Пет думи описват инвестирането:
- Подбор (selection), тайминг (timing), размер (sizing)
- Вероятности (odds), възвръщаемост (payoffs)
Подборът описва какво купуваме.
Таймингът описва кога купуваме.
Размерът описва колко купуваме.
Вероятностите казват доколко е възможно да спечелим.
Възвръщаемостта казва колко можем да спечелим за всеки рискуван долар.
И така, нека съберем петте променливи:
- Вероятностите са функция на подбора и тайминга.
- Възвръщаемостта е функция на подбора.
- Размерът е функция на вероятностите и възвръщаемостта.
Това е инвестирането, представено в три уравнения.
При това те са валидни за всички пазари, стратегии и инструменти. Ние целим да максимизираме вероятностите и потенциалната възвръщаемост, без значение дали инвестираме в акции на корабни компании, боливийски ДЦК, фючърси на злато или ЕТФ, следващ S&P500.
Добре, но как да започнем?
Като се научим да мислим във вероятности.
От двете променливи – вероятности и възвръщаемост – първата променлива, макар и по-абстрактна, има по-голямо тегло за крайния резултат.
Причината за това се крие във връзката между тайминга, вероятностите и размера. Таймингът определя в голяма степен вероятностите, а вероятностите определят размера на позицията. А колкото по-големи (но премерени) залози правим, толкова по-добри ще са крайните резултати.
Накратко, вероятностите имат фундаментално значение. Затова днес ще говорим точно за тях.
Обаче ще започна отдалеч. Първо ще разгледаме времето, защото то задава контекста на всичко, включително и на вероятностите.
Миналото не е предопределено, нито бъдещето е сигурно или невъзможно
Ние разглеждаме времето като нещо статично. Грешка.
Времето е поток.
И не само това – броят на изминатите пътеки нараства за сметка на броят на неизминатите такива.
Погледнете следното изображение:
Миналите пътеки са затворени и познати, докато бъдещите са отворени и непознати. Въпреки това ние третираме миналото, а оттам и бъдещето, грешно.
Смятаме, че вече случилите се събития са неизбежни и предопределени. Мислейки по този начин, ние игнорираме ролята на вероятностите и в резултат разглеждаме бъдещето през черно-бяла призма. На това се дължи и нашата склонност да описваме бъдещето бинарно. Ние категоризираме бъдещите събития като „невъзможни“ или „сигурни“. Съответно други категории сценарии не съществуват.
Удобна, но скъпоструваща заблуда.
Това, което вече се е случило, винаги започва съществуването си като непознато бъдеще, което обаче неизбежно се превръща в познато минало.
В инвестирането ние разполагаме единствено с перспективата на гледащи бъдещето и загърбили миналото. Когато инвестираме, ние се намираме в зелената точка, означена като “your life today.” Ние сме винаги обърнати към бъдещето и виждаме единствено вероятни сценарии.
Никаква сигурност, никакви гаранции. Само вероятности.
Все пак, преди да се научим да мислим във вероятности, трябва да спрем да третираме времето грешно. Накратко, не разглеждаме миналите събития като неизбежни или предопределени, нито бъдещите като сигурни или невъзможни.
Времето задава рамката, в която разглеждаме дадена хипотеза. Вероятностите нещо да (не) се случи също попадат в тази рамка. Да, дори те са функция на времето. Обаче има още нещо, което прави вероятностите абстрактни.
Вероятностите подлежат на описание не с конкретика, а с нюанси.
Вероятности и нюанси
В книгата “Words of Estimative Probability” авторът Шърман Кент прекрасно илюстрира как да мислим правилно за вероятностите. Погледнете следната графика.
В горния десен ъгъл се намират сценариите с най-високо тегло, тоест тези, които обичаме да наричаме сигурни. Съответно в долния ляв ъгъл са тези, които редовно описваме като невъзможни.
Заглуши шума, чуй сигнала. Абонирай се за Инвесто седмичен бюлетин.
Ние обичаме да разглеждаме бъдещето през призмата на тези две категории. Обаче на финансовите пазари над 95% от сценариите, които разглеждаме, не попадат в тези крайности. В инвестирането, и не само, вероятностите са присъщо нюансирани.
Горната графика ни казва още две неща:
- Няма сигурни сценарии: 99% вероятност да настъпи дадено събитие не означава, че неговото случване е гарантирано.
- Няма невъзможни сценарии: 1% вероятност да настъпи дадено събитие не означава, че неговото случване е невъзможно.
Нюанси, а не конкретика. Това е нагласата, която ни трябва, когато става въпрос за вероятности.
И все пак не може ли малко повече конкретика?
Да, но само донякъде.
Идва ред на последната точка – Конусът на бъдещето.
Вероятно > Правдоподобно > Възможно > Потенциално
На старите читатели на Инвесто този ментален модел е добре познат. Днес ще го изтупам от прахта и ще го разгледам в контекста на днешната статия.
За какво ни служи Конусът на бъдещето?
Да категоризира достоверността на нашите хипотези.
