Четене, внимание, възвръщаемост. Имат ли място в едно изречение?

Аз съм страстен читател. Влизане в книжарница дори по „случайност“ означава покупка на книга. Просто обичам да задавам въпроси за света. В един момент страстта към четенето се трансформира в любов към писането. Инвесто е един от крайните резултати.

През голяма част от читателската си кариера аз гоних количеството на прочетените книги. Качествен филтър имаше относно темите и техните автори, но само до там. Имах една цел – за единица време да погълна максимално количество информация.

Преди няколко години се замислих за книгите, които са ми повлияли в най-голяма дълбочина. Техните имена, автори и основни идеи ги помня, но нищо повече. Сетих се за Фондацията на Айзък Азимов. Тя е един от любимите ми романи. Не помня имената на героите, дори завършека на книгата.

Единствено ясно помня науката психоистория. Това беше един от моите Аха моментите. Тогава осъзнах, че всяка сфера на познание е пъзел и същевременно парченце от друг по-голям пъзел.

Заинтересувах се къде бъркам. Усетих, че има голямо значение не само колко и какво чета, а и как го чета. Потърсих в интернет и бях залят от информация как да се науча да чета много книги за кратко време.

Има два начина да се постигне желания резултат:

  • Индиректен – времето необходимо да посветим на една тема, за да станем експерти, е кратко. Така ще четем малко по много теми, което би ни превърнало в експерти по тях.
  • Директен – колкото по-бързо четем, толкова повече книги ще сме прочели.

За първия начин веднага давам за пример Тим Ферис и неговото твърдение, че с прочитането на няколко книги ставаме експерти в дадена област, но то е много далече от истината.

Има резон, че с относително малко книги (не няколко, но не и 100) можем да станем вещи в дадена област. Уловката е в начина, по който ги четем. След прочитането на статията ще ви стане ясен този важен нюанс.

Първите няколко книги са достатъчни да разберем колко необятна е областта, която изучаваме. Те ще ни научат да задаваме правилните въпроси и къде да търсим техните отговори.

Експерт (твърде надценена дума) се става чрез допускане на безброй грешки и страшно много четене. Кратък път няма, още по-малко с прочитането на няколко книги. Вторият метод е по-класически. Ако искаме да четем повече – четем по-бързо.

В този момент на сцената излизат гурутата интелектуалци, които твърдят, че ако слушаме аудио книги х2 или х3, ще „четем“ повече книги. Те приравняват количеството на качеството.

Четенето е поредната дейност, където качеството абсолютно винаги бие количеството. В един момент второто също става фактор, но само поставено в контекста на първото.

Животът става все по-забързан и всеки търси лесния начин. Затова и има много клипове в Тубата със заглавия Как да четем над 100 книги на година?; Как да слушаме на турбо скорост?, Как да четем 465354 думи в секунда? … .

Обаче четенето е means to an end! То е процес и познаването на неговата същност ще ни помогне да извлечем ползите от него. Това означава да си отговорим на следните въпроси:

  • Защо чета – за работа, за удоволствие, за информация;
  • Какво чета – кои области на познанието ме вълнуват и кои автори избирам;
  • Как чета – осъзнато и проактивно или пасивно и реактивно.

Въпросите вървят в посочения ред. Мотивацията зад четенето определя какво четем, а какво четем определя как го четем. Има тясна връзка между вниманието, времето и книгите, които четем.

Четенето е един от най-пълноценните начини да увеличим експоненциално възвръщаемостта на нашето внимание (и време). Казано по друг начин – return on attention (ROA). Какво и как четем дефинират възвръщаемостта, която извличаме от самото начинание, тоест четенето. Тази величина е return on information (ROI).

Познавайки основните осем характеристики на информацията, ние сме способни да повишим ROI. Повишавайки ROI, ние автоматично повишаваме и ROA.

Какво и как четем предопределя възвръщаемостта на информацията и на вниманието. В следващите редове ще ви запозная с принципите, които аз следвам, за да увелича ROI и ROA.

Всеки прочетен ред е информация. Как да я превърнем в работещо знание?

Живеем в епохата с най-изобилното количество достъпна информация. В джоба си имаме достъп до уникални знания и в същото време до безброй безполезни битове информация.

А ножицата между качествено и посредствено съдържание се отваря все повече. Безполезното съдържание се множи изключително бързо като количество и качество.

От другата страна на кривата на разпределението най-качественото съдържание става все по-стойностно. Това води до два вида консуматори – от едната страна все по-оскотяли и пасивни, а от другата – все по-ерудирани и любознателни.

Описаният принцип се нарича Парадокс на изобилието на информацията. Той може да се приложи и към книгите – издават се все повече книги с все по-съмнително качество. В същото време се появяват все повече независими и критични автори, които издават стойностни книги.

