Информацията: Инструкции за употреба

Настоящата година е пребогата на събития, които изпитват здравия ни разум. От досиетата Епщайн, през ситуацията във Венецуела и войната в Иран, до последните новини за вируса Ханта, ние не слизаме от гребена на вълната.

Изброените имат общо на много равнища, но това, което най-добре ги обобщава, е нарастващата несигурност във всички посоки – политика, икономика, енергия, а сега и (потенциално) здравеопазване. Когато несигурността нараства, нашата способност да работим с информация от ключово умение се превръща в критично, защото в среда на хаос информационната мъгла рязко се сгъстява. В резултат, става още по-трудно да отсеем информацията, която ни е нужна от тази, която не е. Нека не забравяме, че за да вземем адекватно решение, било то инвестиционно, битово или житейско, ние имаме нужда от точната информация, получена навреме. Синтезирано, през последните 5 месеца умението ни да боравим с информация, тоест способността ни да мислим критично, е под постоянен стрес тест.

Както споменах, каквото и да правим в ежедневието си, ние разчитаме на входящ поток от информация. Обаче има дейности, където умението да работим с информация е есенциално и съответно неспособността да го правим се заплаща прескъпо. Професии като лекар, военен, разузнавач и инвеститор са точно такива.

Питате се какво е общото между тези професии. Много просто – изброените професионалисти работят в среда на:

Информационна асиметрия: лекарите, военните, разузнавачите и инвеститорите разполагат не само с непълни, но и с постоянно променящи се данни и информация, на чиято база трябва да изграждат достоверни, готови за тестване, хипотези.
Нарастваща несигурност: неясното разпределение на вероятностите и не подлежащите на прецизни измервания последствия характеризират нарастваща несигурност.
Времеви ограничения: таймингът има значение не само на пазарите, но и в медицината, военното дело и разузнаването. Закъснялата диагноза, лошо подбраният момент на атака, късно изпратеният доклад или неадекватният тайминг на сделка струват скъпо.
Материални последствия: решенията и последващите действия на лекарите, военните, разузнавачите и инвеститорите по дефиниция имат осезаеми материални последствия, които често са необратими.

Научете тези четири характеристики, защото те ще ви послужат в следващите параграфи, където ще ви покажа как боравя с информацията в ситуация на (възникваща) криза. С други думи, ще прочетете за моя процес за работа с информация, който ми служи не само на пазарите, а във всяка ситуация, която притежава горепосочените характеристики.

В статията ще дам пример с анализ на ситуация от тази година. От всичко случващо се, избирам Ханта вируса като примерна задача поради две причини: първо, защото е най-прясното събитие; второ, потенциална ескалация ще предизвика шокова downside волатилност на пазарите. Възможни сценарии с ескалация и екстремна волатилност налагат създаването на кризисен план за действие. Да синтезирам – в следващите редове ще прочетете за това как анализирам случващото и как планирам моите действия.

Неслучайно съм удебелил „как“, защото целта ми е не да покажа какво правя, а как (и защо точно по този начин) го правя. Ако ви покажа само какво правя е същото като да купя храна на гладен човек. Той ще се засити за няколко часа… докато гладът не се върне отново. Ползата за гладния ще бъде много по-голяма, ако не само го нахраня, но и му покажа как да си набавя храна, защото той няма да е гладен само днес. Така и с кризите – Ханта ще мине по един или друг начин, но след нея ще има нови кризисни ситуации, било то икономически, военни или хуманитарни – затова как работим с информацията ще продължи да бъде от критично значение.

Преди да продължа правя следните уточнения за това какво НЯМА да прочетете в статията:

Прогнози за това дали Ханта е К(20-1) V2.0.
Разсъждения по темата дали това е случайно, планирано или експлоатирано събитие.
Размисли по темата кой стои зад Ханта (ако въобще има причина, а и нужда от подобни размисли) – Тръмп, Путин, Си, Фондация Гейтс, СЗО, Лондонското Сити, евреите, рептилиите и т.н. … изберете си герой според вашия конспиративен компас.

