За трите вида капитал, или защо процесът е важен

Наличието на инвестиционен процес не е гаранция за успех, но липсата на такъв е гаранция за неуспех.

Какво цели инвестиционният процес?

Първо да запази нашия финансов капитал и второ да ни даде шанса да го увеличим. Винаги в този ред. 

И как инвестиционният процес постига заложената цел?

Като ни пази от нас самите, тоест от нашата присъща и неосъзната ирационалност. 

Илюстрация на ирационалността са нашите решения, които по-често, отколкото ни се иска да си признаем, са реактивни, емоционални и необмислени. С други думи, ирационални. И не само това – проявленията на ирационалността нарастват експоненциално с бройката решения, които вземаме.

Затова количеството решения, които вземаме за единица време е от критично значение в инвестициите и не само. Тоест колкото повече решения има пред нас, толкова по-бързо се изчерпва нашият капитал, който всъщност не е един, а три вида – емоционален, ментален и финансов.

Тогава релевантният въпрос е как да намалим количеството решения, за да предпазим нашия капитал?

Имаме спешна нужда от инвестиционен процес, защото количеството решения зависи от наличието (или липсата) на такъв.

С други думи:

• Успешните инвестиции са функция на наличието на емоционален, ментален и финансов капитал.
• Капиталът – емоционален, ментален и финансов – е функция на количеството решения, които вземаме.
• Количеството решения, които вземаме е функция на нашия инвестиционен процес.

Ако искаме да инвестираме умно и (потенциално) успешно, наличието на инвестиционен процес, който да следваме е задължително. Причината е, че само така минимизираме количеството решения, които се налага да вземем, което от своя страна пази нашите три вида капитал, доколкото е възможно, непокътнати. В резултат, инвестирането се трансформира от серия хаотични и реактивни решения в повторяем и, в голяма степен, предсказуем процес.

Това беше кратката версия на темата капитал, решения и процес. В следващите параграфи разсъждавам над видовете капитал, ролята на решенията и същността на процеса.

Капиталът

На пръв поглед изглежда, че капиталът е само финансов. Всъщност има много повече видове. За пример е чудесната фраза на английски culture capital, която се превежда като „обща култура“. Или пък политическият капитал, който както финансовия е изчерпаем, при това понякога необратимо.

Но Инвесто не е медия за социология или политика, а за инвестиции. Затова днес ще разгледам видовете капитал през призмата на инвеститора.

Както по-рано споменах, трите вида капитал, с които разполагаме като пазарни участници са: емоционален, ментален и финансов.

Противно на легендата – „Пари ми дай, аз акъл си имам“ – от трите най-важен е емоционалният капитал, после е менталният и на последно място е финансовият.

Разглеждайте първите два вида капитал като множители. Дори само единия от тях да ни липсва, да кажем емоционалния, ние умножаваме по нула. Тоест рано или късно нашият финансов капитал отива при този, който управлява умело другите два вида капитал.

---

“Парите и опитът се срещнали. Парите си тръгнали с опит, а опитът с пари.“

---

Накратко, умението да управляваме и, най-вече да пазим, нашия емоционален капитал предопределя къде се намираме в хранителната верига на пазарите – на нейното дъно или на нейния връх. Вариант по средата няма, защото играта на пазарите е с нулева сума – наличието на губещи е задължителна предпоставка за наличието на победители.

Сега да разгледаме всеки вид капитал.

Емоционалният капитал е нашата способност да контролираме ирационалността. Подчертавам не да отменим или анулираме, а да контролираме.

Ако някой смята, че като заяви „Аз не съм ирационален или, че няма как да не съм рационален“ всички негови поведенчески склонности автоматично изчезват, жестоко се лъже. Хората сме присъщо ирационални, колкото и да не ни харесва този факт.

Нека не забравяме, че нашето поведение зависи не толкова от неокортекса (мястото където пребивава нашата бленувана рационалност), а от нашите емоции и инстинкти. Емоциите идват от бозайническия мозък (лимбичния дял), а инстинктите от рептилоидния мозък (р-кортекса). Синтезирано, лимбичният дял и р-кортекса са източниците на нашата ирационалност.  

Лимбичният дял, р-кортекса и неокортекса са нашият хардуер, който не подлежи на модификации. Всеки от нас идва с предварително зададени параметри на хардуера и най-доброто, което можем да направим, е да се научим да ограничаваме downside риска, произтичащ от тези параметри. Това ще рече да управляваме нашия емоционален капитал.

