б)съждам каузата, която то защитава, категорично не е. Аз не съм срещу Грета, а срещу пропагандата, която тя (принудително) разпространява. Аз разделям съобщението от преносителя.

Друг мой любим лирически герой е принц Чарлз (вече крал Чарлз III). Той много обича, докато лети в частния си самолет, да поучава обществото колко безумно големи количества вредни емисии отделя барбекюто в нечий двор.

Иначе е конвертирал един от автомобилите си нa биоетанол. Колко хубаво, дори като го пиша пускам сълза. Ако е толкова загрижен защо не продаде колата (става въпрос за Астън Мартин DB6 кабриолет, чиито цени стигат 500 000 паунда), да си купи тротинетка и да дари останалото?

Някои от тези хора наистина милеят за това, което правят и най-вече стоят с действията зад думите си. Шапка им свалям, но за съжаление те са малцинство и не са сред гореизброените.

За голяма част от популярните личности, особено актьори и певци, това са ангажименти, свързани с техните договори. Днес пееш на събитие за застрашената тънкоивичеста габонска боа, а следващата седмица пееш на рождения ден на кавказки warlord. Просто работа и нищо повече.

Популярните личности са посланици на идеи и каузи, които не са техни. Няма значение дали резонират с тях, тяхната задача е да ги разпространят максимално успешно.

Аз няма да спра да гледам филмите на Ди Каприо или да се интересувам от историята на House of Windsor. Достатъчно зрял съм да отделям съобщението и неговия преносител.

На уличен език казано:


Don`t hate the player, hate the game


Тезата ми е срещу лицемерието, свързано със Зелената Сделка, което извира от всякъде. Накрая винаги става въпрос за трансфер на власт и капитали.

Заключението или още няколко параграфа обоснован хейт

Зелената сделка отива много отвъд екология и ВЕИ. Тя е политика, икономика, пропаганда, демография.

Аз не отричам екологичните проблеми. Най-вероятно ги има. Въпросът е до колко те са сериозни и спешни. Дали бълвания страх от медиите е базиран на обективни факти или е поредната порция страх в нова опаковка.

Най-вероятно е комбинация от двете с деликатно придадена тежест на втория елемент от микса.

Това е класика от учебниците по пропаганда. Винаги трябва да има общ враг, който да всява паника и да обединява тълпите. Така те много по-лесно възприемат нови и доскоро немислими мерки. Понякога враг наистина има. Но какво правим, когато такъв липсва, а имаме цели за реализиране?

Лесно и просто – създаваме си такъв. Пропаганда 101.

Аз не понасям фалша около Зелената Сделка. От всякъде се тръби за изключително сериозни проблеми, които са неотложни за решаване. Дали те са факт или не в един момент дори няма значение. Проблемът е начина и причините, поради които се налагат мерки, норми и закони. И това, че те важат за едни, а за други не.

Моята теза е винаги предубедена, ограничена и непълна. Затова мнението ми е обосновано, но не категорично. Винаги може да появи парченце от пъзела, което да промени изцяло гледната ми точка.

Тук идва ролята на критичното мислене – да съм отворен за всякаква информация, която би отхвърлила, валидирала или изменила моята първоначална теза.

Днешната статия е точно тренировка по критично мислене. Нейната цел не е да убеждава, а да провокира. Аз не искам да се съгласите с написаното от мен, а да задавате въпроси. Да се трансформирате от пасивно реактивни консуматори в проактивни създатели. Създатели на вашата собствена реалност.

Зелената Сделка е страхотна възможност да практикувате критично мислене. Въпросите излизат на всяка крачка, само трябва да се оставите да ви водят. Търсете правилните въпроси, защото всички отговори са вече около нас.

В същото време не се задоволявайте със стандартизираните отговори, подадени от мейнстрийма. Те са минали строг качествен контрол за съдържание на забранени съставки, тоест обективни факти.

Отговорите, с които мнозинството е съгласно, са като сиренето от палмово масло – имитационен продукт.

Задавайте въпроси, поставяйте под съмнение, бъдете скептични

ПП: както казах има популярни личности, които са здраво стъпили на земята. При тях липсват фалша и претенциите. Те действат според думите си и говорят според действията си. Киану Рийвс е такъв пример.

ПП2: За изтърпелите дотук моя обоснован хейт има и бонус – инвестиционна идея, представена в едно изречение.

Благодарение на зелените евангелисти (и не само) настоящето десетилетие е епохата на реалните активи. 

Инвестирайте в тях и не забравяйте да благодарите на Лео, Грета, Чарлз III или друг ваш любимец за печалбите.

*ТКК – Техникум по корабостроене и корабоплаване „Свети Николай Чудотворец“ намиращ се в град Варна. Авторът на горните редове е завършил въпросната учебна институция. За варненци ТКК то е образователния еквивалент Мордор и Кербала събрани на едно място – там оцеляват най-приспособимите.

** Узурпатори и Главите – Купона  е Сега – Епохална песен с епично интро изпята от изпълнители на митичния лейбъл R&B records. Интрото е популярно с въздействащите пожелания на лирическия герой към роднините от женски пол на негови неприятели неизвестни за нас слушателите.

Сподели:Investo Facebook ShareInvesto Linkedin Share

6 comments

  1. Благодарности за поредната статия!
    В допълнение искам да кажа,че когато пестим електроенергия през нощта ние,всъщност замърсяваме околната среда много повече. Дано читателите се заинтересуват как работи един дизел-генератор и как точно токът идва от ТЕЦ-а до контакта.
    Нека също спомена,че най-замърсяващата и екологично несъобразена индустрия е производството на батерии и акумулатори (Илон,как е ,майка?).

    1. Благодаря за отзивите!
      Съгласен съм с написаното, че вечерта, когато консумираме по-малко ток, ние много повече замърсяваме. Причината е проста – генераторите на електроенергия са много неефективни под нисък товар. Обаче темата ще стане твърде техническа за голяма част от аудиторията.
      За батериите и тяхното производство съм съгласен, че е изключително вредно. За пример 70% процента от кобалта в световен мащаб се добива в Democratic Republic Of Congo. Държавата в топ пет по най-нисък стандарт на живот. В същото време без кобалта няма батерии. Няма ли батерии, няма Тесла, няма тротинетки и други задължителни атрибути за новата религия.

  2. Браво! С удоволствие изчетох редовете свежи мисли! Очаквам и следващи, будни анализи! Бъдете здрав!

    1. Благодаря за страхотните отзиви! Очаквайте още любопитни и провокиращи статии. Хубав ден!

  3. Прекрасна статия, провокираща мисловният процес. Съгласен съм с анализа, но мисля, че в ръкава на управляващите може и да има магически жезъл, с който в даденият момент да изтрият от финансовата карта всички компании от енергийния сектор. Може би скрити (не забравени) достижения на предишни учени и изобретатели (например Тесла). А може би просто се размечтах.

  4. Владимир, благодаря за обратната връзка. Това, което сте описали попада точно в категорията “Неизвестното неизвестно”. Това, че не знаем за него не означава, че не е факт и в един момент няма да ни изненада. Времето ще покаже дали ще настъпи описаното от вас събитие.

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Седмичен бюлетин

bg_BGБългарски