Вместо това ще прочетете за:

Част 0: Евристики и максими за работа с информация.
Част 1: За инструментите и целите.
Част 2: Значението на картите, с които (не) разполагаме.
Част 3: Хватки за неутрализиране на интелектуалните и емоционалните капани

Да започваме.

Информацията: 12 максими и евристики

Умението да работим с информация е изключително подценявано, а всъщност то е сред ключовите умения, които всеки зрял индивид трябва да култивира. Осъзнавайки значението на информацията и как да я третираме ще ни помогне да избегнем немалко капани, за които дори не подозираме, че съществуват.

Да поясня, не говоря да достигнем висотите на старши анализатор в ЦРУ или на професионален пазарен участник, а по-скоро да научим и прилагаме основните принципи за работа с информация в ежедневието си. С прости думи – да сме достатъчно добри, което ще рече нито брилянти, нито посредствени.

Говорейки за основни принципи в дадена област, един от най-мощните инструменти за тяхното усвояване са евристиките и максимите. Причината за това е, че те компресират мъдростта на опита в прости и практични правила.

И така – 12 максими и евристики за работа с информация:

Първо плевим, после садим. Така и с информацията – първо премахваме ненужното (шума) и чак след това преминаваме на нужното (сигнала).
Умението едновременно да държим в съзнанието си две или повече конфликтни хипотези е задължително на пазарите и не само. Това умение лесно се забравя, когато всичко е добре и решим, че хаос е вид електронна музика. Обаче от началото на това десетилетие светът се завърна към фабричните си настройки – хаос и несигурност. В този ред на мисли, пренебрегването на тази евристика има висока цена.
Ние се нуждаем от точната информация, поднесена навреме, а не от всичката информация. Трупането на информация не е равно на разбиране, а още по-малко на предприемане на правилните (или избягване на грешните) действия. Накрая на деня става въпрос за качество и тайминг на информацията, а не за количество.
Информацията се подчинява на закона за намаляващата норма на възвръщаемост. След един етап всеки следващ бит нова информация, носи все по-малко стойност. Освен това в един момент всеки нов бит може дори да започне да отнема от вече създадената стойност. Да перифразирам – достатъчно > много – когато става въпрос за работа с информация.
Информацията носи стойност, която бива три вида – информационна, прогностична, оперативна. За нас като пазарни участници най-важна е оперативната стойност. За други специалисти – анализатори, разузнавачи, военни и т.н., информационната и/или прогностична стойност може да има по-голямо тегло.
Оперативната стойност ни казва „как“, прогностичната стойност „защо“, а информационната стойност „какво“. Тоест как да се подготвим/реагираме; защо нещо се случва или вероятно ще се случи; какво се случва или вероятно ще се случи. Както уточних като пазарни участници ние имаме най-много нужда от информация, която отговаря на въпроса как.
Оперативната стойност съдържа другите два вида, обаче другите два вида не съдържат оперативната стойност. Всеки бит данни/информация, който носи оперативна стойност носи също и прогностична и информационна стойност. Обаче не всеки бит, който носи информационна и прогностична стойност носи оперативна стойност.
Парето за разузнавачи, инвеститори и не само: под 20% от анализираната информация носи над 80% от оперативната/прогностичната/информационната стойност. Нашата задача е да намерим тези 20% и в голяма степен да игнорираме останалите 80% процента, защото те са повече шум, отколкото сигнал.
Умението да работим с информация зависи от наличието (или липсата) на изграден процес. Съответно наличието на процес не гарантира успех, но неговата липса гарантира, че ще се удавим в морето от информация. Точно както при инвестициите – процесът не е прищявка, а необходимост.
Имаме контрол единствено върху процеса, но не и върху резултатите. Бъдещето е по дефиниция непознаваемо, следователно непознато. Затова нямаме контрол върху резултатите, защото те са винаги в бъдеще време. Настоящето е по дефиниция познаваемо, следователно познато. Затова имаме контрол върху процеса, защото той винаги е в сегашно време.
Следните прилагателни – сигурно, гарантирано, универсално, прецизно, перфектно и всички техни синоними – нямат място в речника на всеки, чиито доход зависи от умението да работи с комплексна информация. Тяхната употреба показва, че употребяващият ги, идея си няма с какво се е захванал…или, че е тръгнал на лов за шарани. Прилагателните, които ни трябват са несигурно, правдоподобно, подходящо, достоверно и достатъчно (и всички техни синоними).
Висока вероятност не означава гаранция и ниска вероятност не означава невъзможност. Обработваме информация, за да създадем хипотези, на които приписваме вероятности, а не сигурности и гаранции. И отново урок по граматика – забравяме прилагателните невъзможно и сигурно. На тяхно място използваме потенциално, възможно, правдоподобно и вероятно.