За разлика от менталния и финансовия капитал, емоционалният капитал (почти) не може да се увеличи, защото неговото нарастване е ограничено от хардуерните ни особености (препратка към лимбичния дял, р-кортекса и неокортекса). От друга страна, както другите два вида капитал, емоционалният капитал е изчерпаем. Отчитайки казаното, нашият фокус трябва да е върху съхранението и възстановяването на емоционалния капитал.

Странична бележка: наясно съм, че описанието, което представям на човешкия мозък е твърде опростено и донякъде грешно. Последните години невробиологията и квантовата физика по различни експериментални пътища стигнаха до извода, че мозъкът не е просто комплекс от неврони, който командва функциите на тялото, а свръхчувствителен клапан, през който ние възприемаме, но и формираме реалността, която ни заобикаля. В резултат, стриктното делене на р-кортекс, лимбичен дял и неокортекс и на съответните функции, изпълнявани от тези дялове, не е абсолютно и категорично. Казаното важи и за разделението на ляво и дясно полукълбо и прилежащите функции на двете полукълба. Още по-интересното е, че тези изследвания показват, че мозъкът не е мястото, където пребивава нашето съзнание. Всъщност човешкото съзнание е нелокално. Накратко, ние тепърва започваме да разбираме колко много не разбираме, за това какво точно се намира между ушите ни. От друга страна, част от процесите, за които отговарят р-кортекса, лимбичния дял и неокортекса са достатъчно добре проучени, за да отчитаме, че тези три дяла на нашия мозък имат определящо значение за нашата емоционална интелигентност.

Заглуши шума, чуй сигнала. Абонирай се за Инвесто седмичен бюлетин.

Седмичен бюлетин

Leave this field empty if you're human:

Ние разполагаме с три метода, с които да управляваме разумно нашия емоционален капитал. Тези методи целят следното – първо да го предпазим от резки спадове и второ, да го презареждаме до максимални нива.

Спираме да консумираме информационен джънк, който в 99% от случаите е емоционално зареден и скоростно дренира нашия емоционален капитал. Следователно НЕконсумирането на мейнстрийм шум е сред основните условия за съхранението на нашия емоционален капитал.

Имаме живот извън пазарите – да, такова нещо съществува (напомняне към себе си). Срещите с любими хора, разходките сред природата и отдаването на хобита са безотказен метод за презареждане на нашия емоционален капитал.

И разбира се, имаме инвестиционен процес, който неотлъчно следваме. Дори да прилагаме другите два метода, без инвестиционен процес ние сме обречени да вземаме безброй решения, а оттам нашият емоционален капитал прогресивно намалява. 

Изчерпаният емоционален капитал неизбежно води до изчерпване на нашия ментален, а от там и нашия финансов капитал. Затова и причина номер едно за реализирането на големи и необратими загуби не е толкова липсата на знания или недостигът на информация, а нашата неспособност да управляваме емоционалния капитал.

Менталният капитал описва нашите когнитивни способности. Тоест доколко умеем да анализираме, синтезираме и прилагаме. В случая става въпрос за нашата теоретична и практическа подготовка като пазарни участници. 

За разлика от емоционалния капитал, менталният зависи в по-малка степен от хардуера и в по-голяма от нашата воля. Поради тази причина ние като пазарни участници можем, а и трябва, постоянно да увеличаваме нашия ментален капитал.

В контекста на пазарите, менталният капитал може да се раздели на две категории:

• Фундаментални познания – история, психология, математика
• Технически знания и умения – корпоративни финанси, макро икономика, фундаментален анализ, технически анализ и т.н.

Да подчертая под фундамент и техника, нямам предвид фундаментален анализ на компания или технически анализ на ценови движения. В случая фундаментът са тези познания, които ни учат „защо“, а техниката са тези знания и умения, които казват „как“.

Противно на наложените възприятия, техническите знания и умения без да са поставени в контекст, тоест без да имаме изграден фундамент, не са достатъчни. Всъщност ако нямаме солиден фундамент, а от друга страна сме развили отлични технически знания и умения, ние ставаме арогантни и слепи за нашата слепота.

За справка – немалка част от институционалните инвеститори. Това са хора с изключителна подготовка по финанси и икономика, които в същото време идея си нямат колко много не знаят, че не знаят, защото им липсва основата от история, психология и математика. 

