Какво определя човека като върховен суверен?
Неговата принадлежност към определена каста, неговото богатство, неговите умения или е нещо друго много по-абстрактно.
Моята дефиниция е следната: човек е върховен суверен, когато притежава следните права:
- правото да задава въпроси и да изисква отговори
- правото да съхрани плодовете на труда си
- правото да защити себе си и близките си
Липсата дори на едно от тях ни прави субекти, а не суверени.
Индивидуалният суверенитет се гради върху три стълба, произтичащи от предходната дефиниция:
- Култивация на критично мислене и любопитство, което става само по един начин – с постоянно изследване на необятния свят, който ни заобикаля.
- Чрез нашия труд ние създаваме блага. За тях ни се отплащат с пари. Тези пари обаче губят устойчиво стойност.
- Всеки един от нас е малка вселена. Всеки един от нас има хора, на които държи. Всеки един от нас има материални притежания. В човешкото общество винаги има една тънка прослойка, която ще иска да нахлуе в нашето лично пространство, за да получи нещо, което не ѝ принадлежи. За да предотвратим това, имаме нужда от нещо. Правото гражданите да се защитят в такава ситуация.
Трите стълба на суверенитет могат да се сведат до следните символи: Книга, Злато и Оръжие. Всяко от тях дава определени права, с които идват още повече задължения. Така и трябва да бъде.
Всеки е отговорен за действията си и няма правото да навлиза в чуждото пространство без позволение. Свободата означава отговорност към себе си и към другите. Без да очакваме, че другите са ни длъжни с нещо, но и без да позволяваме някой да ни вмени, че ние му дължим нещо.
Man is absolute of his own person and possessions, equal to the greatest, and subject to nobody.
John Lock
Да бъдем съзнателни и свободни изисква да знаем какво означава това. В основата на всичко стои образованието, но не наложеното от системата, а личното, което продължава цял живот. То представлява процес на непрестанното учене, подтиквано от нашите нужди, а не от тези на системата.
Книгата
Образованието е началото. Затова книгата е първата. Тя ни учи да знаем какво означава свобода и какви задължения произлизат от нея. От нея ще научим за това как работят парите и какво означава правото на неприкосновеност на живота и имуществото.
Да притежаваме злато изисква знания и усилия. Изискват се също знания и усилия да не позволим златото да притежава нас.
Същият принцип важи и при оръжието. Дадено на неграмотен човек е твърде опасно, но дадено на човек, който разбира ясно неговото предназначение и последствията от неговата употреба, е инструмент за защита на личния суверенитет.
Без образование златото и оръжията ще донесат основно вреда. Ако обществото е образовано, следователно критично мислещо, то ще познава смисъла в тяхното притежание. Това обаче е неугодно на системата. Затова и тези теми не са сред популярните.
Книгата е враг на системата и именно затова при най-радикалните режими в миналото книгите са се изгаряли. Сега няма нужда от това, защото вниманието е засмукано от малките черни дупки в джобовете ни и големите екрани в холовете ни.
I find television very educational. Every time when somebody turns on the set, I go into the other room and read a book.
Groucho Marx
Заглуши шума, чуй сигнала. Абонирай се за Инвесто седмичен бюлетин.
Златото
Златото е пари, но парите не са злато. Трите главни свойства, които правят златото пари са:
- Съхраняване на стойността – с времето да запазват покупателната си способност, измерено в стоки и услуги, а не във фиатни пари. С фиксирано количество от тях да могат да се купят същите продукти в продължение на десетилетия и дори векове.
- Измервател на стойност – да служат като мярка на стойността на всички продукти и услуги в икономиката. Винаги, навсякъде и от всеки да бъдат приети за разчетно средство – всеки един, от обущаря до собственика на завод, да отчитадейността си чрез тях.
- Конвертируемост или средство за размяна – да бъдат възприети като универсално средство за размяна. От най-малкото селско магазинче, до огромните инвестиционни банки да използват тях при всичките си транзакции.
Първото свойство тотално липсва в наши дни. Инфлацията, представяна като добра се грижи за това. Това, че последните две години се говори за инфлация, не означава, че сега е пристигнала. Тя е с нас от 50 години.