Евристиките и максимите, които току прочетохте, подобно на четирите характеристики от предната точка, са фундаментът на инструкциите, които следват. Затова не се колебайте да се връщате към тази и предната точки.

Заглуши шума, чуй сигнала. Абонирай се за Инвесто седмичен бюлетин.

В тази точка ще се запознаете със стъпките, които следвам при работа с информация, без значение дали на пазарите или във всяка друга несигурна ситуация с голям залог. Както споменах, вирусът Ханта ще ми служи за практически пример.

Всичко започва от дефинирането на целта на задачата, защото избираме нужните действия/тактика/инструменти според целите.

Протоколът: цел и инструменти

В контекста на инвестициите и Ханта вируса – каква е моята цел?

Първо да защитя портфейла от екстремна downside волатилност в случай, че ситуацията ескалира.
Второ да се възползвам от ситуацията, ако очаквам тя да придобие мащабите на К(20-1).

Абсолютно задължително е да определим ясно нашите цели. Ако се провалим на този етап, ние неизбежно саботираме следващите етапи. Това е все едно първият ред код в програма да е грешен – няма значение колко акуратни са следващите редове – програмата няма да работи правилно и ще се наложи да я пренапишем от ред едно.

След като сме дефинирали целите сега е ред на определянето на инструментите, тактиките и пътищата за тяхното постигане. Обобщено, трите изброени са моя протокол.

За да постигна заложената цел следвам следния протокол:

Дефинирам следните променливи: очаквана времева линия, статус на разпространението на вируса, действия на правителствата, реакция на пазара, предварителни действия от моя страна. Това са всички променили, от които имам нужда. Първите четири са входящите променливи, а последната променлива – моите действия – изходящата.
Подготвям списък с действия според очаквания развой на събитията: редуциране на експозицията в акции; затваряне на всички позиции в акции; затваряне на всички позиции в суровини; покупка на компании, които ще са бенефициенти в случай на ескалация. Действията са посочени в хронологичен ред според моите очаквания за ситуацията с Ханта. Ако преценя, че вероятността да има ескалация започва да нараства ще премина към първото действие – затваряне на 50% от позициите в акции. Съответно ако преценя, че вероятността продължава да нараства ще затворя 100% от позициите в акции. Накратко следвам стълбата на ескалация.
Регулярно анализирам следните данни: брой заразени, брой афектирани държави, процент смъртност. Да подчертая само тези данни са ми нужни. Всичко извън изброените е разсейване, защото или не съм способен да го анализирам, или просто е буквално информационен шум. Повече за това какво мога и не мога ще прочетете в следващите точки.

На пръв поглед няма какво да се обърка. Истината, обаче, е далеч по-различна. Всъщност има какво да се обърка, при това източникът на объркване не е някой зъл конспиратор, разсеян вирусолог или южноамерикански гризач, а човекът в огледалото.

“*Not to Be Reproduced*“, Renne Magritte (Museum Boijmans Van Beuningen)

На всяка стъпка от процеса има капани, които нас чакат. Първите два капана, които трябва да избегнем са следните: да не пренебрегваме средата в която оперираме и да не се заблуждаваме къде се намираме в хранителната верига. С други думи, ред е да си сверим часовника.

