Живеем във времена, в които години се случват в рамките на дни. Само за последните няколко седмици станахме свидетели на:
• Политическа криза: Досиетата Епщайн, разкриващи умопомрачителната поквара на елитите и пълната липса на каквито и да е стандарти.
• Геополитическа криза: Близкият изток за пореден път ни напомня, че геополитиката има значение и че стабилността на веригите за доставки е всичко друго, но не е даденост.
• Финансова криза: Blue Owl (NYSE: OWL) и сътресенията в private credit сегмента са индикатор за здравословното състояние на финансовата система.
Изброените са симптоми на това, което наричам The Great Intersection:
Първо бавно, после внезапно – всичко се разкрива.
Случващото се показва колапс на доверието – доверието в управляващите елити, във финансовата система и в съществуващия ред. А доверието е най-оскъдният актив в епоха, доминирана от обезценка на парите, ценностите и морала. Покачващата се цена на златото е безпогрешен сигнал за това:
Залагам, че доверието в елитите, политиката и системата няма да се възстанови скоро.
След това философско встъпление, да преминем към темата на днешната статия – веригите за доставки, регионализацията, инфлацията и хормузката триада.
Вериги за доставки, регионализация и инфлация
Преди два дни Иран обяви, че трафикът през протока Хормуз е на практика блокиран, което е прецедент. Причината за почти нулевия трафик всъщност не се дължи на решение на Иран, а е следствие от решение на застрахователните компании, които отказват да застраховат кораби, преминаващи през Хормуз. Накратко, трафикът през протока е спаднал с над 80% само за няколко дена.
В продължение на десетилетия картата Хормуз беше използвана като заплаха от иранските лидери, но тази заплаха никога не се материализира. Тогава обаче играта беше на друг етап – Иран и САЩ не бяха във война. При тези условия блокирането на Хормуз би донесло много повече рискове, отколкото ползи за Иран. Накратко, доскоро блокадата на Хормуз беше мярка с нисък risk-reward за иранския режим. Днес обаче играта се намира в друга фаза: кинетичната война между Иран и САЩ вече е факт и застрахователните компании включиха Хормуз в играта.
Последното има огромно значение, защото дори утре войната да спре, това не означава, че застрахователите ще започнат да застраховат корабите, преминаващи през протока. Всъщност е много вероятно войната да приключи (доста) преди трафикът през Хормуз да се възстанови напълно. Последиците от подобен сценарий са многоизмерни.
Защо Хормуз е толкова важен?
Ролята на Хормуз за глобалната икономика е критична. Следващите две графики показват защо:
През Хормуз преминават значителни количества не само газ, суров петрол и петролопродукти, но и съставки за производство на торове. На графиките горе се вижда какъв процент от световната търговия на сулфати, карбамид, натриева селитра и фосфати минават през протока. Освен енергия и торове, държавите от Персийския залив са водещи износители на NGL (Natural gas liquids), които са суровина за химическата промишленост. Комбинацията от енергия, химикали и торове формират хормузката триада.
Случващото се в момента е поредното напомняне за критичната роля на веригите за доставки. С други думи, става въпрос за прехода от глобализация към регионализация и събуждането на структурната инфлация, като и двата процеса са тясно свързани със състоянието на веригите за доставки.
Сега няколко думи за смяната на режима – от глобализация към регионализация.
Глобализацията се базира на мантрата „доставка навреме“ (delivery on time) и игнорира уязвимостта на веригите за доставки. И не само това – морският транспорт и логистиката като цяло се смятат (или доскоро се смятаха) за елементите от световната икономика, които по дефиниция са безпроблемни.
Реалността е далеч по-сложна. Суровата истина е, че хаосът и несигурността са норма в човешката история, а не редът и сигурността, както ни се иска. Настоящото десетилетие упорито ни го напомня: от К(20-1) мероприятието, през войната Украйна-Русия, до структурната криза в Близкия изток. Общото между всички изброени са проблемите с веригите за доставки.
Това, което наблюдаваме в наши дни, е завръщането на регионализацията. За разлика от глобализацията, регионализацията фаворизира сигурността на достъпа, а не скоростта на достъпа. Скоростта е функция на zero-friction вериги за доставки, характерни за глобализацията, които, както виждаме, вече са минало. От друга страна, сигурността на достъпа е функция на географска (и политикономическа) близост между производители, доставчици и потребители.
Заглуши шума, чуй сигнала. Абонирай се за Инвесто седмичен бюлетин.
Светът за пореден път минава от режим на глобализация към режим на регионализация. Да подчертая, това не се случва нито за първи път, нито ще е за последен. Нека не забравяме, че търговските мрежи и веригите за доставки също са циклични и нито един режим не е перманентен.