Нейния спад не означава, че парите спират да се обезценяват, а означава спад в скоростта на тяхната обезценка. Те пак губят стойност, но вместо с 15 процента със скромните 3-4 процента. Да напомня, че силата на сложната лихва не е само в нейния процент, а в продължителността на нейното действие.
Парите трябва да служат за следното нещо:
Money is trading tool that stores the economic energy that is your time and freedom, whereas currencies leak them away.
Mike Maloney
Еврото се е обезценило с 90 процента от 2000 година, а производителността на хората е останала същата. Златото е антидотът на този проблем. То консервира нашите усилия и ги запазва за бъдещето.
Оръжието
Според Томас Хобс социалния контракт повелява да сме субекти на външна сила в лицето на държавата. Единствено държавата може да гарантира сигурността на гражданите. Така ние делегираме защитата на личния суверенитет на външен фактор.
Разчитаме на осъзнатостта и липсата на лоши намерения на всички индивиди в обществото. Дали това обаче е факт?
Винаги ще има една малка част от обществото, която да счита, че някой друг им е длъжен. За да го наложат, те си служат с всякакви средства, включително и с оръжия. И дори контролът върху оръжията не спира тези хора. Искат, намират си.
Обаче редовният гражданин, който зачита законите на държавата, в случай на среща с представител на въпросната прослойка се оказва от страната на булката.
Бащите основатели на Съединените Щати са били наясно защо гражданите трябва да имат право да притежават оръжие и са го заложили във Втората поправка на Конституцията.
No free man shall ever be debarred the use of arms.
Thomas Jefferson, Virginia Constitution, Draft 1, 1776
От трите стълба на суверенитет притежанието на оръжие предизвиква най-много конфликти. Главният аргумент на неговите противниците е, че ще нарасне броя на убийствата.
Обаче този аргумент има и друга страна – колко убийства са предотвратени благодарение на оръжията? Достатъчно много, за да не го дават широко по медиите.
Нищо не е черно или бяло в живота. В този спор и двете страни имат валидни аргументи. Оръжията трябва да служат за превенция на престъпления, а не да бъдат средство за извършване на такива.
За да стане това факт, е задължително притежатели на оръжие да бъдат не само образовани, но и да преминават през ред стриктни проверки.
Неграмотният и невеж човек не трябва да има достъп до оръжие, защото неговото притежание има много повече задължения, отколкото права. Това може да бъде разбрано и следвано само от съзнателни и зрели хора.
Съществува ли такава държава?
Швейцария – страната на лилавите крави, Патек Филип и банковата тайна. Това са клишетата.
В континентална Европа има само няколко страни, които позволяват свободното притежание на огнестрелно оръжие. Обаче само Швейцария покрива и другите две изисквания – критично мислещо, високообразовано население, което познава стойността на златото.
Може ли България да стане като Швейцария? Разбира се, че може, но срещу много висока цена – промяна на съзнанието. Това означава да се научим да поемаме отговорност за действията си и да мислим критично.
Две умения, които са дефицитна стока не само по българските земи. Това не значи, че нямаме шанс. Напротив, дори Швейцария е тръгнала от някъде.
Необходими са целенасочени реформи от страна на държавата и култивиране на критично мислене от страна на гражданите. При това и двете трябва да се развиват едновременно.
Не може държавата да чака хората или хората да чакат на държавата. Накрая на деня управниците са представителна извадка за нивото на съзнание на населението.
Промяната започва отвън навътре и на индивидуално равнище. Чак след това с нашия личен пример подканваме другите към промяна.
Свободата, било то финансовата, личната или националната, се отвоюва с кръв и пот. Това обаче не е достатъчно. Тя трябва и да се запази, защото нищо в живота не е гарантирано и не ни се полага по право.
Книгата, златото и личното оръжие превръщат човека от субект в суверен. Върховният суверенитет означава независимост. Независимостта означава свобода.
Свободата означава отговорност. Отговорност към себе си, към другите и към цялото общество.
Важно уточнение: горното есе представя размислите на автора, които по дефиниция са субективни, ограничени и непълни. То не цели да дава готови отговори, а да провокира задаването на въпроси и градивна дискусия по изложените теми.