Вероятностите са една от трите променливи, които описват едно събитие. Другите две са причините и последствията. Степента на достоверност на една хипотеза е функция на това доколко познаваме тези три променливи.
Всяка от тях отговаря на конкретен въпрос:
- Причини: Защо ще се случи изследваното събитие?
- Последствия: Какво ще се случи, ако настъпи изследваното събитие?
- Вероятности: Колко вероятно е да се случи изследваното събитие?
Когато съберем причини, вероятности и последствия, получаваме Конусът на бъдещето.
Базирайки се на това доколко нашата хипотеза е достоверна, имаме четири категории от сценарии:
- Потенциален или краен (Potential or preposterous): това са сценарии, които съществуват в реалността на непознатото-непознато. Затова ние редовно ги пренебрегваме. Не разполагаме с никаква или минимална информация относно техните причини, вероятности и последствия. Потенциалните сценарии имат ниска степен на достоверност, но това не означава, че са невъзможни.
- Възможни (Possible): сценарии, за които имаме някаква информация, с чиято помощ да опишем причините, вероятностите и последствията. При възможните сценарии степента на достоверност нараства, в сравнение с предходната категория. В същото време тя е достатъчно ниска, за да избягваме да залагаме на възможни сценарии.
- Правдоподобни (Plausible): сценарии, при които познаваме в голяма степен две от трите променливи (причина, вероятност, последствие). Степента на достоверност при правдоподобните сценарии е достатъчна, за да оправдае инвестиционно решение.
- Вероятни (Probable): сценарии, при които това, което знаем, че знаем, е достатъчно, за да опишем трите променливи. Тези сценарии имат най-висока степен на достоверност. Инвестиции, базирани на вероятни сценарии, работят най-добре.
Конусът на бъдещето ни казва каква е йерархията на сценариите на базата на тяхната достоверност. Колкото по-достоверен е един сценарий, толкова по-добре познаваме неговите вероятности.
Да напомня, че сценарий с висока достоверност не означава гарантиран сценарий. Същото важи и за сценарий с висока вероятност. Висока достоверност ще рече, че имаме достатъчно информация за причините, вероятностите и последствията, но не и всичката информация. Високата вероятност показва, че дадено събитие е по-вероятно да се случи, отколкото да не се случи.
Финални Размисли
На пазарите, но и в живота, ние винаги се намираме на ръба на непознатото бъдеще. Мисленето във вероятности е единственият начин да надникнем зад неговото непроницаемо було.
Какво означава да мислим във вероятности?
Да не забравяме, че:
- Миналото не е неизбежно и предопределено, нито бъдещето е гарантирано или невъзможно. Всички случили се събития започват живота си като вероятни сценарии. Без изключения.
- Работата с вероятностите означава работа с нюанси, а не с конкретика. Понякога ще работим с малко вероятни сценарии, а друг път с много вероятни. Обаче никога няма работим със сигурни или невъзможни.
- Сценариите имат различна степен на достоверност. Достоверността е функция на познаването на причините, последствията и вероятностите. Висока достоверност означава и добро познаване на вероятностите.
Ако с една дума трябва да опиша инвестирането, то тя ще бъде вероятности. Всичко друго – подбор, тайминг, размер и възвръщаемост – идва след това.
Не спирайте да бъдете любопитни. Асиметрични инвестиционни идеи се крият навсякъде. Ако търсиш съмишленик в тяхното намиране, “Отвъд Бета” е за теб.
Той предлага портфолио и анализи на институционално ниво. Примерният портфейл включва всички необходими параметри за ефективно управление на риска, а в месечните доклади ще откриете асиметрични инвестиционни идеи от цял свят. Точно като описаните в днешната статия – енергия, суровини, развиващи се пазари.
Ако искаш да имаш достъп до такива идеи, разгледай абонамента Отвъд Бета.
Всичко описано е единствено с образователна цел и не представлява съвет за покупко-продажба на ценни книжа.
На първата картинка не става ясно (или поне на мен не става ясно), че възможното бъдеще е уникално заради точно определено минало. Тоест ще имаме абсолютно различна мрежа от пътища за точно изминат път в миналото. Също така не става ясно (или поне на мен не става ясно), че винаги става въпрос за т. нар. условна вероятност, която е много коварна кучка 🙂
Добре написано. Браво!
Това, което описваш е path dependency – настоящето (и бъдещето) като функция на изминатия път. Както си посочил, зависимостта от изминатия път не е изобразена на графиката.
Преднамерено съм избрал подобна картинка, защото акцентира върху миналите и бъдещи сценарии. Тоест, как първите нарастват за сметка на вторите.
Да, прав си, че винаги работим с условни вероятности, когато гледаме бъдещето. Вероятностите не са условни, единствено в огледалото за задно виждане, когато те се превърнат в статистика. Обаче дори тогава тяхната достоверност е под въпрос.
Накратко, темата за вероятностите е супер интересна. Колкото повече дълбая, токова повече се убеждавам колко много не знам.
ПП: благодаря за добрите думи 😊