Инвестиции в сондажни кораби

По-често грешим, отколкото сме прави. Особено по отношение на пазарите. Но не само това. Да сме прави за посоката не е достатъчно. Липсващата съставка е времето, тоест кога да купим.

Нефтените платформи е една от идеите, където сбърках с тайминга. Очаквах бичи пазар през 2024 г., но графиката показва, че съм подранил.

Ако следвах buy and hold философията, това щеше да е грандиозен провал. Както може да се види от графиката, всички основни компании от сектора са отбелязали двуцифрени загуби за последните 12 месеца. Те дори “надминаха” суровия петрол.

Толкова ли е мрачно бъдещето на нефтените платформи?

Не мисля така. Очаквам DW (дълбоководни) и UDW (свръхдълбоководни) проекти да стимулират търсенето на платформи през следващите години. Скорошната слабост на пазара може да продължи и през следващите тримесечия, което означава по-добри цени за покупка.

Сондажните кораби са дефицитни комплексни активи. Един такъв кораб от последно поколение (8G) струва над 1.0 млрд. долара. За сравнение един първокласен LNG газовоз струва 260 млн. долара. Стандартни кораби като бълкер Capezise струват около 75 млн. долара, а VLCC танкер – 125 млн. долара.

И така, какво прави сондажните кораби атрактивни инвестиции въпреки прекалено високата им цена?

Проектите за UDW съчетават атрактивни икономически показатели и ниска геополитическа нестабилност. На графиката по-долу са сравнени различни видове петролни находища на базата цени на добив.

UDW проектите са икономически конкурентоспособни, дори сравнено с тези за шистов газ/петрол. Освен това те предлагат по-ниска степен на изчерпване на резервите и по-ниска интензивност на СО2 емисии.

Най-привлекателните проекти за UDW са в Атлантическия океан. Това означава и липсата на геополитически риск сравнено с Близкия Изток или Югоизточна Азия.

Също така предлагането на сондажни кораби е ограничено поради липсата на нови поръчки и налични свободни докове в корабостроителниците. Последните понесоха огромен удар по време на предходния спад на пазара и сега са много предпазливи, когато става въпрос за нефтени платформи/сондажни кораби.  

Следващата диаграма показва защо смятам, че сондажните кораби ще бъдат много търсени през следващите години.

Нарастващото изчерпване на резервите и липсата на капиталови инвестиции са предпоставки за разработването на UDW (дясната графика).

Както е видно на лявата графика, изкопаемите горива ще останат тук по-дълго от очакваното. Всичко това показва, че нуждата от сондажни кораби, нефтени платформи и спомагателни кораби тепърва ще нараства.

Нека да разгледаме общата картина, а именно търсенето и предлагането на сондажни кораби.

Предлагане на сондажни кораби

Световният офшорен флот включва jack-ups (JU), полупотопяеми платформи и сондажни кораби. По данни на Westwood Energy глобалният флот се състои от 728 единици. JU са около 400, а сондажните кораби – 150. Останалите единици са полупотопяеми. Средната възраст на световния флот е 11 години. Най-новите сондажни кораби са доставени по време на пазарния пик през 2014 г., а някои от най-старите кораби са на повече от 20 години.

Order Book за сондажни кораби е запълнена почти на 10%, като в процес на строителство са 14 кораба. Няколко корабостроителници са специализирани в строежа на такива съдове. Те имат горчив опит с нефтените платформи.

По време на последния пазарен бум сондажните компании започнаха да пазаруват. И през 2014 г. настъпи пикът на пазара. Новите поръчки пристигнаха около пиковите цени на петрола, което доведе до свръхпредлагане на кораби. А цената на петрола се срина, което доведе до излишък на сондажни кораби.

Заглуши шума, чуй сигнала. Абонирай се за Инвесто седмичен бюлетин.

Седмичен бюлетин

За разлика от търсенето, предлагането е нееластично, което създава цикли на възход и спад. Построяването на един товарен кораб отнема 18 месеца, а времето за производство на сондажен кораб е повече от 24 месеца.

Излишъка на кораби доведе до по-ниски дневни ставки и по-ниска утилизация на съдовете. Всичко това доведе до рязко свиване на печалбите. Експлоатацията на сондажен кораб е скъпа – в зависимост от региона дневните разходи за експлоатация са 130-140 хил. долара.

