83 (без)смислици за пазарите и не само

Времето е ултимативният съдник. Дори хаосът е функция на времето. И въпреки това ние правим всичко възможно, за да го пропилеем.

Осъзнаването колко важно е времето на пазарите и в живота бе един от най-трудните и същевременно най-важни уроци за мен. Обаче той не е единственият.

Отново е време за философстване. В днешната публикация споделям изводи за пазарите и не само, до които съм стигнал, правейки грешки през последните 17 години.

Написаното не претендира, че представлява абсолютната истина. Претенциите на автора са дотолкова, че той е изпитал последствията от игнорирането на въпросните максими на свой гръб.

Ако нещо целя, то е да предизвикам емоции. Да ви разсмея, обидя, натъжа, възмутя. Накратко, да ви изкарам от инерцията на ежедневието и да погледнете вашето отражение в текста, който четете.

И не на последно място, написаното няма да ви даде отговори, а само ще ви провокира да задавате още повече въпроси.

Да започваме.

За пазарите и не само

Познай себе си.

За да разбереш кой си, първо трябва да разбереш кой не си.

Пазарът не възнаграждава най-умните, а най-малко простите.

Невзетите решения ни дефинират поне толкова, колкото и взетите.

Хората сме склонни да надценяваме това, което знаем и да подценяваме това, което не знаем.

Това, което не знаем, винаги ще бъде повече от това, което знаем. Единствено можем да намалим количеството на това, което не знаем.

Няма място за арогантност на пазарите. Тя ни прави слепи за слепотата ни. Нека не забравяме, че победата често побеждава победителите.

Най-големият успех, но и най-големият провал винаги дебне някъде зад ъгъла.

Пазарите винаги се движат в посока, причиняваща максимална болка на най-голям брой пазарни участници.

Парите и опитът се срещнали. Парите си тръгнали с опит. Опитът си тръгнал с пари.

Практиката ни казва Как, а теорията Защо. И двете са ни еднакво потребни.

Посредствеността ражда посредственост. И не само това – тя е заразна, защото е удобна. Приемането на посредствеността е едно от най-големите предателства към себе си.

За предимството

И продавачът, и купувачът смятат, че са по-хитри от другата страна по сделката. И винаги едната греши. Но коя? Накратко – тази, която няма устойчиво предимство.

Инвестирането започва и завърша с нас. Най-устойчивото предимство в играта е да познаваме себе си.

Ако всички четем едно и също, ще мислим по един и същи начин. Следователно ще вземаме и едни и същи решения. То тогава имаме ли предимство?

Без ясно дефинирано предимство нямаме работа на пазарите. Има три вида предимство – информационно, аналитично и поведенческо.

Информационно предимство (почти) не съществува. Шансът ни за преднина се крие другаде – способността ни да боравим с информация и прилагането на изводите. Тоест в аналитичното и поведенческото предимство.

Най-голямо тегло накрая има поведенческо предимство. Това е нашата (не)способност да реализираме нашите идеи.

За сигурността, загубите и печалбите

Предпочитам да съм сигурен в несигурността, отколкото несигурен в сигурността.

Сигурност има само в смъртта. И въпреки това, хората избираме нещастието пред несигурността.

На пазарите има две сигурни неща – несигурност и промяна.

На пазарите има три гарантирани неща – усилия, загуби и болка.

На пазарите печалбите са опционални, а не гарантирани.  

Легендата гласи, че нереализираните загуби не били загуби, а че нереализираните печалби били печалби. Колко удобно … и подвеждащо.

Всяка реализирана печалба първо е била нереализирана. Обаче не всяка нереализирана печалба се превръща в реализирана.

За инструментите, целите и цената

На пазарите разполагаме с инструменти. Универсални и абсолютни инструменти няма. Отвертката не заковава пирони, а чукът не завива винтове.

Превъзнасянето на който и да е инструмент/актив/стратегия и тоталното отхвърляне на друг е признак за арогантност и невежество. И двете струват скъпо.

Полезността на избрания инструмент/актив/стратегия е функция от способностите на ползващия го. Ни повече, ни по-малко.

Подборът на най-подходящите за нас инструменти е пресечната точка между цел, умения и риск толеранс. Не съвпадат ли и трите, това не е нашия инструмент.

На пазарите избираме между три основни цели – запазване на главницата, генериране на парични потоци или реализиране на капиталова печалба. В най-добри случая можем да постигнем две от три, но никога три от три.

Това, което изберем, е нашата цел. А това което НЕ изберем, е цената, която плащаме.

Избираме целта, разбираме цената и решаваме дали сме готови да платим.

За Времето и Вероятностите

Дните минават. Миналото нараства за сметка на бъдещето. Имаме все по-малко възможности и все повече поводи за съжаление.

Убиването на времето е най-голяма грешка, която можем да направим. Накрая убийство има, но жертвата сме ние, а времето е извършителят.

Можем да впрегнем времето да работи за нас. Първо, като спрем да го пренебрегваме и второ, като използваме подходящи инструменти.

Опциите и облигациите са явно зависещи от времето, докато акциите не са. Това обаче не е извинение да третираме инвестициите в акции като вечни. Времето рано или късно ще ни го напомни.

Бъдещето по дефиниция е непредсказуемо. Единствено можем да създадем сценарии с различна степен на достоверност – потенциални, възможни, правдоподобни, вероятни. Но никога сигурни.

