Време е за инвестиции в изкуствен интелект и зелена енергия. Но как така, след като не инвестирам в Nvidia и First Solar?
Отговорът е прост – енергия. ИИ се нуждае от дата центрове. А те консумират колосални количества енергия. Освен ИИ имаме и енергиен преход към източници с по-малко вредни емисии. С други думи имаме нужда от високо калоричен и в същото време чист енергоизточник. И решението са уранът и природният газ.
Диаграмата казва всичко. Отчитайки нивото на технологии, уранът и природният газ са най-доброто към момента.
Въпросът е кое ще нараства по-бързо – енергийната консумация на дата центровете или предлагането на уран и природен газ? Отчитайки supply destruction, който доминира през последното десетилетие в енергетиката и минното дело, залагам на първото.
Предлагането е ограничено от широко коментирани факти като липса на персонал, почти нулеви капиталови разходи и намаляващо качество на рудата (за металите). От друга страна, търсенето на енергия ще продължи да нараства. Като добавим към ИИ и енергийния преход, демографията на Глобалния Юг, щедрата монетарна/фискална политика на големите икономики и нарастващия глобален хаос, имаме рецепта за десетилетие, доминирано от енергията.
Темата на днешната статия е енергийна инфраструктура. В тази категория попадат: FPSO (Floating Production Storage and Offloading Vessel), FSRU (Floating Storage Regasification Unit), FLNG (Floating LNG), нефтени платформи и сондажни кораби. Тези съоръжения са чудеса инженерната мисъл. Благодарение на тях експлоатацията на дълбоководните нефтени находища е рентабилна. Цената на една такава инсталация достига до няколко милиарда долара. При това сложността на проектирането, строителството, експлоатацията и поддръжката им прави производството на такива инсталации непостижимо за огромна част от корабостроителниците.
FSRU
Днес ще разгледам floating storage and regassification unit (FSRU) в света. FSRU са едни от най-сложните плаващи съоръжения. Те струват значително повече от всички останали кораби, превозващи втечнен газ. Към днешна дата цената на едно FSRU е около 360 млн. долара.
FSRU не са толкова езотерични като FLNG (Floating LNG). И все пак действащите FSRU са 45, тоест доста повече от FLNG инсталациите, но доста по-малко от FPSO.
Какво прави FSRU толкова привлекателни?
FSRU е плаващ терминал за втечнен природен газ, който струва много по-малко и се изгражда по-бързо в сравнение с неговия наземен еквивалент. За сравнение, FSRU с капацитет 170 00 куб. м. струва около 360 млн. долара и се изгражда за около три години, докато брегови терминал с подобни характеристики излиза около 800 млн. долара и отнема около пет години (от проектирането до пускането в експлоатация).
Звучи добре, но това достатъчно ли е да направи FSRU атрактивна инвестиция? Както казах ролята на природния газ и урана ще става все по-голяма. В този ред мисли FRSU имат огромно предимство: тяхната мобилност. Тези инсталации реално са кораби за пренос на LNG с капацитет за регасификация на газта преди/след товарна операция. Тоест FSRU по всяко време може да се премести, без значение причината. А това предимство има все по-голямо значение в епохата на нарастващ глобален хаос.
Нека да разгледаме пазара на FSRU.
Търсене и предлагане
Търсенето на FSRU инсталации е функция на търсенето на природен газ. Последното не се очертава да спадне през идните години, даже напротив. Имаме перфектна буря: демографията на глобалния юг; Студена Война 2.0; преходът към зелена енергия; революцията на изкуствения интелект.
Нарастващото търсене на втечнен природен газ се изразява в нарастващо търсене на FSRU. Според анализатори годишният темп на растеж се очаква да бъде между 8.5 % и 10.0 % до 2030 г. Графиката по-долу показва ръста на глобалния капацитет за регазификация.
Европа и Азия (по-конкретно Китай) са водещи консуматори. Обаче факторите, правещи Европа и Китай най-големите вносители на газ, са напълно различни. ЕС се превърна в енергиен васал на Руската Федерация в началото на този век.