Сверка на часовника: с какви карти (не) разполагам

Време е за суров reality check. За целта се питам два наивно прости въпроса:

В каква среда се намирам?
Кой НЕ съм?

Ето и моите отговори в контекста на Ханта темата.

В каква среда се намирам?

В среда на информационна асиметрия
В среда на информационна мъгла
В среда на нарастваща несигурност

Кой НЕ съм?

Не съм вирусолог.
Не съм политик или военен.
Нямам достъп до класифицирани данни.

След тези два въпроса заблудите изчезват, разбира се, само ако съм честен в отговорите. Накрая остава това, с което разполагам – ентусиазъм да задавам въпроси и умения за работа с обща информация.

Ролята на тази стъпка е да ми напомни, че нищо не знам и най-вече да ме предпази от самозаблудата, че нещо знам…особено по теми, които са ми твърде далечни, като вирусологията.

Неудобната истина е, че хората обичаме да се изказваме по теми, по които не сме подготвени. Сигнал, че срещу нас (или в огледалото) стои човек, който не знае колко много не знае, е постоянното рециклиране на информация, която не разбира. И не само това – въпросната информация често е получена от източници, които също не са наясно с обсъжданата материя.

Всяка глобална криза носи безброй примери за този феномен. Войната в Иран дава изява на хора, които бъркат Иран и Ирак, но дават акъл на тема енергия, икономика и геополитика. Отделно сред казионните медии не липсват бисери от космически порядък – при едно от поредните „отваряния“ на Хормуз, в една родна медия срещнах чутовното твърдение, че флота от танкери пътувала със скорост от 100 възела към протока…явно хората са бързали „само да питат нещо“.

“Да не знаеш е простимо, да си прост също е простимо, но да не знаеш, че си прост не е.“

Работата е там, че мнозинството следва точно този шаблон – повтаря информация, която не разбира, получена от източници, които също не разбират какво говорят.

Сега конкретно за Ханта. Базирайки се на reality check въпросите знам, че нямам информационно предимство, нито аналитично (в контекста на вирусологията). Това, с което разполагам е аналитично предимство в обработката на обща информация и поведенческо предимство, тоест умението, доколкото го имам, да неутрализирам интелектуални и емоционални капани. Под „обща информация“ разбирам данните за брой заразени, афектирани държави и смъртност. За интелектуалните и емоционалните капани ще стане въпрос в следващите две точки.

Обобщено, благодарение на сверката на часовника знам какви са моите граници и какво мога да правя. Подчертавам, че reality check стъпката е критична, защото тя също определя качеството на целия процес.

И още нещо за полезността на това да знаем къде се намираме. Ултимативното предимство не е достъпа до класифицирана информация или експертизата по XYZ тема (макар и двете много да помагат), а там където най-малко очакваме – в признанието, че ние сме невежи и ще си останем такива. Точно поради тази причина reality check е задължително и необходимо условие за ефективна работа с информация.

Дотук добре – уточнихме в каква среда работим и кои НЕ сме, тоест знаем с какви карти (не) разполагаме. Обаче, нашата работа с избягването на капаните не е приключила. Интелектуалните и емоционалните капани нас чакат – да паднем в тях или успешно да ги неутрализираме.

Започвам с интелектуалните капани и по-конкретно моя любим интелектуален капан – конспирациите.

Интелектуални капани и работа с информация

Темата за интелектуалните капани е много широка и не се изчерпва само с конспирациите. Според индивидуалните интереси всеки има свои любими интелектуални залитания, които в ситуации с нарастващата несигурност, се превръщат в пасив, ако не са поставени под стриктен контрол.

Моето любимо интелектуално залитане е страстта да изследвам спорни теми, популярно наричани конспирации. Както ще видите тези интереси, макар да носят удовлетворение на изследователя в мен, не добавят стойност към моя процес, когато говорим за инвестиции.

А сега на темата – конспирациите като интелектуален капан.

