Кевин Кели казва „Не бъди най-добрият, а единственият“. Как да приложим тази максима на пазарите?
Аз търся пазари, инструменти и стратегии, към които мнозинството е безразлично. Последната дума е ключова. Не влизам в пазари, където емоциите бушуват, без значение техния поляритет.
Мразените и обожаваните пазари са източници не само на информационен, но и на емоционален шум. Така нашият емоционален капитал, който е не по-малко важен от финансовия, е постоянно на ниски нива. Така оставаме реактивни в очакване на следващия информационен пакет, който да ни каже какво да правим.
Давам и пример с ИИ тренда. Мнозинството инвеститори в технологии са заслепени от емоциите си. А последните са породени от неспирния информационен поток.
Напомням, че това не е тирада срещу ИИ, а срещу нашата неспособност да мислим критично. След време новият горещ пазар може да бъде уран, злато или банки. Не пазарът има значение, а поведението на пазарните участници, водено от емоциите.
Защо инвеститорите толкова лесно се увличат по новото модерно за тълпата?
За емоциите
Пазарите пораждат емоции, следствие от неспирния информационен поток. Всеки байт е емоционален спусък. Съответно, колкото по-популярен е един пазар, толкова повече информационна драма ни залива.
Емоциите са енергия. Енергията увлича. Увлечени, ние губим себе си. Стане ли това, ние нямаме независимо мнение. Като нямаме собствено мнение, ние се возим. Стигнем ли този етап, ние сме на милостта на колектива.
Търсим потвърждение за нашите (без)действия в другите. Съответно, търсим утехата и комфорта на групата, когато нещата станат трудни, а те неминуемо ще станат такива. Нека не забравяме, че няма пазар, който да се движи само в една посока.
Емоциите засилват влиянието на стадото. Затова и популярните пазари, тези постоянно хранени от емоциите на тълпата, са намаляващо неефективни, тоест Алфата, която те предлагат, е все по-трудна за извличане. Причината е, че се пада все по-малко Алфа на един пазарен участник, което прави конкуренцията изключително сурова.
Напомняне: Пазарите не са никога абсолютно ефективни или неефективни. Те се люшкат между ефективно-неефективни и неефективно-ефективни.
Заглуши шума, чуй сигнала. Абонирай се за Инвесто седмичен бюлетин.
На другия край на скалата на пазарната (не)ефективност са пазарите, към които никой не гледа, освен една шепа специализирани фондове и ритейл ентусиасти, като автора на тези редове.
При тези пазари информационният поток е сведен до минимум, следователно и емоциите, обграждащи темата. Така нашият емоционален капитал е в голяма степен непокътнат. Избягването на неадекватни решения при този сценарий е по-малко трудно, отколкото ако сме постоянно бомбардирани с емоционално заредени байтове.
Инвестирането на скучни и “беземоционални”пазари е практичен начин да съхраним нашия емоционален капитал. Така играта от сложна и трудна става проста и трудна. Да, тя никога не става проста и лесна. Инвестирането се намира в Квадрант 1 – просто, но трудно начинание.
Популярните пазари водят до още една заблуда – това да бъркаме лесния достъп с лесната игра. Същото е и при покера – да седнеш на масата е лесно, а да си тръгнеш като дарител е още по-лесно. Играта е проста, но не и лесна.
Бивайки неспособни да контролираме информационния поток, нашата способност да вземаме адекватни решения устойчиво намалява. А качеството на решенията предопределя качеството на резултатите.
За решенията
Всяко решение, което сме взели до днес, ни е довело да четем точно тези редове. Дори една брънка да променим от веригата взети до момента решения, то днес ще сме на напълно различно място.
Когато вземем решение да минем по дадена улица, ние решаваме да не минем по всички останали възможни. Това означава, че всичко, което се случи по алтернативните маршрути, е недостъпно за нас.
На пазарите е същото. Избирайки да инвестираме в Епъл (примерно), ние избираме да не инвестираме в Камеко, Барик, Биткойн, НИ, злато и т.н. Това означава, че ние ще пропуснем всичко, което се случи на тези пазари – както сривовете така и възходите.
Но интересното не свършва дотук. Покупката е само едно от трите действия, които можем да предприемем на пазарите. Продажбата и изчакването също са решения, водещи до действия.
Съответно и те имат последствия – успех или провал. Да, дори решението да изчакаме може да се окаже добро или не чак толкова. Обобщено, пред нас стоят шест варианта, в зависимост от това какво действие предприемем и неговия изход. :
- Покупка, водеща до печалба
- Покупка, водеща до загуба
- Продажба, водеща до печалба
- Продажба, водеща до загуба
- Изчакване, водещо до пропуснати печалби
- Изчакване, водещо до пропуснати загуби
На пазарите постоянно вземаме решения. Тяхното качество зависи от наличието на емоционален капитал. А последният се изхабява бързо, когато работим на популярни пазари. Ако искаме да не сме следствие от емоциите на колектива, имаме два варианта.
Моето решение
Моето решение е просто – не се поставям в ситуация, където да бъда увлечен от колектива. Има и друг вариант – да бъдем имунизирани срещу влиянието на колектива. С други думи да оставаме безразлични към драмата. Лесно на думи, но трудно на практика.
Със сигурност има хора, способни на това, но аз не съм между тях. Затова и най-доброто решение за мен е да не се вра между шамарите.
Действам на пазари, които не будят никакъв интерес в 99% от пазарните участници. Редовните читатели знаят, че колкото по-езотеричен е един пазар, толкова по-интересен е за мен. С времето осъзнах, че това има ред предимства, едно от които е, че ме изолира от емоционално заредения информационен поток, присъщ на популярните пазари.
Заключение
Ние не познаваме реалността. Единствено познаваме нейната симулация или хиперреалността. Информационният поток от новини, подкасти, постове, статии са различни фрагменти от тази симулация. Подчертавам, не от реалността.
И въпреки това ние имаме смелостта, или всъщност арогантността, да заявим, че познаваме реалността. Ние нищо не знаем. Животът ще си остане една неразгадана мистерия.
Това, че сме успели по един или друг начин на пазарите, в бизнеса и в живота, не е доказателство за това, че знаем нещо.
Да решим, че сме разкодирали играта е още по-лесно на популярните пазари. Недобрулените от живота и пазарите инвеститори биват бързо опиянени от успехите си. А такива не липсват през последните две години.
Обаче пропорционално на новите върхове на широките индекси се покачват още две неща – емоционалният заряд на всичко свързано с новото модерно и нашата неспособност да мислим критично. Взривоопасна комбинация.
Ако искаме да играем играта дълго, нямаме извинение да не мислим критично. Изправени сме пред два варианта. Или развиваме имунитет срещу емоционалния заряд на колектива или работим на скучни и “беземоционални” пазари, където сме (почти) единствени. Среден вариант няма.
Предпочитам да съм сам в стая с мислите си, отколкото на препълнен стадион, където всеки се опитва да надвика другите. Да бъда единствен там където съм, а не поредния там където са всички.
Без значение кой път хванем, крайната дестинация е независимост в мислите, решенията и действията. Без драмата на колектива.
Бъдете.
