Ние сме презадоволени роби на удобствата и комфорта. В същото време несигурността и промяната са мръсни думи. Те противоречат на мантрата, че всичко е даденост и ни се полага.
Нищо не е даденост и нищо не ни се полага. Отказът да приемем този факт ни прави слаби. И тази наша слабост ни прави податливи на манипулация.
Човешката природа е несъвършена. Ние можем да бъдем колкото добри и сърдечни, толкова и зли и жестоки. Хората, притежаващи в излишък последните две качества, макар и малка част от популацията, са достатъчно активни, за да експлоатират нашите слабости.
Всеки диктаторски режим се базира на човешката ирационалност. От едната страна стои малка безскрупулна прослойка, а от другата са пасивните маси. Първите успешно използват слабостите на вторите.
Контролът на популациите не е от вчера. Още в Рим са били наясно кои лостове кога и как да се дръпнат, за да се насочи населението в желаната посока. Тези знания не са забравени.
Уроците на миналото
Хората обичаме малките картинки. Или по скоро сме обучени да е така. Ние нито се интересуваме нито искаме да се интересуваме от голямата картина. Така и трябва да бъде.
Един от основните постулати за контрол е поданиците на съответната държава да не виждат по-далече от необходимото. А последното се дефинира от управляващите.
Разбира се, има нюанси между режимите на управление. Явните диктатури спускат желязна завеса, комбинирана с крайни забрани. Докато прикритите диктатури, както сега се наричат либералните режими, не спускат завеса. Те залагат на друг подход – устойчивото профанизиране на населението посредством забавления.
Отлични аналогии на тези режими са романите „1984“ на Оруел и „Прекрасен нов свят“ на Хъксли. При първия книгите са забранени, докато при втория никой не иска да чете. При първия контролът е базиран на страх и микромениджмънт, докато при втория на хляб и зрелища. Общото между двата романа е, че описаните диктаторски режими създават апатично овчемасие, вярващо в това, което се изисква да вярва.
“Some things are believed because they are demonstrably true. But many other things are believed simply because they have been asserted repeatedly—and repetition has been accepted as a substitute for evidence.”
Thomas Sowell
Хъксли и Оруел са пророци. В същото време написаното от тях е ехо още от древни времена.
Заглуши шума, чуй сигнала. Абонирай се за Инвесто седмичен бюлетин.
Всички империи прилагат методи за контрол на популациите без значение епохата и континента. Римската Империя е първата стъпила на три континента. В този ред на мисли имаме какво да научим за управлението на масите от римските исторически извори.
Според римския историк Салустий малка част от обществото иска истинска свобода. Причината е че заедно със свободата върви и отговорността. Отговорност за всяка наша мисъл, действие, последствие.
“The fear of freedom is the fear of assuming responsibility.”
Joost A.M. Meerloo
С други думи свободата изисква усилилия не само да се извоюва и запази, а по принцип. Затова част от хората предпочитат да делегират на външна сила мисловните процеси, а от там и живота си.
Тацит е рекъл, че колкото повече са законите, толкова по-корумпирана е държавата. Наличието на безброй закони прави възможно да хванеш в нарушение всеки, по всяко време и за всичко.
Държавата не трябва да помага (освен на нуждаещите се, като сираци, инвалиди и пенсионери). Тя трябва да НЕ пречи. Всичко извън това означава, че държавата се превръща в паразитен организъм, служещ най-вече на себе си, тоест на управляващите елити и разплутата бюрокрация. А множеството комплексни закони са отличен инструмент за деликатно насочване на парични потоци и власт към същите тези две групи.
И не на последно място, до болка познатия ни принцип хляб и зрелища е формулиран от Ювенал. Фразата „Дай на тълпите хляб и зрелища и те никога няма да въстанат“ е по-валидна от всякога. Комбинацията от пълен корем и безпаметни забавления е безотказна анестезия за критичното мислене.
Неуморното консумиране на зрелища ни прави все по-апатични. Съответно разплутият държавен апарат доубива малкото останала гражданска инициатива в хората. А като добавим и че част от населението не е готово да бъде истински свободно, имаме рецепта за диктатура. А основна прилика между тираничните режими е умелата употреба на пасивната част от населението, за да смажат активната.
Диктатурата на слабите
Деспотичните режими са диктатура на слабите. Слабите, които чакат някой друг да им свърши работата, някой да им реши проблемите, някой да ги извади от тяхното блато.
Разбира се, една тънка прослойка от обществото знае много добре това. И не спира да се опитва да впрегне слабите в своя полза.
Така хора, които не могат да дадат хляб и на вързано куче, изведнъж стават директори, политици и предприемачи. Така и трябва, те са прости, следователно лоялни.
А простият човек е завистлив и зъл. Той ненавижда интелекта и човечността. Защото той не е такъв. И не може да бъде.
Под прост имам предвид човек с нисък морал, а не човек с ниска обща култура. Високият интелект също не означава висок морал. За справка доктор Йозеф Менгеле.