Резултатът е огромен брой книги, които ни приканват да ги прочетем. Те се борят за нашето внимание, но само от нас зависи на кои от тях ще го дадем и по какъв начин.

Моите редовни читатели знаят, че много обичам принципа на инверсията – започвам с какво да не правя. За да се научим как да четем, първо трябва да се научим как да НЕ четем. Така много по-лесно и бързо изключваме огромна част възможностите. Те така или иначе не струват, защо да им отделяме внимание и време.

Заглуши шума, чуй сигнала. Абонирай се за Инвесто седмичен бюлетин.

Седмичен бюлетин

Как да НЕ четем?

Изкушенията за страстните читатели са много. Затова първата стъпка е да премахнем пречките, които стоят пред нас.

Нека да видим кои са нещата, които не трябва да правим, когато четем:

  • Да не четем по-бързо от необходимото – скоростта трябва да е съобразена с материята, която се изучаваме, нашите познания за нея и условията, в които четем. Слушането х2 или курсовете за бързо четене са просто обещания.
  • Да не четем, само защото се чувстваме несигурни знаейки, че има още толкова много непрочетени книги – В тази категория е моят главен проблем – не позволявайте на непрочетеното да ви потисне. То така или иначе винаги ще е много повече от прочетеното.
  • Да не четем лесни и масови книги – тази категория книги са (почти) винаги с най-малък ROI и ROA. Тяхното изключване автоматично освобождава време за качествените книги.

Как да четем?

В следващите редове ще ви представя моите принципи как чета. Те са подчинение на следния цитат на Брус Лий:


Аз не се страхувам от човека, който е упражнил 10 000 удара веднъж, а от човека, който е упражнил 1 удар 10 000 пъти.


Същото е и при консумирането на информация. Многото повърхностно прочетени книги дават илюзия за знание. Твърде опасна заблуда. Докато малкото прочетени книги по правилен начин дават не просто знание, но и разбиране.

И двете – прочитането на няколко книги без да задълбаваме и прочитането на една, но по правилния начин, ще отнемат еднакво време. Но при втория подход ще има много повече ползи за нас.

Ще ви запозная с моите принципи как да извлечем максимума от всяка прочетен книга. Те са общоприложими и могат да бъдат модифицирани според желанията и целите на читателите.

Знай цената на всяка прочетенa книга

Не става въпрос за цената в пари, а за времето, което се заплаща за нейното прочитане. Времето има изключително висок opportunity cost, затова трябва да сме много избирателни как го разходваме. Книгите не са извинени от това правило.

Всеки чете поради няколко основни причини:

  • За удоволствие – четене заради самото четене;
  • За работа – вече почти всяка професия изисква задълбочени познания. Те се постигат с практика, съпроводена с много четене;
  • За информация – имаме нужда от конкретна информация на момента. Пример са книгите с инструкции – готварски книги, ръководства за оцеляване и тн.

Често може да има пресечна точка между горните, както е при мен – аз обичам да чета и работата ми на пазарен участник и писател изисква от мен да го правя постоянно.

Ако работата ни изисква да четем много, времето за други книги е ограничено. Ако все пак решим да четем за кеф, вземаме от времето за професионална подготовка. На по-високо ниво – времето прекарано в (без)полезни книги е пропуснато време в други занимания – семейство, приятели, спорт.

Без значение какво ни мотивира, ако сме съзнателни как разходваме времето си, ще извлечем по-голяма полза от четенето.

Няколко прости хватки как да оптимизираме времето си:

  • Да отбираме какво четем – да търсим най-добрите автори и книги по темите, които ни вълнуват. Имаме 24 часа на ден и много малка част от тях остават за четене.
  • Да четем само частите, които ни касаят към момента – винаги може после да се върнем и да прегледаме останалите. Нека дадем приоритет на това, което търсим към момента.
  • Ако книгата не оправдава очакванията, зарязваме я – да не си губим времето с нещо, което не ни дава стойност.

Да общуваме с автора и книгата – поставете основата на системата за Knowledge management

Подчертаване, отбелязване, маркиране. Книгите са средство за общуване, а не крайна дестинация.

Когато си водим бележки в книгата, ние общуваме с автора. Ускоряваме значително процеса на учене, което повишава нашето ROI. Преди ми се струваше кощунство да маркирам текст и да пиша върху страниците, но съм бил в заблуда.

Тези стъпки са първия етап на истинското разбиране на това, което четем. След него следва етап на създаване на резюме на книгата, което да ни служи за следващи справки.

Особено ако работата ни изисква да четем много, ако не използваме тези трикове, няма как да управляваме огромното количество информация, с която работим.

Последното от опит го знам. Без система за Knowledge management настъпва хаос. Има много добри автори по темата и в края на статията ще оставя полезни линкове.

Да определим време и място за четене

Според целите избираме инструментите. Според инструментите избираме контекста – времето и мястото.

