Ние сме колкото арогантни и самодоволни, толкова и невежи и ограничени. А комбинацията от излишък на слабости и дефицит на силни страни бива усилвана многократно от високите технологии.
Но не технологиите са виновни, а нашата присъща склонност да делегираме всичко, което ни е трудно.
А коя е най-тегавата дейност, позната на човек?
Това е мисленето.
Разглезени от безпрецедентното изобилие, в което живеем, ние дори не се сещаме да се замислим, че цивилизацията съществува отпреди да има смартфони, социални мрежи и ИИ. Ние смятаме, че историята започва и свършва с настоящата епоха.
Нека погледнем следната снимка.
Това е едно от инженерните чудеса, сътворени от човек – разузнавателният самолет Lockheed SR71 Blackbird. Разработен е през 60те години на 20ти век.
Огромна част от неговите модули и възли са проектирани и изработени за първи път в историята на авиацията. Примери са титановата обшивка на фюзелажа, която да устои свръхзвуковата скорост, охлаждането на газовите турбини и комуникационната система на самолета, подходяща за полети над 20 000 метра височина.
От дистанцията на времето и най-вече на технологичния прогрес, изглежда меко казано шокиращо, че SR71 не е проектиран с помощта на ИИ и дата центрове, а по старомодния начин – на чертожната дъска с калкулатор в ръка.
Какъв е изводът?
Без значение колко неща делегираме, едно нещо винаги трябва да зависи изцяло от нас. Това е мисленето.
Точно благодарение на него ние сме способни да създаваме немислими неща като SR71. Прогресът на индивидуално и колективно ниво зависи от наличието (или липсата) на мисловни процеси.
Въпреки това, ние смятаме, че щом разполагаме с интернет и ИИ, светът няма повече тайни от нас, следователно мисленето става излишно.
Всичко е въпрос на промпт.
Или пък не.
Защо ИИ не е толкова могъщ, колкото си мислим?
Има три причини, поради които ИИ далеч не е толкова могъщ, колкото ни се иска:
- Малка част от информацията в нета е свободно достъпна за ботовете;
- Има информация, която е извън мрежата, тоест тя не се намира на устройства, свързани с интернет;
- ИИ постоянно генерира нова информация, която същият този ИИ използва впоследствие.
Първо, огромна част от информацията в мрежата е недостъпна, било то заради paywall или друг тип ограничения. За справка следното изображение:
Ясно се вижда, че на всеки сто байта имаме достъп до най-много пет. Освен това, твърде често информацията, която търсим, не се намира сред тези 5%, а в недостъпните 95%.
Има още един важен нюанс – а именно произходът на тези достъпни 5%.
Горната графика показва кои са най-използваните източници от ChatGPT и Perplexity. Прави впечатление, че това са мейн стрийм платформи. Това е ясен знак, че качеството на извлечените данни е повече от съмнително. Обобщено, на всеки сто байта ние реално имаме достъп до едва пет – и то със спорна информационна и прогностична стойност.
Интересното обаче не свършва дотук. Колкото и абсурдно да звучи в епохата на ИИ има информация, която е извън мрежата. Тя може да е качена на дигитален носител, но последният да не е свързан с интернет.
И какво се получава?
Питаме ИИ за всичко – от това как да отслабна като ям понички, през защо съм прост, до къде да инвестирам, за да стана богат със задна дата.
Заглуши шума, чуй сигнала. Абонирай се за Инвесто седмичен бюлетин.
Поради ограничения достъп до информация, ИИ работи с непълни входящи данни, а това неизбежно се отразява на резултатите от нашето търсене.
И сега е време да разгледаме третата причина. През последните две години все повече съдържание се създава с помощта или изцяло от ИИ. Съответно, ИИ-създадените текстове попадат в категорията общодостъпна информация.
Така, когато питаме ИИ каквото и да било, алгоритъмът по време на своето търсене анализира нарастващо количество ИИ създадена информация. Резултатът е ИИ генерирана информация, която е едновременно входяща суровина и изходящ продукт.
Добре де, хайде тогава да се върнем на телефоните с копчета и кабелната телевизия.
Не, разбира се.
ИИ е инструмент, нищо повече. Полезността на всеки инструмент е функция на уменията на боравещия с него. С други думи, познаването на силните и слабите страни на ИИ и как да (не) работим с него, предопределят крайния резултат.