Германия е нарицателно за вземане на решения, носещи краткосрочни изгоди, но дългосрочни вреди. Германските елити екстраполират, че винаги ще имат достъп до:
- Евтина руска енергия
- Евтина работна ръка от Източна Европа
- Военна протекция от страна на САЩ
- Растящ износ към Китай
И четирите променливи ги е хванало изобилието на липсата. От изброените енергията е най-слабото място на ЕС. FSRU инсталациите се оказват като спасителен пояс за ЕС. Европа е един от основните двигатели на търсенето на FSRU. Следващите две графики показват защо.
ЕС е сред най-богатите региони, измерено в консумация на енергия на глава от населението. Това обаче не се дължи на разумна политика, а както казах по-рано, на зависимост от Русия. Сега тази зависимост постепенно се измества към САЩ и Близкия Изток.
Заглуши шума, чуй сигнала. Абонирай се за Инвесто седмичен бюлетин.
С други думи Европа продължава да прави същата грешка – да внася огромни количества изкопаеми горива на всяка цена, докато пренебрегва разработването на собствени находища. Резултатът е, че ЕС е единствената Велика Сила, която е тежко енергийно зависима и не прави нищо по въпроса да го промени. Нагледен пример е цената на енергията. Европейците плащат много повече, отколкото гражданите на Китай, САЩ или Русия.
Китай също са нетен вносител на енергия. Обаче те разработват активно находища на фосилни горива на своя територия. Любопитен факт е, че Китай добива същото количество петрол като Иран (4.1 милиона барела на ден). Така страната се нарежда на четвърто място след САЩ, Саудитска Арабия и Русия по дневен добив.
Това количество е далеч от достатъчно да покрие дневните нужди на Китай, но то показва стремежа, първо, към намаляване на зависимостта от внос на енергия и второ, в далечно бъдеще да го премахне напълно. Европа е твърде далеч от такива помисли.
Нека не забравяме, че енергията е в основата на нашия материален свят. Колкото по-високи са разходите за енергия, толкова по-висока е себестойността на единица продукция, а оттам се повишават и разходите за живот.
ЕС трябва да диверсифицира енергийната си зависимост от Русия и САЩ. FSRU са отлична алтернатива. Разбира се, те не са достатъчна предпоставка, но са стъпка в правилната посока. След началото на войната в Украйна са въведени в експлоатация девет FSRU. За сравнение, за периода 2019-2021 г. в експлоатация е влязла само една такава инсталация.
Съществуващите FSRU могат да бъдат адаптирани и за други енергийни източници, като амоняк или водород. FSRU са сред стратегическите енергийни активи, които могат (донякъде) да върнат Европа на световната икономическа карта.
В Европа от 2022 г. насам при около 85% от новия капацитет за регазификация се използват FSRU, като тази тенденция ще продължи. Предвижда се до 2028 г. в ЕС да влязат в експлоатация осем FSRU. Повечето от проектите са в Южна Европа.
Примери за това са Гърция и Хърватия. Първото гръцко FSRU, Alexandroupolis FSRU (показан на заглавната снимка), е пуснато в експлоатация през 2023 г. Хърватия е друг положителен пример. През 2021 г. LNG Croatia LLC въведе в експлоатация FSRU на остров Кърк. Второ съоръжение е планирано да бъде пуснато през 2025 г.
Следващата карта показва планираните и в процес на изграждане FSRU инсталации в Европа:
Интересното е, че Източна и Южна Европа проявява по-голям интерес към FSRU. Западна Европа (без Франция, която съумя да запази ядрените си мощности) не е като да няма нужда от алтернативни източници на газ. Но при повечето страни на Атлантическото крайбрежие продължава да доминира Зеленият Култ, водещ до абсурдни политикономически решения. Времето ще покаже дали Южна и Източна Европа няма да се окажат по далновидни от Запада.