За да оцелеят, много сондажни компании бяха принудени или временно да изкарат корабите си от експлоатация, или да бракуват изцяло по-старите платформи. Третият вариант беше да не изпълнят задълженията си към корабостроителните заводи.

В резултат на това понастоящем корабостроителниците притежават значителен брой недовършени платформи и сондажни кораби. В някои случаи са необходими повече от 200 млн. долара за досторяването на кораба.

В резултат на това фокусът на корабостроителниците се измести към проекти с по-висок марж на печалба (и по-нисък риск) като LNG/LPG газовози, контейнеровози и кораби за превоз на автомобили. Преминаването от един вид плаващ актив към друг е свързано със значителни CAPEX и време. Корабостроителниците трябваше да адаптират производствените линии в съответствие с новите нужди.

Епичният мечи пазар и липсата на нови поръчки доведоха до рекордно нисък брой поръчки на сондажни кораби:

Поръчките достигнаха своя връх през 2009 г., когато order book стана 45% от общия флот, след което спадна до 20-25% през 2014 г., а понастоящем е едва 12%. Повечето от новите поръчки са незавършени активи, поръчани по време на предишния бум. Ако ги махнем и тях от уравнението, то изцяло новите поръчки са 5% от общия флот. А колкото по-нисък е order book, толкова по-добре. Това означава, че пазарът се движи от предлагането. С други думи, той не зависи само от стабилното търсене.

Пример за пазари, доминирани от търсенето (в случая чартьорите) са корабите за втечнен природен газ и контейнеровозите. Темпът на нарастване на търсенето трябва да надхвърля темпа на нарастване на флота, за да има дългосрочен дефицит. Рано или късно търсенето ще спадне, което ще доведе до пренасищане на предлагането.

При сондажните кораби ниският обем на поръчките действа като буфер по време на свито търсене на такива кораби. Тоест риск от пренасищане на пазара, както през 2024 г., липсва.

И не само. Собствениците на сондажни кораби не са мотивирани да поръчват нови съдове при сегашните дневни ставки. Един нов кораб струва над 1.0 млрд. За да постигнат адекватна възвръщаемост на вложения капитал, корабособствениците се нуждаят от ставки над 750 000 USD/ден за период от поне пет години. Към момента пазарът е далече от такива нива, както се вижда от следната графика:

През последните четири години тарифите постоянно растат, но далеч не достатъчно, за да стимулират компаниите да поръчват нови съдове.

Налице са първите признаци за повишаване на дневните ставки. Сондажният кораб Deepwater Atlas бе нает за 635 000 долара на ден. Трябва да имаме предвид, че “Атлас” е сондажен кораб от осмо поколение и съществуват само два такива кораба.

При сегашната пазарна конюнктура един разумен корабособственик би закупил съществуваща нефтена платформа/сондажен кораб с отстъпка. Всички основни компании се търгуват с повече от 50 % отстъпка от нетната стойност на активите. По-добре е да се закупи работещ актив за 50 цента на долар, който е готов да генерира парични потоци сега, отколкото да се поръча нов на пълна цена, с очаквана доставка след 2 до 3 години.

Поръчките и дневните ставки образуват рефлексивен цикъл. Колкото по-малък е order book, толкова по-високи са бъдещите ставки. В един момент последните ще бъдат достатъчно високи, за да се стигне дотам, че фирмите да поръчват нови съдове. Като накрая новите кораби пристигат точно в края на купона, което води до излишък в предлагането. Тогава ставките се понижават под дневните разходи за експлоатация. Цикълът на CAPEX в действие.

По мое мнение се намираме в първата част от цикъла на растеж. За разлика от шистовия петрол, цикълът при офшорните проекти е по-продължителен и не е толкова волатилен. Разработването на UDW находище продължава от 5 до 10 години, докато на шистово – около 18-24 месеца. Този период се отчита от първите открити залежи петрол до първите извлечени барели. Освен това нужната капиталова инвестиция за проект за шистов газ/петрол може да бъде и 10 млн. долара, докато развитието на UDW находище често струва над 5.0 млрд. долара.

Предлагането на сондажни кораби е очевидно ограничено, при това за поне няколко години. Но за да има недостиг на плавателни съдове, трябва да се увеличи търсенето. Само тогава дневните ставки ще се повишат.

