Структурната инфлация продължава да се подценява, макар да са налични всички необходими съставки. Една от тях е нарастващия глобален хаос. Това означава, че държавите харчат все повече за отбрана, инфраструктура и енергия. Финансирането на тези разходи става чрез монетарни и фискални мерки. Следователно, в системата циркулират все повече пари, които преследват ограничен брой стоки, услуги и активи.
Демографията на глобалния Юг и Зеленият култ добавят още масло в огъня. Не виждам как нарастването на паричната маса ще спре или поне да се забави дотолкова, че да се изравни с темпа на повишаване на производителността.
Това не означава, че очаквам хиперинфлация. Хиперинфлацията е сценарий, който не мога да отхвърля, но той спада към “doom and gloom” темата. На този етап хиперинфлация е възможен сценарии, но не е правдоподобен или вероятен.
Въпреки това рискът от tail events винаги съществува, независимо от мнението на експертите. Следващата графиkа е толкова оптимистична, че чак песимистична.
Изглежда, че никой не допуска, че може да има систематични шокове в бъдеще. Тази графика напомня колко много не знаем, че не знаем за пазарите и не само. Колкото повече си мислим, че няма какво да се обърква, все се оказва, че се намира какво.
Големият печеливш от структурната инфлация са суровините. Въпреки това инвестирането в мини и енергия има множество подводни камъни. Един от тях е политическият риск. С нарастващото геополитическо напрежение ресурсният национализъм набира сила. В някои случаи той е единственото и най-добро решение. Но за съжаление това не винаги е така.
Цената на ресурсния национализъм е много висока и накрая не се плаща само от минните конгломерати, а от населението на съответната страна.
Причинната е проста: минните компании осигуряват висококвалифицирани работни места и развиват регионалната инфраструктура. В огромен брой от случаите страните, които гонят минните компании, нито имат собствени квалифицирани кадри, нито имат подходяща инфраструктура.
Заглуши шума, чуй сигнала. Абонирай се за Инвесто седмичен бюлетин.
А дългосрочно, когато същите тези държави се опитат сами да експлоатират находищата си на полезни изкопаеми, често нанасят много по-големи вреди на околната среда, сравнено с тези, които биха нанесли чуждите минни компании. Причината е именно липсата на подготвени местни кадри и адекватна инфраструктура.
Ресурсният национализъм, както всички лоу-кост популистки мерки, цели едно нещо – популярност на налагащите го. Неговата икономическа (не)целесъобразност е напълно игнорирана.
Оценката на минни компании е колкото изкуство, толкова и наука. Отчитаме цената на капитала, резервите, концентрацията на руда и AISC. В същото време често забравяме да пресметнем риска, присъщ за всяка страна.
Пренебрегваме рисковете, специфични за страната, на своя отговорност. Рискът значително се различава между Перу, Канада и Конго. Понякога обаче има и изненади.
Пример за това е Панама, популярна със своята благоприятна за бизнеса среда. Обаче както се вижда от случая с First Quantum и мината Cobre Panama, това може да се промени за една нощ.
Африка е сред регионите с най-висок политически риск.
В същото време континентът има изобилие от полезни изкопаеми. Не е чудно, че Великите Сили играят на “Надпревара за Африка 2.0”. В Южна Африка, например, се намират най-големите запаси на PGM (Platinum group metals).
В момента PGM са там, където беше уранът през 2020 г. Мнозинството не подозира, че има такъв сектор, а какво остава да инвестира в него. В момента уранът е мейн-стрийм езотерична инвестиция, съдейки по броя специализирани канали и блогове, посветени на него.
По мое мнение новият уран са PGM. След няколко години greenwashing и очаквания, че „мръсното, долно, империалистическо“ ДВГ ще си ходи, физическата реалност напомни за себе си. В официални изявления всички големи автомобилни производители казват, че автомобилите с ДВГ ще останат в производство още дълго време, докато EV засега остават скъп virtue signaling аксесоар.
С други думи, търсенето на PGM ще се завърне. От друга страна предлагането е ограничено поради простата причина, че част от мините в ЮАР са затворени, защото работят на загуба.
Около една четвърт от PGM идват от рециклиране. Обаче през последните години унциите, извлечение чрез преработка на стари катализатори и бижута намаляват.
На този етап два фактора влияят негативно на рециклирането на PGM:
- По-високи лихвени проценти, водeщи до по-високи вноски за автомобили. Така се удължава периода на експлоатация на един автомобил и намалява броя на рециклираните катализатори.
- Промяна в начина на живот – преходът към хоум офис води до по-малък пробег на автомобилите, следователно и по-малко рециклирани катализатори.
Комбинацията от по-скъпи автомобили и намаляващ пробег означава все по-малко рециклирани катализатори, а оттам и по-малко предлагане на PGM.