Тогава къде се крие силата на ИИ?
За да намерим отговора на този въпрос, нека да разгледаме пътя на информацията и видовете информация.
Пътя на информацията
Информацията не е знание, а знанието не е мъдрост. В същото време, мъдростта започва пътя си като информация.
Всяко наше заключение някога е било разпръснати и привидно несвързани парченца информация, тоест данни. Обаче това е само началото, както се вижда на следната графика.
Данните, разгледани изолирано, не означават нищо. Те имат нужда от контекст, за да се превърнат в информация – което, подчертавам, не бива да се бърка със знание или мъдрост. Следващата стъпка е да превърнем информацията в знание. Това ще рече да синтезираме изводи, с чиято помощ да решаваме реални проблеми.
И накрая идва последният етап – знанието се превръща в мъдрост. Но само при едно условие. За целта следва да тестваме нашите изводи срещу даден казус, като след това анализираме резултата, тоест обратната връзка. Изводите от този анализ ни правят малко по-мъдри… или поне по-малко прости.
Дори да знаем на кой етап да използваме ИИ, това не е достатъчно. Връщаме се на темата за (не)достъпната информация.
Достъпна и недостъпна информация
Дотук разбрахме, че ИИ е отличен инструмент за първите две спирки от пътя на информацията – събиране и подреждане на данни и информация. Обаче при едно условия: ако ИИ има достъп до нея.
Затова, когато търсим специализирани данни, няма как да очакваме ИИ да работи перфектно, защото подобна информация е платена или изисква определено ниво на достъп. Давам и два примера в контекста на инвестициите.
Ако търсим следното: резултати за последните пет тримесечия на компания АБВ, ИИ е супер. С негова помощ ще съберем, филтрираме и подредим данните. След това е наш ред – анализираме данните и създаваме инвестиционна хипотеза. Последната стъпка, но не по важност, е тестването на нашата хипотеза.
Обаче, финансовите отчети имат един недостатък – те са общодостъпни. Това означава, че те не носят информационно предимство. За да сме напред, или поне не назад, освен финансите на предприятието, трябва да анализираме спецификите на бизнеса и конкретните финансови инструменти. Последното е от огромно значение, когато говорим за облигации и деривати.
Примерно, ако търсим с ИИ подробности за емисиите облигации на дадена компания или за спецификациите на даден кораб, най-вероятно ще ударим на камък. В най-добрия случай ще получим частичен достъп до хаотично пръсната информация. За да открием точната информация, от нас се изисква да работим със специализирани бази данни. В случая с облигациите това са C-bonds, а за корабите – Vison.
Разбира се, няма как да разполагаме с всичката информация, дори ако имаме достъп до всички платени платформи. По дефиниция, това, което не знаем, е много повече от това, което знаем.
Накрая на деня, ние имаме нуждата не от всичката информация, а единствено от точната информация, предоставена навреме.
Финални размисли
ИИ има място в инструментариума на всеки пазарен участник, но не като заместител на мисленето, тоест вземането на решения и управлението на риска, а като събирач и куратор на данни.
Отвъд тези задачи, ИИ е безполезен. Основна причина е лимитираният достъп до информация. Нека не забравяме, че едва пет процента от наличната в интернет информация е достъпна свободно, при това нейното качество е спорно.
И в заключение на днешната творба ще споделя цитата на Екзюпери от преди 80 години, който е все по-валиден и днес.
Произвеждаме 10 000 пиана дневно, но все същите няколко човека могат да ги използват по предназначение.
С други думи, ИИ няма да ни направи нито знаещи, нито мъдри.
Мисленето и мъдренето са изцяло наша отговорност.
Не спирайте да бъдете любопитни. Асиметрични инвестиционни идеи се крият навсякъде. Ако търсиш съмишленик в тяхното намиране, “Отвъд Бета” е за теб.
Той предлага портфолио и анализи на институционално ниво. Примерният портфейл включва всички необходими параметри за ефективно управление на риска, а в месечните доклади ще откриете асиметрични инвестиционни идеи от цял свят. Точно като описаните в днешната статия – енергия, суровини, развиващи се пазари.
Ако искаш да имаш достъп до такива идеи, разгледай абонамента Отвъд Бета.
Всичко описано е единствено с образователна цел и не представлява съвет за покупко-продажба на ценни книжа.
Чудесна гледна точка.
Благодаря 🙂