Никой не ни е длъжен. Още повече пазарът.
Въпреки това ние все търсим този, който ще ни заведе към инвестиционна утопия. Смятаме, че точно ние заслужаваме нашите поне 10% на година без да полагаме усилия.
Чудесно. Опашката от люде, които ще задоволят нашия глад, е дълга. Тя нараства пропорционално на нашата вяра, че пазарът ни дължи тези 10%.
Напомням, че пазарът нищо не ни дължи.
Дори на тези, които полагат неимоверни усилия да играят играта. А какво остава за тези, които искат да се возят безплатно?
Следваме DCA и S&P500 и мачът е свирен преди да е започнал. Активното управление е за балъците. Така или иначе пазарите не могат да бъдат бити. Две лъжи, които са до болка изтъркани от повтаряне и точно затова действат.
Маркетингът на взаимните фондове работи. Безотказно.
Не защото е много сложен, а защото е гениално прост. Той докосва едно от най-съкровените човешки желания – това за гарантирана сигурност. Като добавим и черешката на тортата, че от нас (почти) нищо не се изисква, ето ни на кукичката.
За съдържанието и опаковката
Съдържание, продажби, маркетинг. Думи със заклинателна сила. А в същото време изпразнени от смисъл.
Не, това не е роптаене срещу маркетинговите агенции. Това е тирада срещу ниските ни критерии като консуматори. Нека не забравяме, че търсенето определя предлагането.
В епохата на AI всеки може да създаде всичко в рамите на минути с правилните промптове (последните също вече се създават с AI). Ботове пишат книги, създават видеа, пишат песни. Авторите на промптовете си приписват авторство на написаното.
При това последните промотират как това е най-добрият начин за правене на пари. Фокусът е на вземането, докато даването е останало на заден план или направо липсва от пейзажа.
Все си мисля, че парите са следствие от даването на стойност на клиентите и на обществото. Когато парите са единствената цел на едно предприятие, то става поточна линия за посредственост.
Докато имаме ниски критерии за качеството, това което консумираме, ще отговаря на тях. И не само това, ние спешно трябва да спрем да бъркаме опаковката със съдържанието.
Нашите ниски критерии правят всяка ослепителна опаковка неустоима. А вътре какво намираме – гнило съдържание, тоест още посредственост. А посредствеността ражда посредственост. Неизбежна истина, имаща силата на гравитация.
В заключение
Ние живеем в много по-абсурден, нелеп, жесток и фантастичен свят, отколкото си мислим (или се изисква от нас да мислим). Обаче ние се примиряваме с посредствеността. Докато търсим „сигурното“, всичко е супер … само че за продавачите на обещания.
Напомням, че когато се возим с надеждата да достигнем заветните цели, ние отново плащаме, обаче по друг начин. Плащаме с време и внимание. А те са много по-скъпи от парите.
Стрелата на времето се движи в една посока – бъдещето става настояще, а настоящето – минало. А който владее вниманието, командва накъде насочваме времето си.
И така, докога?
Докога ще се задоволяваме с посредствеността в мислите, действията, отношенията си?
Докога ще искаме животът да е „бързо, лесно, вкусно“?
Докога ще бъркаме опаковката със съдържанието?
Докога ще чакаме някой друг да мисли вместо нас?
Докога ще си мислим, че някой ни дължи нещо?
Докога?
Колкото повече избягваме отговорите на тези въпроси, толкова по-висока цена ще платим – на индивидуално и на колективно ниво.
