Геополитиката е искрата, която всеки един момент може да възпламени отново инфлацията. Конфликтът Иран-Израел има потенциал да бъде тази искра.
Последните дни много се спекулира за атаки от страна на Израел по иранската петролна инфраструктура. Преди да споделя моите сценарии, нека да видим кои са нейните критични точки.
Ето кои са основните терминали за износа на петрол:
Терминал на остров Харг
- Местоположение: Остров Харг, Персийски залив, на около 25 км от иранското крайбрежие.
- Значение: Основният терминал за износ на петрол в Иран, отговорен за около 90% от износа на суров петрол на страната. Капацитетът му е до 7 млн. барела на ден.
- Спецификации: Терминалът разполага с източен и западен док, като западният док е в процес на рехабилитация, за да се увеличи допълнително капацитетът му.
Нефтен терминал Jask
- Местоположение: Близо до пристанищния град Джаск в Оманския залив.
- Влизане в експлоатация: Официално открит през юли 2021 г. като част от стратегията на Иран за заобикаляне на стратегически чувствителния Ормузки проток за износ на петрол.
- Капацитет: Терминалът е свързан с 1000-километров тръбопровод от Гурех в провинция Бушер. Първоначалният му капацитет е 300 000 барела на ден като постепенно ще достигне 1 милион барела на ден.
- Стратегическо значение: Този терминал позволява на Иран да изнася петрол директно в Арабско море като по този начин намалява зависимостта от остров Харг и намалява рисковете, свързани с потенциални военни конфронтации в Персийския залив.
Терминал Goureh
- Местоположение: Гурех се намира в провинция Бушер и е началната точка на тръбопровода, който се захранва с терминала Джаск.
- Функционалност: Улеснява най-вече преноса на суров петрол от вътрешните производствени зони до Джаск за износ.
Както е видно над 90% от петрола се изнася от един терминал (Харг), който се намира дълбоко в Персийския залив. Този фактор ни напомня и за високата цена, която Иран ще плати, ако реши да блокира частично Ормуз. Терминалът в Джаск има твърде малък капацитет, за да компенсира ролята на Харг.
Това не означава, че Иран не може да блокира Ормуз. Това, което искам да кажа е, че потенциалната облага в геополитически смисъл трябва да е по-голяма от икономическите загуби от блокадата на протока.
Сега да се върнем на темата. Атаки срещу критична инфраструктура в Близкия Изток не са изключение, а традиция.
Заглуши шума, чуй сигнала. Абонирай се за Инвесто седмичен бюлетин.
Малко история
Близкият изток не е просто Израел срещу арабите. Всяка страна има множество фракции със свои интереси, които често са в конфликт с интересите на групата като цяло.
Първо, Иран е най-голямата шиитска държава в света, заобиколена от сунитски държави. Йемен и Ирак също имат голям процент шиити от населението. Това е само една подробност.
Нападенията срещу петролни съоръжения не са нещо ново. По време на ирано-иракската война през 80-те години и двете воюващи страни нанасят удари по вражеската петролна инфраструктура.
Само няколко примера по-долу:
Рафинерията в Абадан, една от най-големите в Иран, е обект на въздушни удари от самото начало на войната. Иракските военновъздушни нанасят значителни щети на това важно съоръжение. Остров Харг също е обект на бомбардировки.
Конфликтът значително намалява световните доставки на петрол, тъй като и двете страни спират износа в различни периоди по време на войната. До септември 1980 г. двете страни ефективно изтеглят от световните пазари около 2.7 Mbps.
Дневното производство на петрол през 80-те години на миналия век е било много по-ниско от днешното и е варирало от 66 до 74 Mbps. Днес то е около 102 Mbps.
Ударите по петролната инфраструктура също са част от кувейтско-иракската война.
В обобщение, нападенията срещу петролни находища и терминали не са нещо ново в Близкия изток. При това положение нека разгледаме моите сценарии.
Не казвам, че израелската атака срещу иранските петролни полета е неизбежна. Въпросът е, че тя не е немислима.
Няколко (най-вероятно погрешни) сценария
Всяка наша цел си има цена. И не само това, имаме нужда от инструменти, за да постигнем заложената цел. Казаното важи и в международните отношения. А войната е краен етап, когато със средствата на дипломацията държавите не могат да изпълнят националната си стратегия.
Нападението срещу ирански съоръжения е инструмент за постигане на цел, която си има цена. Тя не е цената на бомбите и ракетите. Тук имам предвид геополитическата и геоикономическата цена на атаките, която Израел трябва да плати.
Няколко важни уточнения. Казаното важи за абсолютно всички воюващи страни. Дори непредприемането на действие е действие, само че от по-висок порядък. То отново има цел и цена. Отговорът на Израел не зависи само тях. Зависи и от действията на Иран, а също и от действията на другите страни в региона.
Тъй като темата днес е потенциалните атаки срещу Иран от страна на Израел, разглеждам варианти само в тази равнина. Следната таблица класира няколко сценария според цел, инструмент, цена и вероятност от перспективата на Израел.
Сценарий 2 е с най-висока степен на достоверност. Чрез атака на незначителни съоръжения Израел ще демонстрира мощ без да плаща твърде висока цена. Сценарий 1 е правдоподобен, но има висока цена.
Ако Израел предприеме масирана атака срещу иранските петролни съоръжения или поне нанесе удар по Харг, това ще предизвика гореща дипломатическа реакция от страна на всички държави в региона и неговите съюзници.
Таблицата не е изчерпателна. Освен това сценариите са свързани. Може да се започне със Сценарий 3 и след това да се премине директно към Сценарий 1. Това е само един от вариантите. Таблицата е моментна снимка на потенциалните варианти и не показва (вероятната) последователност на събитията.
В заключение
По мое мнение САЩ ще направят всичко възможно да убедят Израел да не напада критични обекти в Иран, тоест да изключи Сценарий 1. В най-добрия случай биха дали картбланш за Сценарий 2 – нападение над ирански танкер или някоя треторазрядна рафинерия.
Цената на петрола ще остане волатилна дори при сценарий 2 и 3. При мащабна атака обаче неговата цена ще задмине $90-$100 за дни.
Разбира се, Близкият изток е печално известен с това, че изненадва дори най-проницателните анализатори.
Следващото интервю е нарицателно за казаното:
Остават три месеца до края на годината и усещам, че най-интересното тепърва предстои. Да видим как ще се разгърне играта.
Не спирайте да бъдете любопитни. Асиметрични инвестиционни идеи се крият навсякъде. Ако търсиш съмишленик в тяхното намиране, “Отвъд Бета” е за теб.
Той предлага портфолио и анализи на институционално ниво. Примерният портфейл включва всички необходими параметри за ефективно управление на риска, а в месечните доклади ще откриете асиметрични инвестиционни идеи от цял свят. Точно като описаните в днешната статия – енергия, суровини, развиващи се пазари.
Ако искаш да имаш достъп до такива идеи, разгледай абонамента Отвъд Бета.
Всичко описано е единствено с образователна цел и не представлява съвет за покупко-продажба на ценни книжа.