Моята хипотеза е, че мероприятието К(20-1) е безпрецедентен по обхват и дълбочина експеримент по социално инженерство. Бяха златни години за пропагандата машина, в които се родиха умопомрачителни творби, като тази на снимката.

Обаче, това не означава, че всяка поява на (нов) вирус е активно мероприятие. Това, че определени хора и фракции имат интереси, намиращи се в конфликт с интересите на мнозинството от световното население и, че в голяма степен те притежават нужната инфраструктура да преследват тези интереси, не означава, че въпросните хора и фракции стоят зад всеки вирус, военен конфликт или икономическа криза.

Животът by design е много по-непредвидим и по-хаотичен, отколкото смятаме и има вредния навик да изпреварва, проваля или отменя плановете дори на най-способните зли гении. Реално по-голяма част от кризите, било то здравни, икономически и военни са резултат от наслагване на несинхронизирани фактори (подобни събития могат да се нарекат независимо възникнали), а не от планирани действия.

И още нещо – в наши дни некомпетентността на политическите и икономическите елити редовно се бърка със зла умисъл. Има голяма разлика между това да си некомпетентен, каквито са голяма част от въпросните елити и злонамерен, каквито са една по-малка част от същите елити. Друг е въпросът, доколко злонамерените се възползват от независимо възникналите ситуации или от ситуациите, родени благодарение на некомпетентност.

Това, което има значение в контекста на моята цел – да защитя портфейла от екстремна downside волатилност ако ситуацията ескалира и да се възползвам от ситуацията ако очаквам тя да придобие мащабите на К(20-1) – не е дали Ханта е независимо възникнало или планирано събитие, нито дали някой (ще) експлоатира случващото се, а как ще се развие ситуацията. Или как ще ни бъде представено, че тя се развива. Причината е, че знанието, доколко Ханта е планирана и/или експлоатирана, не носи никаква оперативна стойност за постигането на посочената цел.

Изводът е, че търсенето на умисъл, мотиви и извършители в случая с Ханта е загуба на ценни ресурси. Дали Фондация Гейтс, СЗО и т.н., имат или ще имат роля не ми помага, а само ме разсейва. Както по-рано споменах имам нужда от точната информация, доставена на време. Нищо повече.

Обобщено, ако ви влече да задавате въпроси, както е в моя случай, дръжте тези интереси далеч от инвестирането. Смесването на инвестиране и интелектуални търсения е кратък и за сметка на това бърз път към ада. Първото има за цел да вади пари, а второто да носи интелектуално удовлетворение и за да постигат заложените цели, двете начинания следват пътеки, които често са в конфликт една с друга. Натъртвам, никога не смесвайте двете дейности.

Ако написаното вече ви идва в повече, припомнете си една от евристиките за работа с информация:

“Умението едновременно да държим в съзнанието си две или повече конфликтни хипотези е задължително на пазарите и не само.”

Уточнихме и за конспирациите – дали са факт или не, няма значение за постигането на заложените инвестиционни цели. Разбира се, ако провеждаме журналистическо разследване или се впускаме в ново интелектуално приключение, изследването на наличието или липсата на заговор само по себе си е цел. Но както казах, днес мисията е различна.

Да обобщя: наясно сме с какви карти разполагаме и в същото време умело неутрализираме интелектуалните капани (в моя случай капана на конспирациите), но въпреки това имаме още малко работа. Става въпрос за избягването на емоционалните капани.

Емоционални капани и работа с информация

Тази точка може да започне и да завърши със следното изречение: хората страдаме много повече в мислите си, отколкото в реалността. Въпреки това, темата за емоциите заслужава още няколко параграфа.

Когато анализираме събития – разпространение на вируси, терористични атаки и военни действия – където опасността за живота е основна характеристика, тревожността неизбежно ни посещава. Наша отговорност е да не стоим пасивно, позволявайки на тревогата да ни завладее, а да поставим граница, защото предварителните тревоги носят само негативи.

