Черно-Белият Човек живее двуизмерно. За него или има или няма. Ако e светло значи не е тъмно, ако е тъмно значи не е светло. Междинно състояние не съществува. Да не говорим за нещо отвъд.
Той мисли в нули и единици, но не защото е програмист, а защото е ограничен. За него единицата изключва нулата и обратно. Какво се случва, когато Черно-Белият Човек срещне предизвикателство?
Предизвикателство за него е всеки феномен, който не може да бъде описан като черен или бял. В този момент той ще прояви рутинна упоритост.
Ще натъпче триъгълник в кръг и обратно. Без значение дали пасва или не. Дори насила, достатъчно е да не се разминава с неговите разбирания. Ако твърде много се съпротивлява, той ще напъне повече. Накрая пак триъгълникът ще стане кръг.
Кръглото няма ръбове и ръбатото не е овално. Това за нашия човек не е проблем. За него е ежедневие да натъкмява всичко според неговите твърде ограничени критерии.
И така минава животът. Ден след ден. Единици натъпкани в нули и нули натъпкани в единици. Докато не се случи невъобразимото.
Черно-Белият Човек попада пред твърде непозната форма. Не само непозната, но и непонятна как въобще тя може да съществува. Той упорито се опитва да вмести кръглото в ръбатото. Този път не става от първия път. Не става и от втория.
Черно-Белият Човек е пред екзистенциална криза. Той трябва да избере.
Пред него има два варианта. Да се събуди за истинската многоцветна реалност или да остане верен на бинарния принцип – нула или единица и нищо посредата и отвъд.
Първият вариант – да се събуди, е равно на среща със себе си. Да чуе източника и познае кой е. Тогава Черно-белият човек от следствие ще се превърне в причина. От монохромен субект той ще се превърне във вездесъщ суверен.
Остане ли верен на черното и бялото, бинарното мислене ще продължи да води. Той няма да спре да набутва кръглото в квадратно и обратно.
Ще затвори очи и ще каже, че това никога не се е случвало. Така животът ще си тече постарому – нашият герой ще продължи да избира нещастието пред несигурността.
И така до обозримия край на живота на Черно-Белият Човек.
Но не и на неговите идеи. Бинарното мислене е устойчиво, заразно и приспособимо. За него няма географски, времеви и културни граници. То се е просмукало твърде дълбоко в социума.
Точно в този момент някой, някъде за пореден път напасва, натаманява, намества многоизмерното в едноизмерното.
Есето е изповед на неговия автор, който за един твърде продължителен момент избра да бъде Черно-Белия Човек. Обаче в един относително кратък, но твърде интензивен епизод си припомни, че само едно нещо е бинарно – изборът как да живеем.
Да бъдем будни и пребиваващи в момента или заспали и живеещи за момента?
Авторът взе категоричното решение да бъде буден тук и сега.
А ти какво избираш?
