За пазарите, играчите и ирационалносттa

Играем игра, на която не знаем нито правилата, нито познаваме играчите. И се чудим „защо на мен“, когато нещо се обърка.

Това е житието на не малка част от инвеститорите.

Благодарение на демократизирания достъп до пазарите и информацията, броят на пазарните участници постоянно нараства. В същото време ние забравяме, че освен нас и брокерската платформа, на пазарите има и други играчи.

Игнорирайки играчите, ние пренебрегваме част от есенцията на играта. А срещу кого играем е поне толкова важно, колкото и правилата на самата игра.

Да уточня, че не става въпрос да познаваме всеки пазарен участник, защото това е невъзможно, а и ненужно. От нас се изисква да сме информирани за основните категории играчи и техните особености.

И така, днес ще си говорим за пазарните участници. За целта разглеждам шаблонът ритейл инвеститори/институционални инвеститори от различен ъгъл.

Оказва се, че има и умни ритейлъри и глупави институционални играчи, като основният фактор кой в коя група се намира е ирационалността.

Преди да премина на видовете играчи ще дам контекст. Ще си говорим за видовете пазари и техните параметри.

Защо това има значение?

В природата особеностите на всеки хабитат предопределят видовото разнообразие в него. Същото важи и в инвестирането – характеристиките на всеки пазар определят видовете играчи.

Пазари, параметри, участници

Пазарите се класифицират по ред критерии. За целта на днешната творба за филтър използвам степента на (не)популярност на даден пазар.

Ето как изглеждат пазарите според тяхната популярност:

• Популярни пазари: технологични акции, държавни облигации на развити икономики, злато, биткойн; large cap акции и облигации
• Нишови пазари: суровини, тежка промишленост, транспорт, развиващи се пазари; small cap акции и облигации
• Езотерични пазари: конкретна държава от категория развиващи се пазари (примерно Мексико или Южна Африка); определен вид кораби (примерно супер танкери или LPG газовози); пазари на специфични инструменти (примерно проблемен дълг, съдебни дела, застрахователни полици); nano cap акции и облигации

Длъжен съм да уточня, че сред изброените няма най-добър или най-лош пазар. Същото важи за класовете активи и за инвестиционните стратегии. Има само такива, които (не) пасват на нашите цели, риск толеранс и степен на ангажираност.

Между различните пазари, макар да има прилики, има и структурни разлики. В следващите точки посочвам основните параметри, които характеризират тези разлики:

• Степен на трудност на играта или доколко даден пазар изисква задълбочени познания и опит от участниците. Да напомня, че лесен пазар няма. Затова и пазарите ги деля на по-малко трудни, трудни и много трудни. Пример за по-малко труден пазар е този на large cap акции и облигации; пример за труден пазар е този на суровини; пример за много труден пазар е този на проблемен дълг.
• Брой участници или колко играча се борят за ограниченото количество Алфа. Колкото по-труден е даден пазар, толкова по-малко конкуренция има. И макар Алфата също да е по-малко в сравнение с големите и популярни пазари, на малките и трудни пазари има повече Алфа на пазарен участник. Това, разбира се, не означава, че успехите са гарантирани, а че ако знаем какво правим, наградата за поетия риск е много по-голяма, отколкото на големите пазари.
• Брой медии, отразяващи даден пазар: колкото повече медии отразяват един пазар, толкова повече шум и драма има около него. На популярните пазари бушуват крайните емоции, докато на непопулярните не бушува нищо, защото просто (почти) никой не ги отразява. В първия случай имаме много шум и малко сигнал, а във втория малко шум и много сигнал.

Да обобщя дотук написаното. Колкото по-голям и популярен е пазарът, толкова по-малко трудна (в никакъв случай лесна) е играта, толкова повече играчи има и толкова повече медии го отразяват.

Дотук рамкирахме видовете пазари и техните особености. Сега е ред на пазарните участници.

Както казах, днес ще ви запозная с различна от общоприетата класификация. Ще видите, че не всички институционални инвеститори са smart money и че не всички ритейл инвеститори са dumb money. Ето как изглежда моята класификация на пазарните участници:

• Dumb Money: Шир потреба институционални инвеститори
• Smart Money: Специализирани институционални инвеститори по инструмент/пазар/стратегия
• Dumb Money: Шир потреба ритейл инвеститори
• Smart Money: Специализирани ритейлъ инвеститори по инструмент/пазар/стратегия

Отбелязал съм две от категориите с удебелен текст и съм ги означил като dumb money. В едната група попадат тези институционални инвеститори, които дават приоритет на титлите и маркетинга, а не на скромността и инвестициите. Другата група са тези ритейлъри, които смятат, че знаят всичко и че пазарът им е длъжен.