Причините за това са две:

Ако не настъпи хипотетичното негативно събитие ние сме страдали напразно. Да се тревожим за непознаваемото и непознато бъдеще е един от най-скъпите вредни навици, защото тези тревоги изчерпват бавно, но неусетно нашия емоционален капитал. От опит го знам.
Ако настъпи хипотетичното негативно събитие, отново сме страдали напразно. Така или иначе ако се случи събитието Х ние ще имаме повод и време да страдаме. Тогава защо да се терзаем предварително? И това от опит го знам.

И в двата случая нашият емоционален капитал намалява скоропостижно. А както преди две седмици ви разказах той е основната бариера, която пази нашия ментален и финансов капитал.

В ситуация като настоящата, където несигурността нараства ден след ден, менталният капитал ни е по-необходим от всякога. Предпоставка за неговото запазване е избягването на емоционалните капани, към които сме предразположени. В моя случай това е тревожността.

*“The Sleep of Reason Produces Monsters”*, Francisco Goya (Wikipedia)

Честно казано, да не се тревожим е лесно на думи, но трудно на практика. Обаче това не е извинение да не правим нищо по въпроса.

Тогава как да управляваме тревожността?

Ще споделя два жокера, които при мен доказано работят.

Първият жокер е следната максима:

“Тревожността не може да уцели движещи се цели.“

Какво иска да каже лирическият герой?

Тревожността цъфти, когато стоим пасивно и превъртаме лоши сценарии до безкрай. От друга страна, антидот за тревожността е действието особено, когато има ясна цел. Накратко, действието се отнася към тревожността, както чесъна към среща – особено с някой, който не харесваме.

И още един жокер – наличието на план бавно, но устойчиво задушава тревожността. Питате се защо.

Тревожността просперира в среда на нарастващата несигурност. От друга страна, плановете поставят рамки на несигурността. Макар те да са имагинерни, наличието на рамки е достатъчно да задуши несигурността.

Два жокера – действие и планиране.

Както конспирациите са моя любим интелектуален капан, така и тревожността е любим емоционален капан. С практиката съм разбрал какво работи за мен – действие и планиране. Подчертавам, че за друг човек емоционалният капан ще е различен. Съответно и необходимите действия за неговото неутрализиране ще са други.

Сега да съберем всичко заедно – цел, протокол, карти и капани.

Процесът: Обобщение

Ето как изглежда моя процес за анализ на ситуацията с Ханта:

Дефиниране на целта: първо да защитя портфейла от екстремна downside волатилност ако ситуацията ескалира; второ да се възползвам от ситуацията ако очаквам да придобие мащабите на К(20-1).
Дефиниране на протокола: описал съм променливите, които следя; дефинирал съм предварителните действия, които ще предприема според това какво очаквам да се случи; описал ясно кои данни са ми нужни.
Сверка на часовника. Наясно съм, че се намирам в среда на информационна асиметрия, информационна мъгла и нарастваща несигурност. Наясно съм, че съм всичко друго, но не и експерт вирусолог или лице с достъп до класифицирана информация. Тоест осъзнат съм с какви карти (не) разполагам.
Избягване на интелектуални капани. Не смесвам инвестирането и интелектуалните търсения, защото двете имат различни цели, следователно разчитат на различни инструменти.
Избягване на емоционални капани. Използвам две доказали се лекарства – действие и планиране – за да държа под контрол моя любим емоционален капан, тревожността.

Описаните стъпки важат за анализиране на всякакви ситуации, които притежават четирите характеристики, които описах в увода. Обобщено процесът за работа с информация изглежда по следния начин:

Етап 1: дефиниране на целите и инструментите.
Етап 2: сверка на часовника, тоест доколко сме наясно къде се намираме и кои (не) сме.
Етап 3: дефиниране на интелектуалните капани и подбор на инструменти и тактики за тяхното неутрализиране.
Етап 4: дефиниране на емоционалните капани и подбор на инструменти и тактики за тяхното неутрализиране.

Стъпките са фиксирани като ред и брой. Това, което не е фиксирано е тяхното съдържание. Тоест целите, инструментите, мястото ни в играта и капаните са строго индивидуални.

