При бизнесите от старата икономика (мини, енергетика, транспорт) цикличността е най-изявена. Причината се крие в това, че предлагането проявява минимална еластичност спрямо търсенето.
А това се дължи на нужното технологично време за разработването на мина, построяването на АЕЦ или строежа на нефтена платформа. Това време се измерва в години. Бавно изменящото се предлагане е центъра на тежестта. Докато постоянно изменящото се търсене гравитира често в голям диапазон
Освен от дисонанса между еластичността на предлагането и на търсенето има още два фактора, които движат циклите. Единият е с нас откакто свят светува – нашата ирационалност. А другият е нарастващото количество парична маса спрямо темпа на нарастване на производителността.
Каква е връзката между тези две променливи с търсенето и предлагането? Ирационалността се люшка между две крайности – на краен оптимизъм и краен песимизъм. Общото между двете състояния е, че те се базират на изкривено възприемане на реалността.
Тоест ситуацията не е толкова добра, колкото си мислим (в бичи пазар), нито е толкова зле, колко ни се струва (в мечи пазар). А ролята на нарастващото количество парична маса в циркулация е като на горивото от триъгълника на огъня.
Колкото повече пари (ликвидност) има в системата, толкова повече гориво ще има за пазарни движения.
Парите, както енергията, не се губят. Те просто променят притежателите си, преминавайки от един клас активи в друг. Казано на модерен език – asset rotation. Към момента доминиращата тема е изкуственият интелект. И с право.
В същото време да си Long AI означава да заемеш дълга позиция в енергия и метали. Но каква е връзката между двете? Центровете с бази данни, обслужващи AI, потребяват огромни количества енергия. Отделно за тяхното изграждане са нужни всякакви метали.
Къде се намираме в цикъла на AI към момента?
Ако анализираме AI цикъла, ние се намираме около точката на оптимизъм, тоест все още има Алфа са извличане. В същото време цикълът на суровините се намира в много по-ранна фаза. С други думи има повече Алфа при относително по-нисък риск, тоест получаваме по-добър risk reward ако заложим на компании, добиващи суровини.
Напомням, това не е съвет за продажба на NVIDIA, а още по-малко да за заемане на къси позиции. Моята цел е да ви дам още един прочит на AI тренда и на неговото положително влияние върху суровините.
Бинарното мислене, обаче, доминира и на пазарите. Ако си дълъг суровини, значи си хейтър на новите технологии, ако си дълъг AI, значи ненавиждаш суровините. Все си мислим, че трябва да избираме едно от двете. А защо не и двете?
Както човек има потребност от два крака, за да върви, така и цивилизацията има потребност от суровини, но и от иновации, за да просперира.
Долната графика показва на кое отдаваме по-голяма тежест през последните десетилетия – технологиите или суровините. Това не се случва за първи път, нито ще бъде за последен.
Семената на възхода са посети от разрушението, а семената на разрушението са посети от възхода. Първата строфа описва къде се намира секторът на добив на суровини – началото на новия цикъл.
За разлика от иновациите, които по дефиниция са непредсказуеми, дефицитът при суровините с относително голяма достоверност може да се прогнозира, познавайки CAPEX тенденциите.
Без Chat GPT и iPhone можем да живеем (немислимо трудно, но все пак възможно), но без пластмаса, цимент, стомана и амоняк няма как да стане.
Заглуши шума, чуй сигнала. Абонирай се за Инвесто седмичен бюлетин.
Последните изброени гарантират съществуването ни, а то е задължителната стъпка, предхождаща иновациите и прогреса. А съществуването е функция на оцеляването. Нека не забравяме, че оцеляване без прогрес съществува, но прогрес без оцеляване не.
Но технологичният прогрес значително повишава шансовете ни да оцелеем, защото ни помага все по-ефективно да използваме наличните ресурси, които по дефиниция са ограничени.
Щом цикълът на AI е в по-напреднала фаза, това означава ли, че е късно да влезем? Не бих казал.
Индексът Philadelphia Semiconductors се намира все още далеч над 50 седмичната плъзгаща средна и в същото време в рамките на едно стандартно отклонение от нея.
Същото важи и за S&P500.
Текущият прайс екшън показва, че цената си взема въздух и категорично не предвещава край на бичия пазар. Този етап от пазара изисква по-търпеливи сделки с по-малки обеми, докато не получим потвърждение, че корекцията е приключила. А иронията е, че можем да я дефинираме като такава само след нейното завършване.
OFR индексът е все още на страната на биковете.
Неговото покачване се дължи повече на волатилността в следствие на покачващата се инфлация, кризата в Близкия Изток и началото на Earnings Season. А по-високата инфлация отлага за пореден път свалянето на лихвите. Разпродажбите на щатски ДЦК и стабилната цена на златото подсказват нещо.
Златото и доходността по щатските ДЦК са в обратна корелация през повечето време. Златото не генерира парични потоци, докато облигациите генерират от купонни плащания. Обаче има редки моменти, когато пазарните участници приемат златото като най-доброто убежище, отчитайки геопололитческите и макроикономическите рискове.
По мое мнение пазарите на злато и ДЦК ни казват, че инфлацията ще е с нас за дълго.
Има три сценария относно лихвите на ФЕД през 2024 г. Най-голяма тежест придавам на запазване на текущите лихви през цялата 2024. Следващият сценарий е покачване на лихвите през 3Q24/4Q24. И все по-малка е вероятността лихвите да бъдат свалени.
Обаче този сценарий не мога с лека ръка да го отхвърля, защото предстоят избори в САЩ. Едно сваляне на лихвите би ощастливило електората и спонсорите на Демократите. Обаче то би ускорило вече започналите инфлационни процеси.
Ако темпът на покачване на инфлацията се запази и ФЕД свали лихвите, като нищо да видим и 6-7% инфлация. Това ще принуди ФЕД да вдигнат драстично лихвите, както направиха през 2022 г. Ефектите от рязкото им почакване се видяха през Март 2023 г. с банковата криза. Нека не забравяме, че въпросните Held to maturities ДЦК, които предизвикаха кризата, са все още в портфейлите на регионалните банки.
Да се върнем на златото. Както видяхме, за една година то е реализирало 30% възвръщаемост за 12 месеца. В същото време интересът към него остава минимален.
Цената на златото е на рекордни върхове, докато капиталите, вливащи се в GLD, са на нива от 2015-2016 г. Тогава златото се търгуваше между $1,050-$1,350 за унция.
Следващата графика е много любопитна. Тя представя FDI (foreign direct investments) level of confidence към различни държави. В класацията има неочаквани включвания. Саудитска Арабия, Китай и Аржентина са на значително предни места спрямо 2023 г.
За Китай съм мечок дългосрочно. Обаче за следващите 18-24 месеца вярвам, че ККП ще даде всичко от себе си да лъсне имиджа на страната. И това вече личи по нарастващия внос на суров петрол, природен газ, въглища и руди.
И в заключение една спекулативна идея от Китай. Графиката е на компанията Baidu.
Към момента все още е рано за вход. Силен седмичен/месечен бар, който да затвори около $105-$110 ще даде възможност за вход със стоп около $80 и тейк профит около $230.
Всичко описано е единствено с образователна цел и не представлява съвет за покупко-продажба на ценни книжа.
BIDU около 80$ е супер примамливо и на $160+ бих я продал, топ компания е но….Китай. 😉