Заглуши шума, чуй сигнала. Абонирай се за Инвесто седмичен бюлетин.

Седмичен бюлетин

Leave this field empty if you're human:

Ако искаме да играем играта умно, търсените от нас категории са smart money institutional или smart money retail. Тоест, разполагаме с два пътя, които да хванем.

Ако решим да поверим нашите спестявания за управление, можем да редуцираме шансовете за провал, когато се доверим на дружество, което е специализирано в конкретна стратегия/пазар/инструменти.

Съответно, ако искаме да се научим сами да играем играта, трябва да станем специалисти от висок порядък. Казано по друг начин, да изградим инвестиционен процес, базиран на комбинация от стратегии/пазари/инструменти, който отчита нашите цели, риск толеранс и степен на ангажираност.

Сега да направим връзката между пазари и играчи. Количеството smart money играчи (ритейл и институционални) е правопропорционално на непопулярността и трудността на пазара, на който работим. На нишовите и особено на езотеричните пазари преобладават smart money участниците. Съответно на популярните пазари мнозинството са dumb money играчи.

И двата варианта – непопулярни и популярни пазари – имат своите плюсове и минуси.

При непопулярните пазари имаме малка, но за сметка на това сурова конкуренция. Причината е, че мнозинството се състои от участници, които са пределно наясно каква игра играят. Резултатът е по-малко ирационалност (не че липсва), сравнено с популярните пазари. Това означава, че генерирането на excess returns е по-трудно. От друга страна, потенциалната награда спрямо поетия риск е значителна, поради по-голямото количество Алфа на пазарен участник.

Популярните пазари също имат своя чар. Те са отлично място за умните пари, защото мнозинството участници попада в dumb money категорията. С други думи, тези пазари предлагат ирационалност в изобилие, която да се експлоатира. И така, макар популярните пазари да предлагат по-малко Алфа на пазарен участник, тя е по-малко трудна за извличане.

Обобщено, и на популярните, и на непопулярните пазари smart money играчите са тези, които ще ни вземат парите, докато ние самодоволно пребиваваме в комфорта на шир потребата.

За smart money играчите е писано много. Обаче за dumb money не се пише много, а трябва.

За да предприемем правилните действия, първо трябва да спрем с грешните такива. Казано по друг начин, за да сме smart, първо трябва да спрем сме dumb.

Затова днес акцентът пада върху dumb money.

И така, дойде време за любимата ми част от днешната творба. Отварям щанда за политическа некоректност на едро. 

Credentialism + сбъркани приоритети = неочаквано добра комбинация

Институционалната шир потреба е затънала в арогантността на титлите. Безкраен низ от сертификати и названия, който създава неустоима фасада на неизбежен успех в очите на инвеститорите.

Но дали количеството титли е правопропорционално на опита, мъдростта и успеха?

Краткият отговор е Не.

Да подчертая – това не означава, че няма смисъл в академичното образование и сертифицирането. Напротив, има. Това, което не бива да правим, е да бъркаме дипломите с опита и сертификатите с мъдростта.

В английския език тази ментална клопка е компресирана в чудесната дума credentialism. Тя описва нашата склонност да акцентираме върху опаковката за сметка на съдържанието – тоест, придаването на по-голяма тежест на академичните и професионални титли, вместо на натрупаната експертиза и изстраданата мъдрост.

Това явление е широко разпространено не само на финансовите пазари, но и в бизнеса и политиката. Неговият генезис обаче е в академията, но това е история за друг път. Нека да се върнем на днешната тема.

Преди да продължа, искам да направя следното уточнение: успешните пазарни участници (ритейл и професионални), които познавам, притежават присъща скромност. Не им пука дали другите знаят какво са завършили и какъв стаж имат, макар някои от тях притежават сериозен академичен и професионален опит. Единственото, което има значение за тях, е дали печелят на пазарите. Още по-любопитното е, че тяхната скромност е функция на техните успехи. Казано по друг начин, колкото по-успешни са на пазарите, толкова по-скромни са.

Обаче тези хора са по-скоро изключение, а не правило, когато говорим за институционалната шир потреба. При нея credentialism-ът е норма. Примерите са навсякъде. Нарицателно са фондовете, които не могат да бият своя бенчмарк дори преди таксите, въпреки всичките гръмки титли и епични биографии на техните екипи.

Интересното не свършва дотук.

Нерядко целта на институционалната шир потреба са административните такси. Таксите на база представяне не са приоритет, защото генерирането на Алфа е по-трудно от привличането на нови клиенти. Така акцентът е върху набирането на клиентски капитали, а не върху управлението на вече набраните. Накратко, сбъркани приоритети.