Фундаментът ни учи на следното:

• Да познаваме миналото ни помага да погледнем в бъдещето.
• Пазарите награждават тези пазарни участници, които познават себе си.
• Инвестирането е статистика, а статистиката може да бъде верен съюзник, но и коварен враг.

Изводът е, че няма голямо значение колко знаем по макро, микро или технически анализ, ако не познаваме миналото, себе си и статистиката.

Обобщено, менталният капитал има два слоя, като единият има по-голяма тежест от другия. Разбира се, техническите знания и умения имат значение за крайния резултат, но тяхното тегло е около 30%-40% (ако не и по-малко), докато теглото на фундамента е 60%-70%.

И още нещо – дори да имаме солиден фундамент не трябва да забравяме следното: на пазарите не печелят най-умните, а най-малко простите. Това ще рече, че не е достатъчно (дори не е задължително) да сме докторант по история, математик олимпиец или магистър по финанси. Достатъчно е да сме адекватни по фундаменталните и технически дисциплини, с други думи – нито посредствени, нито отличници.

От друга страна, място за компромиси с емоционалната интелигентност няма. Един от белезите за присъствието на такава е доколко познаваме себе си. Когато сме наясно с нашите силни и слаби страни, нашите копнежи и блянове и нашите страхове и съмнения, управлението на нашия емоционален капитал е значително по-лесно, или бих казал, по-малко трудно.

Да обобщя, менталният капитал се подчинява на емоционалния и без значение колко сме умни, или се мислим за такива, когато ирационалността поеме контрола всичките ни фундаментални и технически знания и умения сядат на задната седалка.

Дотук с абстрактните форми на капитал, сега минавам към най-търсения капитал – финансовият.

Финансовият капитал е най-надценяваният и най-желаният и въпреки това, или пък точно заради това, той винаги е жертва на нашата неосъзната ирационалност.

Тъй като е най-желан, за финансовия капитал е говорено и се говори много. Това, което липсва е поставянето му в контекста на менталния и емоционалния капитал. Поради тази причина акцентът днес е върху емоционалния и менталния капитал, а не върху финансовия, затова и текущата точка е кратка. 

И все пак, смятам, че няколко неща трябва да се споменат, когато става въпрос за пари.

Първо, нека не забравяме следната максима:

---

„Не акъла се изравнява с парите, а парите с акъла. Винаги.“

---

Чудите се какво иска да каже лирическият герой. За справка – тото милионерите.

Когато израстваме емоционално и ментално парите следват. В противен случай – при рязко замогване, било то от наследство или от лотария – ние нямаме менталната и емоционалната зрялост, която да съответства на новото ни финансово положение. С прости думи, ние имаме манталитета на бедняк, но финансите на богаташ. В резултат се получава непреодолима пропаст между финансов и емоционален/ментален капитал, а природата не търпи празни места и рано или късно, тя ще запълни и тази празнина.

И така, новозабогателият финансово, но все така беден на емоционален и ментален капитал, накрая се връща там, където е бил доскоро – в реалността на финансовата нищета.  

Парите се изравняват с акъла. Винаги.

Второ, финансовият капитал е подчинен на другите два вида капитал. Нашата задача е да пазим и презареждаме емоционалния капитал и да увеличаваме менталния, защото както казах по-рано, те са множители на финансовия капитал – ако един от двата липсва ние умножаваме по нула.

Трето, ние трябва да сме наясно какво (не) са парите. Парите не са:

• Цел: парите не са цел, а инструмент, с който да постигнем свободата – да не правим неща, които не искаме, с хора, които не харесваме.
• Поквара: парите не покваряват по дефиниция, а само този който по принцип е покварен, защото те са усилвател на нашите силни и слаби страни.
• Достатъчни: парите не са достатъчни, но не в количествено, а в качествено измерение. Казано по друг начин, парите са наш слуга само тогава, когато разполагаме с достатъчно емоционален и ментален капитал.

Както виждате финансовият капитал е важен, но не е най-важният. Водещи са емоционалният и менталният капитал. Объркаме ли приоритетите – когато фокусът е върху финансовия капитал – рано или късно той ще отиде при пазарния участник с правилните приоритети.

Дотук ви запознах с видовете капитал. Сега е време да разгледаме ролята на решенията като основен фактор, който застрашава нашия капитал.

