Процес, късмет и крайни резултати

Гарантира ли качеството на инвестиционния процес успешен краен резултат? Ние сме изцяло отговорни за първото, обаче нямаме контрол над второто. Тоест, ние не рядко ще имаме сделки с висока степен на достоверност, отиграни според нашия инвестиционен план, които няма да донесат очакваните резултати.

От десет сделки губещите позиции често може да бъдат над половината. Тоест ние знаем с висока степен на достоверност честотата на загубите и печалбите. Това, което не знаем, е тяхното разпределение. Може да имаме пет поредни печалби или пет поредни загуби. Така, за да получим шанса да достигнем до петте печеливши сделки, трябва да се изложим на риска да минем и през пет губещи сделки.

Тъй като правим залог за бъдещето, а то по дефиниция е непознаваемо, винаги има шанс да сме в грешка, при това без значение колко качествен е нашият инвестиционен процес. А неговата цел е преди всичко да ни гарантира оцеляване, тоест избягване на големи необратимите загуби.

За да си гарантираме оцеляване, ние имаме нужда от структуриран инвестиционен процес, който ще доведе до качествени сделки. Има две категории сделки, които считам за качествени (това не означава, че те винаги са печеливши) – „Добре отиграни, губещи сделки“ и  „Добре отиграни, печеливши сделки“.

Нашата задача като пазарни участници е никога да не попадаме в категорията „Зле отиграни сделки, без значение резултата“. Дори да спечелим няколко пъти поред, липсата на инвестиционен процес и план ще ни струва скъпо.

Следният цитата на Ани Дюк обобщава прекрасно написаното:

“Thinking in bets starts with recognizing that there are exactly two things that determine how our lives turn out: the quality of our decisions and luck. Learning to recognize the difference between the two is what thinking in bets is all about.”

-Annie Duke

Качеството на инвестиционния процес зависи от неговата достатъчна опростеност. Прекомерното усложняване не води до по-добри решения, както твърде голямото количество информация не повишава качеството на хипотезите, които създаваме.

Малко, но достатъчно подвижни части правят един механизъм ефективен. Така и с инвестиционния процес – точните инструменти и стъпки, без нищо излишно, значително подобряват крайните резултати. Тоест бройката грешни решения с необратими подследствения рязко намалява.

С други думи, стремейки си към достатъчно опростяване, избягваме две неща. Първо, капана на егото да се доказваме като най-умни и второ, заблудата, че сложността ще доведе до сигурност.

Заглуши шума, чуй сигнала. Абонирай се за Инвесто седмичен бюлетин.

Седмичен бюлетин

В инвестициите не се награждават най-ярките умове. Контраинтуитивно успехите на пазарите са правопропорционални на нашето умение да сме по-малко прости, а не на това да сме най-умните. Съответно търсенето на сигурност на място, където единствените сигурни неща са несигурността и промяната, е абсурдно. А пазарите са синоним на промяна и несигурност.

Какво означава достатъчно опростен инвестиционен процес? Да отговаря на следните въпроси:

  • Къде да инвестирам?
  • Защо да инвестирам?
  • Колко струва?
  • Кога да купя/продам?
  • Колко да купя/продам?

Мнозинството пазарни участници се фокусират над първия въпрос: Къде да инвестирам?. Една по-малка част се пита и Защо? и Колко?. Обаче последните два въпроса са колкото игнорирани, толкова и неразбрани.

Процесът по намиране на отговорите на тези два въпроса описва управлението на риска, последния по ред, но най-важен етап в нашия инвестиционен процес. Кога и колко да купя/продам, имат по-голямо тегло от качеството на анализа и оценката за нашите дългосрочни резултати.

Достатъчно добър анализатор, който е достатъчно добър мениджър на риска дългосрочно ще „бие“ брилянтен анализатор, но посредствен мениджър на риска.

Управлението на риска има две цели: главно, да ни гарантира оцеляване на пазарите и чак след това да ни осигури шанса да реализираме печалби. Да, дори безупречен риск мениджимънт не гарантира печалби, а единствено повишава шансовете да постигнем такива. Постига го чрез отговора на двата въпроса: Кога да купя/продам? и Колко да купя/продам?, тоест време (тайминг) и количество.

Когато инвестираме ние не залагаме само на настъпване на събитие Х, а също и на момента на неговото случване. Таймингът отчита кога очакваме да настъпи събитие Х, тоест кога цената на анализирания актив ще се насочи в желаната посока, следователно кога е добре да купим. Да подчертая, че таймингът не ни показва „перфектния“ момент за покупка, а най-малко неподходящия такъв.

Обемът на позициите, които заемаме зависи от вероятността да сме прави и съотношението риск-печалба. Идеи, които са изразено асиметрични в наша полза и имат висока степен на достоверност заслужават повече капитал от идеи с по-ниска асиметрия и/или по-ниска степен на достоверност. Отново и двете крайности са опасни – поемането на прекомерен риск и поемането на твърде малък риск.

Инвестирането е просто, но не е лесно. То изисква от нас да мислим във вероятности в контекста на времето. И двете не са привични за нас, хората, защото нашите мисловни процеси са оптимизирани за линейно мислена.

В същото време ние имаме склонността да усложняваме, добавяйки още линейност, опитвайки се да решаваме нелинейни пъзели, каквито са финансовите пазари. Добавяйки още комплексност, ние галим егото си колко сме умни и се заблуждаваме, че колкото е по-сложно, толкова е по-сигурно. Две капана, струващи скъпо на пазарите.

Какво тогава да направим? Да опростяваме. Това означава  количествена и качествена промяна, тоест премахване излишното. Имаме нужда от достатъчно опростен инвестиционен процес, който, най-вече да ни гарантира оцеляване, за да получим шанса да генерираме печалби.

А крайният резултат от нашия инвестиционен процес са сделките, попадащи в категориите „Добре отиграни, губещи сделки“ и  „Добре отиграни, печеливши сделки“. Липсата на процес ще доведе до „Зле отиграни сделки, без значение резултата“.

Променливите с най-голямо тегло, които класифицират една сделка като добре отиграна, са времето и количеството, тоест кога и колко да купим. Есенцията на нашия инвестиционен процес се крие в отговорите на тези два въпроса, тоест в управлението на риска.

Игнорирането на управлението на риска е винаги за наша сметка. Ако ние не управляваме риска, той ще управлява нас.

Сподели:Investo Facebook ShareInvesto Linkedin Share

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Седмичен бюлетин

bg_BGБългарски