С други думи, шир потреба институционалните инвеститори са маркетингови агенции с Bloomberg терминали. А крайният резултат от всичко това е доминираща ирационалност, подхранвана от credentialism и сбъркани приоритети.

 

Късогледство + лесни успехи = Дънинг Крюгер в действие

Време е за лирично отклонение.

Не за кратко съм бил част от dumb money тълпата.  Вярвал съм, че пазарът ми е длъжен, че играта е лесна и други подобни небивалици.

Резултатът не закъсня. Постоянно откривах отлично аргументирани начини как устойчиво (и дългосрочно) да губя пари. Черешката на тортата беше проявата на доволно количество арогантност от моя страна.

И така, не само бях много прост, но бях прост за дълго.

В един момент осъзнах, че ако искам да успея на пазарите, трябва да започна да ставам по-малко прост, защото, ако остана в комфорта на dumb money тълпата, ще си остана същия посредствен анонимник с безкрайни претенции.  

А сега по-конкретно.

Ритейл шир потребата се състои основно от пазарни участници с малко опит. Последните години са, меко казано, благодатни за новаците. Последните правят първите си стъпки в среда, където без значение какво купуват, то расте. Това обаче има сериозни последствия. Новите инвеститори заучават грешни навици, които са скрити бомби със закъснител.

Отново ще направя препратка с моят опит. Започнах с инвестициите малко преди фалита на Лемън Брадърс… и скоропостижно загубих 50% от сметката си. Тогава роптаех защо това се случва на мен, нали пазарът ми дължи моите проценти.

От дистанцията на времето съм изключително благодарен за това, че моята пазарна кариера започна с ударен провал. Причината е, че бързо разбрах, че играта е сурова и че ако искам да получа шанса да успея, трябва яко бачкане, при това без гаранция за успех.

Ако моите първи години бяха увенчани с успехи, нямаше да знам колко много не знам. Щях да ходя върху тънък лед, мислейки, че съм стъпил на земята. А ледът рано или късно ще се пропука и ще си платя за арогантността и слепотата.

В момента мнозинството новаци са стъпили върху тънкия лед, мислейки, че е земна твърд. Нищо ново под слънцето. Новият випуск начинаещи предстои да получи своето бойно кръщене, както всеки друг преди него.

Освен новаците, в dumb money retail категорията попадат и моите любими гурута (често също новаци), които са винаги готови да дарят нас, простите, с вселенска мъдрост. След новаците и гурутата има още една подгрупа на dumb money retail-а. Това са пророците на апокалипсиса.

Както при институционалната шир потреба, общото между всички видове ритейл шир потреба е ирационалността. Обаче движещите фактори са различни. Credentialism-ът и сбърканите приоритети са заменени от ефекта Дънинг-Крюгер.

Казано по друг начин, водещ фактор е късогледството на dumb money retail тълпата, най-вече когато е подхранвано от лесни успехи. През последните няколко години илюзията за лесни пари на пазарите достига безпрецедентни размери. Новаците мислят, че мантрата „миниум усилия, максимални резултати“ описва как работи инвестирането по принцип. Това е ефектът на Дънинг-Крюгер в действие.

Всички сме ирационални, но не всички сме осъзнати за този факт

Основният лайт мотив е ирационалността, без значение дали говорим за ритейл или институционална шир потреба. При институционалните dumb money играчи тя се дължи на явлението credentialism и сбърканите приоритети. При ритейл dumb money тълпата ирационалността произлиза от късогледството на начинаещия, особено когато е подхранвано от лесни успехи.

Не че smart money инвеститорите не са ирационални. Както всички хора, те също са ирационални.

Обаче има една фундаментална разлика.

Smart money играчите напълно осъзнават, че са ирационални. Затова техният инвестиционен процес включва стъпки, които поставят под контрол въпросната ирационалност. 

Накрая на деня, парите се движат от неосъзнато ирационалните към осъзнато ирационалните играчи. С други думи, от dumb money към smart money играчите.

Не спирайте да бъдете любопитни. Асиметрични инвестиционни идеи се крият навсякъде. Ако търсиш съмишленик в тяхното намиране, “Отвъд Бета” е за теб.

Той предлага портфолио и анализи на институционално ниво. Примерният портфейл включва всички необходими параметри за ефективно управление на риска, а в месечните доклади ще откриете асиметрични инвестиционни идеи от цял свят. Точно като описаните в днешната статия – енергия, суровини, развиващи се пазари.

Ако искаш да имаш достъп до такива идеи, разгледай абонамента Отвъд Бета.

Всичко описано е единствено с образователна цел и не представлява съвет за покупко-продажба на ценни книжа.