В зависимост защо и какво четем подбираме най-доброто време и подходящата среда. Интелектуално интензивни книги, които са свързани с работата ни, ще погълнат голяма част от енергията ни.

Четете ги, когато тя е в пикови нива. За някой ще е рано сутрин, за други по обяд или вечерта. Когато сме бодри и енергични, сложните неща се оказват лесни, макар да изискват повече време. Обратно – ако сме уморени накрая на деня и се налага да четем учебник по корпоративни финанси, ще се почувстваме нищожни пред огромното количество информация.

При мен най-добрият момент за четене на предизвикателни книги е сутринта или ранния следобяд. Надвечер съм изчерпан, искам да чета заради самото четене – тогава просто се наслаждавам на процеса.

Да преподаваме прочетеното

Тази част от процеса учене дава най-висока добавена стойност. Пирамидата на ученето илюстрира горното твърдение.

Параметъра retention rate (стойността в проценти на всеки ред от пирамидата) определя колко от информацията ще съхраним накрая на обучителната сесия. Категорично се вижда, че след слушането на лекция запазваме 5% от чутото, а след прочитането на книга 10%. Ниският retention rate (RR) директно влияя на ROI и ROA. Колкото по-нисък е той, толкова по-малка ще е възвръщаемостта.

Най-висок RR имаме, когато преподадем наученото. Дали ще е чрез презентация, статия или на живо, няма голямо значение. От тази стъпка извличаме най-много ROI. От собствен опит потвърждавам, че това е така. Когато започнах да пиша статии, разбирането ми по описваните теми отиде на съвсем различно ниво.

Ако четенето е 2D преживяване, то преподаването на наученото е 4D.

Няма друг начин по който това да стане. Многото прочетени книги са важни, но при тях оставаме пасивно реактивната страна. Едва когато сме от активната страна – да споделяме и практикуваме наученото, ние започваме неговата интеграция.

Заключението

Четейки, ние трупаме знания за света. Тези знания са почвата, където покълват нашите умения, ценности и нагласи.

Четенето е винаги преди писането, правенето, преподаването. Максимална полза от него можем да извлечем следвайки три стъпки:

  • Спираме да четем реактивно и пасивно – не четем, което е най-лесно, популярно и бързо;
  • Четем проактивно – четем това, което ще ни даде най-голяма стойност; общуваме с книгата и нейния автор;
  • Активно прилагаме прочетеното – пишем, преподаваме, творим.

Не спирайте да търсите, да четете, да учите.

Допълнителни източници:

Сподели:Investo Facebook ShareInvesto Linkedin Share

4 comments

  1. Хм. Михаил. Интересно. За пръв път срещам млад човек да споделя такъв поглед.
    Напълно приветствам и разбирам.
    Въпреки всичко, за мен си отчитам като недостатък, че аз единствено по този начин успявам да възприема нова информацията. С частични успехи ползвам видео клипове, но това не ми работи за някакво фундаментално знание а само за доизпипване на определени теми по които вече имам познания.
    А аудио книгите се оказват абсолютно неподходящи за мен (дори и на 1х скорост).
    Но какво да се прави, когато съм бил в ученическа възраст по съвсем друг начин работеше обучителния процес. Много ми е трудно да променя това което е заложено тогава в мен.
    Поздравления и се радвам,че има млади хора за които все още работят “old school” методологиите.

    1. Тихомир, благодаря за стойностния коментар и за високата оценка, която давате на моето творчество.Споделям вашите неволи – от видеа много рядко уча, аудио книгите и подкастите също не ми дават стойност.

      Най-ефективно уча с книга, химикал и тетрадка.Считам, че този начин на учене ни е заложен. Всички хора, на които се възхищавам (не само от света на финансите) учат по този начин, дори в 21 век. Някак си видеата, а особено аудио книгите и подкастите, ни внушават,че можем да учим между другото. Разбира се можем, но тогава и крайните резултати ще са между другото.

      Горното твърдение не анулира налъпно полезността на видеата и аудио форматите, те имат своето място в обучението. Някои неща могат много
      по-добре, да се представят във видео формат, следователно да се разберат от зрителя.

  2. Една от най-добрите ти статии според мен. Аз за себе си съм си харесала един трик. Като видя някоя книга и не знам дали ще ми хареса, отварям на няколко произволни страници и започвам да чета. Ако в рамките на 5 минути четене книгата не ме грабне с нищо, вероятността да ме грабне след 5 часа или 5 дни четене също според мен ще е сходна. Можеш и ти да пробваш тази моя тактика. Благодаря за статията.

    1. Благодаря за положителните отзиви. Радвам се, че намираш стойност в моите творби.
      И аз използвам, посочения от теб трик. Потвръждавам, че работи. Доста книги, които на пръв поглед ми допадат, всъщност не са моите. Или ми е твърде рано, да ги прочета.

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Седмичен бюлетин

bg_BGБългарски