Решенията

Решенията, които вземаме изчерпват нашия емоционален капитал и ако нямаме инвестиционен процес пазарът неизбежно ще ни принуди да вземаме безброй решения. В резултат, рано или късно, нашият емоционален капитал ще достигне критично ниски нива. Оттам пътят към инвеститорския ад е къс и за сметка на това бърз.

Е как така, решавам какво да купя и после пазарът се грижи за останалото!?

Колко сладка заблуда…, че чак диабетик да станеш.

Противно на удобната нагласа, че инвестирането се изчерпва с решението „какво да купя“, ние вземаме много повече решения, при това без значение дали го съзнаваме или не.

Нека за миг влезем в ролята на позиционен трейдър – това е пазарен участник, който прави по няколко сделки на месец с хоризонт между 6 и 18 месеца на позиция.

Сега идва интересното – бройката от няколко сделки подсказва, че ние вземаме само три решения на месец, нали?

На пръв поглед да, но на втори това е грешно твърдение. 

Дори на година да правим по няколко сделки, бройката на решенията да НЕ влезем в позиция са много повече, отколкото тези да влезем в позиция. Следователно да казваме „не“ са най-честите решения, които взимаме.

Припомням, че сделките, които не правим всъщност имат по-голямо значение от тези, които правим, по същия начин както непрочетените книги ни влияят повече от прочетените книги.

Обаче какво да НЕ правим не свършва със сделките, които отхвърляме. За всяка сделка, която покрива критериите на нашия процес ние отново първо решаваме какво да НЕ правим, и след това какво да правим.

Като пазарни участници ние вземаме следните решения:

• Какво да НЕ купим
• Какво да купим
• Кога да НЕ купим
• Кога да купим
• Колко да НЕ купим
• Колко да купим
• Кога да НЕ продадем
• Кога да продадем

Общо осем решения на позиция. Подчертавам това е бройката само за една позиция. Половината решения касаят какво да правим, а другата какво да не правим. Последното ще рече, че отхвърляме действията, които не пасват на нашия план, за да дадем път на тези, които пасват.

А сега е време за математика. Както видяхме, за всяка отделна позиция ние вземаме поне осем решения. Това е минималната бройка, като тя може да нарасне значително ако работим с инструменти различни от акции, примерно опции или облигации и/или градим позиция на няколко етапа.

Ако в нашия портфейл имаме 20 позиции, отворени и затворени в рамките на 12 месеца, това ще рече минимум 160 решения, които ни се налага да вземем за една година. Обаче това е крайно опростен сценарий – в реалността на позиционния трейдър това количество решения се вземат за тримесечие или дори само за един месец.

Ние не можем да решим какво да си поръчаме в ресторанта, камо ли да вземаме по 160 решения месечно. И на всичкото отгоре очакваме те да са безпогрешни.

Ако нямаме инвестиционен процес постоянното вземане на решения ще ни смаже емоционално и когнитивно. С други думи, нашата основна защита – емоционалният капитал – ще е винаги на минимум, което означава, че менталният и финансовият ни капитал са сериозно застрашени.

Единственият начин да трансформираме поредицата от безброй решения от черна дупка за емоции и капитал, в пътна карта е наличието на инвестиционен процес.

Инвестиционният Процес

Първо още малко философия.

Като пазарни участници ние имаме контрол само върху едно нещо – инвестиционния процес. 

Резултатите от нашите инвестиции са винаги в бъдеще време. Инвестиционният процес, тоест това което правим, за да ги постигнем е винаги в сегашно време. Съответно ние имаме контрол само върху това, което е тук и сега – нашия процес. И нямаме контрол върху това, което е там и утре – резултатите.

Като пазарни участници ние нямаме друг вариант ако искаме да играем дълго играта, освен да изградим инвестиционен процес. Изберем ли противното – инвестиране без процес – ние сме в ситуация където не контролираме нищо. Резултатите от подобен избор, макар понякога да закъсняват, винаги ни застигат и със сигурност няма да ни харесат.

При това няма значение дали сме дей трейдъри, value корифеи, НИ гурута, крипто бро-та и т.н. Без значение пазара, активите и стратегията, ние всички сме пазарни участници и ако нямаме изграден процес, пазарът ще ни принуди да вземаме безброй решения, които както видяхме, водят до емоционално и когнитивно претоварване.

За пореден път подчертавам, че нуждата от инвестиционен процес не подлежи на обсъждане, без значение пазара на който работим, инструментите в които инвестираме и стратегиите, които следваме. 

Сега по-конкретно.