В предходните точки и параграфи ви запознах с моя процес на работа с информация и неговите четири етапа. Както видяхте процесът е прост, но не и лесен за следване, защото светът е малък и интелектуални и емоционални капани дебнат отвсякъде.

Обаче, освен тези капани има още един, който дебне 24/7 – става въпрос за избягването на неправилните източници на информация. Преднамерено този капан (и методите за неговото избягване) не съм го посочил като етап в процеса, защото смятам, че умението да отсяваме източниците на информация ни е нужно ежедневно, а не само в ситуации на нарастваща несигурност. С прости думи, става въпрос за информационна хигиена.

За информационната хигиена

Абсолютно достоверни източници на информация няма. Това, с което разполагаме са малко НЕдостоверни, крайно НЕдостоверни и всички източници между тях. Противно на очакванията най-малко НЕдостоверните източници са заинтересованите институции, в случая с Ханта това са СЗО и CDC. Отделно дали те манипулират информацията или са изцяло обективни няма значение, когато говорим за оперативната стойност на информацията (подчертавам, в контекста на днешната задача).

Нека разгледаме трите възможни сценария – институциите манипулират информацията; институциите поднасят обективно информацията; институциите поднасят хибридна информация:

Вариант 1 (по-вероятният): институциите манипулират информацията, поради ред причини. Въпреки това, манипулираната информация, която публикуват ни показва наратива, който следват, а ние имаме нужда точно от това – да знаем настоящия наратив*. Напомням, че ние играем игра на наративи, при това без значение измислени или истински.
Вариант 2 (малко вероятният): институциите са напълно открити и публикуват обективна информация и данни. И в този случай ние разполагаме с информация с оперативна стойност, защото НЕманипулираната информация също описва настоящия наратив, а както казах, ние играем игра на наративи.
Вариант 3 (най-вероятният): информацията, която достига до нас е със смесено качество – и манипулирана и обективна. Отново тази информация носи оперативна стойност, защото рамката остава същата – игра на наративи.

*Наратив в случая е играта (приемете думата „игра“ буквално), която се разгръща пред нас и в която имаме роля. Като всяка игра тя има своите характеристики – цели, забрани, задължения и ограничения. Познавайки наратива, тоест играта и нейните характеристики, ние можем да изградим хипотеза с висока степен на достоверност и да създадем адекватен план за действие на нейна база.

Както казах институциите, включително наднационалните, играят игра на наративи. Това, което казват, тоест информацията, която публикуват са парченца от въпросните наративи. Дали информацията/наративът са манипулирани, обективни или хибридни, няма значение за моята задача.

От друга страна, за разследващ журналист целите ще бъдат напълно различни и тогава произходът на информацията/наратива има водещо значение. Аз, обаче, съм пазарен участник и моята цел номер едно е да съхраня капитала, а цел номер две да го умножа. В случая, имам нужда от това да знам какъв е текущият наратив (без значение фалшив или реален) и на негова база да създам хипотеза и план за действие.

В случай, че отново съм ви дошъл в повече:

Ако е нужно, прочетете няколко пъти горната максима.

А сега няколко думи какви източници да не използваме.

Социалните мрежи и мейнстрийм медиите са източниците на информация, с които най-много трябва да внимаваме, защото те, преднамерено или не, деформират наратива. Става въпрос за играта на развален телефон. Както при конспирациите, където често бъркаме некомпетентността със зла умисъл, при мейнстрийм медиите и социалните мрежи бъркаме счупената комуникация отново със зла умисъл.

Редовно неподготвени особи разпространяват непроверена и/или неразбрана информация, като резултатът е изкривен наратив, отново без значение дали последният е манипулиран или не.

“*The Blind Leading the Blind*“, Pieter Bruegel the Elder (Wikipedia)

Изводът е, че трябва да черпим информация от място, което се намира най-близко до първоизточника, разбира се отчитайки къде се намираме в хранителната верига. За 99% от хората (тези, които не са експерти по тема XYZ и/или нямат достъп до класифицирана информация) това означава да използваме сайтовете на заинтересованите институции. При Ханта, както споменах, това са CDC или СЗО.

