Латинска Америка разполага с безспорни структурни предимства: все още стабилна демография, относително нисък геополитически риск и изобилие на природни ресурси.
В контекста на географията, регионът има още едно предимство: водещите износители на суровини – Бразилия (петрол, желязна руда и земеделска продукция), Чили (мед и литий) и Аржентина (газ, индустриални метали и земеделска продукция) – не зависят от глобалните невралгични точки като Хормуз, Суец, и т.н. Например, Бразилия изнася над 50% от желязната си руда от пристанището Ponta de Madeira, намиращо се на атлантическото крайбрежие.
За справка следната карта:
Картата показва основните бразилски пристанища, откъдето тръгва бразилският експорт. Както се вижда, всички терминали имат директен излаз на Атлантическия океан. Разбира се, невралгичните точки оказват влияние, но на по-късен етап – когато износът приближава крайната дестинация. Например, Китай е основен вносител на желязна руда и зависи от протока Малака.
Настоящата ситуация в Близкия изток прави предимствата на Южна Америка още по-очевидни. Затварянето на Хормуз и редуцирането на индустриален капацитет (енергия, торове и химикали) в Залива – директно облагодетелстват Южна Америка.
Да припомня ролята на Хормуз за световното производство на храни. Преди затварянето, приблизително 43% от глобално търгувания карбамид (урея), 47% от глобално търгуваната сяра, 27% от амоняка и 24% от фосфатните торове минаваха през Хормуз. Катар, Саудитска Арабия, ОАЕ и Оман са сред най-големите износители на торове (и съставки за производство на торове), защото имат достъп до евтини и изобилни енергийни носители. Обаче рязкото свиване на индустриалния капацитет в Залива и почти нулевия трафик през Хормуз оказват значително влияние на пазара на торове.
Още по-интересното е, че ситуацията с торовете беше (пред)кризисна още преди войната в Залива, поради следните причини:
Първо, Китай ограничи износа на фосфати (включително MAP – основният фосфатен продукт при отглеждането на соя и царевица) поне до август 2026 г.
Второ, европейското производство на азотни торове работи на приблизително 75% капацитет през последните няколко години, поради високи цени на природния газ за Европа.
Трето, руският износ на амоняк не се възстанови напълно след прекъсването на тръбопровода Толиати-Одеса. Плюс, тарифите, наложени от ЕС поетапно премахват вноса на руски и беларуски торове напълно до 2028 г.
Таймингът на кризата е предпоставка за supply-side шок първо на торове, а след няколко месеца и на земеделска продукция. Фермерите от Северното полукълбо (САЩ, Европа, Индия и Китай) навлизат в сеитбения сезон, когато торовете са най-необходими. Отделно, да не забравяме, че за разлика от петрола, няма стратегически резерв от торове, който да абсорбира шок в предлагането.
И така, случващото се в Северното полукълбо оказва пряко влияние на земеделието в Южна Америка:
Конкуренция и свиващо се предлагане: всички складови наличности на торове извън Залива (от Северна Африка, Русия или Тринидад) се изчерпват скоростно от купувачи от Северното полукълбо, а това означава по-малко наличности за фермерите в Южна Америка.
Намаляващи добиви в Северното полукълбо: ако добивите в САЩ, Европа и Индия паднат поради недостатъчно торене, световните запаси от зърно ще намалеят, което прави следващата реколта в Южното полукълбо критична. А оттам и земеделските производители в Южна Америка се намират в изгодна позиция.
Инфлация на разходите за производство: бразилските и аржентинските фермери, закупуващи торове от май до август за септемврийската сеитба, със сигурност ще се сблъскват с по-високи цени на торовете.
Обобщено, земеделските производители в Южна Америка са в позиция да спечелят от случващото се в Залива. Тогава въпросът е как да инвестираме в земеделие.
Отговорът на този въпрос зависи от следното: последствията от кризата в Близкия изток са неравномерно разпределени във времето и пространството. С други думи, ефектите не се усещат едновременно от всички пазарни участници.
Първите печеливши са производителите на торове с нулева негативна експозиция към Хормуз.
Уточнение: в контекста на случващото се, категоризирам компаниите (енергия, химикали, торове) на базата на полярността на тяхната експозиция към кризата в Залива (и Хормуз). Предприятия с негативна експозиция са тези, които внасят или изнасят значителна част от своите суровини или продукти от и към Залива. Обратно, компания с положителна експозиция е такава с едноцифрена или най-добре нулева експозиция към протока Хормуз. Накратко, първите са губещите, а вторите – печелившите.