Отвъд динамиката глобализация-регионализация, блокадата на Хормуз е напомняне, че структурната инфлация обожава геополитическите шокове.
Следното уравнение показва връзката между Хормуз, инфлацията и лихвите:
геополитическа волатилност → волатилност на веригите за доставки → волатилност на инфлацията → по-високи лихви
А материалните активи обичат инфлацията:
Инфлация → растяща цена на капитала, суровините, енергията и труда → растяща цена на нови проекти (мини, енергия, кораби, сондажни платформи) → по-високи цени на вторичния пазар → нарастваща оценка на нетните активи на компаниите
Дотук с философията. Сега минаваме към практичната част, а именно – как да се позиционираме, за да уловим upside волатилността от задълбочаващата се криза в Близкия изток?
Хормузката триада
Отговорът на горния въпрос е хормузката триада – енергия, химикали и торове.
Нашата задача е следната: да намерим компании с нулева или минимална експозиция към Хормуз. Това ще рече, че техните бизнес процеси не включват доставки на суровини или продукция от или за Персийския залив. Когато говорим за енергия, търсим компании, които довиват петрол и газ в Атлантическия басейн или от шистови находища в Западното полукълбо. Същият принцип важи и за фирмите, произвеждащи химикали и торове.
А сега конкретни идеи. Следващият списък показва компании, които разработват и експлоатират залежи на петрол и газ в Атлантическия басейн и Западното полукълбо:
• Северно море: BlueNord ASA (Euronext Oslo: BNOR), Equinor (NYSE: EQNR), Jersey Oil and Gas (LSE: JOG), Ithaca Energy (LSE: ITH), Serica Energy (LSE: SQZ)
• Южна Америка: Petrobras (NYSE: PBR), YPF (NYSE: YPF), Ecopetrol (NYSE: EC), GeoPark (NYSE: GPRK), Gran Tierra Energy (NYSE: GTE)
• Западна Африка: Tullow Oil (LSE: TLW), Kosmos Energy (NYSE: KOS), PetroNor (Euronext Oslo: PNOR), Panoro Energy (Euronext Oslo: PEN)
• Смесена експозиция (Северно море, Южна Америка, Западна Африка): BW Energy (Euronext Oslo: BWE), Galp Energia (Euronext Lisbon: GALP), Harbour Energy (LSE: HBR)
Освен E&P компаниите, химическите компании в Западното полукълбо са сред печелившите от сътресенията в Близкия изток. Ето списък с химически производители с минимална или нулева експозиция към Хормуз:
• Южна Америка: Braskem (NYSE: BAK)
• Северна Америка: Huntsman Corporation (NYSE: HUN), LyondellBasel (NYSE: LYB), Dow Inc. (NYSE: DOW)
Не на последно място са производителите на торове. Списъкът по-долу показва компании с минимална или нулева експозиция към Хормуз:
• Американски производители: Intrepid Potash (NYSE: IPI), Mosaic Company (NYSE: MOS), CF Industries (NYSE: CF)
• Канадски производители: Nutrien Canada (NYSE: NTR)
• Норвежки производители: Yara International (Euronext Oslo: YAR)
Не спирайте да бъдете любопитни. Асиметрични инвестиционни идеи се крият навсякъде. Ако търсиш съмишленик в тяхното намиране, “Отвъд Бета” е за теб.
Той предлага портфолио и анализи на институционално ниво. Примерният портфейл включва всички необходими параметри за ефективно управление на риска, а в месечните доклади ще откриете асиметрични инвестиционни идеи от цял свят. Точно като описаните в днешната статия – енергия, суровини, развиващи се пазари.
Ако искаш да имаш достъп до такива идеи, разгледай абонамента Отвъд Бета.
Представеното съдържание има изцяло информативен и образователен характер и отразява личните виждания на автора. То не представлява инвестиционен съвет, лична препоръка или предоставяне на каквато и да е друга инвестиционна услуга или инвестиционна дейност по смисъла на чл. 6, ал. 2 от Закона за пазарите на финансови инструменти и Приложение I към Директива 2014/65/ЕС (MiFID II).
Информацията не е съобразена с индивидуалните инвестиционни цели, финансово състояние, рисков профил или инвестиционен опит на потребителите.
Съдържанието не представлява предложение или покана за покупка или продажба на финансови инструменти. Всички препратки към финансови инструменти, емитенти, пазари или инвестиционни стратегии са направени единствено с информативна цел.
Преди вземане на инвестиционно решение потребителите следва да извършат собствена преценка и при необходимост да потърсят съвет от лицензиран инвестиционен посредник или инвестиционен консултант.
Пореден чудесен анализ без емоции!