Структурната инфлация и геополитическото напрежение се отразяват благоприятно не само на суровините, но и на морския транспорт. Обаче не всички типове кораби са еднакво атратвни инвестиции. Сред най-интересните са корабите за насипни товари размер Capesize.
Мината за желязна руда Simandou в Гвинея ще се превърне в една от най-големите мини в света. В същото време най-големите потребители на желязна руда са на Изток – Китай, Индия, Япония и Южна Корея. Така желязната руда трябва да измине 11 хил. морски мили, за да стигне до Китай.
Това е повече от два пъти по-дълъг път в сравнение с пътя от Западна Австралия (където се намира Пилбара, на този етап една от най-големите мини) до Китай. Когато Simandou влезе в експлоатация, ще са необходими 170 Capesize кораба за транспортиране на новодобитата руда. Настоящият Order book за Capesize кораби включва 96 кораба. Очертава се сериозен дефицит на големи кораби за насипни товари, породен от силно търсене и свито предлагане.
Банките също се развиват добре в инфлационна среда.
Inflation → rising interest rates → rising bank’s profit margins → rising return on equity → rising bank’s valuation
Аржентинските банки са нагледен пример за това колко печелившо може да е банкирането по време на хиперинфлация. В следващата таблица представям две чилийски и три аржентински банки.
Таблицата включва следното:
- Качество на баланса: Кредити към депозити, парични средства към депозити, разплащателни сметки към общите активи, необслужвани кредити и коефициент на покритие спрямо последните.
- Ефективност: Коефициент на ефективност, ROA и RoTE.
- Капиталова адекватност (показатели по Базел III): Регулаторен капитал, капитал от първи ред и LCR.
- Класация на приложението за цифрово банкиране на компанията.
- Сравнителна оценка: Price to Book И Price to Earnings.
Считам, че акциите на една банка са атрактивни, когато отговарят на следните условия: солиден балансов отчет, висока ефективност силно дигитално присъствие и потенциал за растеж.
Дори банката да е отличник по един или два показателя, това не е достатъчно. Голямата картина е по-важна от всеки детайл поотделно. Предпочитам компания, която се представя достатъчно добре по всички показатели, отколкото такава, която е супер в някои, но в други се проваля.
Дигиталното присъствие е все по-важно и за банките. Популярността на приложенията за банкиране показват до голяма степен доколко банката е печеливша или не. Търся компании с приложения в топ пет, в най-лошия случай – в топ десет.
Обобщено, платежоспособността и ликвидността мерят downside риска; ефективността и дигиталното присъствие отчитат upside potential; оценката дава количествено определение на този потенциал.
Завършвам днешния преглед на пазара по различен начин. Споделям ви една любопитна графика.
Залисани от ежедневието и преяли с ненужна информация, не се сещаме за голямата картина. А тя не е толкова розова, колкото ни се иска. Особено в Европа.
Европа даде на света демокрацията, просвещението, правата на човека и индустриалната революция. В днешно време обаче ЕС прави две неща: произвежда регулации и внася имигранти.
Ето я и въпросната графика.
Процентът на дължими, но непокрити пенсии спрямо БВП е шокиращ, при това графиката е от 2021 г. В над 95% от страните той надхвърля няколкократно БВП. Има изключения като Норвегия, Швейцария и Исландия. Въпреки това картината е мрачна.
Начините за запълване на този дефицит са по-високи данъци, емитиране на дълг и намаляване на публичните разходи. Като временно решение очаквам повишаване на данъците и емитиране на все повече дълг. Третата опция – свиване на разходите – не е политически коректна.
Да напомня, че никой не е успял да реши дългосрочни проблеми с краткосрочни мерки. Ние също няма да сме първите успели.
Едно предприятие не може да работи на загуба твърде дълго (освен държавните, но те са друга тема). Да, държавата не е компания, преследваща печалби. Обаче това не извинява неадекватните решения, вземани през последните 20 години.
Държавите могат да отлагат банкрута достатъчно дълго, така че управляващите да решат, че са неподвластни на принципите на Икономика 101. Вземането на заеми от бъдещето работи … докато не спре да работи.
Не харесвам продавачите на страх. Те, обаче, понякога засягат теми, които ние не трябва да игнорираме. Това, че се правим, че не виждаме проблемите, не означава, че те не съществуват.
Не спирайте, да бъдете любопитни. Асиметрични инвестиционни идеи се крият навсякъде. Ако търсиш съмишленик в тяхното намиране, “Отвъд Бета” е за теб.
Той предлага портфолио и анализи на институционално ниво. Примерният портфейл включва всички необходими параметри за ефективно управление на риска, а в месечните доклади ще откриете асиметрични инвестиционни идеи от цял свят. Точно като описаните в днешната статия – енергия, суровини, развиващи се пазари.
Ако искаш да имаш достъп до такива идеи, разгледай абонамента Отвъд Бета.
Всичко описано е единствено с образователна цел и не представлява съвет за покупко-продажба на ценни книжа.