От друга страна, богатата обща култура повишава шанса да изградим и високи морални ценности. Затова всички крайни режими превъзпитават населението с една цел – заличаване на критичното мислене. А инструментите за постигане на тази цел са много – от горене на книги, през системна пропаганда, до концентрационни лагери.
“The aim of totalitarian education has never been to instill convictions but to destroy the capacity to form any.”
Hannah Arendt
Простите третират свестните като прости. А свестните третират простите като свестни. Това несъответствие се експлоатира целенасочено във всеки диктаторски режим.
Диктатурата има нужда от простите, които да смачкат съпротивата на свестните. Обратното никога не би се случило, защото свестните ще прозрат мотивите на системата и ще откажат да следват партийната линия.
Във всяко общество има три основни групи според нивото на критично мислене. Има и още една четвърта група. Тя се отличава не толкова по-нивото на критично мислене, колкото по жаждата си за власт и безскрупулността си.
40% (Група 1) от социума се вози на житейския автобус без да пита накъде пътува, нито как се е озовала в него. Хората в тази група не поставят под въпрос наратива на днешния ден. Те не изпитват потребност да го правят.
Други 20% (Група 2) са хората, които прозират по един или друг начин реалността. Те усещат, че делегирането на мисленето на някой друг е най-непростимото предателство спрямо себе си. За тези 20% задавеното на въпроси е естествено агрегатно състояние.
Най-интересни са останалите 40% (Група 3). Те са между тук и там. Тук, в реалността, подозирайки, че нещо не е наред и там, возейки се на житейския автобус, без да поставят нищо под съмнение. Тази група е обект на интереса от останалите две групи. Коя ще успее да привлече тези 40% често се оказва решаващо за бъдещето на едно общество.
Навсякъде, където е провеждан експеримент с крайно деспотични режими, тези 40% (Група 1), безропотно приемащи всичко, са били лостът, с който да се неутрализира съпротивата на Група 2 и да се привлече Група 3. Крайната цел е да се наложи новият ред.
Група 1 обаче не е достатъчна сама по себе си. Тя е като горивото, което чака да бъде възпламенено. Необходима е искра. С тази нелека задача се заема четвъртата Група. Тя, според различни проучвания на социолози и антрополози, представлява около 1-3% от обществото.
Това е групата на жадните за власт на всяка цена. Общото за тази група хора е безскрупулността, комбинирана с висок интелект и липсващ морал. Получат ли възможност, тези хора умело ще манипулират първо Група 1, която ще привлече и Група 3. И Така Група 2, тази на критичното мислещите, ще остане малцинство.
Комунистическите „революции“ са нагледен пример как описаният алгоритъм действа безотказно.
Всяко „освобождение“ става възможно точно по този начин. В СССР се обучават жадни за власт индивиди от съответната държава, които да индоктринират Група 1, която на по-късен етап да привлече Група 3. Така огромна част от Група 2 са поставени пред два варианта – народен съд или имиграция (ако въобще е възможна).
“When stupidity is considered patriotism, it is unsafe to be intelligent.“
Isaac Asimov
Нека не забравяме, че „освобождението“ е един от най-деликатните и ефективни лостове за завоюване на нови територии. Принципът на реципрочността работи и на колективно ниво. Когато някой ти даде или по-скоро ти внуши, че ти е дал, ти се чувстваш длъжен да му отвърнеш в знак на благодарност.
Диктаторските режими са човеконенавистни. Те успяват благодарение на пасивните. Съответно, стоящите зад тези режими умело боравят с посочените принципи, за да постигнат една от основните си цели – хомогенна маса от полезни идиоти.
Заключение
Историята се разгръща пред очите ни, докато гледаме поредното риалити и чакаме някой да ни оправи. Бавно и необратимо преклонението пред комфорта и сигурността ни превръща в зрители на живота ни.
Принципите за управление на масите са непроменени от хилядолетия. Те работят, защото субектите на тези принципи са същите – ние, хората. Човешкото общество функционира по неизменни правила, които знаещият може да впрегне в своя полза.
Хляб и зрелища, разплут държавен апарат и липса на ценности рано или късно води до задънена улица – диктатура на слабите, ръководена от шепа социопати. И въпреки това ние се качваме безропотно на житейския автобус с пълни кореми и празни погледи, пътувайки към нашата гибел като общество.
Инвесто е сайт за инвестиции, а не за политическа философия. Между двете, обаче, има повече общо, отколкото си мислим – критичното мислене. Ако следваме сляпо и на финансовите пазари и в живота по-често, отколкото ни се иска, ще се окажем от страната на булката.
Търсете, изисквайте, консумирайте качествена информация. Поставяйте под въпрос всеки източник, всеки човек и всяка информация. Включително Инвесто, неговия автор и написаното от него.
Да бъдете будни тук и сега е най-доброто, което можете да направите за себе си.
Бъдете!