Какво движи търсенето на UDW находища?

Търсене

Търсенето на сондажни кораби е функция на очакванията за цените на петрола. Колкото по-висока е прогнозираната цена на петрола, толкова по-високи са CAPEX, а оттам и търсенето на сондажни кораби.

Размерът на световния пазар на сондажни кораби се оценява на 36 млрд. долара през 2023 г. и се очаква да достигне около 80 млрд. долара до 2033 г., нараствайки с 8.22% CAGR.

За да оценим доколко е стабилно търсенето, трябва да разгледаме степента на използване (утилизацията на флота). При сондажните кораби степента на използване се доближава до 90%. Някои региони обаче са по-привлекателни от други. Региони като Мексиканския залив, Норвегия и Бразилия доминират, достигайки 100% утилизация. В някои случаи компаниите преместват активи, за да отговорят на търсенето в посочените региони.

Западна Африка (Гана, Намибия, Ангола и Гвинея) също набира скорост. Мексиканският залив, Бразилия и Западна Африка образуват Златния триъгълник – най-горещият регион за проучване на нефт. В допълнение към Бразилия, Суринам, Гаяна и Аржентина създават допълнително търсене на сондажно оборудване. Като цяло търсенето на плаващи енергийни активи (FPSO, FSRU, FLNG и сондажни кораби) се определя от проектите в Южна Америка/Западна Африка.

Следващата графика показва търсенето на сондажни платформи/кораби по региони:

Западна Африка и Латинска Америка бележат най-висок темп на растеж в сравнение със страните от Централна Азия и Мексиканския залив. Очаква се през 2027 г. търсенето в Златния триъгълник да съставлява почти 70% от общото.

Вече споменах икономическата ефективност на UDW. Те се характеризират с по-ниски цени на добив, по-бавни темпове на изчерпване и ниски емисии на CO2.

За всяка компания, която извлича богатства от земните недра, правило номер едно е, че темпът на обновяване на резервите трябва да надвишава темпа на изчерпване на резервите. Офшорните находища имат огромен потенциал, което означава, че темпът на добив ще остане по-дълго време по-висок, отколкото при проектите за шистов петрол.

Въпреки това зелената политика също се отрази на офшорните проекти. Освен това шистовият бум доведе до по-ниските цени на петрола. Така офшорната индустрия остана на заден план. Погледнете коефициента на заместване на резервите (discovery replacement ratio). Той е на рекордно ниски нива.

Графиката показва, че през последните десет години темпът на изчерпване на резервите е надвишавал темпа на обновяване.

Това не е устойчиво в дългосрочен план. Светът потребява повече петрол, отколкото добива. Офшорните проекти са целесъобразно решение на проблема.

UDW имат най-нисък интензитет на CO2 на барел произведен петрол сред всички видове находища. В епохата на ESG това е значително предимство за петролните компании, които разработват такива находища.

В обобщение, пазарът на сондажни кораби е в режим на недостиг. Разполагаме с всички съставки:

  • Застой в предлагането: едноцифрен брой поръчки и липса на капацитет (и желание) на корабостроителниците;
  • Нарастващо търсене: икономическа целесъобразност, стабилен ръст на потреблението на петрол, нови развиващи се региони.

Геополитиката е допълнителен фактор. Кризата в Близкия изток ни напомня за значението на веригите за доставки и енергийната независимост. Геополитически спокойни региони като Латинска Америка ще привличат капиталите на инвеститорите. Ще бъдат разработени повече проекти, което ще доведе до силно търсене на сондажни кораби.

Не спирайте да бъдете любопитни. Асиметрични инвестиционни идеи се крият навсякъде. Ако търсиш съмишленик в тяхното намиране, “Отвъд Бета” е за теб.

Той предлага портфолио и анализи на институционално ниво. Примерният портфейл включва всички необходими параметри за ефективно управление на риска, а в месечните доклади ще откриете асиметрични инвестиционни идеи от цял свят. Точно като описаните в днешната статия – енергия, суровини, развиващи се пазари.

Ако искаш да имаш достъп до такива идеи, разгледай абонамента Отвъд Бета.

Всичко описано е единствено с образователна цел и не представлява съвет за покупко-продажба на ценни книжа.

Сподели:Investo Facebook ShareInvesto Linkedin Share

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Седмичен бюлетин