Освен Европа, Азия е другият регион, в който се наблюдава търсене на FSRU. Китай и Индия са водещи. Филипините, Виетнам и Шри Ланка също залагат на FSRU инсталации. Изброените страни се водят енергийно бедни спрямо консумацията на енергия на глава от населението.
Заедно с това тяхното население плавно се изкачва по S-образната крива на БВП, минавайки критичния праг, където енергийните нужди на човек нелинейно нарастват. Всичко това означава, че енергията, без значение източника, ще е все по-търсена в Далечния Изток. При това без значение дали говорим за въглища, газ или уран. Мегавати са нужни сега, а не след пет години.
Интересът към залежите от фосилни горива в региона е показателен. Все повече компании насочват вниманието си към Далечния Изток в търсене на природен газ. Малайзия дава тон като пета в света по износ на природен газ. А Китай активно предявява претенции за територии в Южно Китайско море, съдържащи значими залежи от фосилни горива.
През следващите три години Индия, Пакистан и Филипините се очертава да удвоят търсенето на инсталации за природен газ (брегови и плаващи). Към днешна дата около 20 проекта в Азия изискват FSRU. Това означава, че цените на новите инсталации ще продължат да бъдат високи.
За разлика от Европа, степента на утилизацията на FSRU в Азия е средно около 50-55% през 2023 г. Това показва, че настоящите мощности не се използват на пълен капацитет. На пръв поглед това ни казва, че съществуващите FSRUта са достатъчни. Допускам, че много скоро това ще се промени, базирайки се на темпа на нарастване на търсене на природен газ в Азия. Така капацитетът на тази инсталации ще бъде достигат през следващите 12-24 месеца.
Съответно за строежа на FSRU са нужни 24-36 месеца. Като тези плавателни съдове се чартират за над десет години напред и наличието на свободни инсталации е силно ограничено. Обобщено, изборът пред енергийните компании от Далечния Изток е да поръчат нови FSRUта или да се опитат да чартитрат. И двете опции имат своите недостатъци.
Следващата карта показва планираните и в процес на изграждане FSRU инсталации в Далечния Изток:
Струва си да се спомене, че търсенето на FSRU и FLNG оказва влияние върху пазара на кораби за втечнен природен газ.
Над 15 % от световния флот за втечнен природен газ разполага с парни турбини. Те са остарели и неефективни, така че не отговарят на стандартите за емисиите на отработени газове, наложени от MARPOL. Корабите за втечнен природен газ с парни турбини скоро ще бъдат изведени от експлоатация. Старите парни машини могат да имат бъдеще като инсталации за FSRU и FLNG. Пример за това е Golar LNG и неговият газовоз Fuji. Планира се Fuji да бъде модифициран за FLNG.
Затягането на еко нормите ще изкара от играта голяма част от корабите с газовите с турбини. Като част от тези съдове ще се превърнат в FSRU/FLNG.
Пазарът на FSRU е среден по големина в сравнение с FPSO и FLNG, като повечето от предприятията не са публични. Освен това те са конгломерати, които работят в различни сегменти на корабоплаването. Пример за това са белгийската компания EXMAR и норвежката BW Group. И двете дружества имат разнообразни дейности с фокус енергетиката. Те експлоатират LPG/LNG газовози, offshore supply vessels, и енергийна инфраструктура.
В обобщение, FSRU са атрактивна възможност, за да получим експозиция към темата „енергия“. За по-конкретни идеи вижте следната графика:
Не спирайте, да бъдете любопитни. Асиметрични инвестиционни идеи се крият навсякъде. Ако търсиш съмишленик в тяхното намиране, “Отвъд Бета” е за теб.
Той предлага портфолио и анализи на институционално ниво. Примерният портфейл включва всички необходими параметри за ефективно управление на риска, а в месечните доклади ще откриете асиметрични инвестиционни идеи от цял свят. Точно като описаните в днешната статия – енергия, суровини, развиващи се пазари.
Ако искаш да имаш достъп до такива идеи, разгледай абонамента Отвъд Бета.
Всичко описано е единствено с образователна цел и не представлява съвет за покупко-продажба на ценни книжа.