Сигурност, комфорт, мечти. Кои две думи са излишни?

Блянове, мечти, въжделения. Всеки има или поне ги е имал. Колкото по-млади сме, толкова повече са те. По-смели количествено и качествено.

Тяхната липса е правопропорционална на възрастта ни. Или по скоро дързостта в нашите стремежи намалява в съответствие с нашите години.

Не някой друг, а ние самите убиваме мечтите си. Не са евреите, рептилиите, Бойко, Путин, шефа на работа, жената, децата……….въпреки, че все ще се намери някой, който да ни е виновен.

Ние самите сме отговорни за последствията от нашите решения. Включително за невзетите решения, за непредприетите действия и за непреследваните стремежи.

Бездействието е действие от по-висок порядък. То също има последствия, които често са много по-сурови спрямо последствията от едно грешно действие.

Мечтите ни редовно попадат в категорията непредприети действия. А кого да обвиним има в изобилие (за свежи идеи списъка в по-горния параграф). Обаче на всички тях хич не им пука за нашите мечти. Проблемът си е изцяло наш. Ние избираме да забутаме мечтите си в килера имайки безброй извинения.

Загърбвайки мечтите си, накрая остава разочарованието. С годините забравяме за тях. Хората сме много добри в прахосването на вниманието и времето си. А тези две неща са истинското ни богатство. Ако не ги управляваме ние, някой друг ще го направи вместо нас.

В един момент се фокусираме над две неща, които са тихите убийци на мечти. Считаме, че те са най-висшите ценности и без тях достоен и щастлив живот не съществува. Голяма заблуда, която ни струва скъпо. Знам го от личен опит.

Комфорт и Сигурност = най-успешните убийци на мечти

Искаме скъпа кола, голям апартамент, почивки по света и у нас. Да ни е удобно и модерно, по възможност повече и от двете. Разбира се, това не трябва да остава незабелязано. Ако не видят новото ни БМВ за какво сме го купили? Трябва да ни личи от далече, че сме на високо в социалната стълбица. А всъщност сме останали на нейното дъно.

Богатството не се измерва с притежаването на определени вещи. Нито в тяхното количество, нито в тяхното качество. Богатството означава едно – да притежаваме времето си. Вещите са следствие от това.

Който контролира времето си, е господар на себе си. Който несъзнателно го търгува за вещи, е всичко друго, но не и господар.

Заменяйки времето си за пари, с които изплащаме поредния кредит, за да изглеждаме богати, ние не обръщаме внимание на най-важното. Пропускаме себе си и нашите мечти. Някъде някога сме искали да обиколим света, да бъдем писатели, да правим научни открития ….. мечтите са толкова различни, колкото са и хората.

Обаче всичко това го забутваме в ъгъла, защото сме се качили на житейската въртележка и не можем да слезем. Поне така си мислим. Истината е, че можем, стига да искаме. Но ще ни боли и вероятно ще изгубим по-голямата част от нашите „приятели“.

Слизането обаче означава нещо – загърбване на сигурността и комфорта. Ако комфорта е тихия убиец на мечти, то постоянното търсене на сигурност е най-ефективния препарат срещу щастие. Повечето хора предпочитат нещастието пред несигурността.

Една идея най-добре се възприема, представена с лична история. Нещата, за които пиша, винаги са пречупени през моя житейски опит. Това есе не прави изключение.

Заглуши шума, чуй сигнала. Абонирай се за Инвесто седмичен бюлетин.

Седмичен бюлетин

Комфорт и сигурност >>> Мечти и щастие

Преди много години аз исках да стана успешен трейдър. И тръгнах по пътечката. Обаче исках да бъда и играч. Най-малкото да изглеждам като такъв. Накрая на деня само аз си знам, че не съм.

За да бъда играч е нужен реквизит – кола, дрехи, часовници. Образованието ми позволи да работя изключително платена работа – на 27 години получавах 6 цифрена годишна заплата. Реквизита беше осигурен.

Не зарязах трейдинга, а упорито го развивах. В един момент и успехите тръгнаха. Обаче от другата страна живота ме дърпаше. Мерцедес CL600, ресторанти, дрехи – бях се обзавел подобаващо. Накрая свикнах с тези неща и ги приемах за даденост.

Успехите от трейдинга не бяха достатъчни да финансират пожелателния ми лайфстайл. Те не бяха нито толкова големи, нито толкова регулярни. На всичкото отгоре трейдинга изискваше от финансите, необходими за поддръжката на имагинерния ми статус. Достигнах момента да избирам.

Един мой другар, бивш професионален футболист, ми каза: Ако пиенето пречи на футбола спираме футбола. И аз последвах този съвет – спрях трейдинга и се фокусирах над житието на wanna be играч.

Продавах времето си за пари, които заменях за вещи. Давах време, което можех да използвам да преследвам мечтите си и купувах вещи, с които да претендирам, че съм нещо, което не съм. Стана така, че заменях кон за кокошка. Търгувах мечтите си и се превърнах в имитационен продукт.

С времето се оказах в огромна грешка – загърбих себе си заради комфорта и сигурността. Аз бях нещастен. Исках да бъда друг човек, но не измерено във вещи. Исках да изследвам света, да се занимавам с бизнес и с инвестиции.

Взех решението и сега съм на път да се занимавам само с това – да бъда финансисит и писател. Разликата спрямо преди е, че сега имам лазерен фокус. Вече знам в какво намирал смисъл и какво ме кара да ставам всеки един ден с усмивка.

Не съжалявам за това, което съм направил и това, което не съм. Това е моят път и той ме е довел да съм тук и сега, пишейки това есе.

Мечти и щастие >>>  Комфорт и сигурност

Мечтите и щастието умират в момента, в който ги изтъргуваме за комфорт и сигурност. Щастието се крие в преследването на нашите истински стремежи. А те са несъвместими с постоянния стремеж към комфорт и сигурност.


The quality of your life is in direct proportion to the amount of uncertainty you can comfortably live with.

Tony Robbins


Никога не трябва да забравяме цената, която плащаме. Тя не се измерва само в пари. Те са малка част от уравнението. Плащаме с времето и вниманието си, които често са насочени към дейности, които не харесваме.

Вещите, които купуваме, всъщност са много повече от тяхното физическо проявление. Една скъпа кола не е само шасито и мотора. Тя е символ, който изпраща съобщение на околните къде смятаме, че се намираме в социалната йерархия. Последното е пример за характеристика от висок порядък.

Винаги, когато купуваме една вещ, ние правим сделка. Трансфера на пари и получаването на стоката е само първото ниво на този обмен. Реално ние плащаме с време и внимание, за да получим не само вещта, но и нейните характеристики от по-висок порядък.

Комфорта и сигурността са окови за нашите мечти. Когато купуваме нещо, ние разменяме мечти за въображаеми обещания за комфорт и сигурност. Никога не забравяйте това!

Сподели:Investo Facebook ShareInvesto Linkedin Share

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Седмичен бюлетин

bg_BGБългарски