Като всеки процес, инвестиционният процес се състои от отделни етапи. В случая те са: selection, sizing, timing, execution. Всеки от тези етапи се състои от множество стъпки и ако нямаме план, който да следваме, всяка стъпка се превръща в (спешно) решение. В резултат, нашият емоционален капитал прогресивно намалява, което поставя нашия ментален и финансов капитал под стрес. Затова всеки от етапите трябва да следва дефиниран план, описващ какво, кога и защо (не) правим. Така ние НЕ решаваме, а следваме.

Следването на инструкции, за разлика от постоянните решения разходва много по-малко емоционален и ментален капитал. Поради тази причина, когато инвестираме, следвайки процес ние съхраняваме емоционалния капитал, което е предпоставка да не изчерпваме менталния и финансов капитал.

А сега още по-конкретно. Давам пример за инвестиционен процес:

• Критерий за подбор: компании, които работят в сегменти на морския транспорт, които печелят от нарастващия геополитически хаос.
• Момент за покупка: след потвърден пробив на дългосрочна консолидация на месечна графика плюс цената да се намира над 12 месечната плъзгаща средна; наличие на събитие каталист на макро ниво
• Размер на позиция: риск по сделка между 0.5% и 1.0%; размер на позицията до 10.0% от портфейла.
• Изпълнение: влизам на два етапа; залагам стоп лос под най-ниската стойност на месечното барче, маркиращо пробива; залагам тейк профит съответстващ на 100% PNAV.

Описаните етапи са част от моя инвестиционен процес, по-конкретно за инвестиции в морски транспорт. Да подчертая, описаното не е изчерпателно за моята стратегия, нито по принцип. Идеята е да ви покажа как изглежда работещ инвестиционен процес и какво включват неговите етапи.

Обобщено, когато имаме инвестиционен процес, решението е само едно – да го следваме. Всичко след това са предварително описани етапи и стъпки, които ние просто изпълняваме.

По този начин, емоционалното и когнитивно натоварване, което е резултат от вземането на множество решения за единица време, спада осезаемо, защото следваме процес с ясни правила какво, кога и защо (не) правим.

Заключение

В 3,055 думи ви представих моята философия за инвестирането през призмата на капитала, решенията и процеса.

Да преговорим:

• Успешните инвестиции са функция на наличието на емоционален, ментален и финансов капитал.
• Капиталът – емоционален, ментален и финансов – е функция на количеството решения, които вземаме.
• Количеството решения, които вземаме е функция на нашия инвестиционен процес.

Инвестиционният процес превръща неспирния низ от решения в дефинирани и повторяеми стъпки, които просто следваме. Така запазваме нашия емоционален капитал, което от своя страна позволява на нашия ментален, а от там и финансов капитал, да работи за нас необезпокояван.

Крайният резултат от всичко това не е гарантиран инвестиционен успех, а нещо много по-важно – сведен до минимум шанс за неуспех.

Напомням: основна предпоставка за растеж е оцеляването.

Бъдете.

Не спирайте да бъдете любопитни. Асиметрични инвестиционни идеи се крият навсякъде. Ако търсиш съмишленик в тяхното намиране, “Отвъд Бета” е за теб.

Той предлага портфолио и анализи на институционално ниво. Примерният портфейл включва всички необходими параметри за ефективно управление на риска, а в месечните доклади ще откриете асиметрични инвестиционни идеи от цял свят. Точно като описаните в днешната статия – енергия, суровини, развиващи се пазари.]

Ако искаш да имаш достъп до такива идеи, разгледай абонамента Отвъд Бета.

Представеното съдържание има изцяло информативен и образователен характер и отразява личните виждания на автора. То не представлява инвестиционен съвет, лична препоръка или предоставяне на каквато и да е друга инвестиционна услуга или инвестиционна дейност по смисъла на чл. 6, ал. 2 от Закона за пазарите на финансови инструменти и Приложение I към Директива 2014/65/ЕС (MiFID II).

Информацията не е съобразена с индивидуалните инвестиционни цели, финансово състояние, рисков профил или инвестиционен опит на потребителите.

Съдържанието не представлява предложение или покана за покупка или продажба на финансови инструменти. Всички препратки към финансови инструменти, емитенти, пазари или инвестиционни стратегии са направени единствено с информативна цел.

Преди вземане на инвестиционно решение потребителите следва да извършат собствена преценка и при необходимост да потърсят съвет от лицензиран инвестиционен посредник или инвестиционен консултант.