Играта на пазарите може да се компресира до две променливи – risk reward и вероятности. Без значение инструментите, стратегията и активите, крайните резултати са винаги функция на нашето умение да боравим с тези, две променливи.

Никога не трябва да бъркаме вероятност от настъпване на дадено събитие, тоест честота, с разпределение.

Това, че допускаме, че знаем вероятността следващата сделка да е печалба или загуба не ни показва разпределението. Тоест, ако имаме 50% шанс за загуба, следователно и 50% за печалба, то от 100 сделки има сценарий, макар и краен, при който ние реализираме 50 поредни загуби или печалби.

За Гурутата

Не всеки, който продава нещо, е гуру, но всеки гуру продава нещо.

Универсални инструменти, активи и стратегии няма. Ако някой твърди противното, то той най-вероятно е гуру.

Хора, които са всеки ден в телевизора са шум, а не сигнал. Тоест, консумирайки мейнстрийм медии, вероятността да попаднем на гуру е огромна.

Гурутата просперират поради простата причина, че лесното винаги е на мода. Лесно на пазарите и в живота няма.

За процеса, риска и оценката

Фокусираме се върху това, което можем да контролираме, а не върху това, което не можем. Имаме контрол единствено върху процеса, но не и върху резултатите.

Инвестирането е бизнес. Всеки бизнес се състои от процеси. Следователно и инвестирането се състои от процеси.

Наличието на инвестиционен процес не гарантира печалби, обаче неговата липса гарантира загуби.

Инвестиционният процес е прост, но не и лесен за изпълнение. Неговите три стъпки са анализ, оценка и управление.

На пазарите ние се дъним не толкова в подбора на идеи, колкото в тяхното изпълнение. Кога и Колко да купим има по-голямо значение за крайния резултат от това Какво да купим.

Пари винаги ще оставя на масата. Тоест никога не гоня максимална печалба. От друга страна, никога не излизам прекалено рано от печеливша сделка. Цел е достатъчната печалба. Това е тази печалба, която оправдава поетия риск.

Загубите унищожават нашия ментален и финансов капитал. А както знаем, капиталът е ограничен ресурс с алтернативно приложение. Затова загубите се режат безкомпромисно.

Губещите сделки се ликвидират решително, докато печелившите търпеливо се отглеждат.

Подборът на компании е упражнение по отхвърляне на лоши идеи, а не толкова по събиране на добри такива.

Справедливата цена не я определяме ние, а пазарът. Нашата оценка служи единствено като възможен сценарий. Никога не трябва да забравяме това.

Ако имаме нужда от сложна формула да направим оценка на един бизнес, то най-вероятно не знаем какво правим.

Оценката по никакъв начин не заменя анализа и управлението на риска.

За всеки сектор и индустрия има най-малко неподходящ метод на оценка. Не съществуват нито универсални нито перфектни методи.

За информацията, книгите и съдържанието

Информацията не е знание, а знанието не е мъдрост. В същото време, мъдростта започва пътя си като информация.

Колекционирането на информация не е равно на разбиране, а още по-малко на успешни сделки.

Ние имаме нужда от точната информация, в точния момент, а не от всичката информация.

Непрочетените книги ни определят повече от прочетените.

Колкото по-трудна за четене е книгата, толкова повече стойност носи.

Ако книгата, която четем, не провокира прочитането на още три книги по темата, то тя не става.

Често има обратна корелация между популярността и качеството на една книга. Политически некоректен трик е да НЕ четем книги, които попадат в топ нещо си класация, особено от последните десет години.

Четенето на качествени книги е едно от малкото необорими предимства, които имаме на пазарите.

Основна предпоставка да четем качествени книги е да не четем некачествени.

Думата „съдържание“ е изпразнена от съдържание.

Правилото на Парето важи и за книгите и за медиите, свързани с финанси. Едва под 10% от всички финансови медии/книги носят над 90% стойност.

Благодарение на ИИ, тези проценти ще се изкривяват все повече. Подбирайте внимателно какво НЕ четете.

За усилията и качествата

Всяко наше начинание има нужда от три съставки – време, усилия и пари. Времето е най-пренебрегвано, усилията са най-мразени, а парите най-желани.

Без усилие и търпение, умножаваме по нула. Без значение с колко пари започваме, накрая изходът е ясен – парите ни отиват при този, който полага усилия и отделя време.

Не акълът се изравнява с парите, а парите се изравняват с акъла. Абсолютно винаги.

Основните качества за всеки пазарен участник са отговорност, любопитство и постоянство. Те обаче слугуват на най-ненавижданото качество – дисциплината.

Единствено ние сме отговорни за качеството на нашия инвестиционен процес.

Любопитството е двигателят, който ще ни тласка непрестанно да задаваме въпроси.

Нужно ни е постоянство, за да продължаваме, да играем играта, без да имаме гаранция за резултатите.

Дисциплината е господарят. Да си дисциплиниран означава да бъдеш своя най-голям тиранин. Ако не си ти, то някой друг ще бъде.

Заключение

С тези изводи под ръка няма да се превърнете в Цар Мидас – всяка сделка да превръщате в злато.

Играта на пазарите е трудна и за сметка на това с несигурен резултат. Ако някой твърди противното, то той е или невежа или продавач на обещания. А не рядко и двете.

Използвайте написаното като огледало, в което да видите себе си, защото както гласи и първият афоризъм в статията, всичко започва и свършва с нас.

Познай себе си.