Като допълнителен, подчертавам не основен, източник са световните медии като CNN, BBC, Al Jazeera и подобни, но само за детайлите на наратива, а не неговата есенция. Тези медии са позиционирани относително близко до източника (СЗО и CDC, в случая) и като такива са адекватен източник на допълнителна информация.

А сега на темата с кои медии най-много да внимаваме. Консумирането на информация от социалните мрежи и мейнстрийм медиите трябва да се сведе до минимум. До минимум, защото тези източници на информация гъмжат от моите така близки до сърцето „експерти“. Примерно продавач в ловно-рибарски магазин, който е набеден корифей на геополитиката или диетолог, набеден за доайен на вирусологията. Смятате, че говоря глупости. Пуснете си „На кафе“ с Гала…и се подгответе за геноцид на мозъчни клетки.

Накрая на деня, всичко опира до информационна хигиена. При това нейното спазване не трябва да е сезонно хоби, а начин на живот. Аналогично със спорта и храненето. Ако искаме устойчиви резултати не правим редовното – започваме да пазим диета и да тренираме малко преди лятото, защото сме осъзнали, че имаме формата, мекотата и текстурата на тутманик – а превръщаме спорта и храненето в част от ежедневието.

Обобщение

Днешната статия е резултат от моите размисли по тема, която считам, че е много по-важна от макроикономиката, корпоративните финанси и геополитиката. Става въпрос за работата с информация. Това как обработваме всеки бит сурови данни, за да го превърнем първо в информация, после в знание и евентуално в мъдрост предопределя какви решения вземаме и какви действия предприемаме.

Суровата реалност е, че познанията по макроикономика, корпоративни финанси и геополитика, макар необходими, са крайно недостатъчни ако не умеем да боравим с информацията правилно. Ако не усвоим базовите принципи за работа с информация, ние постоянно ще се препъваме и ще се вайкаме „защо нищо не се получава, ама аз нали съм експерт по макро, финанси и т.н.“

Написаното документира моя процес за работа с информация, който е резултат от много грешки, които са ми стрували скъпо. Използвайте статията като карта, но не забравяйте, че картата не е територията. Тоест не следвайте дословно, а адаптирайте написаното към вашите цели, опит и слабости.

В заключение, първо искам да поздравя стигналите дотук и второ, да пожелая мъдрост и разбиране в изобилие, защото ще са ни нужни.

Бъдете!

Не спирайте да бъдете любопитни. Асиметрични инвестиционни идеи се крият навсякъде. Ако търсиш съмишленик в тяхното намиране, “Отвъд Бета” е за теб.

Той предлага портфолио и анализи на институционално ниво. Примерният портфейл включва всички необходими параметри за ефективно управление на риска, а в месечните доклади ще откриете асиметрични инвестиционни идеи от цял свят. Точно като описаните в днешната статия – енергия, суровини, развиващи се пазари.]

Ако искаш да имаш достъп до такива идеи, разгледай абонамента Отвъд Бета.

Представеното съдържание има изцяло информативен и образователен характер и отразява личните виждания на автора. То не представлява инвестиционен съвет, лична препоръка или предоставяне на каквато и да е друга инвестиционна услуга или инвестиционна дейност по смисъла на чл. 6, ал. 2 от Закона за пазарите на финансови инструменти и Приложение I към Директива 2014/65/ЕС (MiFID II).

Информацията не е съобразена с индивидуалните инвестиционни цели, финансово състояние, рисков профил или инвестиционен опит на потребителите.

Съдържанието не представлява предложение или покана за покупка или продажба на финансови инструменти. Всички препратки към финансови инструменти, емитенти, пазари или инвестиционни стратегии са направени единствено с информативна цел.

Преди вземане на инвестиционно решение потребителите следва да извършат собствена преценка и при необходимост да потърсят съвет от лицензиран инвестиционен посредник или инвестиционен консултант.

Информацията: 12 максими и евристики