Следващите по ред са земеделските производители. Те печелят от разликата между темпа на растеж на цените на храните и темпа на растеж на разходите за производство, в случая цените на торовете. При стремглаво поскъпваща земеделска продукция, това означава, че маржовете на печалба ще продължават да се разширяват дори при покачващи се разходи.
Последни на опашката са собствениците на земеделска земя. Ако кризата продължи повече от месец, ефектите върху цените на торовете и храните ще бъдат огромни. Като отчетем, че Южна Америка се намира далеч от театъра на военните действия и че икономиката на континента не зависи пряко от глобалните невралгични точки, земеделската земя в Южна Америка ще става все по-интересна за инвеститорите.
Заглуши шума, чуй сигнала. Абонирай се за Инвесто седмичен бюлетин.
И така, ето и няколко идеи за всяка от трите категории:
Tier 1 (бенефициенти от покачващи се производствени разходи): Vittia (BMFBOVESPA: VITT3) и Fertilizantes Heringer (BMFBOVESPA: FHER3) са сред първите бенефициенти от случващото се. Биологичните инокуланти на Vittia може да се окажат икономически целесъобразен заместител на синтетичните азотни торове, когато последните стават все по-скъпи и оскъдни. Heringer е водещ дистрибутор на торове. Съответно, високите цени на торовете означават и по-широки маржове на печалба за компанията.
Tier 2 (директни бенефициенти от цените на земеделската продукция): SLC Agrícola (BMFBOVESPA: SLCE3), Adecoagro (NYSE: AGRO) и BrasilAgro (NYSE: LND) са традиционни земеделски производители, което ще рече, че имат експозиция към изменението на цените на земеделска продукция като соя, царевица и пшеница. SLC е сред най-големите земеделски производители в Бразилия. Фокусът на компанията е производството на соя, царвица и памук. Adecoagro добавя географска диверсификация (Аржентина и Уругвай) и експозиция към захар и етанол. BrasilAgro е хибридна компания – тя комбинира производство на земеделска продукция и управление на портфейл от земеделска земя.
Tier 3 (downstream и земеделска земя): Cresud (NYSE: CRESY) е сред най-големите собственици на земеделска земя в Южна Америка. São Martinho (BMFBOVESPA: SMTO3) и Cosan (NYSE: COSAN) са част от веригата (downstream) за производство на захар и етанол. Двете компании печелят от по-високите цени на захарта, така и от покачващите се цени на петрола и енергията (етанолът като заместващо гориво).
Преднамерено изключих добивните компании за поташ (калиеви соли). Тези компании предлагат екстремен ливъридж към цените на торовете, но това идва с всички рискове, присъщи на junior miners. Да припомня някои от тях – постоянно емитиране на нови акции, съмнителен мениджмънт, щедри компенсации и т.н. Отделно ограничената, а понякога и липсващата, ликвидност също е проблем.
Повечето от изброените имена се търгуват на борсата B3, базирана в Сао Пауло. Добрата новина е, че няколко от компаниите са налични на NYSE: Cosan, Cresud, Brasil Agro и Adeco Agro.
В заключение, споделям две месечни графики:
На двете графики имаме отлични сетъпи – цената е на прага на фазов преход и все още се намира на няколко свещи от 12 месечната плъзгаща средна. Всичко това е комбинирано с мощен макро катализатор – кризата в Близкия изток.
Не спирайте да бъдете любопитни. Асиметрични инвестиционни идеи се крият навсякъде. Ако търсиш съмишленик в тяхното намиране, “Отвъд Бета” е за теб.
Той предлага портфолио и анализи на институционално ниво. Примерният портфейл включва всички необходими параметри за ефективно управление на риска, а в месечните доклади ще откриете асиметрични инвестиционни идеи от цял свят. Точно като описаните в днешната статия – енергия, суровини, развиващи се пазари.
Ако искаш да имаш достъп до такива идеи, разгледай абонамента Отвъд Бета.
Представеното съдържание има изцяло информативен и образователен характер и отразява личните виждания на автора. То не представлява инвестиционен съвет, лична препоръка или предоставяне на каквато и да е друга инвестиционна услуга или инвестиционна дейност по смисъла на чл. 6, ал. 2 от Закона за пазарите на финансови инструменти и Приложение I към Директива 2014/65/ЕС (MiFID II).
Информацията не е съобразена с индивидуалните инвестиционни цели, финансово състояние, рисков профил или инвестиционен опит на потребителите.
Съдържанието не представлява предложение или покана за покупка или продажба на финансови инструменти. Всички препратки към финансови инструменти, емитенти, пазари или инвестиционни стратегии са направени единствено с информативна цел.
Преди вземане на инвестиционно решение потребителите следва да извършат собствена преценка и при необходимост да потърсят съвет от лицензиран инвестиционен посредник или инвестиционен консултант.
